РЕШЕНИЕ
№
гр.София,
…………………. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена
Иванова
Златка Чолева
при секретаря Цветослава Гулийкова и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдия Иванова в.гр.дело N: 14 125 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 09.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 30 480/2017 г. по описа на СРС,
IIІ ГО, 88 състав са отхвърлени предявените от А.И.В., ЕГН ********** и М.И.В.,
ЕГН ********** срещу М.А.В., ЕГН ********** искове на основание чл.31, ал.2 ЗС
за суми от по 17 630,00 лева за всеки от тях – по 805,00 лева месечно за 41 месеца за периода от
16.12.2013 г. до 16.05.2017 г. или общо в
размер на 35 260,00 лева, представляващи обезщетение за ползване на съсобствен
имот в частта надвишаваща собствената на ответника до размера на притежаваната
от всеки от ищците от по 4992,5/16000 идеална част от следния недвижим имот:
апартамент със
застроена площ от 148,35 кв.м., находящ се в гр. София, ул.„*******№ 14, четвърти етаж над партера, заедно с 6/100
идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от
441,50 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-11 от кв.396 по плана на гр.София, м.„Центъра“,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.
Със същия акт А.И.В. и М.И.В. са осъдени да заплатят на М.А.В. на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500,00 лева – съдебни разноски.
Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищците А.И.В.
и М.И.В., с която се поддържа, че решението е неправилно, необосновано,
постановено при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Изложени са доводи, че СРС не е обсъдил доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност и не е изложил мотиви по въведените от
страните в процеса тези и тяхното процесуално поведение; че този съд е цитирал
постановеното между страните решение по гр.д.№ 1626/2016 г. на ВКС, І ГО в
неговата установителна част, но не е съобразил и направил необходимите изводи,
че със същото решение ответникът е осъден да предаде на жалбоподателите
собствените им идеални части от процесния имот, като няма данни след влизане в
сила на решението същото да е било приведено в изпълнение до предявяване на
настоящия иск, предвид което изводът на съда, че не е доказано ответникът да
осъществява фактическа власт и върху честта на ищците е неправилен. Твърди се и
че неправилно е било отказано събирането на поисканото от жалбоподателите писмено
доказателство поради отказа на свидетеля им да се яви в съдебно заседание с
оглед влошените му отношения с ответника, както и СРС не е взел предвид
приетите за безспорни факти в процеса. Релевирани са съображения и че са налице
всички предпоставки за уважаване на предявените от тях искове; че при липсата
на възражение относно ползването на имота и получаване на писмена покана
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска въз основа на тези
обстоятелства, още повече че по делото е било прието за безспорно, че между
страните е висящо производство за обезщетение за пропуснати ползи за предходен
период, като съгласно константната съдебна практика предявяването на иск за
заплащане на обезщетение има силата на писмена покана към съсобственик по чл.31
ЗС.
Молят първоинстанционното решение да бъде отменено и да
се постанови ново такова, с което да се уважат в цялост предявените искове
срещу ответника. Претендират присъждането на сторените по делото разноски.
Навеждат възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна по нея – М.А.В.. В проведеното открито съдебно заседание същият е
оспорил жалбата. Заявил е искане обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и обосновано. Претендира разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирани
страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно
и процесуално допустимо в обжалваната част, като по отношение на същото не
намира приложение нито едно от изключенията, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед
изложените в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е
сезиран при условията на субективно съединяване с искове с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС.
В подадената искова молба
ищците А.И.В.
и М.И.В. твърдят, че с ответника М.А.В. са съсобственици на следния недвижим имот, представляващ апартамент със застроена площ от 148,35 кв.м., находящ се в гр.
София, ул.„*******№ 14, на четвърти етаж над партера, състоящ се от шест стаи,
хол, изолационно антре и тоалетна, при съседи: В.С., ул.********“ /сега
„Съборна“/, двор, стълбище, отгоре – архитект И.Ц.и С.Г., отдолу „Европа“ АД,
заедно със зимнично помещение на 9 кв.м., при съседи: „Горски кооперативен съюз
Европа“ АД, калкан, двор, заедно с таванско помещение с площ от 14,00 кв.м. при
съседи по документ за собственост: Горски кооперативен съюз, архитект И.Ц., ул.********“
/сега „Съборна“/ и коридор, заедно с 6/100 идеални части от общите части на
сградата и дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м., съставляващо УПИ
ХІ-11 от кв.396 по плана на гр.София, м.„Центъра“, при граници: ул.“Съборна“,
УПИ Х-10, УПИ VІІІ-8, УПИ ІХ-9 и ул.“Калоян“, като съсобствеността е възникнала
по силата на наследствено правоприемство и възстановяване на собственост по
реда на ЗВСОНИ на наследниците на бившите акционери на бившето „В. и сие“ АД,
както и че всеки от двамата ищци се легитимира като собственик на по 31,205 %.
Поддържа се, че правата на страните са установени със сила на присъдено нещо с
влязло в сила решение по гр.д.№ 1626/2016 г. на ВКС, І ГО; че единствено
ответникът ползва имота и не допуска ищците в него, въпреки многобройните
настоявания за това, както и че за периода от 16.12.2013 г. до 16.05.2017 г. за
собствените им 62,41 % ответникът им дължи обезщетение в размер на 805,00 лева
месечно – по
17 630,00 лева за всеки от тях за целия период или общо на 35 260,00 лева /съгласно допуснатото увеличение на
размера на претенциите по реда на чл.214, ал.1 ГПК на 06.02.2018 г./, ведно със
законната лихва от момента на предявяване на исковата молба.
С депозиран в срока по чл.131,
ал.1 ГПК писмен отговор ответникът М.А.В. е оспорил заявените срещу него претенции
и по основание и по размер, поддържайки, че представените писмени доказателства
не установяват твърденията на ищците относно собствеността и ползването на
имота и че изложените от тях твърдения не отговарят на действителната фактическа
обстановка. Навел е възражение за изтекла
погасителна давност.
С исковата молба е представен заверено копие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 139, том ХІХ, рег.№ 3739, дело № 3468 от
31.12.1945 г. на първи нотариус при Софийски областен съд, от който е видно, че
на посочената дата „В. и сие“ АД е
придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент със застроена площ от 148,35 кв.м., находящ се в гр.
София, бул.„********, на четвърти етаж над партера, състоящ се от шест стаи,
хол, клозет, изолационно антре, при съседи: В.С., ул.********“, двор, стълбище,
отгоре – архитект И.Ц.и С.Г., отдолу „Европа“ АД, заедно със зимнично помещение
на 9 кв.м., при съседи: Горски кооперативен съюз, „Европа“ АД, калкан и коридор,
заедно с таванско помещение с площ от 14,00 кв.м., при съседи: Горски
кооперативен съюз, архитект И.Ц., ул.********“ и коридор, заедно с 6/100
идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от
470,20 кв.м. според крепосни актове, а според скица на Столична голяма община –
441,50 кв.м.
Съгласно данните от акт за
отнемане на недвижим имот за държавен на Министерство на финансите - № 1445 от
10.10.1949 г., придобитият от „В. и сие“ АД недвижим имот е бил изцяло
одържавен по силата на Закона за национализацията на частни индустриални и
минни предприятия /обн. ДВ бр.302 от 27.12.1047 г./.
Ангажирана е и заповед №
РД-57-172/20.01.1995 г. на кмета на гр.София, издадена във връзка с искане на Р.М.В.и
И.А.В. с вх.№ 002436/15.06.1992 г., с която на основание чл.2 ЗВСОНИ и чл.88,
ал.4 от Наредбата за държавните имоти е наредено да се отпише от актовите книги
за държавни и общински недвижими имоти в ТОА „Средец“ акт № 1445/10.10.1949 г.
и да се предаде на наследниците на акционерите на АД „В. и сие“ владението на
следния недвижим имот: апартамент находящ се в гр.
София, бул.„**********, със застроена площ от 148,35 кв.м., заедно с 6/100
идеални части от общите части на сградата и от място.
Представено е и удостоверение за
наследници № 000004/20.04.2012 г. на Община Троян на А.И.В., роден на *** г.,
от което се констатира, че след смъртта на това лице на 10.11.1963 г.
последният е оставил следните наследници по закон: 1. Ц.М.В.– съпруга /починала
на 09.09.1982 г./, 2. И.А.В. – син, починал на 04.10.2006 г., с наследници: А.И.В. и М.И.В. – синове, и наследниците
на сина му М.А.В., починал на 12.09.1983 г.:Е.И.В.– съпруга /починала на
20.08.2020 г./, Р.М.В.– дъщеря и А. М. В. – син /починал на 04.09.2008 г./.
Безспорно е в производството, че
ответникът М.А.В.
е син на починалия
на 04.09.2008 г. А. М. В. и негов наследник.
От
неоспореното решение № 225, постановено на 16.11.2016 г. по гр.д.№ 1 626/2016
г. по описа на ВКС, І ГО, влязло в сила на 16.11.2016 г., се установява, че със
същото е отменено решение от 25.11.2015 г. по в.гр.д.№ 10 147/2012 г. на
Софийски градски съд и е признато за установено по отношение на М.А.В., че А.И.В.
и М.И.В. са собственици общо на 9985/16000 идеални части – по 4992,5/16000 за
всеки от тях от следния недвижим имот: апартамент, находящ се на четвърти етаж
в жилищна сграда в гр.София, ул.„*******№ 14, състоящ се от шест стаи, хол,
клозет, изолационно антре, със застроена площ от 148,35 кв.м., със съседи по
нотариален акт: В.С., ул.“Съборна“, двор, стълбище, отгоре – архитект И.В.Ц.и С.П.Г.,
отдолу бивше „Европа“ АД, заедно със зимнично помещение от 9 кв.м., при съседи:
бивш Горски кооперативен съюз, бивше „Европа“ АД, калкан и коридор, заедно с
таванско помещение с площ от 14,00 кв.м., при съседи: бивш Горски кооперативен
съюз, архитект И.В.Ц., ул.“*******и коридор, заедно с припадащите се 6/100 ид.части
от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото с
площ от 441,50 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-11 от кв.396 по плана на гр.София,
местност „Центъра“, при съседи на дворното място: ул.“Съборна“, УПИ Х-10, УПИ
VІІІ-8, УПИ ІХ-9 и ул.“Калоян“ и на основание чл.108 ЗС М.А.В. е осъден да
предаде на А.И.В. и М.И.В. владението върху 9985/16000 идеалните части от описания
имот. Със същия съдебен акт е отменен нотариален акт № 139, т.І, рег.№ 4419,
нот.дело № 133/2006 г. на нотариус Е.К.– в частта, в която на А. М. В. са
признати права над 3007,5/16 000 идеални части от описания апартамент.
С
определение от 14.11.2019 г., постановено на основание чл.155 ГПК, СГС, ІV-В
състав е обявил на страните, че му е служебно известно обстоятелството, че
последното съдебно заседание по воденото между страните дело по реда на чл.108
ЗС пред СГС като въззивна инстанция е проведено на 10.12.2014 г.
По искане на ищците в
първоинстанционното производство е допуснато изслушва-нето на съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.В.Ш./неоспорена в процеса/. От
заключението на същата се установява, че средната пазарна наемна цена за
процесния апартамент е 1378,00 лева месечно, както и че за периода: 16.12.2013
г. до 16.05.2017 г. /41 месеца/ за собствениците с 62,41 % обезщетението е в
общ размер от 35 260,00 лева, респ. за 31,205 %
– за всеки ищец по 17 630,00 лева.
На основание чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство е прието
заверено копие от протокол от проведено на 23.10.2017 г. открито съдебно
заседание по гр.д.№ 4569/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4
състав, неоспорен от ответника, в който е обективирано признание на М.А.В., че живее в
имота-предмет на спора от 2012 г. и че е поставил охранителна система в него.
На основание чл.266, ал.2 ГПК са приети и представените от
въззивниците-ищци заверени копия от заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 10.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 49 264/2017 г. по описа на СРС, 123 състав; препис от
решение, постановено на 25.02.2019 г. по гр.д.№ 6 908/2018 г. по описа на
СГС, I ГО, 6
състав /без отбелязване за влизането в сила на същото/; преписи от определение №
951/05.12.2018 г. на ВКС, IV ГО по гр.д.№ 1 557/2018 г. и решение № 2 424/23.11.2017 г., влязло в сила
след постановяване на определението от 05.12.2018 г.; препис от решение №
5 196/30.07.2018 г., постановено от СГС, ГО, IV-В състав по гр.д.№ 3 205/2016
г. /без отразяване, че решението е влязло в сила/.
От първия визиран документ е
видно, че заповедта за изпълнение е издадена по заявление на „Топлофикация
София“ЕАД срещу М.А.В.
и Р.М.В.за незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2013 г. до м.06.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“*******№
14, ет.4. От второто доказателство се констатира, че по искова молба на А.И.В.
и М.И.В. срещу ответника М.А.В. е образувано гр.д.№ 6 908/2019 г. по описа на
СГС, І ГО, 6 състав на същото правно основание за заплащане на обезщетение за
лишаването им от ползване на притежаваните от тях ид.части от процесния
недвижим имот за времето от 16.12.2008 г. до 16.12.2013 г., които претенции на
първа инстанция са били уважени.
Съгласно данните от определение №
951/05.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 1 557/ 2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, с този съдебен акт не е
допуснато до касационно обжалване представеното решение на Софийски апелативен
съд /САС/, ГК, 4 състав - № 2 424/23.11.2017 г. по гр.д.№
4569/2012 г., с което последното е влязло в законна сила на основание чл.296,
т.3 ГПК. С влязлото в сила решение от 23.11.2017 г. на САС след частична отмяна
на решение № 5902/17.08.2012 г. по гр.д.№ 578/2003 г. на СГС, І ГО, 17 състав е
постановено ново такова, с което ответникът М.А.В. е осъден да А.И.В. и М.И.В.
/като правоприемници на починалия в хода на делото първоначален ищец А.И.В./ на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 37 861,89 лева – обезщетение за ползване на
апартамент в гр.София на ул.“*******№
14, ет.4, състоящ се от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, със
застроена площ от 148,35 кв.м., със съседи: В.С., ул.“Съборна“, двор, стълбище,
отгоре – архитект И.В.Ц.и С.П.Г., отдолу бивше „Европа“ АД, заедно със зимнично
помещение от 9 кв.м., при съседи: бивш Горски кооперативен съюз, бивше „Европа“
АД, калкан и коридор, заедно с таванско помещение с площ от 14,00 кв.м., при
съседи: бивш Горски кооперативен съюз, архитект И.В.Ц., ул.“*******и коридор, заедно
с припадащите се 6/100 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални
части от дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м., съставляващо парцел ХІ-11
от кв.396 по плана на гр.София, местност „Центъра“ за периода: 10.05.2003 г. до
10.05.2003 г.
От последното доказателство –
решение от 30.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 3 205/2006 г. по описа на СГС,
ГО, ІV-В състав, се констатира, че след частична отмяна на решение от
20.12.2004 г. на СГС, 47 състав по гр.д.№ 11 087/2004 г., М.А.В. е осъден да
заплати на А.И.В. и М.И.В. в качеството им на правоприемници по чл.120 ГПК
/отм./ на починалия в хода на процеса ищец И.А.В., сумата от 8 686,95 лева,
представляваща обезщетение за ползването, от която е бил лишен ищецът И.А.В. на
62,40 % от недвижимия имот - предмет на настоящия спор за периода: 10.05.2001
г. – 10.05.2004 г. Доказателства за датата на влизане в сила на този акт не са
представени в процеса.
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира,
че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по
предявените срещу него искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
С цитираната разпоредба на чл.31,
ал.2 ЗС е предвидено, че когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. За основателността на иска по чл.31,
ал.2 ЗС е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. да е
налице съсобственост между страните по спора; 2. общата вещ да се ползва лично само
от един от съсобствениците и 3. лишеният от ползване съсобственик да е поканил
писмено ползващия вещта съсобственик да му заплаща обезщетение за неговата
идеална част.
Неползващият вещта не е длъжен
да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението на
разглежданото основание, а е достатъчно да отправи писмена покана за заплащане
на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на
ползващия съсобственик, в какъвто смисъл е и съдебната практика: решение №
119/11.03. 2009 г. по гр.д.№ 3204/2008 г. на ВКС, II ГО и решение № 26/08.05.2018
г. по гр.д.№ 1411/2017 г. на ВКС, II ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК. С
т.5 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС е отклонено искането за
приемане на тълкувателно решение по въпроса: необходимо ли е, за да бъде уважен
искът по чл.31, ал.2 ЗС, писмената покана на лишения от ползването съсобственик
да обективира желание за реално ползване на съсобстве-ната вещ съобразно
правата му, като е разяснено, че: фактическият състав на обезщетението по
чл.31, ал.2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на
общата вещ; че е достатъчно той да е отправил надлежна писмена покана за
обезщетение и че с Тълкува-телно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС
противоречивата практика е уеднаквена и няма основания за повторно произнасяне
от Общото събрание. В Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието,
че обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не се дължи само ако съсобст-веникът, до
когото е отправено писменото поискване, предложи на този, който му го е отпра-вил,
да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури
възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже или не се
отзове – хипотеза, каквато в дадения казус нито се твърди, нито се доказва.
Въпросът за наличието на
съсобственост между страните относно процесния недвижим имот е решен със сила
на пресъдено нещо с постановеното по гр.д.№ 1 626/2016 г. по описа на ВКС, І ГО
решение, като на основание чл.299 ГПК разрешеният с него спор не може да бъде
пререшаван в настоящото производство.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на
ВКС, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобст-веник,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
От направеното
извънсъдебно признание от страна на ответника М.А.В., обективирано в протокола
от 23.10.2017 г. по гр.д.№ 4 569/2012 г. на САС, постановеното решение по гр.д.№ 1 626/2016
г. по описа на ВКС, І ГО и момента, към който се формира силата на присъдено
нещо по спора относно иска по чл.108 ЗС, както и ангажираната пред
въззивната инстанция заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.10.2018 г. по ч.гр.д.№
49 264/2017 г. по описа на СРС безспорно бе установено в
производството, че в исковия период от 16.12.2013 г. до 16.05.2017 г. ответникът е ползвал
лично целия съсобствен с ищците апартамент - предмет на спора.
Съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, за личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта
– чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Горните
разяснения имат за цел гарантиране правата на лишения от ползване съсобственик
във всички възможни хипотези, в които другият съсобственик си служи с цялата
обща вещ – било то пряко и непосредствено или чрез член на семейството му или чрез
трето за засегнатия съсобственик лице.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31,
ал.2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава и от този момент той дължи обезщетение. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В случая е налице и писмено поискване за заплащане на
обезщетение за ползване. Безспорно е, че между праводателя на ищците И.А.В. /баща/ и ответната страна е водено гр.д.№ 578/2003
г. по описа на СГС, І ГО,
17 състав за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на
собствените му ид.части от процесния имот по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД, за
период, в който М.А.В.
не е бил съсобственик на имота, а е придобил това качество след смъртта на неговия
баща през 2008 г. /предвид данните от удостоверението за наследници от
20.04.2012 г. и съдебния акт по това дело/. Исковата молба по гр.д.№ 578/2003
г. по описа на СГС има характер на
такава
покана за заплащане на обезщетение и от нейното получаване от ответната страна М.В.
същата е породила правно действие. Ищците като правоприемници на техния баща се
ползват от тази покана и не е необходимо да канят повторно ответника да им
заплаща обезщетение за ползването на имота, в който последният вече е придобил
качеството на съсобственик след смъртта на своя наследодател /в т.см. и решение
№ 94/18.04.2012 г. по гр.д.№ 1562/2010 г. на ВКС, ІV ГО/.
От изложеното следва, че поради наличието на
кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на
чл.31, ал.2 ЗС в полза на ищците А.И.В. и М.И.В., които са носители на по
4992,5/16000 ид.части или общо 9985/16000 ид.части от правото на собственост
върху недвижимия имот – предмет на спора, са възникнали
вземания срещу ответника М.А.В.
за заплащане на обезщетения за лишаването им от право на ползване на
съсобствения им имот за времето от 16.12.2013 г. до 16.05.2017 г.
В Тълкувателно
решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение и на въп-роса
относно определянето на размера на обезщетението – в съответствие с наемното
възнаг-раждение, при съобразяване обема, за който ползващият имота
съсобственик-длъжник надх-върля своята квота или дял в съсобствеността. При
съобразяване на горното и предвид приетия обем на отговорността на ответника в
дадената хипотеза, въззивният съд намира, че за периода от 16.12.2013 г.
до 16.05.2017 г. /3 години и 5 месеца/ вземанията на А.И.В. и М.И.В. са в размери
от по 17 630,00 лева, съгласно приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза по делото, неоспорено от страните.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
относно изхода от разглеждането на спора атакуваното решение на СРС като
неправилно следва да бъде отменено изцяло /в т.ч. и частта на присъдените на
ответника разноски по делото в размер на 500,00 лева/, и да се постанови ново, с
което ответникът М.В. да бъде осъден да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на всеки
един от ищците сумата от 17 630,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
При приетия изход на спора на жалбоподателите следва да
се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното
производство в размери от по 1 530,20 лева за всеки от тях, както и разноски за
въззивната инстанция – в размери от по 352,60 лева за всеки от тях.
На въззиваемата страна не се дължат разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
в цялост решение
от 09.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 30 480/2017 г. по описа на СРС, IIІ ГО,
88 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на А.И.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв.К.М., на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 17 630,00 лева /седемнадесет хиляди
шестстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на притежаваните от ищеца 4992,5/16000 идеални части от съсобствения им недвижим имот: апартамент,
находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда в гр.София, ул.„*******№ 14,
състоящ се от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, със застроена площ от
148,35 кв.м., със съседи по нотариален акт: В.С., ул.“Съборна“, двор, стълбище,
отгоре – архитект И.В.Ц.и С.П.Г., отдолу бивше „Европа“ АД, заедно със зимнично
помещение от 9 кв.м., при съседи: бивш Горски кооперативен съюз, бивше „Европа“
АД, калкан и коридор, заедно с таванско помещение с площ от 14,00 кв.м., при
съседи: бивш Горски кооперативен съюз, архитект И.В.Ц., ул.“*******и коридор, заедно
с припадащите се 6/100 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални
части от дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-11
от кв.396 по плана на гр.София, местност „Центъра“, при съседи на дворното
място: ул.“Съборна“, УПИ Х-10, УПИ VІІІ-8, УПИ ІХ-9 и ул.“Калоян“, за периода:
16.12.2013 г. – 16.05.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 530,20 лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата 352,60
лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на М.И.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв.К.М., на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 17 630,00 лева /седемнадесет хиляди
шестстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на притежаваните от ищеца 4992,5/16000 идеални части от съсобствения им недвижим имот: апартамент,
находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда в гр.София, ул.„*******№ 14,
състоящ се от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, със застроена площ от
148,35 кв.м., със съседи по нотариален акт: В.С., ул.“Съборна“, двор, стълбище,
отгоре – архитект И.В.Ц.и С.П.Г., отдолу бивше „Европа“ АД, заедно със зимнично
помещение от 9 кв.м., при съседи: бивш Горски кооперативен съюз, бивше „Европа“
АД, калкан и коридор, заедно с таванско помещение с площ от 14,00 кв.м., при
съседи: бивш Горски кооперативен съюз, архитект И.В.Ц., ул.“*******и коридор, заедно
с припадащите се 6/100 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални
части от дворното място, цялото с площ от 441,50 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-11
от кв.396 по плана на гр.София, местност „Центъра“, при съседи на дворното
място: ул.“Съборна“, УПИ Х-10, УПИ VІІІ-8, УПИ ІХ-9 и ул.“Калоян“, за периода: 16.12.2013
г. – 16.05.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 530,20 лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата 352,60
лева – разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна жалба при наличие
на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.