Решение по дело №295/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20212230100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №260474

 

                               Гр.Сливен, 29.10.2021 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 295 по описа за 2021 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

 

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №8132987/30.10.2019г. и в договора е посочено, че отпусната сума е в размер на 500лв.Сочи се, че съгласно договора за кредит има фиксиран лихвен процент в размер на 8.47% в размер на 42.35лв лихва и ГПР в размер на 49.03%.Твърди се, че в договора е уговорено , че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено от Фератум Банк и в изпълнение на горното П.К.Г. се задължава да заплати на Фератум Банк възнаграждение в размер на 207.65лв Сочи се, че ищецът е заплатил на ответното дружество цялата сума от  750лв.Твърди се, че ДПК е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона  форма, тъй като при отправянето на предложението за сключване на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние.Сочи се, че електронните документи са неподписани такива.Направено е възражение, че в ДПК липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита.Твърди се че действителния ГПР е в размер на 150%.Сочи се че клаузата за обезпечаване на договора за потребителски кредит с поръчителство е нищожна и накърнява добрите нрави.Твърди се, че клаузата за обезпечаване на договора за потребителски кредит и заплащане на възнаграждение в размер на 207.65лв е реално заплатена на Фератум България ЕООД, който не я е прехвърлил на Фератум Банк, като част от дължимите суми по кредита.Твърди се, че Фератум България ЕООД не е включило като  част от дължимите суми по ГПР сумата от 207.65лв. и по този начин е нарушен чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което договора, защото търговеца е заблудил потребителя.Сочи се, че в договора е посочено, че дължимата сума за заплащане от кредитополучателя е в размер на 542.35лв, а реално заплатената сума от кредитополучателя е в размер на 750лвСочи се, че налице разлика между посочената подлежаща на връщане сума и тази, която ищецът действително е върнал.Твърди се, че договора е нищожен, тъй като не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Сочи се, че на ищеца не е  предоставена информация  за наличието или липсата на правото на отказ от договора.Твърди се, че договорът е унищожаем, тъй като ищецът е бил принуден от крайна нужда и явно неизгодни условия да сключи договора.

Поискано е да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 250лв, представляваща недължимо платени суми по ДПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски..

Съдът е квалифицирал осъдителен иск , като такъв с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,вр. Чл.23 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 500лв, изплатената от ищеца на ответното дружество сума в размер на 750лв по договор за предоставяне на потребителски кредит №8132987/30.10.2019г., е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че исковата молба е недопустима, тъй като П.К.Г. е кредитополучател и по договор, сключен с ответното дружество а договора за поръчителство е сключен с друго лице Фератум Банк и съответно е отделно облигационно отношение, по което ответното дружество не е страна.Твърди се, че възраженията за нищожност на договора са неоснователни и между страните има валидно сключен договор.Сочи се, че самия ищец е представил предддоговорната информация към исковата молба и е спазена процедурата за кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на Фератум България ЕООД, като ищеца и ответника са изпълнили всички стъпки за сключването на договора и е сключен договор за потребителски кредит с отпусната главница в размер на 500лв . Твърди се, че при кандидатстването ищецът е избрал да се възползва от допълнителна услуга гаранция, предоставяна от Фератум Банк, като размерът на възнаграждението за Фератум Банк за избраната услуга е 207.65лв.Сочи се, че след като е одобрен ищецът е получил на електронната си поща договора за потребителски кредит, общите условия и преддоговорната информация и е дал своето съгласие да сключи договора за кредит при предложените условия.Твърди се, че ответното  дружество е спазило всички изисквания във връзка с ДПК и това всички негови елементи  да са написани по ясен и разбираем начин, като са спазени изискванията за формат и размер на шрифта.Сочи се, че изрично е посочено на ищеца, че следва да бъде върната сумата от 542.35лв, от които 500лв главница по ДПК и 42.35лв лихва, като в погасителния план по ДПК са изрично посочени начините за плащане на отделените вноски и периодичността на плащанията.Сочи се, че е неоснователно възражението на ищеца, че сключването на договора за кредит е обусловено от сключването на договор за гаранция и е вменено като задължение на потребителя.Твърди се, че ищецът сам е избрал да сключи договор за обезпечение поръчителство с Фератум Банк.Сочи се, че договорената възваградителна лихва не противоречи на добрите нрави.Твърди се, че на ищеца е предоставена цялата информация  за условията за издължаване на кредита, както и за условията за изплащане на възнаграждението на Фератум Банк по договора за поръчителство.По възражението относно правото на отказ от договора се твърди, че е изрично уредено в общите условия..По наведеното твърдение, че ДПК е унищожаем, защото ищецът го е сключил поради грешка или измама се сочи, че твърдението е неоснователно, а по отношение на възражението за унищожаване на договора, като сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия се сочи че искането е преклудирано, тъй като е следвало да бъде наведено 1 година след сключването на договора.Сочи се, че ищецът добре познава продуктите на отетното дружество, тъй като е кандидатствал за пет кредита в периода 24.02.2016г. до 21.08.2020г.

Указано е на ответното дружество Фератум България ЕООД, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че сключването на договора за гаранция не е условия за сключването на договора за кредит, че сумата по договора за гаранция е заплатена на Фератум Банк, е тяхна.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява адвокат пълномощника му З., която моли да бъде уважен предявеният иск и да бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлени предявените искове.

            Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            С договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.10.2019 г. сключен между Фератум България ЕООД като кредитор и П.К.Г. като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя заем в размер на 500 лева, а П.К.Г. да върне сумата на четири вноски съгласно погасителния план, неразделна част от договора, като първата вноска е на 1.11.2019 г., а последната на 28.02.2020 г. В договора за потребителски кредит е посочено, че кредитополучателя следва да върне сумата от 542.35 лв. на кредитора, от които 500 лв., главница и лихва в размер на 42.35 лева,като лихвения процент е в размер на 8.47 % а ГПР на заема е в размер на 49.03%. В договора е посочено, че заема се обезпечава с поръчителство предоставено от Фератум банк  в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Посочено е, че обявяването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. В договора е посочено, че извън индивидуалните условия в договора се прилагат общите условия за предоставяне на потребителски кредит от разстояние.

            По договора е предоставена пред договорна информация на кредитополучателя, Общи условия на Фератум България ЕООД и Общи условия към договора за гаранция за поръчителство.

            От справка от Изи пей се установява, че П.К.Г. е заплатил  по сметка на Фератум България ЕООД на 4.12.2019 г сумата от 187.50 лв., на 2.01.2020 сумата от 187.50 лв., на 16.02.2020 г. сумата от 247.50 лв., на 12.03.2020 г. – сумата от 187.50 лв.

            От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза се установява, че на 30.10.2019 г между ищеца като кредитополучател и ответника като кредитодател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и договарянето между страните се е осъществило чрез средставата за комуниказиця от разстояние, ел. поща, уебсайт и телефон, като договора за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношение е реализирано при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ, както и приложимите към сключения договор за предоставяне на кредит Общи условия на Фератум България ЕООД. В заключението е посочено, че кредита е изплатен изцяло.

Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

            От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че П.К.Г. е заплатил по процесния договор на Фератум България ЕООД сумата от 810 лева, като от тази сума е изплатена главница в размер на 500 лв., редовна лихва в размер на 42.35 лв., такса за гаранция 207.65 лв. и такса за просрочие 60 лв. В заключението си вещото лице е посочило, че годишния лихвен процент на разходите, определени по договора, ако се има предвид допълнителната такса на избраната незадължителна услуга е 666.27%

            Съдът кредитира изцяло заключението по назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнена.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит от разстояние с ответното дружество на 30.10.2019 г., по силата на който ответното дружество му е предоставило сумата от 500 лв.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 49.03%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на договора за потребителски кредит с поръчителство, предоставено от Фератум банк, като е предвидено, че това поръчителство не може да се отмени нито по искане на кредитополучателя, нито по искане на кредитора, а и с клаузата, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. Фератум банк не е страна по договора за предоставяне на потребителски кредит, а в самия договор за потребителски кредит, не е предвидено индивидуално договаряне, при което потребителя да може да договаря условията на обезпечението. От заключението на  назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че реалния ГПР при съобразяване на обезпечението възлиза на 666.27%. Факта, че не е отчетено обезпечението – банкова гаранция в договора за кредит от разстояние, както и  размера на ГПР при калкулиране на обезпечението, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 666.27% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата от 810 лева. Главницата по договора за кредит е в размер на 500 лв., т.е., ще следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата от 250 лв.  Не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството, че тази банкова гаранция въобще е предоставена от Фератум банк на Фератум България ЕООД, както и  по процесния договор липсва каквото и да било индивидуално договаряне между страните по договора и Фератум банк. В производството се доказа, че в самия договор е заложена клауза за автоматично предоставяне на обезпечение  - банкова гаранция от трето лице. С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи и че в договора липсва посочване като сума на банковата гаранция. Заплатената от ищеца сума за банкова гаранция е платена без правно основание, както и таксата за просрочие.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 750 лв.

На основание чл. 77 от ГПК и с оглед направеното искане от вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, както и уважаването му, ще следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 69 лв., представляваща депозит за назначената съдебно техническа експертиза.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Фератум България ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г.,ЕГН ********** ***  на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 250 лв., представляваща, получена, без основание от Фератум България ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Фератум България ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г.,ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 750 лв.

ОСЪЖДА Фератум България ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20  ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на СлРС сумата от 69 лв. представляваща депозит за назначената съдебно техническа експертиза.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: