№ 7863
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110153339 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу М. М. М. и М. М. В., действащ лично и със съгласието на своя баща М. Н. В., с
която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответника М. М. да заплати на ищеца за сумата в общ размер на 342,46 лева – главница, от
която сумата 332,16 лева, представляваща 1/3 част от стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., и сумата 10,30 лева, представляваща 1/3
част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане ответника М. М. да заплати на ищеца за сумата в общ размер на 63,81 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2021
г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответника М. В. да заплати на ищеца за сумата в общ размер на 684,93 лева – главница, от
която сумата 664,33 лева, представляваща 2/3 части от стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., и сумата 20,60 лева, представляваща 2/3
части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане ответника М. В. да заплати на ищеца за сумата в общ размер на 127,62 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците М. М. М. и М. М. В. били потребители на
1
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******,
през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Топлофикация София“ ЕАД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било
погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника М. М. В., действащ
лично и със съгласието на своя баща М. Н. В., за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е
постъпило становище по същата.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника М. М. М. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата. На 05.12.2023 г.
е постъпила молба от ответника, към която е приложил доказателства за пълно погасяване
на претендираните от него суми, макар че не е ползвал имота през исковия период, нито
предлаганата от ищцовото дружество услуга. В тази връзка моли съда да прекрати
производството по делото по отношение на предявените срещу него искове, както и да го
изключи от отговорността за разноски, алтернативно – да участва в минимален размер.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като
твърди пълно погасяване на дължимите от ответника М. М. суми за главница, законна лихва
и мораторна лихва. От другия ответник нямало постъпили плащания. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, като съобрази извършеното от ответника М. М.
плащане, а по отношение на ответника М. В. моли съда да постанови неприсъствено
решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
В съдебно заседание ответниците М. М. М. и М. М. В., редовно призовани, не се явяват
2
и не се представляват.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Ответникът М. М. не оспорва изложената от ищеца в исковата молба фактическа
обстановка, като възразява единствено, че не е ползвал доставената до процесния имот
топлинна енергия. В тази връзка следва да бъде посочено следното. От събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът М. М. е бил съсобственик на
процесното жилище през исковия период. Съгласно действащата към датата на възникване
на облигационните отношения между страните разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Без правно
значение за отношенията с ищцовото дружество е обстоятелството дали конкретният
ответник е ползвал или не доставената топлинна енергия. С придобиването на жилище в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, в която
се ползва топлинна енергия за битови нужди, М. М. придобил качеството „клиент на
топлинна енергия“. Няма данни по делото през исковия период това качество да е било
загубено поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на ползване в
полза на трети лица.
Ответникът М. М. е заплатил в пълен размер претендираните от него суми.
Извършеното плащане се признава от ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва
да вземе предвид фактите, настъпили след подаване на исковата молба в съда, включително
извършеното в хода на процеса доброволно плащане от длъжника. По данни на ищеца с
постъпилото плащане на сумата в размер на 488,37 лева били погасени в пълен размер
задълженията на ответника М. за главница, мораторна лихва и законна лихва. С оглед
изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно обективно съединените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответника М. М. М., следва да бъдат
отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на другия ответник М. М. В. в първото по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца – юрк. А. е направила искане за
постановяване на неприсъствено решение. С протоколно определение съдът е констатирал,
че са налице кумулативните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а
именно ответникът не са представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в
съдебното заседание, редовно уведомен, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и от неявяване в съдебно заседание, а така предявените искове вероятно са
основателни при посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените по
делото доказателства. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е
3
обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество е извършило
следните разноски: 100 лева за внесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Внесеният депозит за особен представител не е усвоен към настоящия
момент, поради което същият подлежи на възстановяване след депозиране на нарочна
молба. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответниците М. М. М. и М. М. В. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД сумата в общ размер на 200 лева, представляваща направените
в настоящото производство разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, разпределена между тях съобразно квотите им в съсобствеността, посочени
от ищеца в негова молба от 06.06.2022 г., а именно: за М. М. М. – 66,67 лева, и за М. М. В. –
133,33 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в общ размер на 342,46 лева –
главница, от която сумата 332,16 лева, представляваща 1/3 част от стойността на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот,
а именно: апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, и сумата
10,30 лева, представляваща 1/3 част от стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца за сумата в общ
размер на 63,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 01.09.2021 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 19,
действащ лично и със съгласието на своя баща М. Н. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
4
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, както следва: по иска с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 684,93 (шестстотин осемдесет и четири лева и 93
ст.) лева – главница, от която сумата 664,33 лева, представляваща 2/3 части от стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен
№ ******, и сумата 20,60 лева, представляваща 2/3 части от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 127,62 (сто двадесет
и седем лева и 62 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 01.09.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 66,67
(шестдесет и шест лева и 67 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М. М. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 19, действащ лично и със съгласието на своя баща
М. Н. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 133,33 (сто
тридесет и три лева и 33 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а по отношение на ответника М. М. В. – на основание чл. 239,
ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5