№ 33
гр. гр.Н., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря И.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20232150200015 по описа за 2023 година
Производството по делото е образува по повод жалбата на Н. З., ЛНЧ
.................., а адрес: гр. Н., хотел „.....“, ст. 46, против Наказателно постановление №
22-0304-001538/16.12.2022 г. на Началник сектор към ОДМВР- Б., РУ- Н., с което за
нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Излагат се съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
За ОДМВР- Б., РУ- Н., редовно уведомени, представител не се явява. Депозират
становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на наказателното
постановление. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение до определения минимален
размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 067222 от 16.12.2022 г. е съставен за това, че на същата дата, около 02:30 ч.,
в к.к. Слънчев бряг- път отсечка до хотел „Диамант“- посока хотел „.....“,
жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ..............,
собственост на А.А. от гр. Б., като при извършена проверка същата отказала да бъде
1
тествана с техническо средство „Дрегер“ 7510, № 0783 за установяване употребата на
алкохол в кръвта, както и да даде кръв за анализ. Издаден бил талон за медицинско
изследване № 081410. С това си деяние жалбоподателката била нарушила нормата на
чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган, като взел
предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно и издал наказателното
постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление и акта за установяване на административно
нарушение са издадени от надлежни органи в рамките на тяхната компетентност
съобразно приложената заповед. Същите съдържат необходимите реквизити съобразно
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като описанието на нарушението е
достатъчно конкретно за да стане ясно на нарушителя, а и на съда, за какво нарушение
е санкционирано лицето.
По същество наказателното постановление не противоречи на материалния
закон, поради което следва да бъде потвърдено. От показанията на разпитаният в хода
на съдебното производство св. Д. се установи, че на посочените в акта и в
постановлението дата, час и място, спрели за проверка управлявания от
жалбоподателката лек автомобил. З. била поканена да бъде тествана с Алкотест с
техническо средство „Дрегер“. Същата направила няколко неуспешни опита, като
апарата изписвал недостатъчен обем на въздуха. Св. Д. разяснил на жалбоподателката
до колко време и къде може да даде кръв, ако желае, като комуникацията се
осъществявала на руски език. Изготвен бил талон за медицинско изследване, от
съдържанието на който се установява, че жалбоподателката отказала да даде кръв за
анализ.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че правилно на З. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено
наказателно постановление. Безспорно се установи, че същата е отказала да бъде
проверена за употреба на алкохол и не се е възползвала от възможността да даде кръв
за анализ, с което сама се е поставила в положение да докаже, че не е управлявала
автомобила след употреба на алкохол.
Изложените в жалбата възражения не се споделят от настоящата инстанция.
Видно от съдържанието на талон за изследване № 081410, подписан и връчен на
жалбоподателката, същата е била уведомена, че до 45 минути от връчване на талона
следва да се яви в ЦСМП при Здравна къща- гр. Н., за да даде кръв за анализ. Още
2
повече, че в талона и в акта за установяване на административно нарушение,
собственоръчно е записала, че не желае кръв за анализ /„не хочу кръв на анализ“/, за
което в съдебно заседание жалбоподателката потвърждава, че е отразено от нея. В този
смисъл съдът намира, че в достатъчна степен на З. й е станало ясно каква проверка се
извършва спрямо нея и какви са и възможностите и правата по нея. Наред с това на
съдът му е служебно известно по повод на други АНД с идентични възражения, че св.
Д. е бил изпращан и същия успешно е завършил курс по руски език, постигайки
нужното ниво.
Не се споделя и застъпеното в жалбата възражение, че при съставянето и
предявяването на АУАН, на жалбоподателката З. не бил назначен преводач, с което
било нарушено правото и на защита. На първо място не се ангажираха доказателства,
от които да се налага извод, че жалбоподателката не владее или слабо владее български
език. Това се потвърждава и от заявеното от самата нея в съдебно заседание, че разбира
български език и не желае преводач. На следващо място касационната инстанция е
имала възможност да се произнесе по този въпрос, приемайки, че в ЗАНН не се
предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното
производство във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което
не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на
опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на
вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Субсидиарното прилагане на нормите на
НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на
основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за
производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази
връзка, неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК, с която вече в българското
законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава- членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателноправни
въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При
установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така
и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език
лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при
3
предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да
се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на
защита следва да се разглежда през призмата на принципа за върховенството на закона,
отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл.48 §2 от Хартата на основните права на
ЕС. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи
извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния
интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен
характер, част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния
процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд, в случай, че това се налага. Разгледани в своята
цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените
административни нарушения, обаче, такова задължение липсва. Затова, сама по себе
си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да
обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. В този смисъл Решение № 843/12.05.2015 г. на АдмС- Б. по КНАХД №
367/2015 г., както и Решение № 1319/10.07.2019 г. по КНАХД № 1394/2019 г. на същия
съд. Ето защо това възражение не следва да бъде споделено.
С оглед гореизложеното наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложените наказания са с
фиксирани размери.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0304-001538/16.12.2022 г.
на Началник сектор към ОДМВР- Б., РУ- Н., с което, на основание чл. 174, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП, на Н. З., ЛНЧ .................., с адрес: гр. Н., хотел „.....“, ст. 46, са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
4
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5