Решение по дело №13494/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4904
Дата: 8 ноември 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110213494
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4904
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г*** СТ. Г**
при участието на секретаря И*****Р. А******
като разгледа докладваното от Г*******СТ. Г***** Административно
наказателно дело № 20241110213494 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г******* Г****

при участието на секретаря И***** А*****, като разгледа докладваното от
съдия Г****** АНД №13494 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №92-02-902/30.08.2024 г. на заместник-
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на „У*****“ АД
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лв. на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП.
В депозираната пред съда жалба „У*******“ АД моли за отмяна на
постановлението като се позовава на изтекла абсолютна давност.
„У*******“ АД, редовно призовано, се представлява от адв.К., който
поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
„У*******“ АД е следвало да заяви до 31.05.2019 г. действителните си
собственици, което не било сторено.
За горното деяние св.П****** съставила АУАН.
Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите П******* и Н., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други
доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок,
видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
2
Съдът счита, че жалбата е основателна.
Съдът като съобрази, че съгласно чл.11 от ЗАНН за обстоятелствата
изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК и
че в дадения случай е изтекла абсолютната давност, защото за нарушението е
предвидено наказание „имуществена санкция“, което е аналогично на
наказанието „глоба“, а датата, на която е извършено деянието е 03.06.2019 г.,
работен ден понеделник, и оттогава са изтекли повече от четири години и
шест месеца, то обжалваното постановление следва да се отмени по следните
съображения:
Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора, срока предвиден в чл.80 от НК.
Чл.80, ал.1, т.5 от НК предвижда три години давностен срок след
изтичането, на който наказателното преследване се изключва, когато
наказанието е „глоба”, в случая „имуществена санкция“.
Като се увеличи с една втора този срок става четири години и шест
месеца за това наказание.
Тези четири години и шест месеца са изтекли на 03.12.2023 г.
С изтичането на абсолютната давност по закон се изключва правната
възможност да се реализира административно-наказателната отговорност
спрямо жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №92-02-902/30.08.2024 г. на заместник-
изпълнителния директор на Агенция по вписванията като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

3
Районен съдия:
Г.Г*********
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №92-02-902/30.08.2024 г. на заместник-
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на „У*******“
АД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лв. на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП.
В депозираната пред съда жалба „У*********“ АД моли за отмяна на
постановлението като се позовава на изтекла абсолютна давност.
„У******“ АД, редовно призовано, се представлява от адв.К., който
поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
„У*********“ АД е следвало да заяви до 31.05.2019 г. действителните си
собственици, което не било сторено.
За горното деяние св.П****** съставила АУАН.
Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите П******* и Н., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други
доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок,
видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
Съдът като съобрази, че съгласно чл.11 от ЗАНН за обстоятелствата
изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК и
че в дадения случай е изтекла абсолютната давност, защото за нарушението е
предвидено наказание „имуществена санкция“, което е аналогично на
наказанието „глоба“, а датата, на която е извършено деянието е 03.06.2019 г.,
работен ден понеделник, и оттогава са изтекли повече от четири години и
1
шест месеца, то обжалваното постановление следва да се отмени по следните
съображения:
Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора, срока предвиден в чл.80 от НК.
Чл.80, ал.1, т.5 от НК предвижда три години давностен срок след
изтичането, на който наказателното преследване се изключва, когато
наказанието е „глоба”, в случая „имуществена санкция“.
Като се увеличи с една втора този срок става четири години и шест
месеца за това наказание.
Тези четири години и шест месеца са изтекли на 03.12.2023 г.
С изтичането на абсолютната давност по закон се изключва правната
възможност да се реализира административно-наказателната отговорност
спрямо жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.

2