Р Е Ш
Е Н И Е № 168
гр. Пловдив, 16.10.2018 г.
Пловдвивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Стефка Тошева, с участието на прокурора Симона Генова, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 369/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва
се изцяло Решение № 616 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 3065/2017 г.
на Окръжен Съд – П., с което на въззивника – ищец К.Д.П., ЕГН – ********** е
присъдено на основание чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
претърпени в резултат на воденото срещу него досъдебно производство № ЗМ –
617/2007 г. на сектор „ И. П.„ при ОД на МВР -
гр. П., приключило с постановление за прекратяване от 23.03.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от 25.01.2017 г. до окончателното изплащане, а за
разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен.
Въззивникът – ищец П. обжалва решението в отхвърлителната му част. Поддържа че присъденото обезщетение не е съобразено с критерия на чл. 52 от ЗЗД – присъдено в твърде занижен размер. Изложените от първоинстанционния съд аргументи че наказателното преследване е приключило в досъдебната фаза и извършените по него процесуалните действие с участието на ищеца са ограничени на брой са формални и не обосновават извода на съда за размера на обезвъзмедяването. Счита че от значение за определянето на този размер е не малката продължителност на разследването, неговата медийна разгласа в обществото, факта че обвинението е за извършено в качеството му на заместник – кмет на Община П. длъжностно престъпление – тежко умишлено, и всички те в съвкупност обосновават извод за основателност на претенцията в пълния й предявен размер. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска изцяло.
П.обжалва решението в осъдителната му част. Поддържа че ищецът не е доказал по безспорен начин както възведените негативни психоемоционални изживявания – стрес, паника, злепоставяне на доброто име в обществото, накърнен авторитет, социална изолация, трудности в професионалната реализация, срив в личностен и семеен аспект, така и причинната им връзка с повдигнатите и водени обвинения. Основният негов свидетел за всички тях била съпругата му, която е заинтересована и като така показанията й са пристрастни и необективни и съдът неправилно ги кредитирал и въз основа на тях приел искът за основателен. Същевременно определения размер обезщетение не бил съобразен с възведените от закона – чл. 52 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, критерии – явява се прекомерно завишен спрямо евентуално действително претърпените моралните вреди. Не е отчетено че наказателното преследване е приключило в разумен според П.срок – 5 години в досъдебната фаза, като с участието на ищеца са извършени само два пъти действия по разследването при това с малка продължителност. Не е отчетен – според този жалбоподател, и факта че ищецът не е бил задържан, за целия период на наказателното преследване наложената му мярка за неотклонение е парична гаранция. По така изложените съображения се претендира отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска изцяло, евентуално – намаляване на присъденото обезщетение.
По делото е безпротиворечиво установено че срещу ищеца е било повдигнатото обвинение за тежки умишлени престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице – заместник кмет на Община П. – по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 202 ал. 1 т.1 вр. чл.201 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал. 1вр. чл.26 ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Привлечен е като обвиняем на 30.04.2010 г., наложена му е мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева. С Постановление от 06.12.2013 г. на Окръжна Прокуратура – П. е прекратено досъдебното производство по повдигнатите обвинения по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал.1 от НК , по чл. 203 ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като преписката е изпратена на Районна Прокуратура – П. относно повдигнатите обвинения за престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1 вр. ал. 1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1вр. чл.311 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 282 ал.2 вр. чл.1 вр. чл. 26 ал.1. С Постановление от 23.03.2015 г. на Районна Прокуратура – П. е постановено прекратяване и по тези обвинения поради неустановяване на деянието и от обективна, и от субективна страна.
Следователно установени са твърденията на ищеца за неоснователно водено срещу него назателно преследване, приключило на досъдебна фаза, със срок на продължителност 5 години и наложена мярка за неотклонение парична гаранция.
Възведените от ищеца неимуществени вреди вследствие наказателното производство са накърняване на доброто му име и авторитет, още повече че в качеството си на зам.-кмет на П. е известен на широк кръг от хора не само в града, но и в страната, а обвиненията са получили широка медийна разгласа, при която изнесената информация – след официални и неофициални изявления на П., била невярна и злепоставяща го - че е присвоил 400 000 лв., след което е избягал и се укрива в чужбина, че ще бъде издадена срещу него европейска заповед за арест. В обществото се насаждало мнението че е престъпник, присвоил половин милион лева държавни пари в качеството си на заместник кмет на града. Всичко това, както и факта че обвинението било напълно неочаквано за него довели до изпадането му в силен стрес и паника. Не можел да успокои децата си, възрастните си родители, влошили се и отношенията със съпругата му, която била адвокат и върху чиято кариера неоснователните обвинения срещу него също се отразили негативно. Осезаема била промяна и сред други роднини и приятели, излизайки из града усещал че напълно непознати за него хора го заглеждат и си шушукат. Сринал се психически и емоционално и се отчуждил от всички. Изпитвал и икономически затруднения, не бил в състояние да издържа и да се грижи пълноценно за децата и съпругата си. В края на 2010 г. доброволно напуснал дома си, семейството си и се установил при родителите си в село К., които също тежко преживявали случилото се и вследствие него се влошило здравословното им състояние, особено тежко това на баща му. Започнал работа в гр. С.. И в момента травмите не са отшумели – не е в състояние да се завърне в града, да заживее отново с децата и съпругата си, страда от чувство за срам и вина пред тях и родителите си, макар да съзнава че такава няма. Продължава да живее в село К., където също не контактува с други хора, дори с приятели и познати от детинство. Не може да преодолее самоналожената си социална изолация, не желае да се завърне в гр. П., където е бил трайно установен като местоживеене и работа, ограничил е до минимум посещенията си в града.
Представени са към исковата молба множество печатни материали, потвърждаващи твърденията че наказателното производство е получило широк отзвук в пресата и многократно и за продължителен период от време е било предмет на журналистически интерес и коментари, тиражирани в общественото пространство. Относно преживяванията на ищеца вследствие възбуденото срещу него наказателното преследване, във връзка и с обществената му разгласа са ангажирани гласни доказателства – свидетелите А. Г. П. и Б. А. Б..
Свидетелят П. – съпруга на ищеца, депозира показания че обвиненията срещу съпруга й изтекли в медиите още преди да му бъдат повдигнати обвиненията. Всъщност от медиите разбрали че срещу него има наказателно преследване за длъжностни престъпления. Свидетелката и дъщеря им били на гости в Англия когато по телефона и се обадил синът на ищеца Д., за да я уведоми за публикациите по адрес на баща му. Тя веднага влязла в интернет и видяла статия – не помни на кой вестник, в която се твърдяло че съпругът й е издирван от окръжна прокуратура за длъжностно присвояване на 400 000 лева. В този момент той също бил в чужбина – на състезание по лека атлетика, при първа възможност се прибрали. Междувременно била тиражирана още информация – включително и такава че П. се укрива в чужбина. Той бил шокиран и не можел да си обясни какви са тези публикации при положение че няма съобщения и призовки от прокуратурата. Впоследствие дошла призовка. Явили се на 30.4.2010 г. в сградата на И. П.в П., където му било повдигнато обвинение. То било медийно отразено – на входа на сградата имало множество журналисти и камери, същата вечер кадрите били излъчени по телевизията. Било отразено и на интернет страницата на радио „Д. „, към статията имало прикачени и два аудиозаписи, единият с изявленията на ангжажирания от тях адвокат, а другият – с изявления на наблюдаващия прокурор. Обвинението било за много тежко престъпление, наказуемо със затвор до 20 години и конфискация на имущество. Съпругът й бил „ като попарен„ , изпаднал в паника, бил в неадекватно състояние, напълно некомуникативен. Дъщеря им – тогава на 14 години, била много уплашена, плачела и питала ще дойдат ли в къщи да арестуват баща й. Силно притеснени били и възрастните му родители, непрекъснато се обаждали да питат „ какво става „. Не можели да успокоят нито децата, нито родителите му. Когато излизали навън хората започвали да си шушукат. Имало и подигравки от страна на познати и приятели че харчел откраднатите пари за любовници. В периода на наказателното преследване била извършена и данъчна ревизия по отношение на семейството им. От всичко това К. изпитвал силен срам, макар да знаел че е оклеветен. Много тежко изживявал факта че е злепоставен не само в личен план, но и в качеството си на заместник кмет по социалната дейност, който следва да се грижи за хората и да е безупречен и с висок авторитет. Спрял да излиза, спрял и да спортува, макар да бил много активен спортист, дори участвал в състезания, в това число и международни. В къщи спрял да сяда на масата с тях, казвал че го е срам и пред нея и децата. Отношенията им сериозно се влошили. Есента на 2010 г. се преместил при родителите си в село К.. Заявил че не може да живее повече в П.. Започнал работа като преподавател във филиал на В. У.в гр.С.. И до момента живее на село, не желае да се връща в П.. Прекъснати са взаимоотношенията му с децата и със свидетелката, бракът им съществува само формално. По професия съпругът й е икономист, преди да бъде избран за зам. - кмет за мандата 2004 г. – 2008 г. работил като данъчен инспектор, имал безукорна репутация.
Свидетелят Б. – без родство, депозира показания че познава ищеца от 12 години, съседи са в село К.. Преди делото К. бил много жизнен, весел, комуникативен, спортувал редовно. Виждали се винаги когато посещавал родителите си, обикновено събота и неделя, събирали се компания. След обвинението станал „ друг човек „ и понастоящем не е „ същия човек „. Особено тежко преживял медийната разгласа срещу него и най – вече тази по телевизията. Свидетелят лично гледал предаването, излъчено по Би Ти Ви че е присвоил голяма сума пари. Станал изключително необщителен, преустановил спортуването, стоял само в къщи. Майка му споделяла със свидетеля че по цели нощи не спи. И в момента К. ***, в социална самоизолация.
При така събраните доказателства първоинстанционния съд е приел че е налице фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ – неоснователно повдигнато и водено наказателно производство срещу ищеца, причинило му негативни псохоемоционални изживявание – стрес, притеснения, накърнени личен и служебен авторитет, за които вреди държавата в лицето на прокуратурата, носи обективна отговорност и дължи репарирането им. Обезщетението е определено да е в справедлив размер от 10 000 лева. Взети са предвид от една страна че обвинението е за тежки умишлени престъпления, че наказателното производство – макар и развило са само в досъдебна фаза, е с продължителност 5 години, че то е нарушило тежко обичайния ритъм на живот на обвиняемия – промяна на местоживеене, месторабота, проблеми със семейството, накърняване на доброто име и авторитет в обществото, а от друга страна че спрямо ищеца не е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, че преследването не е причинило заболявания на физическото и психическото му здраве – каквито не се и твърдят, че наказателното производство е приключило на фазата на досъдебното разследване като процесуалните действия по него с участието на ищеца са ограничен брой.
Настоящата инстанция намира за неоснователен довода на П.да не са доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с повдигнатото обвинение. Показанията на близки, роднини и съпруг са годни доказателствени средства и се ценят от съда самостоятелно, но и във връзка с всички други данни по делото предвид възможната тяхна заинтересованост. Показанията на съпругата в случая са ясни, последователни и логични, основани на лични и непосредствени нейни възприятия и се подкрепят от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. С оглед което правилно са били кредитирани. Ищецът е претърпял възведените стрес, паника, злепоставяне на доброто име в обществото, накърнен личен, професионален и обществен авторитет, социална самоизолация, трудности в професионалната реализация, срив в личностен и семеен аспект и всички те са пряко следствие от незаконното обвинение срещу него. Неоснователно е и възражението на П.че определеното за тези вреди обезщетение е прекомерно завишено. Напротив - вида, интензитета и продължителността на вредите, предвид и факта че обвинението е за длъжностно престъпление, извършено в качеството му на заместник кмет и получило широка медийна разгласа обосновават според настоящия съд извод че обезщетението за тях е определено в занижен размер – в който смисъл и довода на въззивника – ищец. Съгласно трайно установената практика на ВКС – Решение № 267 / 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. на ВКС, IV г.о. и др., когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление във връзка с професията и длъжността на обвиняемия, още повече когато той упражнява професия и/или заема обществено положение, при които очакванията и изискванията на обществото за висок морал и спазване на законите са завишени, то обвинението е с много по –силно негативно отражение в неимуществената сфера. Несъмнено ищецът е сред тази категория лица – което не е отчетено от първостепенния съд, и по делото е доказано че именно поради това срама и унижението му са били много по силни и той се е чувствал и понастоящем все още се чувства опозорен. Още повече че обвинението е получило широка медийна разгласа при това още преди той да узнае за него и да бъде привлечен като обвиняем, което се е отразило сериозно върху психичното му състояние. Макар наказателното производство да е приключило в досъдебната фаза и спрямо обвиняемия да не е налагана мярка задържане под стража, то продължителността му е 5 години, като периода на увреждането е по-дълъг и причинените морални вреди – предвид и широката публична разгласа на обвинението, създаваща изключително негативна представа за личността му и начина, по който е узнал за него, са значителни по вид, обем и интензитет и продължат и до момента - силен стрес, срам, обида, вина за страданията на децата, съпругата и родителите му, накърнени лична чест и достойнство, злепоставяне на доброто име, загуба на професионален и обществен авторитет, трудности в професионалната реализация и материалното осигуряване на семейството, срив в личностен и семеен аспект, социална самоизолация - в това число и от най-близките му хора.
Изложеното обосновава извода на настоящата инстанция че справедливия размер на обезщетението следва да се определи на 30 000 лева. До този размер въззивната жалба на ищеца е основателна и следва да се уважи, след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за разликата от 10 000 лв. до 30 000 лева. До пълния предявен размер от 70 000 лв. жалбата на ищеца е неоснователна, съответно решението за отхвърлянето на иска над 30 000 лв. – правилно, поради което ще се потвърди. Жалбата на П.е изцяло неоснователна, с оглед което решението се потвърждава и в осъдителната му част – за присъдено обезщетение в размер на 10 000 лева.
С оглед този резултат за първоинстанционното производство на ищеца ще се присъдят деловодни разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на още 285 лева. За настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар не са направени, не се и претендират. На въззивника – ищец ще се присъди заплатена по жалбата му ДТ от 5 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Отменя Решение № 616 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 3065/2017 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.Д.П., ЕГН – ********** против П.на РБ– гр. С.иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за сумата 20 000 лв. / разликата от 10 000 лева до 30 000 лева /, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу К.Д.П. досъдебно производство по преписка № ЗМ – 617/2007 г. по описа на сектор „ И. П.„ при ОД на МВР – П. с повдигнати обвинения по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК; по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда П.на РБ– гр. С.да заплати на К.Д.П., ЕГН – ********** *** още 20 000 / двадесет хиляди / лева / над присъдената от окръжния съд сума от 10 000 лв. или искът се уважава за общ размер 30 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу К.Д.П. досъдебно производство по преписка № ЗМ – 617/2007 г. по описа на сектор „ И. П.„ при ОД на МВР – П. с повдигнати обвинения по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК; по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане, както и още 285 / двеста осемдесет и пет / лева – направени деловодни разноски за първоинстанционното производство по делото и 5 / пет / лева разноски за въззивното производство.
Потвърждава Решение № 616 от 04.05.2018
г., постановено по гр.д. № 3065/2017 г. на Окръжен Съд – П. в останалата обжалвана част – за осъждането на П.на РБ– гр. С.да
заплати на К.Д.П., ЕГН – ********** *** сумата
10 000 / десет хиляди / лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу К.Д.П. досъдебно
производство по преписка № ЗМ – 617/2007 г. по описа на сектор „ И. П.„ при ОД
на МВР – П. с повдигнати обвинения по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 202 ал. 1 т. 1 вр.
чл. 201 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК; по чл. 282 ал. 3 вр.
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и 143 /
сто четиридесет и три / лева – адвокатско възнаграждение и 10 /десет / лв. ДТ за първоинстанционното
производство по делото, и за
отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди
за разликата от 30 000 лв. до
пълния предявен размер от 70 000 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.