№ 149
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600354 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 130 от 04.06.2021 г. по ЧНД № 1023/2021 г. на
Пловдивския окръжен съд на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено
постановление от 12.04.2021 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за
прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК на наказателно
производство по ДП – дознание № 35/2016 г. по описа на сектор „*“ при
ОДМВР – *, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК с пострадал Е. Г. от гр. *. Делото е водено, с оглед на
събиране на доказателства за виновно поведение от страна на водача на МПС
– С. И. Г. от гр. *, който не е бил привлечен към наказателна отговорност.
Недоволни от определението са останали наследниците на пострадалия
Е. Г. – К. Е. и К. Г., които са го обжалвали, чрез своя повереник – адв. А. А. от
АК - * с искане за отмяна, поради неговата неправилност и необоснованост,
както и да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното
производство и върне преписката за поредно решаване с указания за
правилното приложение на материалния закон.
Основният довод на жалбоподателите е, че въпреки назначените по
1
делото експертизи, по делото не е даден убедителен отговор за окончателното
решение на казуса. Считат, че е налице съпричиняване от страна на
участниците в ПТП, като необосновано е дадена вяра на показанията на
водача на МПС, което е едностранно и неправилно. Според тях, същият
неправомерно не е останал и съхранил местопроизшествието, като с
отвеждането на пострадалия до болницата са били заличени следите и е
невъзможно да се установи механизма на удара. По делото остава неясно от
експертните заключения , дали водачът на МПС е бил спрял или е бил в
процес на спиране, или с поведението си е заблудил, че ще спре и пропусне
велосипедиста, а вместо това е потеглил и го е ударил. Неправомерното
поведение на другия участник, не освобождава водача на МПС от
отговорност и задължението му да вземе мерки за предотвратяване на удара,
защото е могъл своевременно да го види, да намали скоростта си и да спре. В
тази връзка е следвало да се извърши следствен експеримент. Намират за
твърде спорна и определената от вещите лица скорост за движение на
велосипедиста от 22 - 24 км/ч., с което е станал основната причина за ПТП за
разлика от поведението на другия водач на МПС. Оспорват и заключението
на съда за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, базирано
само на заключението на изготвените по делото експертизи, без да се
обсъждат и другите доказателства.
На ОП - Пловдив е изпратено по надлежния ред съобщение за
постъпилата частна жалба, но не е изразено становище.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в
жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на
атакуваното определение, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но разгледана по съществото си е
неоснователна.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на чл.243, ал.5
от НПК по подадена жалба от адв. А. А. от АК – *, като повереник на
наследниците на пострадалия Е. Г. – К. Е. и К. Г., с която е поискано
атакуваното постановление да бъде отменено, поради неговата неправилност
2
и незаконосъобразност, а делото да се върне на прокурора с даване на
задължителни указания.
В принципен план, съдебният контрол в производството по чл. 243 от
НПК спрямо постановлението за прекратяване на наказателното
производство обхваща неговата обоснованост и законосъобразност. Това
изисква да се проверят, дали установените по делото фактически положения,
обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. И
ако доказателствата не са обсъдени надлежно в тяхната цялост и
взаимовръзка, с оглед на направените правни изводи от прокурора, налице е
допуснато съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство.
По този повод в рамките на първоначално проведеното производство по
реда на чл.243, ал.8 от НПК, друг състав на Пловдивския апелативен съд с
Определение №299/30.04.2018 г. по ЧНД № 177/2018г. е отменил
Определение от 27.02.2018 г. по ЧНД № 248/2018 г. на Окръжен съд –
Пловдив, както и постановление от 30.08.2017 г. на ОП – Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по същото досъдебно
производство, като делото е върнато за доразследване. Дадени са
задължителни указания до органите на досъдебното производство за полагане
на усилия за издирването на други свидетели - очевидци на инцидента, както
и да се назначи на повторна комплексна съдебно-медицинска,
автотехническа и физична експертиза, в състава на която да бъде включен
съдебен лекар, друг автоексперт и вещо лице – физик. Изрично е указано
вещите лица, след като се запознаят с приложените по делото материали, а
при необходимост да извършат и повторни измервания на мястото на
произшествието и оглед на иззетия като веществено доказателство велосипед
на пострадалия, да дадат заключение по определени въпроси. След като са
изпълнени, дадените указания на предходния състав на Апелативен съд –
Пловдив, отново с постановление на наблюдаващият прокурор, на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство, станало обект на първоинстанционен съдебен контрол от
Окръжен съд - Пловдив.
3
Направените изводи в определението, предмет на настоящото
въззивно производство, следва да бъдат споделени изцяло.
Внимателният и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства водят до единствения възможен и категоричен извод, че всички
поставени въпроси в подадената частна жалба са били ясно и убедително
изяснени от органите на досъдебното производство.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът задълбочено е
анализирал гласните и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, като ги е съпоставил със заключенията на вещите лица.
В постановлението подробно е проследена хронологията на развитие на
ДП, образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с протокол за оглед на
местопроизшествие и наблюдавано от РП - Пловдив, за възникнало ПТП на
09.04.2016г., около 11.30 часа, в гр.*, на * - ръкава за бул. „*“, за установяване
при управление на МПС - лек автомобил „*“ с рег.№ *, управляван от С. И.
Г., нарушил ли е правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил тежка телесна повреда – мозъчен кръвоизлив, довел до кома на
пострадалото лице – Е. Г. от гр.*.
С Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 09.11.2016 г.
ДП е прието за наблюдение по компетентност за престъпление по чл. 343, ал.
3, пр. посл., б. “б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, с оглед
настъпилата смърт на пострадалото лице Е. Г. на 11.08.2016 г. По делото няма
лице, привлечено към наказателна отговорност.
Въззивната инстанция намира, възприетата фактическа обстановка в
постановлението за прекратяване и в определението на окръжния съд, че
кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства.
С. И. Г. бил правоспособен водач на МПС от 1977г. С кат. „В“, „М“ и
„АМ“ и притежавал лек автомобил „*“, * на цвят, с ДК № *. До датата на
произшествието Г. не бил наказван от компетентните органи за нарушение на
правилата за движение по пътищата, като притежавал 39 контролни точки.
Пострадалият Г. Е. бил бивш гражданин на *, притежавал единен номер
4
за чужденец и бил със статут на постоянно пребиваващ в Р. България. Работел
като * към фирма „*" ООД и работното му място било в производствено
помещение на дружеството до кръстовището на бул. „*“ и бул. „*“ в гр.*.
На 09.04.2016 г., в гр.*, около 11.25 ч. - 11.30 часа, св. С. Г. управлявал
горепосочения лек автомобил „*“ и се движел по западната лента на бул. „*“
в посока от север на юг. Пътувал сам, като времето било ясно, с много добра
видимост на дневна светлина. Пътната настилка била асфалтова, без
неравности и суха.
Със скорост от 20 км/ч., св.Г. предприел маневра „завой на дясно“ към
пътна връзка с бул. „*“. Ръкавът имал надлъжен наклон - изкачване към
булеварда и бил с широчина 6.44 м. Същият граничал на юг с триъгълен
пешеходен /разделителен/ остров с шир.7.51 м., разположен на входа/изхода
на бул. „*“ и отделящ северното от южното платно за движение на същия.
Западно от пътното платно, преди ръкава, се намирал пешеходен тротоар, а
непосредствено след и над него се намирала велоалея с ширина 2 м., покрита
с асфалтова настилка, без неравности и суха, с наклон 16%, с две ленти за
движение, отделени с хоризонтална пътна маркировка - единична прекъсната
линия, жълта на цвят. На запад се намирала пешеходна алея с ширина 2.80 м.
със стълби в областта на наклона на велоалеята. Описаните алеи имали
надлъжен наклон, като се спускали до нивото на пътното платно на ръкава и
го пресичали, преминавайки през триъгълния пешеходен остров, в
контактната им точка, съответно с хоризонтална пътна маркировка тип
„Зебра“ за преминаване на велосипедисти, очертана с две успоредни
прекъснати линии, състоящи се от квадрати с шир. 0.50 м., с широчина между
успоредните линии 1.72 м. и за пешеходна пътека тип „Зебра“, ориентирани и
двете в посока север-юг.
По същото време Г. Е. управлявал велосипед марка „Scirocco“, с
дамска рамка, синьо-сиво на цвят и се движел по гореописаната велосипедна
алея, успоредно и западно на платното за движение на бул. „*“, в посока от
юг на север. Движението на велосипедиста било срещу лекия автомобил на
св.Г.. Скоростта на движение на велосипедиста била над 22 км/ч. На
велоалеята, в посоката на движение на Г. Е., имало поставен метален
5
стандартен знак „STOP“ - „Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и под него указателна табела „Премини пеша“. На самата лента
на велоалеята, преди пътното платно, и на разделителния остров, имало
хоризонтална пътна маркировка - стоп-линия, с изписан с големи букви в
ярък жълт цвят надпис „STOP“. Посочените знак и надпис били
задължителни за велосипедиста Г. Е., което той не спазил и при установената
скорост от над 22 км/ч. предприел пресичане на пътното платно, пресичайки
траекторията на движещия се по същото, с намаляваща до 9 км/ч. скорост, лек
автомобил марка „*“ с рег.№ *, управляван от св.Г.. Вследствие на горното
настъпил неизбежен удар между десния край на предната броня на лекия
автомобил и дясната страна на предната капла и вилка на велосипеда. След
удара, тялото на Г. Е. паднало в посоката си на движение, на тротоара, в
близост до предната дясна част на автомобила, а велосипедът на около 1-2 м.
в ляво от него. Непосредствено след преустановяване движението на
автомобила, водачът Г. слезнал от него и се приближил до пострадалия Е..
Установил, че последният имал отворена рана в дясната част на главата, от
където кървял, поради което му предложил и след изразеното съгласие го
качил в лекия автомобил, заедно с велосипеда и го откарал до Спешно
отделение на УМБАЛ „*“ *. На пострадалия Г. Е. от падането му на земята
след ПТП била причинена тежка черепно-мозъчна травма, вследствие на
която, въпреки положените медицински грижи, починал на 11.08.2016 г.
Извършената предварителна проба с „Алкотест-Дрегер“ на водача С. И.
Г. за наличие на алкохол в издишания въздух била отрицателна.
От изготвената химическа експертиза за определяне на концентрацията
на алкохол в кръв и урина №385/11.04.2016г., в изследваните проби от кръвта
на Е. Г. не се доказва етилов алкохол.
Първоначално изготвената СМЕ по писмени данни е установила
причинените на пострадалия Г. Е. в резултат на ПТП на 09.04.2016г.
травматични увреждания, механизма на тяхното причциняване, като е
поставен акцент върху причинената черепно-мозъчна травма, причинила
разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от
НК.
6
Впоследствие, видно от заключението на ДСМЕ е извършена аутопсия
на трупа на Е. Г. като е установено наличието на пряка причинно-следствена
връзка между причинените травматични увреждания при ПТП на 09.04.2016г.
и настъпилата негова смърт на 11.08.2016г.
По повод на установяване на механизма на ПТП са положени сериозни
усилия от органите на досъдебното производство, като в тази насока са
депозираните първоначална АТЕ, допълнителна АТЕ, след извършени
допълнителен оглед на местопроизшестивето, на ВД - велосипед и следствен
експеримент.
Впоследствие са изготвени последователно КАТСМФЕ, ДКАТМСФЕ,
след извършени отново допълнителен оглед на местопроизшествието и на ВД
– велосипед и още една арбитражна КАТСМЕ, която е подложила на
подробен анализ заключенията на всички предходни експертизи /същите са
подробно описани от окръжния съд в атакуваното определение от с. 4 - 16,
като настоящият състав не намира за нужно да ги преповтаря/.
Последното заключение на АКАТСМЕ /л.415 – 416 от т.2 на ДП/ е дало
най-вероятния от техническа гледна точка механизъм на настъпилото ПТП –
водачът С. Г. е управлявал л.а. „*“ по платното за движение на бул. „*“ в
посока от север на юг, като е предприел маневра „завой на дясно“ към пътна
връзка с бул. „*“. По това време велосипедистът Г. Е. се е движел в зоната на
велосипедна алея, успоредна на платното за движение на бул. „*“ и западно
от него, в посока от юг на север, срещу л.а. „*“. При достигане до
кръстовището между бул. „*“ и пътна връзка към бул. „*“, велосипедистът Г.
Е. е подминал пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство“ и указателна табела с надпис: „Премини пеша“, продължил
движението си, пресякъл южното платно на пътната връзка, навлязъл в
разделителния остров и от там навлязъл без да спира, въпреки наличната
„стоп линия“ на велоалеята, в северното платно на пътната връзка, пред л.а.
„*“. Водачът на л.а. „*“ е реагирал или преди навлизането на велосипедиста Г.
Е. на платното, или към момента на навлизането му, като е задействал
спирачната система, но въпреки това е настъпил неизбежен удар в края на
процеса на спиране на автомобила. Ударът е настъпил в предната дясна част
на л.а. „*“ и в предното колело на велосипеда. След удара л.а. „*“ се е
7
установил на мястото и в положението, отразени в протокола за следствен
експеримент, а велосипедистът Г. Е. е паднал на мястото, отразено в
протокола за следствен експеримент.
Според експертите, от техническа гледна точка основна причина за
настъпилото произшествие е, че велосипедистът Г. Е. е навлязъл на платното
за движение на пътната връзка и е предприел пресичане на същото, без да
спре. Разработени са мащабни скици на местопроизшествието, които са
приложени като неразделна част от експертизата.
Прокурорът е приел, че горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин на базата на всички събрани по досъдебното
производство доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност,
в това число и от извършените допълнителни действия по разследването,
указани от Апелативен съд – гр.Пловдив.
Противно на съображенията в жалбата, правилно заключенията на
експертизите по делото са били възприети от прокурора в основната им част с
доверие, като изготвени професионално, задълбочено, с необходимите
познания в съответната област. Отговорите са ясни, убедителни, като
изразените по тях становища са базирани на анализа на всички предоставени
изходни данни – гласни, писмени и веществени доказателства, както и на
личните възприятия на експертите от мстопроизшествието. Различията са
единствено в приетите скорости за движение на лекия автомобил и на
велисипеда, но независимо от тях, всички експертизи са категорични, че
поведението на пострадалия на пътя, не само е допринесло, но е и основната
причина за настъпването на произшествието.
Настоящият състав споделя виждането на окръжния съдия по повод на
направените правни изводи на прокурора в постановлението за прекратяване
на наказателното производство, че единствената причина за настъпването на
на ПТП, довело до съставомерния резултат – смъртта на пострадалия се
дължи на собственото му виновно поведение.
Пострадалият Е. като велосипедист е нарушил няколко правила за
движение по пътищата – на специалната разпоредба на чл. 46, ал.2 от
ППЗДвП, както и на по-общите такива по чл.47 от ЗДвП, чл.6 от ЗДвП, чл.45,
8
ал.1 от ППЗДвП и чл.5, ал.2, т.2, пр. 1 от ЗДвП.
Той не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил
„*“, управляван от Г.; не е спрял на поставеният знак „СТОП“; не е спазил и
предписанието на другия знак, поставен на самото място на ПТП – да слезе от
велосипеда и да премине пеша; освен това, същият е навлязъл с висока
скорост на велосипеда – над 20 км/ч в кръстовището. Тези му действия са
били напълно неочаквани за водача на л.а. „*“ Г., който въпреки задействане
на спирачната уредба, със скорост от 9 км/ч. е ударил странично велосипеда в
предната му гума, в резултат на което пострадалият велосипедист е паднал от
велосипеда и си е ударил главата в асфалта, а впоследствие е починал от
получените увреждания.
Обосновано е преценено, че не би могло да се вмени в задължение на
водача на МПС да предвижда неочаквано и грубо нарушение на множество
правила на ЗДвП от останалите участници в движението. В момента, в който
Г. е възприел навлизащия на платното с висока скорост велосипед,
управляван от пострадалия, той е направил опит да спре, но това е станало в
опасната зона на спиране на автомобила и е последвал сблъсък.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на повереника, че
юридическата преценка на фактите се прави едностранно и само въз основа
на показанията на водача на МПС Г.. Напротив, изводите за скоростта,
посоката на движение, мястото на сблъсъка и механизма на ПТП са
анализирани от прокурора на базата на мотивираните заключения на вещите
лица, изготвили множеството комплексни експертизи. Последната от тях е
съобразила и деформацията по предната гума на велосипеда, позицията на
скоростите на същия, наклона на терена, по който се е движил велосипеда и
всички останали обстоятелства по случая. Прокурорът е възприел
заключението на експертите, че при настъпване на удара л.а. „*“ се е движил
със скорост 9 км/ч. /тъй като в противен случай не би настъпила установената
странична деформация на предната гума на велосипеда/, като по този начин е
игнорирал твърденията на водача Г., че в момента на удара автомобилът е
спрял и велосипедът се е блъснал в него. Това обстоятелство, реално не
променя крайният извод, че в момента на навлизане на велосипеда на
платното за движение, тъй е попаднал в опасната зона на спиране на
9
управлявания от Г. автомобил. Преди този момент за водача Г. не е
съществувало задължение да предположи, че велосипедистът няма да спази
задължителните за него пътни знаци „СТОП“ и „Премини пеша“. Затова и
съвсем резонно съдът се солидализирал с изложените от прокурора правни
изводи, за това че Г. не е нарушил правилата на чл.20, ал.1 и ал.2от ЗДвП или
по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и липсва негово виновно поведение, за което да
бъде подведен под наказателна отговорност, тъй като нормата на чл. 343,
ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК е бланкетна. Поради което и правилно е
прекратено наказателното производство, поради наличието на „случайно
деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, защото настъпилият съставомерен
резултат – смъртта на пострадалия Е. Г. се дължи на собственото му виновно
поведение, изразяващо се в грубо нарушение на горепосочените правила за
движение.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателите, че прокурорът
безкритично е възприел становището на вещите лица и не е направил
собствена правна оценка на фактите. В постановлението са изложени
конкретни съображения, защо прокурорът счита, че е налице случайно деяние
и липсва виновно поведение на водача Г. за причиняване на смъртта на
пострадалия при управление на МПС. Прокурорът си е направил труда да
обсъди всяка една от разгледаните от вещите лица хипотези за настъпване на
ПТП, при които неизменно пострадалият велосипедист попада в опасната
зона на спиране на управлявания от Г. автомобил и това се дължи на
собствените му нарушения на правилата за движение.
Няма наличие и на съществени противоречия в заключенията на
експертизите или едностранчиво интерпретиране на доказателствата по
делото. И това е така, защото вещите лица са обсъдили възможните версии и
са съобразили всички събрани гласни, писмени веществени доказателства,
включително деформациите по предното колело на велосипеда, позицията на
скоростите на същия, разстоянието и траекторията на отхвърлянето на тялото
на пешеходеца и велосипеда, следите от удара по предната броня на
автомобила и всички останали следи.
С основание са преценени за некоректни твърденията в жалбата
/повторени и пред настоящата инстанция/, че водачът Г. е нарушил ЗДвП,
10
закарвайки ранения пострадал в болнично заведение, вместо да остане и
запази местопроизшествието до идването на контролните органи, с което е
допринесъл за заличаването на следите и невъзможност да се преценява
впоследствие механизма на неговото причиняване. Напротив тези действия на
Г. са правомерни и не водят до нарушаване на разпоредбите на ЗДвП,
регулиращи поведението на водач, участвал в ПТП, който освен да запази
произшествието, следва да се стреми да окаже помощ и на пострадалия при
липсата на друг водач с готовност да го закара до близкото лечебно
заведение.
Не отговаря на действителноста и твърдението, че предавките на
велосипеда не позволяват движение с подобна висока скорост. Освен
конститираната позиция на предавките на велосипеда, но и теренът, по който
се е движел велосипедистът – при спускане по наклон от 16 градуса и
предстоящо изкачване на обратен наклон също говорят за избрана висока
скорост. В тази насока, напълно основателно са споделени изводите в
заключението на вещите лица по последната комплексна експертиза, след
предходното връщане на делото от ПАС.
Не би могло да се възприеме и тезата, че прокурорът необосновано е
възприел как велосипедистът умишлено и изневиделица се е врязъл в джипа
*. Подобни изводи в обжалваното постановление не само не са направени, но
и е посочено, че лекият автомобил „*“ се е движил с много под разрешената
скорост на движение, като същата е била съобразена с конкретните пътни
условия. И велосипедистът е бил този, който е навлязъл на няколко метра
пред автомобила с относително висока скорост и поради близкото разстояние,
водачът Г. не е успял да спре преди мястото на сблъсъка и е ударил предното
колело на велосипеда със скорост около 9км/ч.
Прокурорът е изпълнил дадените от Пловдивския апелативен съд
указания при предходното връщане на делото и е изяснил коректно и
обосновано фактическата обстановка по случая. В изготвеното
постановление, задълбочено са анализирани всички събрани доказателства,
като мотивирано е прекратено наказателното производство поради липса на
виновно поведение от страна на водача Г..
11
Доказателствата по делото сочат, че единствената причина за
възникналото ПТП, респ. настъпилата смърт на пострадалия Е. Г. се дължи на
виновното му поведение, свързано с нарушаване на правилата за движение по
пътищата, което изключва обективната съставомерност на деянието по
престъпния състав на образуваното и водено досъдебно производство.
В случая категорично е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от
НК, в какъвто смисъл са и изложените в прекратителното постановление
мотиви, които изцяло се възприемат и от настоящия съдебен състав.
Поради това се налага и заключението, че подадената жалба на
наследниците на пострадалия, чрез техния повереник – адв. А. А. е
неоснователна, което налага атакуваното определение да бъде потвърдено,
тъй като с него обосновано и законосъобразно е потвърдено постановлението
от 12.04.2021 г. на ОП – Пловдив за прекратяване на наказателното
производство, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342 ал. 1 НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Апелативният
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 130 от 04.06.2021 г. по ЧНД №
1023/2021 г., с което Пловдивският окръжен съд е потвърдил постановление
от 12.04.2021 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на
наказателно производство по ДП – дознание № 35/2016 г. по описа на сектор
„*“ при ОДМВР - *, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от
НПК,.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13