№ 704
гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
СъдебниДелчо Иванов Делибашев
заседатели:Румяна Спасова Тонкова
при участието на секретаря Ива Ч.а
и прокурора В. Г. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
от общ характер № 20215220201625 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Подсъдимият З. Й. Ж. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.Ч.Ч., надлежно
упълномощен.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ постъпилото по делото официално уведомително
писмо от началника на РУ на МВР - Пазарджик с приложена към него
справка за извършена проверка за наличие на подадени жалби от заложни
1
къщи за залагане на фалшиво злато в периода 21.09.2020г. до края на
годината.
Страните /поотделно/: Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: официално
уведомително писмо от началника на РУ на МВР - Пазарджик с приложена
към него справка за извършена проверка за наличие на подадени жалби от
заложни къщи за залагане на фалшиво злато в периода 21.09.2020г. до края на
годината.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приключи делото.
АДВ. Ч.: Нямам искания. Да се приключи делото. Подзащитният ми
няма да дава обяснения.
На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: заложен
билет, протокол за доброволно предаване, разписка за съхранение на
веществени доказателства, характеристична справка за лицето Е.Б. и справка
за съдимост за същата, протокол за оглед на веществени доказателства,
справка за съдимост за лицето З.М., разписка, издадена от заложна къща -
л.60 и саморъчно написано разписка - л.61, досие на договор за заложен билет
№ 9828/21.09.2020г., справка за собственост на МПС, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост и
характеристична справка за подсъдимия, приемо-предавателен протокол за
съхранение на веществени доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
2
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия и съдебни заседатели,
поддържам повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия за извършено
престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Считам, че обвинението е доказано по
несъмнен и категоричен начин, като от анализа на събраните по делото
доказателства може да се направи категоричен извод, че на 21.09.2020г. при
проведен между подсъдимия Ж. разговор със свидетелите М. и Б. е бил
категоричен, че разполага с пръстени, които са златни и са негова
собственост, като ги е помолил те двамата да заложат пръстените в заложни
къщи, за което ще им заплати определена парична сума. Подсъдимият е
направил изричното уточнение на свидетеля Б., че пръстените следва да бъдат
заложени от нейно име, тъй като няма проблеми с полицията и не осъждана.
След този разговор подсъдимият с посочените двама свидетели са отишли до
заложна къща „К.“, която има търговско помещение на *** в гр.Пазарджик и
което се ползва и от заложна къща „К.“, собственост на свидетеля К., където
влизайки в обекта свидетеля Б. и свидетеля М. са предали на свидетеля Р.И. -
служител в посочената заложна къща, 4 броя пръстени, заявявайки, че същите
са златни. Мотивирана от създадената невярна представа, че пръстените са
златни, свидетелят И. е оформила съответния заложен билет от името на
заложна къща „К.“ и е изплатила за осъществения залог сумата от 805 лв.,
която сума свидетелите Б. и М. са предали на подсъдимия, който
междувременно ги чакал отпред с автомобила си. В последствие подсъдимият
е предал парична сума на свидетелите Б. и М. за това, което са направили.
През цялото време подсъдимият е уверявал двамата свидетели, че пръстените
са златни, като от заключението на изготвената ювелирна експертиза е
категорично установено, че пръстените са от сребро, което е покрито със
злато. Те са неистински и неоригинали. Считам, че установената и изяснена
фактическа обстановка безспорно сочи на категоричния извод, че
подсъдимият е целял да набави за себе си имотна облага, използвайки
свидетелите да заложат златните пръстени в заложната къща, като е възбудил
и поддържал заблуждение от свидетеля И., преследвайки имотна облага в
размер на 805 лв. Свидетелите Б. и М. са действали по начин, изключващ
3
вината им, тъй като подсъдимият не ги е уведомил, че пръстените са
фалшиви, т.е. двамата свидетели не са съзнавали, че извършват престъпление
и е налице посредствено извършителство по смисъла на НК. Цялостното
поведение на подсъдимия, изразяващо се в обещание да даде пари на
свидетелите, превозването им до заложната къща, укриването на неговата
самоличност и липсата на инициатива да заложи пръстените от свое име,
самото му неявяване лично в заложните къщи, сочи по безспорен начин на
извода, че изначално не е имал намерение да заложи пръстените срещу
парична сума и след това да си ги получи, а е смятал да се облагодетелства по
престъпен начин, знаейки, че пръстените са фалшиви. За реализиране на
престъпната си цел е използвал свидетелите Б. и М. по начин, изключващ
вината им. Обвинението се доказа по несъмнен и категоричен начин от
субективната страна на престъплението, като с най-голяма тежест, моля, да
кредитирате показанията на свидетелите Б. и М., които съвсем ясно, точно и
хронологично описаха начина, по който е извършено деянието от
подсъдимия. Техните твърдения бяха последователни и при проведените очни
ставки и в тях липсва, каквато и да е, индиция към преднамереност или
пристрастност, поради което моля да ги премете за достоверни. Тези
показания се подкрепят и от показанията на свидетеля И., а и от писмените
доказателства, приобщените по делото.
От показанията на свидетеля Й.Ж., макар и частично, се потвърждава
фактът, че пред него свидетелят М. е споделял обстоятелства, свързани със
залагането на някакви златни накити, без да уточнява през кой период от
време. Гласните доказателства кореспондират с писмените такива по делото,
поради което моля да премете, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил престъплението по повдигнатото обвинение. При
определяне и индивидуализация на наказанието считам, че следва да се отчете
неговото чисто съдебно минало. Считам, че няма пречка наказанието да бъде
лишаване от свобода с определяне на подходящ изпитателен срок по чл.66
ал.1 от НК. На подсъдимия следва да бъдат възложени разноските за
ювелирна експертиза по делото, но след като не са посочени разноските, то
няма какво да се възлага. Веществените доказателства, приложените по
делото, следва да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат. Моля за
Вашия съдебен акт.
4
АДВ. Ч.: Уважаеми районен съдия и съдебни заседатели, моля, да
постановите присъда, с която да признаете за невиновен подсъдимият по
повдигнатото обвинение Аз считам, че от анализа на установените по делото
доказателства липсва, каквато и да била, сигурност и достатъчност, от която
да се обоснове обвинителната теза, както е вменена с ОА. Какво имам
предвид. По делото има събрани 4 свидетелски показания по отношение на
обвинителната теза – тези на И., Б., М. и пострадалото лице - управителя К..
По делото се събраха и други гласни доказателства, каквито са показанията
на свидетелите Ж. и Я.. По делото имаме приложени по делото няколко
писмени доказателства - докладни и протоколи за обиск и в днешното
съдебно заседание приехте писмо от РУ на МВР – Пазарджик, с което ни
удостоверяват, че в същото районно, във визирания период до ден днешен,
няма оплаквания за тази дата, както твърдят в своите показания М. и Б., че
няколко пъти преди процесната заложна къща, във връзка с която е
инкриминираното деяние, са посещавали три заложни къщи, като в първите
две са оставяли пръстени, като получили голяма част от сумата за парите и от
тук се получа тази разлика от 2000 лв., за която твърди М. и в същия момент
са били в трета заложна къща преди да стигнат от процесната, в която
собственикът им отказал да ги вземе и им казал да се махнат, тъй като
установил, че тези пръстени, които са искали да залагат, са фалшиви и тогава
отива в четвъртата заложна къща, в която са заложили процесните 4 броя
пръстени, за които са получили сумата от 805 лв., за което има приложен
заложен билет в настоящото производство. От друга страна, както казах, има
и два протокола за претърсване и изземване от 14.04.2021г., когато именно по
твърдение на свидетелите са извършени неотложни процесуално-следствени
действия, които с разрешение на част от настоящия състав са одобрени тези
протоколи и е вярно, че след като са направили претърсване в автомобила на
подсъдимия не са открити, каквито и да било, накити, а също така и в
жилището, което обитава. Тези неотложни следствени действия са във връзка
с твърденията именно на лицата, които пряко са извършили деянието. Във
връзка именно с тези свидетелски показания, които са събрани по делото и с
оглед обвинението и цялата обвинителна теза, изложена от прокурора, искам
да обясня на съдебните заседатели, тъй като се касае с хора не юридическо
образование, че се касае за обвинение, в което се твърди, че подсъдимият е
извършил нещо, като отишъл и казал на конкретни лица, които са пълнолетни
5
хора, както видяхте и възрастни хора: „Идете и заложете тези пръстени, но ти
няма да ги залагат“, като говори на свидетеля М., „тъй като може да имаш
проблеми - това по твърдения на свидетелите, както е прието и в ОА, „а че ще
ги залага жена ти, тъй като тя не е осъждана в случая“. И въпреки всичко той
казва, че тя не е осъждана и трябва да ги заложи, за да си няма проблем с
полицията. У тях няма никаква представа за случващото се. Отиват и залагат.
Ако не са имали съмнение преди да стигнат до заложната къща с
инкриминираното деяние или тази заложна къща, в която е извършено
процесното деяние, преди това са били в друга заложна къща, от която
собственикът на заложната къща ги е уверил и по твърдение на М., когато
беше разпитан и на Б., той им казал да се махат, че тези пръстени са фалшиви
и че ако продължават да настояват, ще извикат полиция. Те казват
категорично: „Разбрахме, че са фалшиви“ и въпреки че се твърди, че нямат
представа какво правят, отиват в друга заложна къща и залагат същите
пръстени, които преди това служителят в предишната ги е уверил, че са
фалшиви. Ние с една лека представа трябва да приемем, че тези лица не са
съзнавали какво вършат формално и за цялото нещо от формална гледна
точка, както е повдигнато обвинението, е виновен подзащитният ми, който
нито един от свидетелите, които са били там - и свидетелят И., и
пострадалият К., не установиха той да е залагал. Напротив – казаха, че е
имало случаи той да ходи много пъти. Той е залагал от него такива златни
накити и винаги се е оказвало, че са си златни и не е имало проблеми с
правосъдието. В тази насока има приложена по делото справка за съдимост,
от която виждаме, че той е неосъждан. Има приложена характеристична
справка от съответния квартален от РУ – Пазарджик, от която се вижда, че до
този момент подзащитният ми се е ползвал с добро име, нямал е, каквито и да
е, криминалистически регистрации и оплаквания, за каквито и да било
престъпления. Така че аз ще Ви моля, когато анализирате тези свидетелски
показания да не е еднозначно и просто да кажете от тези и тези показания се
установява това и това, а да ги проверите, да ги анализирате, да ги
съпоставите едни с други и дали сами по себе си не са противоречиви, тъй
като твърдя, че показанията на двамата свидетели сами по себе си са
противоречиви даже с това, което е установено от свидетеля И. в съдебно
заседание. Противоречат си и със събраните обективни писмени
доказателства по делото и писмото от РУ – Пазарджик, където се установява,
6
че няма, каквито и да било, до ден днешен оплаквания да са залагани в други
заложни къщи такива пръстени. Няма категорични оплаквания, което не
подкрепя това, което двамата свидетели излагат пред Вас в съдебно заседание
и което се установи, че са казали на ДП. Трябва Вие да го обсъдите това,
защото те са прочетени и приобщени по делото. Не се установи от другите
писмени доказателства - протоколите за изземване, че в автомобила си той
държи и продължава да държи такива златни накити. И в протокола за
претърсване от април месец не е установено в жилището, което обитава, да е
имал такива накити. Именно по твърдение на тези лица полицията е поискала
неотложни действия и е извършила това претърсване и ако е имало нещо
налично, да го изземе. Те не са установили такова нещо. Единственото в
случая за вината на моя подзащитен е това, което се установява от другите
двама свидетели Ж. и Я., че по молба на баща му той е отишъл и е върнал
парите, които са дължали тези хора и свидетелят Ж. заяви в съдебно
заседание, че лично той е помолил сина си да иде ди да ги върне, тъй като не
бил сигурен, че ако даде парите на тях, ще отидат и ще се изпълнят
задължението. Това се установи и от показанията на свидетеля Р.И., но тя
никога не е заявявала в съдебно заседание, че е виждала този човек в същия
ден. Тя беше категорична, че този човек в същия ден не го е виждала и не
стана дума за него. Тя казва: „В този ден аз този човек не съм го виждала
там“. Тя го потвърди. В началото още първите й думи, когато беше разпитана
в съдебно заседание, каза: „С влизането той казва „Дойдох да върна тези
пари, тъй като едни лица се опитват да ме натопят“ и това са били
обстоятелства, поради които е върнал тези пари и баща му го е помолил.
Свидетелят Р.И. никога не е казвала, както прокурорът се опита да вмени, че
знае и е виждала и разбрала от тези лица, че именно подсъдимият е
мотивирал тези лица и ги е накарал да ги заложат. Дори формално да приемем
хипотетично, че тези пръстени са негови, тук в случая трябва да се установи
защо те са ги заложили, а не чия собственост са. Свидетелят Р.И. не
установява такова нещо, че той ги е карал да ги заложат, което се опитва да
вмени прокурорът. Дори да се приеме, че са негови, което аз отричам и той
отрича, то това не е основание да приемете, че той трябва да понесе
наказателна отговорност.
Както казах, ще почна първо от свидетеля Б.. Същата потвърди пред
Вас всички обстоятелства, които изложих, как е отишъл, как ги е мотивирал,
7
как е казал, че трябва тя да ги заложи, но единственото, което промени за
разлика от това, което е казала в ДП и след като по наше искане бяха
прочетени и приобщени към материалите показанията й от ДП, е
обстоятелството, че видите ли тази заложна къща, в която тя разбрала и
свидетелят М., че са фалшиви, била последна. Това е след като вече е
преминала и заложила, взели са парите и отишли в нея и казали „Понеже
разбрахме се отказахме и не продължихме“. След като бяха прочетени
показанията й на ДП, когато за първи път е разпитвана, там тя е заявила, че
първо са били на тази заложна къща, където са им казали, че са фалшиви и тя
е продължила да ги залага, а не както заяви в съдебно заседание. Всичко това
трябва да буди съмнение, че всичко това, което прави е не да установи
обективната истина по делото, а тази свидетелка заедно със съпруга й М.
правят всичко възможно, за да не си понесат наказателна отговорност като
извършители на деянието. Аз като защитник, а и подзащитният ми,
продължаваме да твърдим, че те са извършители и нямаме нищо общо с тези
действия и добрината на моя подзащитен, която е проявил спрямо тях и това,
че подзащитният ми е отишъл и възстановил парите той, го е докарано до
това да е в съдебната зала като обвиняем. По тази логика всеки може да каже
„Друг ме накара“ и преките извършители остават безнаказани. Установява се
противоречие в това, което е казано на ДП и това, което е дадено като
показания пред Вас в съдебно заседание. Отделно от това, каза на няколко
пъти, че преди да отиде и възстанови парите в заложната къща подзащитният
ми тя е ходила 3-4 пъти заедно със съпруга й в къщата на бащата на
подсъдимия и подсъдимия, като те живеят в една къща. Ходила е няколко
пъти да разговаряли с подсъдимия. Обаче каза и това, че са ходили 3-4 пъти
„след като полицаите ни пращаха“. Логично е да попитаме защо полицаите
ще я пращат да говори с подсъдимия. Това я попитах и аз в съдебно
заседание, но тя категорично не каза защо. Попитах я „Ходила ли си да искаш
пари да бъдат възстановени от подсъдимия и да ви даде пари?“, а тя отрече
категорично. Значи изключваме това, ако е казала истината. Обаче тя каза:
„Те ни караха да си отречем показанията, които сме дали на ДП“. В случая тя
не каза, че подсъдимият или баща му са ги викали да ходят у тях. Логично е,
ако ги карат да си отричат показанията, да ги викнат подсъдимият и бащата и
да ги карат да се отричат. Каква е логиката? Има принцип в наказателното
право и се прилага и формална логика. Чисто логически няма логика, като не
8
са я викали, да я карат да си отрича от показанията. Разумно е, каквото се
установи и от свидетеля Ж., че са искали пари, за да възстановят щетата и да
не носят наказателна отговорност, която реално, като са подали жалба, са
предприели тези действия. Това е най-логично за мен. Този извод се налага и
от анализа на събраните гласни и писмени доказателства.
Отиваме на другия свидетел М.. Този пък свидетел подкрепи всичко
това, но почна да твърди, че последната къща била заложната къща, където са
ги изгонили и са им казали, че са фалшиви, но като бяха прочетени
показанията от ДП, ги промени и каза „Да, преди това бяхме там, където ни
изгониха и отидохме в следващата“. Той също заяви, че са ходили 3-4 пъти у
подзащитния ми. Той каза, че когато са отишли, не са отишли да вземат пари
да възстановят парите, но каза, че никой - нито подсъдимият, нито баща му,
са ги карали да се отричат от показания си. Той заяви пред Вас, че „Никой не
ни е карал да се отричаме от показанията си“. Тогава кой казва истината -
жена му или свидетелят М.? Тогава аз пак продължавам да твърдя, че
единственият възможен извод от анализа на тези две свидетелски показания
на Б. и М. е, че след като изолирам да са ги карали да се отричат от
показанията си е, че са отишли, за да искат парите да възстановят щетата,
която са нанесли. Няма друго обяснение в случая. Това именно е приел и
представителя на РП - Пазарджик в ОА по отношение на протеклия
механизъм и въпреки че го е приел този механизъм на деянието, недоумение
се създава у мен как при положение, че е приел, че преди това са отишли в
една заложна къща, където са им казали, че се касае за неистински пръстени,
т.е. те са от сребро, позлатени, но не са реално златен благороден метал, та в
случая той е приел, че първо са отишли там и въпреки всичко са отишли и в
другата след като са разбрали и приема прокурорът и днес представителят на
държавното обвинение поддържа тази теза, че въпреки всичко те не са знаели,
че това са фалшиви пръстени. Аз разбирам поне да беше приел и той същото,
което се опитаха да направят в съдебно заседание и да завоалират и променят
начина на събитията. Аз Ви казах, че сами по себе си тези показания на Б. и
М. си противоречат, а след като си противоречат, то може да се направи
извод, че не излагат пред Вас действително реално протеклите факти и
събития, тъй като по един и същи начин не ги установяват, а целят да
изградят в своя защита една теза, която да ги оневини в едно наказателно
производство. Ако разгледате ДП, първоначално жалбата и цялото
9
производство е срещу тях – Б. и М. и когато са изложили тези тези и
неслучайно в материалите имаме и справка за съдимост и характеристични
справки за тези лица, тъй като е за тези лица обвинението, но като се е появил
по идея на баща си подзащитният ми да възстанови щетата, представителят на
държавното обвинение преценява, че трябва да повдигне обвинение на
подсъдимия. Изоставил е първоначалното си намерение и повдигна на него
обвинение. Пак казвам, че без подробно да анализира тези свидетелски
показания, без да ги съпостави с показанията на свидетеля И., от които пък
обсъдени със заложния билет се установява, че на процесната дата, както
заяви свидетелят И., тази свидетелка Б., която е заложила пръстените, я е
уверила, че това са златни накити, въпреки че по нейните твърдения преди
това в предната заложна къща този собственик е казал „Това са фалшиви
пръстени“ и каза :“Ние затова се отказахме“. Тя категорично е настоявала и е
записано пред Вас и И. го каза, че тя я е уверила, че са златни. Освен това,
неслучайно попитахме тя дали е заявила чия собственост са и каза: „ Ние не
ги питаме, те го удостоверяват в заложния билет“. Ако погледнете като
анализирате тези показания на И. в заложния билет, там има декларация, в
която свидетелят Б. е декларирала, че тези златни пръстени са нейна
собственост, за което е описала, че носи наказателна отговорност по чл.313 от
НК, която ако се приемат в случая за верни тези обстоятелства, които се
опитва да създаде, трябваше да има повдигнато обвинение спрямо нея,
защото е декларирала невярно обстоятелство. Това не се споменава в ОА. Тя
пред служителя на заложната къща това го е обективирала и твърдяла. Ако се
приеме казаното от Б. за истина, че тя твърди, че са били на подсъдимия
пръстените, то защо е декларирала, че и даже носи наказателна отговорност,
че са нейни. Както казах, се установи, че тя е знаела, че не са истински, а тя е
декларирала, че са златни накити. Как да приемем, че е добросъвестен и
другият свидетел, който на няколко пъти си променяше показанията. Един
път казва, че е получил 2800 лв., друг път 800 лв., другите 2000 лв. май от
другите заложни къщи били, а като питаме къде са тези други заложни къщи
не може да ги установи и се сеща само за една заложна къща. Това не буди ли
у Вас съмнение, че всичко е тенденциозно у него? Ако ги проверим другите,
ще се установи, че не са ходили никъде другаде, защото подробно казаха, че
„Пред всяка една заложна къща подсъдимият стоеше и чакаше в колата. Ние
излизахме и му давахме парите“. Ако кажат в кои заложни къщи са били, ще
10
се провери и ще се установи, че не е ходил и не е залагал. Свидетелят Р.И. я
попитах в съдебно заседание: „Знаете ли около Вас да има други заложни
къщи?“ и тя каза: „Има само една, но никога не е имало оплакване от
собственика, а и не съм чула в този период да е имало проблем със златни
накити“. В анализа на прокурора, когато приема, че трябва да кредитираме
показанията им, не чух анализ на тези обстоятелства, които се установяват от
тях. Само чух, че „Р.И. каза, че тези 4 броя пръстена са собственост на
подсъдимия“, но кога го каза това? Когато се бяха прочели показанията й, но
настояваше преди това, че подсъдимият не е казвал, че са негови тези
пръстени. Каза,че той й е казал: „Дойдох да ги възстановя, защото искат да ме
натопяват“. Това е протоколирано. После каза, че е минало доста време и
може да го е казала. Логично, ако едно лице го е казало, да се сети първо за
това и по простия начин на изказване да каже това, което му идва на ум, че
едни лица се опитват да го натопят. Нормално е пред органите на ДП да е по
един начин, но друго е в съдебно заседание, когато трябва да се говори едно
към едно и няма кой да Ви насочва. Вие видяхте колко пъти свидетелят Б. и
М. си променяха показания. Ние почнахме да твърдим „Може да имате
предвид да кажете това или онова“, но това не са преки впечатления и факти.
Не може в наказателния процес показанията на едно лице да водят на
умозаключение, че виждате ли може би така е станало. В наказателното
производство, за разлика от другите производства, трябва да е установено по
един безспорен и категоричен начин. Твърдя, че на база тези гласни
доказателства, които са събрани, на първо място тези лица свидетелите Б. и
М. са заинтересовани по делото и в желание си да не бъдат обвинени, защото
е трябвало първоначално да се изгражда осъдителна теза спрямо тях. Другите
свидетелски показания, на които се позовава прокурорът, са тези на свидетеля
И., която е служител на заложната къща и те от една страна имат пряко
впечатление за някои неща, но са косвени, тъй като няма преки впечатления.
Те гадаят за някои неща на базата на това, което е възприела от тези двама
свидетели. Тя, както каза пред Вас, не установи да знае и да е виждала този
човек, че той да ги е мотивирал и да им казва, че ще им дава пари, както той
да казва: „Да, отидох и ги накарах да заложат“. Тя каза, че „май, май каза, че
са негови“, а не да е казала, че той ги е накрал, дори да приемем формално, че
са негови. Преди това каза: „Те искат да ме натопят“. Аз считам, че има защо
да го натопят, защото иначе трябва да се спасят. След като в тази част
11
показанията на свидетелите като косвени производни доказателства следва да
се ценят, за да установят категорични доказателства и да постановите
присъда, че е извършил деянието подсъдимият, те трябва да се подкрепят с
други преки доказателства, каквито в случая прокурорът цени и сочи, че са
показанията на М. и Б., които са били първоначално обвинени, но те са
недостоверни и са заинтересовани и се дискредитират от всички други гласни
и писмени доказателства и няма как да бъдат манипулирани или пък на
принципа на множество косвени доказателства да водят до категоричен
извод, че лицето З.Ж. е действително извършител на деянието, като на еди
коя си дата видял две пълнолетни лица, които сами по себе си не е установено
да са малоумни, които не са малолетни и както в ОА се пише, е казал: „Ти ще
залагаш, защото нямаш проблеми с правосъдието и ако стане нещо, няма да
те осъдят“ и тя отива, разбира, че са фалшиви и въпреки всичко ги залага. В
обвинението е посочено, че сред тези лица, които са вменяеми, но не са
знаели, че са извършили това деяние. Те продължавам да твърдят, че
авторството на деянието, както е повдигнато обвинението, не е установено по
безспорен начин, както изисква НПК. Има доказателства в подкрепа на това,
което каза първоначално каза подзащитният ми, че не се признава за виновен
и то се подкрепа от другите свидетелски показания, че това лице няма нищо
общо с това деяние. Единствената негова вина е, че по препоръка на баща си
отива да възстанови щетата. Ако той е този закоравял престъпник, за който го
представят, то той няма да иде да възстанови парите. Ако е искал да има
имотна облага, както се визира от представителя на държавното обвинение,
как той сам ще се „вкара в устата на вълка“ и да възстановява парите. Отишъл
е, защото полицаите са ги пращали, както те казват, при баща да му да се
възстановят парите и затова е отишъл да помогне и ги е възстановил, но не
защото той е виновен. Те така му се „отблагодаряват“ в случая.
Тази проверка и оценка на доказателствата налагат Вие да приемете, че
това, което пред Вас представителят на държавното обвинение изложи, не е
вярно и установено от доказателствата. Считам, че само по себе си чисто
формално, ако приемем, че тези пръстени са на моя подзащитен, пък им
казал, че ще им даде по 30 лв., тя залага, тъй като не е осъждана и тя отишли
в една, а после в друга заложна къща, само по себе си, както в подигнато
обвинението, чисто законово е несъставомерно. Безспорно практиката и
законодателят позволява чрез пълнолетни лица да се извърши непосредствено
12
извършителство. Законодателят е категоричен, че разликата между
извършител и непосредствен извършител е, че не трябва да имат осъзнаване,
че вършат престъпление, но сами по себе си, както те го установят и всичко е
протоколирано, те са имали представа и те са знаели, че вършат нещо
нередно, така че няма как в случая да приемем, че е налице този състав и че
деянието е извършено от подсъдимия. Няма, каквито и да било, обективни
основания да приемем, че у тях е имало субективна увереност. Начинът и
събитията са обектни. Той отива и казва, че ще им даде пари, но те не си
задават въпроса защо ги кара. Казва: „Ти трябва да залагаш, защото нямаш
проблеми“, но „тъй като имахме нужда от пари, се съгласихме“ и те вече,
както казах, стигат пред първата заложна къща преди да идат в процесната и
във въпросната им казват: „Бягайте, ще извикам полиция“ и че са неистински.
Те казват: „Ние разбрахме“. Въпреки всичко обаче отиват при Р.И. и казват:
„Това са наша собственост“ и категорично заявяват, че това са златни накити,
след като са знаели вече, че не са. Подписали са декларация, с която Б., както
казах, е поела своята наказателна отговорност и въпреки всичко е
продължила да твърди, че са техни и че са златни. Тази поредица от действия
не ли е достатъчна ние да приемем, че съществена субективна увереност у тях
и не са знаели какво вършат. Обоснован е категоричен извод, че са знаели.
Може би ще ме репликира прокурорът, че не се касае за пряк умисъл, ако са
предполагали при първите заложни къщи, но към настоящия момент, когато
са заложил в процесната, те вече са знаели. Тук не сме поставени пред
евентуален умисъл, защото са знаели и въпреки всичко са ги заложили.
Категорично считам, че не можем да говорим или чисто формално, ако се
приеме, за непосредствено извършителство. Моят подзащитен на чисто
формално основание трябва да бъде оправдан. С оглед изложеното, моля, за
Вашия съдебен акт.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Присъединявам се към
казаното от моя адвокат. Вече ме е страх да говоря. Една работа съм опитал
да таковам и се озовах на съд. Моля и искам справедливост.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Не съм виновен. Искам да съм
оправдан. Аз не съм виновен.
13
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране, като обяви, че ще произнесе и мотивите към присъдата в
срок до 60 дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.09 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14