О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………./……..04.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на седми април през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от
съдията
т.д. 1649/2015 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Производството
е по реда на чл. 65 ГПК и е образувано по молба на „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Железкова”, №
8, бл. 4, ап. 13, представлявано от Костадин Илиев Вълчев, за възстановяване на
пропуснат срок за отговор на исковата молба. В молбата се излагат твърдения за
пороци при връчването на препис от исковата молба за отговор по реда на чл. 131 ГПК.
Съдът, след преценка на изложените от
молителя обстоятелства, приложените към молбата доказателства и тези събрани по
делото, по отправеното искане намира, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, когато страната е пропуснала
установения от закона или определения от съда срок, тя може да поиска
възстановяването му, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Безспорно е, че в закона не се съдържа дефиниция на термина „особени
непредвидени обстоятелства”, но съдебната практика константно се придържа към
разбирането, че това могат да бъдат само тези обстоятелства, които са
възникнали внезапно, изненадващо и са непреодолими, да не са краткотрайни, а да
продължават почти през целия период на срока и да бъдат единствената причина за
пропускането му, като доказването както на наличието им, така и на техния
характер е в тежест на страната, която е отправила искането за въстановяване на
срока. (така О № 9/12.01.2011 г., по ч.гр.д. № 518/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, О №
11/05.01.2012 г., по ч.гр.д. № 719/2011 г. на ВКС, ІV ГО, О № 707/23.07.2012
г., по ч.т.д. № 501/2012 г., на ВКС, ІІ ТО, О № 340/16.07.2013 г., по ч.гр.д. №
2507/2013 г. на ВКС, І ГО и цитираната в него съдебна практика по въпроса).
В случая, за да обоснове искането си
за възстановяване на срока, молителят посочва, че залепването на уведомление на
адреса на управление на дружеството не е извършено при спазване на процедурата
и изискванията за това. Сочи, че лицето, което е твърдяло от 2010 г. да е
собственик на ап. 13, на адреса на управление на дружеството и от което са
събрани сведенията за липса на такова дружество на адреса, в действителност е
непознато на този адрес, тъй като видно от справка от Агения по вписванията,
собственик на апартамента е майката на управителя на дружеството – Величка
Петрова Стоева, от 26.07.1995 г. Сочи
още, че екземпляр от уведомлението не е било пуснато в пощенската кутия на ап.
13, каквото изискване съществува в Закона.
В действителност, от представените
доказателства се установяват твърденията на молителя. Видно от представената
справка от служба по вписванията считано от 26.07.1995 г. Величка Стоева е
вписана като собственик на ап. 13, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“,
№ 8, ет. 4 и не е налице вписване на последваща промяна в собствеността на
апартамента. Този факт сам по себе си, опровергава достоверността на
извършеното удостоверяване, че търсеното лице не е било открито на адреса, тъй
като сведенията са взети от лице, което в действителност не притежава
удостовереното в уведомлението качество. Видно от уведомлението от 26.10.2015
г. и придружаващото го съобщение, залепването е извършено на входната врата на
блока, без да е лепено уведомление на вратата на ап. 13, нито пък да е пуснат
екземпляр от него в пощенската кутия на апартамента. Че такава съществува
безспорно се установява от отбелязването в залепеното уведомление от 22.01.2016
г.
На въпроса представлява ли
нередовното връчване на съобщение особено непредвидено обстоятелство по смисъла
на чл. 64, ал. 2 ГПК, съдебната практика дава отрицателен отговор. Прието е, че
доколкото особеното непредвидено обстоятелство може да е само внезапно
възникнало препятствие, което страната не е могла да преодолее, то доводи за
нередовност на връчване на съобщение не са относими към производство за
възстановяване на пропуснат срок. (в този смисъл О № 70/31.01.2014 г.,
по ч.гр.д. № 427/2014 г. на ВКС, IV ГО, О № 532/09.07.2014 г., по ч.гр.д. № 3810/2014 г.
на ВКС, IV ГО и О № 720/11.12.2015 г., по ч.т.д. № 3040/2015 г., на ВКС, II ТО).
Предвид това, че от страна на
ответника не са посочени други обстоятелство, които да могат да бъдат
квалифицирани като особени, непредвидени и не са представени кореспондиращите
доказателства, то молбата за възстановяване на срок за отговор следва да бъде
оставена без уважение.
От друга страна, обаче установеното
нередовно връчване на съобщението по реда на чл. 131 ГПК, означава, че срокът
за отговор на исковата молба не е започнал да тече и в този смисъл той не се
явява пропуснат и не се налага възстановяването му. След като срокът за отговор
не е започнал да тече, то депозирания на 12.02.2016 г., заедно с молбата по
реда на чл. 65 ГПК, се явява в срок и следва да бъде продължена размяната на
книжа по делото.
По изложените съображения, молбата
за възстановяване на срока следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Д-р Железкова”, № 8, бл. 4, ап. 13, представлявано от Костадин
Илиев Вълчев, за възстановяване на срок за отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в 1-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: