№ 2020 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Варна, Дванадесети състав, на десети юни две хиляди и двадесета година в
публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1689 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на „МБНД – България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „П.Е.“ № **, ет. *, ап. *, против Акт за
установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 г., издаден от орган по приходите при
Община П., потвърден с Решение № **********/21.05.2019 г. на Началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община П., поправено с Решение за поправка № **********/01.10.2019 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община П., с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху недвижимите
имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ по ЗМДТ за имоти с партидни
номера, както следва:
-
№
М0308191_041019 – за д.п.2008 г. – ТБО в размер на 10,29 лева – главница, и
6,63 лева – лихви; за д.п.2009 г. – ТБО в размер на 11,37 лева – главница, и
5,82 лева – лихви; за д.п.2010 г. – ДНИ в размер на 2,18 лева – главница и 0,88
лева – лихви, и ТБО в размер на 11,37 лева – главница, и 4,59 лева – лихви; за
д.п.2011 г. – ДНИ в размер на 28,08 лева – главница и 8,31 лева – лихви, и ТБО
в размер на 146,62 лева – главница, и 43,37 лева – лихви; за д.п.2012 г. – ДНИ
в размер на 28,03 лева – главница и 5,39 лева – лихви, и ТБО в размер на 153,98
лева – главница, и 29,61 лева – лихви; за д.п.2013 г. – ДНИ в размер на 27,98
лева – главница и 2,53 лева – лихви, и ТБО в размер на 77,07 лева – главница, и
7,00 лева – лихви; за д.п.2014 г. – ДНИ в размер на 13,97 лева – главница и
0,09 лева – лихви, и ТБО в размер на 38,47 лева – главница, и 0,24 лева –
лихви;
-
№
М0308192_041019 – за д.п.2008 г. – ДНИ в размер на 39,46 лева – главница и
41,37 лева – лихви, и ТБО в размер на 737,64 лева – главница, и 476,63 лева –
лихви; за д.п.2009 г. – ДНИ в размер на 131,14 лева – главница и 67,05 лева –
лихви, и ТБО в размер на 786,82 лева – главница, и 402,3 лева – лихви; за
д.п.2010 г. – ДНИ в размер на 147,53 лева – главница и 59,51 лева – лихви, и
ТБО в размер на 786,82 лева – главница, и 317,41 лева – лихви;
-
№
М0308193_041019 – за д.п.2008 г. – ТБО в размер на 6,97 лева – главница, и 4,51
лева – лихви; за д.п.2009 г. – ТБО в размер на 7,71 лева – главница, и 3,94
лева – лихви; за д.п.2010 г. – ДНИ в размер на 1,48 лева – главница и 0,60 лева
– лихви, и ТБО в размер на 7,71 лева – главница, и 3,11 лева – лихви; за
д.п.2011 г. – ДНИ в размер на 81,96 лева – главница и 24,25 лева – лихви, и ТБО
в размер на 428,05 лева – главница, и 126,61 лева – лихви; за д.п.2012 г. – за
д.п.2012 г. – ДНИ в размер на 81,96 лева – главница и 15,76 лева – лихви, и ТБО
в размер на 450,34 лева – главница, и 86,59 лева – лихви; за д.п.2013 г. – ДНИ
в размер на 81,95 лева – главница и 7,44 лева – лихви, и ТБО в размер на 255,84
лева – главница, и 20,49 лева – лихви; за д.п.2014 г. – ДНИ в размер на 40,98
лева – главница и 0,25 лева – лихви, и ТБО в размер на 112,92 лева – главница,
и 0,69 лева – лихви;
-
№
М0308194_041019 – за д.п.2008 г. – ДНИ в размер на 146,94 лева – главница и
94,94 лева – лихви, и ТБО в размер на 661,23 лева – главница, и 427,26 лева –
лихви; за д.п.2009 г. – ДНИ в размер на 117,55 лева – главница и 60,11 лева –
лихви, и ТБО в размер на 705,31 лева – главница, и 360,63 лева – лихви; за д.п.2010
г. – ДНИ в размер на 132,25 лева – главница и 53,35 лева – лихви, и ТБО в
размер на 705,31 лева – главница, и 284,54 лева – лихви;
-
№ М76_060502
– за д.п.2008 г. – ТБО в размер на 1 099,22 лева – главница, и 695,79 лева
– лихви; за д.п.2009 г. – ДНИ в размер на 294,10 лева – главница и 150,37 лева
– лихви, и ТБО в размер на 1 764,57 лева – главница, и 902,21 лева –
лихви; за д.п.2010 г. – ДНИ в размер на 330,87 лева – главница и 133,48 лева –
лихви, и ТБО в размер на 1 764,57 лева – главница, и 711,87 лева – лихви;
за д.п.2011 г. – ДНИ в размер на 1 700,33 лева – главница и 502,90 лева –
лихви, и ТБО в размер на 8 123,88 лева – главница, и 2 402,76 лева –
лихви; за д.п.2012 г. – ДНИ в размер на 1 695,64 лева – главница и 326,04
лева – лихви, и ТБО в размер на 9 316,63 лева – главница, и 1 791,44
лева – лихви; за д.п.2013 г. – ДНИ в размер на 1 691,07 лева – главница и
153,43 лева – лихви, и ТБО в размер на 863,22 лева – главница, и 78,32 лева –
лихви; за д.п.2014 г. – ДНИ в размер на 843,43 лева – главница и 5,17 лева –
лихви, и ТБО в размер на 430,96 лева – главница, и 2,64 лева – лихви;
-
№ М77_060502
– за д.п.2007 г. – ДНИ в размер на 1,36 лева – лихви, и ТБО в размер на
1 562,96 лева – главница, и 1 253,13 лева – лихви; за д.п.2008 г. –
ДНИ в размер на 347,65 лева – главница и 224,63 лева – лихви, и ТБО в размер на
1 564,36 лева – главница, и 1 010,81 лева – лихви; за д.п.2009 г. –
ДНИ в размер на 278,07 лева – главница и 142,19 лева – лихви, и ТБО в размер на
1 668,56 лева – главница, и 853,14 лева – лихви; за д.п.2010 г. – ДНИ в
размер на 312,86 лева – главница и 126,22 лева – лихви, и ТБО в размер на
1 668,56 лева – главница, и 673,15 лева – лихви; за д.п.2011 г. – ДНИ в
размер на 982,77 лева – главница и 290,68 лева – лихви, и ТБО в размер на 4 695,34
лева – главница, и 1 388,72 лева – лихви; за д.п.2012 г. – ДНИ в размер на
978,22 лева – главница и 188,09 лева – лихви, и ТБО в размер на 5 374,67
лева – главница, и 1 033,47 лева – лихви; за д.п.2013 г. – ДНИ в размер на
974,92 лева – главница и 88,46 лева – лихви, и ТБО в размер на 990,89 лева –
главница, и 89,91 лева – лихви; за д.п.2014 г. – ДНИ в размер на 485,81 лева –
главница и 2,98 лева – лихви, и ТБО в размер на 494,95 лева – главница, и 3,03
лева – лихви.
С Решение № **********/21.05.2019 г., изменено с
Решение за поправка № **********/01.10.2019 г., Началникът на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община П. е отписал като погасени по давност и неподлежащи
на принудително изпълнение установените с АУЗ
задължения за д.п.2007 г. и д.п.2008 г., в общ размер на 9 199,51 лева, от
които 5 439,08 лева – главница, и 3 760,43 лева – лихви, в т.ч. за
ДНИ в размер на 896,35 лева, от които 534,05 лева – главница, и 362,30 лева –
лихви, и ТБО в размер на 8 303,16 лева, от които 4 905,03 лева –
главница, и 3 398,13 лева – лихви, поради изтекла погасителна давност по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения АУЗ поради допуснати съществени процесуални
нарушения и противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Твърди
се, че актът не е връчен по надлежния законоустановен ред, като дружеството е
узнало за него едва с връчването на покана за доброволно изпълнение по ИД №
20198920400213 на ЧСИ Х.Г., поради което същият не е влязъл в сила. Аргументира
се неспазване на процедурата по чл. 32 от ДОПК, регламентираща връчване, чрез
прилагане към данъчното досие. Навеждат се доводи за изтекла погасителна
давност по отношение на обективираните в АУЗ задължения за местни данъци и
такси. Отправя се искане за прогласяване нищожността на обжалвания АУЗ, респ.
за неговата отмяна.
В уточняваща жалба и в открито съдебно заседание
оспорващото дружество посочва, че обжалва целия АУЗ, като освен релевираните с
първоначалната жалба възражения навежда доводи и за незаконосъобразност, поради
неспазване на законовото изискване за съдържание относно методиката за
определяне на данъчната основа за облагане на недвижимите имоти, тъй като в
акта липсват данни относно данъчната основа и данъчната ставка, въз основа на която
са изчислени определените с него публични задължения, което създава неяснота и
несигурност по отношение установяването на техния размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата и отправя искане за прогласяване нищожността
на обжалвания АУЗ, респ. за неговата отмяна и моли за присъждане на направените
по делото разноски съгласно представен списък. Представя подробни съображения
за незаконосъобразност на АУЗ в депозирана по делото писмена зашита.
Ответникът – Началникът на отдел „Местни данъци и
такси“ при Община П., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като
неоснователна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и в рамките на задължителната проверка по
чл. 160 от ДОПК приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че „МБНД –
България“ АД, гр. С. е собственик на процесните шест броя недвижими имоти,
находящи се в гр. П. и с. Д., общ. П. – предмет на обжалвания АУЗ, които
дружеството е придобило съгласно представени по делото нотариални актове и е
декларирало в подадени данъчни декларации по чл. 14 и по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ
/л. 23 – л. 76, л. 231 – л. 232 и л. 329 – л. 330 от делото/.
Със Заповед № 1620/29.10.2008 г., Заповед №
2019/30.10.2009 г., Заповед № 1937/29.10.2010 г., Заповед № 1888/28.10.2011 г.,
Заповед № 2266/26.10.2012 г. и Заповед № 2584/28.10.2013 г., издадени от Кмета
на община П., на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, във връзка с чл. 44, ал.1, т.
5 и т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
са определени районите за предлагани услуги по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ на
територията на Община П., съответно за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., и
2013 година. Съгласно т. I. 1. от заповедите, всички имоти в и
извън строителните граници на гр. П. и с. Д. попадат в Първи район – с
организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В т. IV. от заповедите е
определена средната честота на сметосъбиране и сметоизвозване съобразно
разположената съдова база в населените места, съответно в. т. 1 – за гр. П. и в
т. 3. – за с. Д..
Представени са протоколи от заседания на Общински
съвет – П., на които са взети решения за определяне размера на ТБО за имотите,
находящи се в населените места в Община П., в т.ч. за гр. П. и за с. Д.,
съответно: за 2014 г. – Решение № 28-551 по Протокол № 28 от заседание на
Общински съвет – П., проведено на 17.12.2013 г.; за 2013 г. – Решение № 16-283
по Протокол № 16 от заседание на Общински съвет – П., проведено на 19.12.2012
г.; за 2012 г. – Решение № 4-50 по Протокол № 4 от заседание на Общински съвет
– П., проведено на 28.12.2011 г.; за 2011 г. – Решение № 44-605 по Протокол №
44 от заседание на Общински съвет – П., проведено на 19.01.2011 г.; за 2010 г.
– Решение № 33-422 по Протокол № 33 от заседание на Общински съвет – П.,
проведено на 22.12.2009 г.; за 2009 г. – Решение № 20-226 по Протокол № 20 от
заседание на Общински съвет – П., проведено на 27.01.2009 година.
Посочените заповеди на Кмета на Община П. и решения на
Общински съвет – П. са приобщени към доказателствения материал по делото и са
приложени на л. 117 – л. 151 от делото.
Предвид подадените от дружеството данъчни декларации
по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
53110000110-1/22.07.2014 г., издаден от орган по приходите при Община П. /л. 12
– л. 16 от административната преписка/ на „МБНД – България“ АД, гр. С. са установени
допълнителни задължения за ДНИ и ТБО по ЗМДТ за имоти със следните партиди
номера: № М0308191_041019, № М0308192_041019, № М0308193_041019, №
М0308194_041019, № М76_060502 и № М77_060502, за данъчни периоди 2007 г. – 2014
г. в общ размер на 77 754,55 лева /главница и лихви/, в т.ч. за ДНИ в
размер на 12 019,18 лева – главница, и 2 777,83 лева – лихви, и за
ТБО в размер на 47 455,18 лева – главница, и 15 502,36 лева – лихви.
Общинските органи по приходите са предприели връчване
на издадения АУЗ по реда на чл. 32 от ДОПК – връчване чрез прилагане към
данъчното досие, за което са представени следните доказателства: Изпратено е
съобщение по чл. 32, ал. 4 от ДОПК № 4-12/20.01.2015 г. /л. 18 от административната
преписка/ до „МБНД – България“ АД, гр. С. на адреса на управление на
дружеството: гр. С., бул. „П.Е.“ № **, ет. *, ап. *, в който същото е призовано
да се яви в 14-дневен срок от получаването му в отдел „МДТ“ в Община П. за връчване
на АУЗ, като е посочено, че при неявяване съобщението ще се смята за редовно
връчено и ще бъде приложно към досието на търговеца. Видно от представеното
известие за доставяне съобщението не е доставено /л. 19 от административната
преписка/, като е отбелязано „преместен на друг адрес“ /л. 18 от
административната преписка/. На 20.01.2015 г. в сградата на Община П. е
поставено съобщение по чл. 32, ал. 4 от ДОПК изх. № МДТ-4/20.01.2015 г., с
което 13 юридически лица, между които и „МБНД – България“ АД, гр. С., са
уведомени, че е започнала процедура по връчване, чрез прилагане към досието. За
публикуването на съобщението на информационното табло на Общинска администрация
П. е съставен Протокол за извършване на действия и констатирани факти и обстоятелства
от орган по приходите № 25/20.01.2015 година /л. 21 от административната
преписка/. Представени са заявка за публикуване на информация № 395/20.01.2015
г. /л. 22 от административната преписка/ и заявка за премахване на информация
от интернет /л. 23 от административната преписка/.
Приложено е писмо от Кмета на Район „Красно село“,
Столична Община до Кмета на Община П. /л. 24 от административната преписка/, с
което са изпратени невръчени актове № 53110000123 и № 53110000110 за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК срещу „Йорсет Холдингс –
България“ ЕАД, представлявано от Ч.И.А..
Изготвено е съобщение №3-24/04.01.2018г. /л. 8 от
административната преписка/ до „МБНД – България“ АД, гр. С., в което
дружеството е призовано да погаси задълженията си към Община П. в 14-дневен
срок в противен случай АУЗ ще бъде предаден за принудително изпълнение.
Съобщението е изпратено на адреса на управление на дружеството в гр. С., бул. „П.Е.“
№ **, ет. *, ап. *, като видно от известие за доставяне /л. 11 от
административната преписка/ същото не е връчено, като е отбелязано, че пратката
е „непотърсена“. На 04.01.2019 г. от орган по приходите в Община П. е изготвено
съобщение /л. 9 – л. 10 от административната преписка/ за дължимите от „МБНД –
България“ АД, гр. С. задължения за ДНИ и ТБО във връзка с притежаваните от
дружеството недвижими имоти.
С молба изх. № РД- 1100/184/11.02.2019 г. /л. 25 – л.
26 от административната преписка/ от Община П. до частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ Х.Г., вписан в КЧСИ с рег. № 892, с район на действие Окръжен съд – Варна
е инициирано образуване на изпълнително дело срещу длъжника „МБНД – България“
АД, гр. С. за принудително събиране на задълженията по АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 година. Молбата е заведена в деловодството на
ЧСИ Х.Г. с вх. № 03825/12.02.2019 г., като във връзка с нея е образувано
изпълнително дело /ИД/ № 20198920400213/2019 година (213/2019 г.).
С молба изх. № РД-1100-211/18.02.2019 г., заведена при
ЧСИ Х.Г. с вх. № 04441/19.02.2019 г. /л. 27 от административната преписка/,
Община П. е посочила имущество на длъжника „МБНД – България“ АД, гр. С., върху
което да бъде насочено изпълнението, а с молба изх. № РД-1100-307/14.03.2019 г.
/л.28 – л.30 от административната преписка/ Община П. е поискала налагането на
възбрана върху сгради, собственост на длъжника по ИД 213/2019 година.
На 03.04.2019 г. на „МБНД – България“ АД, гр. С. е
връчена покана за доброволно изпълнение по ИД № 213/2019 година. На същата дата
дружеството е подало възражение вх. № РД-2600-476/03.04.2019 г. /л. 36 от
административната преписка/ до Началника на отдел „МДТ“ при Община П., в което
се сочи, че по отношение на установените с АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
53110000110-1/22.07.2014 г. задължения за ДНИ и ТБО за 2008 г., 2009 г., 2010
г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е изтекла 5-годишна давност. Отправено е искане
за отписване на тези задължения, ведно със задълженията за лихви, начислени
върху същите с АУЗ с твърдения, че надлежно връчване на АУЗ е извършено на
03.04.2019 г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като
изпратените съобщения до дружеството не са връчени надлежно, същите не са
достигнали до знанието на „МБНД – България“ АД, гр. С., поради което не е
налице спиране или прекъсване на давността.
По възражението е налице произнасяне на Началника на
отдел „Местни данъци и такси“ при Община П., който с Решение №
**********/21.05.2019 г. /л. 2 – л. 3 от административната преписка/ е
потвърдил АУЗ, като е отписал като погасени по давност и неподлежащи на
принудително изпълнение установените с АУЗ задължения за ДНИ и ТБО за
01.01.2007 г. – 30.06.2014 г., в общ размер на 9 199,51 лева, поради
изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Решение № **********/21.05.2019 г. е връчено на „МБНД
– България“ АД, гр. С. на 27.05.2019 г. /л. 7 от административната преписка/,
като видно от пощенското клеймо /л. 1 от административната преписка/ на
08.06.2019 г. дружеството е подало жалба срещу него до Административен съд –
Варна, по повод която е образувано настоящото съдебно производство.
С Решение за поправка № **********/01.10.2019 г.,
Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община П. е изменил Решение №
**********/21.05.2019 г., като е постановил изразът „за периода 01.01.2007 г. –
30.06.2014 г.“ да се чете „за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г.“.
В хода на съдебното производство от ответника са
представени доказателства за определяне на данъчна оценка на процесните имоти,
в т.ч. четири броя калкулатор данъчни оценки по обекти /л. 192 – л. 222 и л.
302 – л. 320 от делото/; прогнозни данъчни оценки за подадените от „МБНД –
България“ АД, гр. С. декларации по чл. 17 от ЗМДТ /л. 223 – л. 226 и л. 321 –
л. 324 от делото/; четири броя удостоверения за вх. номер за подадена
декларация за определяне на ТБО според количеството /л. 227 – л. 230 от
делото/.
За установяване извършването на услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депо на територията на населените места, където се
намират имотите на жалбоподателя, от ответната страна са представени следните
писмени доказателства: Договор за възлагане на обществена поръчка /л. 333 – л.
337 от делото/; техническо предложение за изпълнение на поръчката от „Технокар“
ЕООД /л. 342-гръб – л. 335 от делото/; анализи за единична цена за
сметосъбиране, сметоизвозване, измиване, събиране, натоварване и извозване на
отпадъци, машинно миене и метене на улици, площади и територии за обществено
ползване /л. 354 – л. 361 от делото/; Договор за услуга с предмет
„Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, и поддържане на чистота на
териториите за обществено ползване в община П., експлоатация на общинско депо
за неопасни отпадъци – П. и озеленяване и поддръжка на залени площи на
територията на гр. П. за срок от 5 години“ от 27.04.2009 г., сключен между
Община П. – Възложител, и „Технокар“ ЕООД – Изпълнител /л. 362 – л. 366 от
делото/; отчети от „Технокар“ ЕООД за извършено сметосъбиране, сметоизвозване и
експлоатация на депо за неопасни отпадъци – гр. П., констативни протоколи за
извършените дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и сметопочистване на гр. П.
и с. Д., общ. П., съгласно сключен договор № 44 от 27.04.2009 г., съставени от
Възложителя и Изпълнителя по договора; справки за дейността „Поддържане на
чистота на териториите за обществено ползване – гр. П.; протоколи за извършена
ДДД обработка за извършени на обект общинско депо – П. дезинсекция и
дератизация; справки за количеството отпадъци, депонирани и обезвредени на
общинско депо – П.; фактури, с доставчик „Технокар“ ЕООД и получател Община П.,
с предмет: „сметосъбиране“, „сметоизвозване“; „почистване на нерегламентирани
сметища“, „експлоатация на депо“, „ръчно метене“, касаещи процесните данъчни
периоди /л. 367 – л. 688 от делото/.
По делото е приобщена неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от чието заключение /л. 736 – л. 759 от
делото/ се установява следното:
При извършена съпоставка на сумите по АУЗ по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 г. и тези, посочени като отписани в
Решение № **********/21.05.2019 г. на Началника на отдел „Местни данъци и
такси“ при Община П., поправено с Решение за поправка № **********/01.10.2019
г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община П., вещото лице М.М.
е констатирала, че в решението са отписани като погасени по давност задължения
за главници и лихви за ДНИ и ТБО в по-малък размер с 1 034,27 лева от
действително определените в обжалвания АУЗ за съответния период, съответно
10 233,78 лева, начислени по АУЗ и 9 199,51 лева – отписани с
решението на горестоящия административен орган.
На стр. 4 – стр. 6 от заключението /л. 739 – л. 741 от
делото/ експерт-счетоводителят е обобщил в табличен вид данните за имотите,
декларирани от жалбоподателя в подадените декларации по чл. 14, и чл. 17 от ЗМДТ. В таблицата на стр. 7 – стр. 8 от заключението /л. 742 – л. 743 от
делото/ са обобщени данните в данъчните декларации, имащи значение за
определяне на данъчната оценка на процесните имоти, въз основа на които и
предвид формулите по чл. 4 и чл. 13 от Приложение № 2 на ЗМДТ, както и след
запознаване с представените на л. 192 – л. 222 от делото данъчни оценки, наименувани
„Калкулатор – ДО по обекти“, вещото лице е определило параметрите, при които са
изчислени данъчните оценки на процесните шест броя недвижими имоти /земя и
сгради/, предмет на обжалвания АУЗ, като тези параметри както и самите данъчни
оценки са представени в табличен вид на стр. 8 – стр. 17 от заключението /л.
743 – л. 752 от делото/. След извършен анализ на определените от приходния
орган данъчни оценки на сградите в съпоставка с декларираните данни за
процесните имоти, както и с определените показатели в Приложение 2 към ЗМДТ,
експертът е констатирал, че по отношение на имот с партиден № М76_060502
неправилно е определен в данъчните оценки показателят „базисна данъчна
стойност“ за обект „склад“ с площ 133 кв.м., тъй като в данъчната оценка е
посочена БДС 9,68 лева, докато съшият е деклариран с конструкция „монолитен“
/M3/ и изходната базисната данъчна стойност следва да бъде 18,70 лева, която,
редуцирана на 80 % поради това, че обектът е склад, следва да бъде 14,96 лева.
Посочено е, че такава е БДС на обект „склад № 2“ с площ 742 кв.м. със същия тип
конструкция. Относно имот с партиден № М77_060502 експертизата е установила, че
неправилно е определен в данъчните оценки показателят „коефициент на
индивидуални характеристики“ за обект „склад метален“ с площ 360 кв.м. за 2010
г. и 2011 г., тъй като е използван коефициент 1, а за всички следващи – 0,95,
колкото е коефициентът за всички обекти под този партиден номер. На основание
тези констатация експертизата е изчислила коригирани данъчни оценки по години
на посочените имоти с партиден № М76_060502 и партиден № М77_060502.
След извършен анализ на определените с оспорения АУЗ
данъчни оценки на сградите в съпоставка с декларираните данни за процесните
имоти, както и с определените показатели в Приложение 2 към ЗМДТ, по отношение
на имот с партиден № М0308191_041019 и имот с партиден № М0308193_041019 вещото
лице М. е заключила, че същите са правилно определени.
След извършен анализ на изчислените от органа по
приходите към Община П. данъчни оценки на земята в съпоставка с декларираните
данни за процесните имоти, както и с определените показатели в Приложение 2 към
ЗМДТ, експертизата е констатирала, че в данъчните оценки неправилно е определен
показателят „коефициент за устройствена зона“ в размер 1. Съгласно подадените
данъчни декларации земята с партиден № М0308192_041019 и с партиден №
М0308194_041019 се намира в строителните граници на гр. П. и се използва за
производствени цели, а земята с партиден № М0308191_041019 и с партиден №
М0308193_041019 се намира в строителните граници на с. Д. и се използва за
селскостопански цели, поради което съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 от Приложение 2
към ЗМДТ коефициентът за първите два имота следва да е 0.9, а за вторите –
0.8. С оглед горното, експертът е
изчислил коригирани данъчни оценки на декларираната земя с посочените партидни номера за
периода 2010 година – 2014 година – таблицата на стр. 17 от заключението /л.
752 от делото/. В табличен вид на същата страница – долу, е представена
рекапитулация на изчислените от експертизата данъчни оценки на процесните имоти
по партидни номера и години.
След анализ на определените с обжалвания АУЗ
задължения за периода 2011 г. – 2014 г., експертизата е констатирала, че
данните по партида М0308192_041019 са включени в данните по партида М76_060502,
а тези по партида М0308194_041019 – в данните по партида М77_060502. Вещото
лице е посочило, че в последващите изчисления експертизата се е съобразила с
определените партиди съгласно подадените данъчни декларации, а не с обединените
такива в АУЗ.
Предвид определените данъчни оценки на процесните
недвижими имоти вещото лице е изчислило размера на задълженията за ДНИ и ТБО за
периода 2009 г. – 2014 г. по съответните партидни номера на имотите, като
резултатите са обобщени на стр. 18 – стр. 19 от заключението /л. 753 – л. 754
от делото/. В табличен вид на стр. 19 – стр. 20 от заключението /л. 754 – л.
755 от делото/ вещото лице е изчислило и размера на дължимите лихви върху
невнесените в срок суми до датата на издаване на оспорения АУЗ.
В табличен вид на стр. 24 от заключението /л. 759 от
делото/ вещото лице М. е направила съпоставка на задълженията за ДНИ и ТБО по
АУЗ и по ССЕ, от която е видно, че за д.п.2009 г. експертизата установява
по-високи задължения за ДНИ – главница и лихви, в сравнение с тези, установени
с обжалвания АУЗ, както и по-високи задължения за лихви, начислени върху дължим
ДНИ за 2010 година. По отношение на останалите данъчни периоди установените с
експертното заключение задължения за ДНИ и ТБО /главница и лихви/ са в по-ниски
размери от определените с АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 година.
Заключението по ССЕ не е оспорено от страните, като
съдът го приема за компетентно и обективно с оглед изготвянето му от
квалифициран експерт-счетоводител и съответстващо на останалия доказателствен
материал, наличен по делото.
В открито съдебно заседание по приемане на
заключението вещото лице уточнява, че определените от експертизата неправилни
данъчни оценки са във връзка с коефициента за устройствена зона. Посоченият
коефициентът за устройствена зона в представените по делото данъчни оценки, въз
основа на които са направени изчисления на задълженията, е „1“, което е
стандартният коефициент, но съгласно подадените данъчни декларации, същият
следва да бъде по-нисък именно поради това, че имотите се намират извън
строителни граници или са с друго предназначение на използването. Поради това е
намалена стойността на посочените коефициенти съобразно условията в Приложение
№ 2 към ЗМДТ. Оттам се получава и разликата в крайната обща данъчна оценка,
което води до преизчисляване на задълженията по АУЗ за ДНИ и за ТБО в по-нисък
размер, тъй като същите се определят на база на данъчната оценка. Пояснява, че
ако отчетната стойност на имота е по-висока от данъчната оценка, тя е базата,
върху която се начисляват данъчните задължения. Посочва, че е констатирано
несъответствие между това, което е въведено в системата на Община П. за
изчисляване на данъчните оценки с това, което е декларирано, поради което
заключението следва такава логика, какво е декларирано, съответно на база на
така декларираните показатели в данъчните декларации, какви са съответните
характеристики по Приложение № 2 от ЗМДТ, за да се определи крайната данъчна
оценка, която е съпоставена вече с подадените отчетни стойности в декларациите
по чл. 17 от ЗМДТ.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
При извършване на задължителната проверка по
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че оспореният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
53110000110-1/22.07.2014 г. е
издаден от компетентен орган – служител на общинската администрация, определен
със заповед на кмета на общината, съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 4 във връзка с
ал. 3 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка със Заповед №
02/02.01.2014 г. на Кмета на Община П. /л. 77 от делото/.
Атакуваният по съдебен ред АУЗ е издаден в
изискуемата от закона писмена форма и обективира, както фактическите основания
на органа по приходите във връзка с установените данъчни задължения на лицето,
така и правните основания за издаване на акта. Установените публични задължения
са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на
изложеното съдът приема обжалвания АУЗ за съответстващ на законовите изисквания
за форма на административен акт.
Неоснователно е наведеното в уточняващата
жалба възражение за неспазване на законовото изискване за съдържание на акта,
поради липса на данни относно методиката за определяне на данъчната основа за
облагане на недвижимите имоти и данъчната ставка, въз основа на която са
изчислени определените с него публични задължения. В представените по делото
документи, наименувани „Калкулатор
– ДО по обекти“, и прогнозни данъчни оценки за подадените от „МБНД – България“
АД, гр. С. декларации по чл. 17 от ЗМДТ, се съдържат данни за данъчните оценки
на процесните имоти, поради което и предвид Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, задължително за
органите на съдебната власт по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната
власт, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени
и отделно от самия акт, настоящият съдебен състав приема, че при издаването на
оспорения индивидуален административен акт е спазено изискването за форма.
Не води до различен от
горния извод и съдържанието на потвърждаващото
АУЗ Решение № **********/21.05.2019 г., издадено от Началника
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община П.. Действително, в диспозитива на
това решение е посочено, че се отписват като погасени по давност и неподлежащи
на принудително изпълнение установените с АУЗ задължения за ДНИ и ТБО за
01.01.2007 г. – 30.06.2014 г., в общ размер на 9 199,51 лева. С Решение за поправка № **********/01.10.2019 г.,
Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община П. е изменил Решение №
**********/21.05.2019 г., като е постановил изразът „за периода 01.01.2007 г. –
30.06.2014 г.“ да се чете „за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г.“. По този
начин допуснатата в Решение № **********/21.05.2019
г. очевидна фактическа грешка е отстранена. Не е налице неяснота във волята на
решаващия орган, като следва да бъде отбелязан и фактът, че не неговото
решение, а първоначалният акт – АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
53110000110-1/22.07.2014 г., е предмет на обжалване в настоящото съдебно
производство /арг. от чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 144, ал. 1 във връзка с
чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ/, а както бе
отбелязано последният е издаден в изискуемата от закона форма.
При
извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от местния
орган по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да
обосноват отмяна на акта само на това основание.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден на основание чл. 107, ал.
3 от ДОПК и по-конкретно в хипотезата на изречение трето, предложение последно
от цитиранта правна норма, предвиждащо, че акт за установяване на задължение се издава
служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
Доколкото от органа по приходите е констатирано, че декларираните от „МБНД –
България“ АД, гр. С. с подадените декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ
задължения за ДНИ и ТБО не са заплатени в определените от закона срокове и
предвид липсата на данни за извършена ревизия, правилно е пристъпено към
служебно издаване на АУЗ.
Релевираното с жалбата
възражение за неспазване на процедурата по връчване на АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 г. е неотносимо към преценката за
съответствието на акта с процесуалните норми, регламентиращи реда за неговото
издаване, респ. не дава отражение върху неговата действителност /валидност/.
Действията по съобщаването за издаване на административния акт, чрез връчване
на същия не се съдържат волеизявление. Те се предприемат след като
административният акт е издаден и имат значение за обжалването на акта, за
неговото изпълнение, но не и за издаването на административния акт. Именно
поради това наведеното от жалбоподателя оплакване за нередовно връчване на акта
ще бъде обсъдено при преценката за съответствието му с материалноправните
разпоредби, и по-конкретно относно приложението на института на погасителната
давност.
По материалната
законосъобразност на акта съдът намира следното:
1. Относно възражението за изтекла погасителна
давност.
Твърдението на жалбоподателя е, че поради
нередовно проведена процедура по връчване на процесния АУЗ по реда на чл. 32 от ДОПК, същият не му е надлежно връчен и не е влязъл в сила на твърдяната от приходния орган дата, а дружеството е
узнало за него едва с връчването на поканата за доброволно изпълнение по ИД №
20198920400213 на ЧСИ Х.Г., като своевременно го е оспорило пред Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община П.,
поради което същият не е влязъл в сила, респ. не е годно изпълнително
основание, поради което предприетите от ЧСИ действия по принудително изпълнение
и по-конкретно връчената покана за доброволно изпълнение, не са юридически
факти, които прекъсват давността.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК, връчване чрез
прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият
представител или пълномощник, член на орган на управление или служител,
определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за
кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, като според ал. 2 на
същия член обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко
посещение на адреса за кореспонденция. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ДОПК сочи,
че изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства,
че адресът за кореспонденция по чл. 28
е несъществуващ. Разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК регламентира, че
съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в
териториалната дирекция и се публикува и в Интернет. Заедно с поставяне на
съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и
електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес – чл. 32,
ал. 5 от ДОПК. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ДОПК, в случай, че лицето не се яви до
изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният
документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. Датите
на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху
самото съобщение – чл. 32, ал. 7 от ДОПК.
Анализът на разпоредбите на чл. 32 от ДОПК
сочи, че задължителна предпоставка за преминаване към процедура по връчване
чрез прилагане към досието е извършване на най-малко две посещения през 7 дни
на адреса за кореспонденция, които обстоятелства се удостоверяват с нарочен
протокол. В случая това императивно законово изискване не е спазено от органите
по приходите при Община П.. По делото липсват данни за извършване на такива
посещения на посочения от „МБНД – България“ АД, гр. С. адрес за кореспонденция. Изпратено е
единствено едно съобщение по чл. 32, ал. 4 от ДОПК
на адреса на управление на дружеството: гр. С., бул. „П.Е.“ № **, ет. *, ап. *,
като видно от представеното известие за доставяне съобщението не е доставено,
като е отбелязано „преместен на друг адрес“, след което е предприето поставяне на съобщението на определено за
целта място в общината и публикуването му в Интернет. В случая обаче, видно от
приложените по делото декларации по ЗМДТ и конкретно от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 1105/20.06.2010 г. /л.
27 – л. 30 от делото/, Декларация по чл. 17 от ЗМДТ за дължимия данък върху
недвижимите имоти вх. № 455/09.11.2010 г. /л. 36 – л. 37 от делото/, Декларация
по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. №
1509/09.11.2010 г. /л. 43 – л. 46 от делото/, Декларация по чл. 17 от ЗМДТ за
дължимия данък върху недвижимите имоти вх. № 457/09.11.2010 г. /л. 51 – л. 52
от делото/, Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти вх. № 1511/09.11.2010 г. /л. 55 – л. 59 от делото/, Декларация по чл. 17
от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти вх. № 456/09.11.2010 г. /л.
62 – л. 63 от делото/ и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти вх. № 1510/09.11.2010 г. /л. 66 – л. 69 от делото/,
дружеството е посочило адрес за кореспонденция, различен от този на управление,
а именно: гр. С., ул. „Г.В.“ № **, на който съгласно императивните норми на чл.
32, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е следвало да се извършат посещенията за връчване на
акта. По делото няма данни, нито твърдения, изобщо да е правен опит за връчване
на процесния АУЗ на декларирания от данъчно задълженото лице адрес за
кореспонденция, което е нарушение на регламентирания в чл. 32 от ДОПК ред за
връчване чрез прилагане към данъчното досие. Редовно връчване на акта не е
извършено и на адреса на управление на „МБНД – България“ АД, гр. С., тъй като е изпратено само едно съобщение, за
което няма съставен протокол съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 от ДОПК.
Приложеното в административната преписка писмо от Кмета на Район „Красно село“,
Столична Община до Кмета на Община П. е неотносимо към връчването на обжалвания
АУЗ, доколкото касае невръчване на АУЗ с номера, различни от този на процесния,
на друго юридическо лице – „Йорсет
Холдингс – България“ ЕАД. Поради
изложените съображения не може да се приеме, че процедурата по връчване чрез
прилагане към досието по реда на чл. 32 от ДОПК е спазена.
Независимо от гореизложеното, настоящата инстанция
счита, че оспореният АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 г. представлява годно
изпълнително основание, тъй като за придобиването на това му качество е без правно значение фактът дали надлежно по
предвидения в ДОПК ред е съобщен АУЗ на жалбоподателя и дали същият е влязъл в
сила.
В нормата на чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК, наименувана „Изпълнителни основания“,
изрично е предвидено, че принудително изпълнение се предприема въз основа на
актовете по чл. 107 от ДОПК
/какъвто безспорно е процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
53110000110-1/22.07.2014 г.,
издаден от орган по приходите при Община П./, независимо дали са обжалвани. Тоест, с тази
разпоредба е предвидена предварителна изпълняемост на актовете, от което
следва, че влизането в сила на акта, включително и връчването на акта на
задълженото лице не представлява законоустановена предпоставка за пристъпване
към принудителното изпълнение на акта. Така разписаното в чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК представлява изключението, установено със
закон, в съответствие с нормата на чл. 165 от ДОПК,
съгласно която събирането на държавните и общинските вземания се извършва въз
основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане,
освен ако в закон е установено друго. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че става въпрос за неплатени в срок задължения на дружеството
за ДНИ и ТБО за периода 2007 г. – 2014 г., които задължения са съществуващи и
извън процесния АУЗ от 2014 г., който само ги установява във връзка с
констатацията за неплащането им в срок. Последно посоченото е с оглед
спецификата на акта, с който са установени въпросните публични общински
вземания, поради която именно специфика законодателят му е придал предварителна
изпълняемост, необвързана с връчването на АУЗ и влизането му в сила. В този
смисъл за преценката за наличието в случая на годно изпълнително основание е
без значение редовността на връчването на АУЗ, като е без значение и
законосъобразността на преценката дали АУЗ е влязъл в сила.
Съдът намира, че правилно решаващият орган по
чл. 152, ал. 2 във връзка с чл. 144, ал. 1 във
връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
във връзка с чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ, е приел, че установените
с обжалвания АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 г. задължения за
ДНИ и ТБО за 2007 г. и 2008 г. са погасени по давност, но по различни от
изложените в Решение № **********/21.05.2019 г. на Началника на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община П., поправено с Решение за поправка № **********/01.10.2019 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община П., съображения. За да отпише посочените задължения, решаващият орган е
приел, че по отношение на тях е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.
171, ал.2 от ДОПК, съответно на 01.01.2018 г. – за задълженията за 2007 г. и на
01.01.2019 г. – за задълженията за 2008 година. Това съждение е принципно вярно,
но настоящата инстанция намира, че погасяването по давност на тези задължения е
станало в по-ранен момент поради изтичане на 5-годишния давностен срок,
регламентиран в чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба,
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Според чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две
равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за
която е дължим. Според чл. 16 от Наредба № 8 за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община П., таксата за битови
отпадъци се заплаща на вносните и в сроковете за заплащане на данък върху
недвижимите имоти. Следователно, за установените с АУЗ задължения за 2007 г.
срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2008 г. и е
изтекъл на 01.01.2013 г., а за задълженията за 2008 г. този срок е започнал да
тече на 01.01.2009 г. и е изтекъл на 01.01.2014 година. Това е така, тъй като
преди издаване на оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
53110000110-1/22.07.2014 г. не са налице данни за спиране или прекъсване на
давността.
Съдът констатира, че макар да е приел, че
задълженията за д.п.2007 г. и д.п.2008 г. са погасени по давност и не подлежат
на принудително изпълнение и да е отписал същите, с Решение № **********/21.05.2019 г., поправено с Решение за поправка № **********/01.10.2019 г., Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община П. е отписал задължения, които са в по-малък размер от установените с
обжалвания акт. С АУЗ за 2007 г. и 2008 г. са установени задължения за ДНИ и
ТБО /главница и лихви/ в общ размер на 10 233,78
лева, а отписаните с Решение № **********/21.05.2019
г., поправено с Решение за поправка №
**********/01.10.2019 г., задължения за тези данъчни периоди са в размер на 9 199,51 лева, т.е. с 1 034,27 лева
по-малко от действително определените с обжалвания АУЗ. Ето защо, реалният
размер на отписаните задължения за тези две данъчни години следва да е
10 233,78 лева, колкото е установен в процесния АУЗ. В същия смисъл е
неоспореното отстраните по делото заключение по ССЕ.
Предвид задължението на съда съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК следва да бъде отбелязано, че
начислените с процесния АУЗ задължения за ДНИ и ТБО за д.п.2007 г. и д.п.2008
г. са правилно определени. От представените от самото задължено лице декларации
по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ и нотариални актове за собственост е видно, че „МБНД – България“ АД, гр. С. е собственик на имотите, по отношение на
които са установени задълженията за местен данък и такса за тези периоди,
поради което по аргумент от чл. 11, ал. 1 във
връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ дружеството е данъчно задължено лице за
заплащане на тези публични общински задължения. Размерът на задълженията за ДНИ и ТБО за 2007 г. и 2008 г. не
се оспорва от жалбоподателя, като при
извършена служебна проверка съдът констатира, че същият правилно е изчислен от
административния орган в съответствие с установените за това правила
разпоредбите на ЗМДТ и Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци на
територията на Община П..
С оглед приетите с Решение № **********/21.05.2019 г., поправено с Решение за поправка № **********/01.10.2019 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“
при Община П. възражения за изтекла погасителна давност, и предвид
съображенията, изложени по-горе в настоящото решение, задълженията на „МБНД – България“ АД, гр. С. за ДНИ и ТБО за д.п.2007
г. и д.п.2008 г., не подлежат на
принудително изпълнение и правилно са отписани с посочените актове.
По отношение на установените с АУЗ задължения
за ДНИ и ТБО за д.п.2009 година е изтекла абсолютната 10-годишна давност по чл.
171, ал. 2 от ДОПК. Съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 16 от
Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община П., давностният срок за задълженията за 2009 г. е
започнал да тече на 01.01.2010 г., като на 01.01.2020 г. е изтекла абсолютната
давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно
по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа. Посочените в цитираната правна норма изключения не са
налице по отношение на установените с АУЗ публични задължения за ДНИ и ТБО за
д.п.2009 г., поради което същите са погасени по давност и не подлежат на
принудително изпълнение.
Независимо от горното, предвид разпоредбата на чл.
160, ал. 4 от ДОПК съдът следва да се произнесе по основанието и размера на
публичните задължения. Основанието
на задълженията за ДНИ и ТБО е доказано и не се оспорва от жалбоподателя,
доколкото имено той е собственик на недвижимите имоти, за които се дължат
задълженията за местен данък и такса, и по аргумент от чл. 11, ал. 1 във връзка
с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ е данъчно задължено лице за заплащане на тези публични
общински задължения. Относно размера на същите съдът кредитира заключението на
ССЕ, в което вещото лице М. за д.п.2009 г. е изчислила по-висок размер на
задълженията за ДНИ – главница и лихви, в сравнение с тези, установени с
обжалвания АУЗ, а задълженията за ТБО – главница и лихви – са определени в
по-нисък размер от определения с АУЗ. Съдът определя дължимите ДНИ и ТБО за
д.п.2009 г. в размер, изчислен от експертизата, която е компетентно изготвена и
обоснована на останалите доказателства по делото. За процесните имоти с партидни номера М0308191_041019, М0308192_041019, М0308193_041019,
М0308194_041019, М76_060502 и М77_060502 задълженията за д.п.2009 г. са както
следва: за ДНИ в размер на 845,37 лева – главница, и 432,57 лева – лихви, и за
ТБО в размер на 4 935,70 лева – главница, и 2 525,57 лева – лихви
/вж. таблицата на л. 24-горе от заключението по ССЕ – л. 759 от делото/. Определеният от съда размер на
дължимия ДНИ за 2009 година – главница /845,37 лева/
и лихви /432,57 лева/, е в по-голям размер от този, определен от местния орган по приходите с
обжалвания АУЗ /820,86 лева – главница, и 419,72 лева – лихви/, което е видно
от извършената в табличен вид на л. 24-долу
от заключението по ССЕ /л. 759 от делото/ съпоставка на задълженията по АУЗ и
по ССЕ, поради което
съдът, съобразявайки въведената в чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана за изменение
на акта във вреда на жалбоподателя, намира, че процесният АУЗ, в частта, с
която на „МБНД – България“ АД, гр. С. са определени задължения за ДНИ
за 2010 година в размер на 820,86 лева – главница, и 419,72 лева – лихви, е
правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. В частта, с която на
жалбоподателя по отношение на процесните имоти с посочените по-горе партидни
номера са установени задължения за ТБО за д.п.2009 г. в размер над 4 935,70
лева до 4 944,43 лева – главница, и над 2 525,57 лева до
2 528,04 лева – лихви, оспореният АУЗ е незаконосъобразен и следва да се
отмени.
По отношение на задълженията за ДНИ и ТБО за
2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., и 2014 г. настоящата съдебна инстанция приема,
че същите не са погасени по давност. Давностният срок за задълженията за
посочените години е започнал да тече съответно: на 01.01.2011 г. – относно
задълженията за 2010 г.; на 01.01.2012 г. – относно задълженията за 2011 г.; на
01.01.2013 г. – относно задълженията за 2012 г.; на 01.01.2014 г. – относно
задълженията за 2013 г. и на 01.01.2015 г. – относно задълженията за 2014
година. Следователно, 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК
изтича съответно на 01.01.2016 г. – относно задълженията за 2010 г.; на
01.01.2017 г. – относно задълженията за 2011 г.; на 01.01.2018 г. – относно
задълженията за 2012 г.; на 01.01.2019 г. – относно задълженията за 2013 г. и
на 01.01.2020 г. – относно задълженията за 2014 година. С издаване на процесния
АУЗ на 22.07.2014 г., т.е. преди
изтичането на срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, давността по отношение на
задълженията за периода 2010 г. – 2013 г. е прекъсната – арг. от 172, ал. 2,
предложение първо от ДОПК, и от 23.07.2014 г., съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 3 от ДОПК, е започнала да тече нова давност. Същата изтича на
23.07.2019 година. Поради изложените по-горе в настоящото изложение аргументи и
достигнатия извод, че обжалваният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
53110000110-1/22.07.2014 г. представлява годно изпълнително основание по
смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от ДОПК, съдът намира, че с връчването на
поканата за доброволно изпълнение по ИД № 20198920400213 на ЧСИ Х.Г. на
03.04.2019 г., което обстоятелство не е спорно между страните по делото,
давността по отношение на установените с оспорения АУЗ задължения за ДНИ и ТБО
за периода 2010 г. – 2014 г. отново е прекъсната и от 04.04.2019 г. е започнала
да тече нова давност, която към настоящия момент все още не е изтекла.
Дори да се приеме тезата на жалбоподателя за
нередовност на действията по принудително изпълнение, респ. за непрекъсване на
давността с връчването на поканата за доброволно изпълнение ИД № 20198920400213
на ЧСИ Х.Г. на 03.04.2019 г. /която съдът не възприема/, давността по чл. 171,
ал. 1 от ДОПК относно посочените публични общински задължения не е изтекла
предвид следните съображения:
Както бе отбелязано, 5-годишната давност по
чл. 171, ал. 1 от ДОПК по отношение на установените с обжалвания АУЗ задължения
за ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2013 г. е прекъсната с издаването на акта на
22.07.2014 г., след което е започнала да тече нова давност, която изтича на
22.07.2019 година. 5-годишната давност относно задълженията за ДНИ и ТБО за
д.п.2014 г. е започнала да тече на 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 година.
С подаване на Възражение вх. № РД-2600-476/03.04.2019 г. срещу АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 г. до Началника на отдел „МДТ“ при Община П. давността е спряна на
основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба,
давността спира когато актът, с който е определено задължението, се обжалва.
Подаденото срещу АУЗ възражение има характер именно на жалба срещу него. Същото
е подадено до компетентния да се произнесе по законосъобразността на акта, с
който са установени публичните задължения на жалбоподателя, административен
орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 във връзка с чл. 144, ал. 1 във връзка с чл.
107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ –
Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община П., който е разгледал
същата и е постановил Решение № **********/21.05.2019
г., поправено с Решение за поправка №
**********/01.10.2019 година. Впоследствие е образувано настоящото съдебно
производство, чийто предмет също е АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 г. Следователно, преди да изтече регламентираният в чл. 171, ал. 1
от ДОПК давностен срок за задълженията за периода 2010 г. – 2014 г. същият е
спрян на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като към настоящият момент все
още не е отпаднало основанието за спиране.
По отношение на посочените задължения не е
изтекла и абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Същата
изтича, както следва: на 01.01.2021 г. – относно задълженията за 2010 г.; на
01.01.2022 г. – относно задълженията за 2011 г.; на 01.01.2023 г. – относно
задълженията за 2012 г.; на 01.01.2024 г. – относно задълженията за 2013 г. и
на 01.01.2025 г. – относно задълженията за 2014 година.
Предвид изложените съображения съдът намира,
че не е изтекла давността по отношение на установените с обжалвания АУЗ
задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2014 година.
2. Относно дължимостта и размера на установените
с оспорения АУЗ задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 година – 2014 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ /в
относимата към процесните данъчни периоди редакция на нормата, доп. – ДВ, бр.
153 от 1998 г./, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места.
Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга
поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл.
66 от ЗМДТ е регламентирано, че таксата се определя в годишен размер за всяко
населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка
за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата
разпоредба дейности. Случаите, при които не се събира такса за някоя от
услугите, са посочени в чл. 71 от ЗМДТ /в относимата към процесните данъчни периоди
редакция на нормата, изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г./, а
именно: т. 1 – за сметосъбиране и сметоизвозване – когато услугата не се
предоставя от общината; т. 2 – за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 – за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
От анализа на цитираните правни норми се
установява, че таксата за битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално
предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови
отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени дейности по
горепосочената услуга. Ако такива доказателства липсват, такса за услугите
сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване не следва да бъде заплащана. Тежестта да докаже
извършването на услугите е на ответника по делото, който твърди този
благоприятен за него юридически факт, от настъпването на който за жалбоподателя
възниква задължение за заплащане на ТБО.
В конкретния случай са налице доказателства
за осъществяване на посочените услуги. В хода на съдебното производство са
представени Договор за възлагане на обществена
поръчка и Договор за услуга с предмет „Сметосъбиране, сметопочистване,
сметоизвозване, и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в
община П., експлоатация на общинско депо за неопасни отпадъци – П. и озеленяване
и поддръжка на залени площи на територията на гр. П. за срок от 5 години“,
сключен на 27.04.2009 г. между Община П. – Възложител, и „Технокар“ ЕООД –
Изпълнител. От договорите се установява, че за процесните данъчни периоди
Община П. е наела лице – изпълнител на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Налице са и
доказателства за реалното извършване на услугите от наетия изпълнител. По
делото са представени множество документи – анализи за единична цена за
сметосъбиране, сметоизвозване, измиване, събиране, натоварване и извозване на
отпадъци, машинно миене и метене на улици, площади и територии за обществено
ползване; отчети от „Технокар“ ЕООД за извършено сметеосъбиране, сметозивозване
и експлоатация на депо за неопасни отпадъци – гр. П.; двустранно подписани
констативни протоколи за извършените дейности по сметосъбиране, сметоизвозване
и сметопочистване на гр. П. и с. Д., общ. П., съгласно сключен договор № 44 от
27.04.2009 г., и протоколи за извършена ДДД обработка за извършени на обект
общинско депо – П. дезинсекция и дератизация; справки за дейността „Поддържане
на чистота на териториите за обществено ползване – гр. П.; справки за
количеството отпадъци, депонирани и обезвредени на общинско депо – П.; фактури за направени плащания, с доставчик „Технокар“ ЕООД и получател Община П., с
предмет: „сметосъбиране“, „сметоизвозване“; „почистване на нерегламентирани
сметища“, „експлоатация на депо“, „ръчно метене“, касаещи процесните данъчни
периоди. Тоест, налице са
отчетни документи за извършените дейности по спорните услуги. Предвид
безспорния по делото факт, че имотите на жалбоподателя се намират на
територията на Община П. и то в район, в който общината е организирала и
извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо, находящо се в гр. П.,
което е функциониращо, като това обстоятелство е общоизвестен факт, както е
известен и на съда факт и като такъв не подлежи на доказване по аргумент от чл.
155 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК, доказано
се явява и предоставянето на услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа
или други съоръжения. По смисъла на закона – чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, за обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса
само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от
използването му, а от наличието на депо. Следователно, дължимостта на тази
такса не зависи от това дали имотът се ползва или не, а от неговата
принадлежност към определена територия, в която тази услуга се извършва В
случая са налице доказателства, както за наличието на депо, така и за
предоставяне на услугата, поради което такса се дължи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че е
доказано извършването на услугите по чл. 62 от ЗМДТ по отношение на процесните
имоти през спорните данъчни периоди, поради което жалбоподателят дължи
заплащане на ТБО.
Относно определянето на данъчната основа и
размера на начислените ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2014 г. настоящия състав на
съда намира, че, същите са неправилно определени с обжалвания АУЗ. Във връзка с
това съдът изцяло кредитира заключението по ССЕ, което е прието като
доказателство по делото без оспорване от страните и дава задълбочен,
аргументиран и компетентен отговор на поставените въпроси. Вещото лице подробно
е анализирало данните в подадените
от жалбоподателя декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, с които са декларирани процесните имоти, имащи значение
за определяне на данъчната оценка на същите. Въз основа на тези данни и предвид
формулите по чл. 4 и чл. 13 от Приложение № 2 на ЗМДТ „Норми за данъчна оценка
на недвижимите имоти“ експерт-счетоводителят е определил по отношение на всеки
един от процесните имоти данъчни
оценки, различни от определените от общинския орган по приходите, въз основа на
които са начислени спорните задължения за ДНИ и ТБО с обжалвания АУЗ. Разликата
се дължи на неправилно определяне на част от показателите, относими за
определянето на данъчната основа, а именно: показателя „базисна данъчна стойност“
– по отношение на имот с партиден № М76_060502 , показателя „коефициент на
индивидуални характеристики“ – по отношение на имот с партиден № М77_060502, и
показателя „коефициент за устройствена зона“ – по отношение на имот с партиден
№ М0308192_041019, имот с партиден № М0308194_041019, имот с партиден №
М0308191_041019 и имот с партиден № М0308193_041019. В съдебно заседание вещото
лице подробно обяснява, че е констатирало несъответствие между коефициентите за
тези показатели, въведени в системата на Община П. за изчисляване на данъчните
оценки, с декларираните от жалбоподателя показатели в данъчните декларации за
характеристиките на имотите по Приложение № 2 от ЗМДТ. Установяването на това
разминаване между декларираните данни и приетите от местните органите по
приходите при определяне на задълженията на оспорващото дружество не се оспорва
от ответника. Съдът намира, че данъчната оценка на имотите следва да бъде
определена на база на декларираните от „МБНД – България“ АД, гр. С. данни в
подадените декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, в каквато насока са
констатациите и изводите на заключението по ССЕ.
Съгласно чл. 15 от Наредба № 14 за определяне размера
на местните данъци на територията на Община П., размерът на данъка върху
недвижимите имоти се определя в размер на 1,8 на хиляда върху данъчната оценка
на недвижимия имот. Данъчната оценка на нежилищните имоти на предприятията се
определя по реда на чл. 17, ал. 1 от същата Наредба и представлява: за д.п.2010
година – отчетната стойност на имота, а за периода 2011 година – 2014 година –
по-високата между отчетната стойност на имота и данъчната оценка, определена
съгласно Приложение 2 от ЗМДТ. Според приложените по делото решения на Общински
съвет – П., с които е определен размерът на ТБО за имотите, находящи се в
населените места в Община П., в т.ч. и за гр. П. и с. Д., където се намират
имотите на жалбоподателя, за процесните периоди /2010 г. – 2014 г./ е прието,
че ТБО за нежилищните имоти на предприятията /каквито са притежаваните от „МБНД
– България“ АД, гр. С./ се начислява върху по-високата между отчетната стойност
на имота и данъчната оценка, определена съгласно Приложение 2 от ЗМДТ. Именно
тези разпоредби са съобразени и от вещото лице при изготвяне на заключението по
ССЕ. Размерът на ТБО за гр. П. и за с. Д. за периода 2010 г. – 2014 г. е
определен по компоненти съгласно представените решения на Общински съвет – П.,
като данните са обобщени в табличен вид на стр. 18 от заключението по ССЕ /л.
753 от делото/. Същият е определен от експертизата по реда на чл. 66 за всяка
услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване, както изисква чл. 62, изречение второ от ЗМДТ. Именно с така
изчислените размери се е съобразило вещото лице при определяне размера на
дължимата ТБО за всеки от процесните имоти и данъчни периоди.
С оглед горното и съобразявайки изчисленията в
заключението по ССЕ, настоящият съдебен състав, съд по същество /арг. от чл. 160, ал. 1 във
връзка с чл. 144, ал. 1 във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл.
4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ/, определя следните данъчни основи и
размери на ДНИ и ТБО по отношение на процесните имоти за периода 2010 година –
2014 година:
|
ПАРТИДЕН НОМЕР |
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД |
ДАНЪЧНА ОСНОВА |
РАМЗМЕР НА ДНИ |
РАЗМЕР НА ТБО |
|
М0308191_041019 |
2010 година |
4 681,00 лева |
8,43 лева |
44,00 лева |
|
М0308192_041019 |
2010 година |
81 960,00 лева |
147,53 лева |
786,82 лева |
|
М0308193_041019 |
2010 година |
40 749,00 лева |
73,35 лева |
383,04 лева |
|
М0308194_041019 |
2010 година |
73 470,00 лева |
132,25 лева |
705,31 лева |
|
М76_060502 |
2010 година |
183 808,90 лева |
330,86 лева |
1 764,57 лева |
|
М77_060502 |
2010 година |
130 413,00 лева |
234,74 лева |
1 251,96 лева |
|
М0308191_041019 |
2011 година |
12 350,02 лева |
22,23 лева |
116,09 лева |
|
М0308192_041019 |
2011 година |
211 620,20 лева |
380,92 лева |
1 819,93 лева |
|
М0308193_041019 |
2011 година |
40 749,00 лева |
73,35 лева |
383,04 лева |
|
М0308194_041019 |
2011 година |
204 085,40 лева |
367,35 лева |
1 755,13 лева |
|
М76_060502 |
2011 година |
715 267,40 лева |
1 287,48 лева |
6 151,30 лева |
|
М77_060502 |
2011 година |
317 095,30 лева |
570,77 лева |
2 727,02 лева |
|
М0308191_041019 |
2012 година |
12 308,90 лева |
22,16 лева |
121,74 лева |
|
М0308192_041019 |
2012 година |
211 620,20 лева |
380,92 лева |
2 092,92 лева |
|
М0308193_041019 |
2012 година |
7 557,70 лева |
13,60 лева |
74,75 лева |
|
М0308194_041019 |
2012 година |
204 085,40 лева |
367,35 лева |
2 018,41 лева |
|
М76_060502 |
2012 година |
712 657,20 лева |
1 282,78 лева |
7 048,18 лева |
|
М77_060502 |
2012 година |
315 235,90 лева |
567,42 лева |
3 117,68 лева |
|
М0308191_041019 |
2013 година |
12 226,70 лева |
22,01 лева |
130,70 лева |
|
М0308192_041019 |
2013 година |
211 620,20 лева |
380,92 лева |
116,39 лева |
|
М0308193_041019 |
2013 година |
7 502,50 лева |
13,50 лева |
80,20 лева |
|
М0308194_041019 |
2013 година |
204 085,40 лева |
367,35 лева |
112,25 лева |
|
М76_060502 |
2013 година |
707 511,90 лева |
1 273,52 лева |
735,61 лева |
|
М77_060502 |
2013 година |
311 517,20 лева |
560,73 лева |
864,33 лева |
|
М0308191_041019 |
2014 година |
12 185,60 лева |
21,93 лева |
65,13 лева |
|
М0308192_041019 |
2014 година |
211 620,20 лева |
380,92 лева |
58,20 лева |
|
М0308193_041019 |
2014 година |
7 474,90 лева |
13,45 лева |
39,40 лева |
|
М0308194_041019 |
2014 година |
204 085,40 лева |
367,35 лева |
56,13 лева |
|
М76_060502 |
2014 година |
705 164,50 лева |
1 269,30 лева |
367,16 лева |
|
М77_060502 |
2014 година |
309 657,90 лева |
557,38 лева |
431,66 лева |
Обобщени по години, задълженията
за ДНИ и ТБО /главница и лихви/ за процесните имоти с партидни номера М0308191_041019, М0308192_041019, М0308193_041019,
М0308194_041019, М76_060502 и М77_060502 са следните:
-
за д.п.2010 година – ДНИ в размер на 927,15 лева – главница, върху която
сума за невнасянето й в срок се дължи лихва в размер на 374,40 лева, и ТБО в
размер на 4 935,70 лева – главница, върху която сума за невнасянето й в
срок се дължи лихва в размер на 1 993,14 лева. Определеният от съда размер
на лихвите върху дължимия ДНИ за 2010 година /374,40 лева/ е в по-голям размер
от този, определен от с обжалвания АУЗ /374,04 лева/, поради което съдът,
съобразявайки въведената в чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана за изменение на акта
във вреда на жалбоподателя, намира, че процесният АУЗ, в частта, с която на „МБНД – България“ АД, гр. С. са определени задължения за
лихви в размер на 374,04 лева, начислени върху дължим и невнесен ДНИ за 2010
година, следва да бъде потвърден;
-
за д.п.2011 г. – ДНИ в размер на 2 702,10 лева – главница, върху която
сума за невнасянето й в срок се дължи лихва в размер на 800,24 лева, и ТБО в
размер на 12 952,52 лева – главница, върху която сума за невнасянето й в
срок се дължи лихва в размер на 3 835,95 лева;
-
за д.п.2012 г. – ДНИ в размер на 2 634,24 лева – главница, върху която
сума за невнасянето й в срок се дължи лихва в размер на 507,63 лева, и ТБО в размер
на 14 473,67 лева – главница, върху която сума за невнасянето й в срок се
дължи лихва в размер на 2 789,15 лева;
-
за д.п.2013 г. – ДНИ в размер на 2 618,04 лева – главница, върху която
сума за невнасянето й в срок се дължи лихва в размер на 237,17 лева, и ТБО в
размер на 2 039,49 лева – главница, върху която сума за невнасянето й в
срок се дължи лихва в размер на 184,76 лева;
-
за д.п.2014 г. – ДНИ в размер на 1 305,17 лева – главница, върху която
сума за невнасянето й в срок се дължи лихва в размер на 8,00 лева, и ТБО в
размер на 1 018,22 лева – главница, върху която сума за невнасянето й в
срок се дължи лихва в размер на 6,24 лева.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че АУЗ е незаконосъобразен, в частта, с която на
жалбоподателя са установени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО по отношение на имоти с партидни
номера М0308191_041019, М0308192_041019,
М0308193_041019, М0308194_041019, М76_060502 и М77_060502, както следва:
-
за д.п.2009
г. – за ТБО в размер
над 4 935,70 лева до 4 944,43 лева – главница, и над 2 525,57
лева до 2 528,04 лева – лихви;
-
за д.п.2010 г. – за ДНИ в размер над 927,15 лева до 927,17 лева – главница,
и за ТБО в размер над 4 935,70 лева до 4 944,34 лева – главница, и
над 1 993,14 лева до 1 994,67 лева - лихви;
-
за д.п.2011 г. – за ДНИ в размер над 2 702,10 лева до 2 793,14
лева – главница, и над 800,24 лева до 826,14 лева – лихви, и за ТБО в размер
над 12 952,52 лева до 13 393,89 лева – главница, и над 3 835,95
лева до 3 961,46 лева – лихви;
-
за д.п.2012 г. – за ДНИ в размер над 2 634,24 лева до 2 783,85
лева – главница, и над 507,63 лева до 535,28 лева – лихви, и за ТБО в размер
над 14 473,67 лева до 15 295,62 лева – главница, и над 2 789,15
лева до 2 941,11 лева – лихви;
-
за д,п.2013 г. – за ДНИ в размер над 2 618,04 лева до 2 775,92 лева
– главница, и над 237,17 лева до 251,86 лева – лихви, и за ТБО в размер над 2 039,49 лева до
2 157,02 лева – главница, и над 184,76 лева до 195,72 лева – лихви;
-
за д.п.2014 г. – за ДНИ в размер над 1 305,17 лева до 1 384,19
лева – главница, и над 8,00 лева до 8,49 лева – лихви, и за ТБО в размер над
1 018,22 лева до 1 077,30 лева – главница, и над 6,24 лева до 6,60
лева – лихви.
В останалата част, с която на жалбоподателя са установени допълнителни
задължения за ДНИ и ТБО по отношение на имоти с партидни номера М0308191_041019, М0308192_041019, М0308193_041019,
М0308194_041019, М76_060502 и М77_060502, както следва:
-
за д.п.2007 г. – ДНИ в размер на 0,00 лева – главница, и 1,36 лева – лихви,
и ТБО в размер на 1 562,96 лева – главница, и 1 253,13 лева – лихви;
-
за д.п.2008 г. – ДНИ в размер на 534,05 лева – главница, и 360,94 лева –
лихви, и ТБО в размер на 4 079,71 лева – главница, и 2 621,63 лева –
лихви;
-
за д.п.2009 г. – ДНИ в размер на 820,86 лева – главница, и 419,72 лева –
лихви, и ТБО в размер на 4 935,70 лева – главница, и 2 525,57 лева –
лихви;
-
за д.п.2010 г. – ДНИ в размер на 927,15 лева – главница, и 374,04 лева –
лихви, и ТБО в размер на 4 935,70 лева – главница, и 1 993,14 лева –
лихви;
-
за д.п.2011 г. – ДНИ в размер на 2 702,10 лева – главница, и 800,24
лева – лихви, и ТБО в размер на 12 952,52 лева – главница, и 3 835,95
лева – лихви;
-
за д.п.2012 г. – ДНИ в размер на 2 634,24 лева – главница, и 507,63
лева – лихви, и ТБО в размер на 14 473,67 лева – главница, и 2 789,15
лева – лихви;
-
за д.п.2013 г. – ДНИ в размер на 2 618,04 лева – главница, и 237,17
лева – лихви, и ТБО в размер на 2 039,49 лева – главница, и 184,76 лева –
лихви;
-
за д.п.2014 г. – ДНИ в размер на 1 305,17 лева – главница, и 8,00 лева
– лихви, и ТБО в размер на 1 018,22 лева – главница, 6,24 лева – лихви,
оспореният АУЗ е законосъобразен а жалбата срещу него е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Предвид констатираната от съда изтекла погасителна
давност по отношение на определените с обжалвания акт публични задължения за
ДНИ и ТБО за д.п.2007 г., д.п.2008 г. и д.п.2009 г. и съобразно разпоредбата на
чл. 160, ал. 4, изречение второ от ДОПК, в тази част АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
53110000110-1/22.07.2014 г. не подлежи на принудително изпълнение.
С оглед изхода на спора, предвид
направените своевременни искания, и като съобрази гореизложеното, съдът намира,
че страните взаимно си дължат разноски. В конкретния случай общият размер на
задълженията по обжалвания АУЗ е 77 754,55 лева /главница и лихви/. С
настоящото решение АУЗ е отменен в частта, с която на жалбоподателя са
определени данъчни задължения в общ размер над 75 458,25 лева /главница и
лихви/, тоест за 2 296,30 лева /главница и лихви/. От страна на
жалбоподателя са доказани разноски в размер на 1 855,00 лева, в т.ч. 50,00
лева – заплатена държавна такса за завеждане на делото, 605,00 лева – заплатен
депозит за вещо лице, 1 200,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Дължимите разноски за жалбоподателя
/адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице/ съобразно
уважената част от жалбата /2 296,30 лева/ са в размер на 54,78 лева.
Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна
съобразно отхвърлената част от жалбата /за сумата от 75 458,25 лева/,
изчислени по реда на чл. 8, ал. 1 във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на
2 778,10 лева. От изложеното следва, че по компенсация жалбоподателят
следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение
трето от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1, изречение второ от ЗМДТ да заплати в
полза на Община П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
2 723,32 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 г., издаден от орган по приходите при Община
П., потвърден с Решение № **********/21.05.2019 г. на Началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община П., поправено с Решение за поправка №
**********/01.10.2019 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община П., в частта, с която в
тежест на „МБНД – България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „П.Е.“ № **, ет. *, ап. *, са установени допълнителни
задължения за ДНИ и ТБО по отношение на имоти с партидни номера
М0308191_041019, М0308192_041019, М0308193_041019, М0308194_041019, М76_060502
и М77_060502, както следва:
-
за д.п.2009
г. – за ТБО в размер над 4 935,70 лева до 4 944,43 лева – главница, и
над 2 525,57 лева до 2 528,04 лева – лихви;
-
за д.п.2010
г. – за ДНИ в размер над 927,15 лева до 927,17 лева – главница, и за ТБО в
размер над 4 935,70 лева до 4 944,34 лева – главница, и над
1 993,14 лева до 1 994,67 лева - лихви;
-
за д.п.2011
г. – за ДНИ в размер над 2 702,10 лева до 2 793,14 лева – главница, и
над 800,24 лева до 826,14 лева – лихви, и за ТБО в размер над 12 952,52
лева до 13 393,89 лева – главница, и над 3 835,95 лева до
3 961,46 лева – лихви;
-
за д.п.2012
г. – за ДНИ в размер над 2 634,24 лева до 2 783,85 лева – главница, и
над 507,63 лева до 535,28 лева – лихви, и за ТБО в размер над 14 473,67
лева до 15 295,62 лева – главница, и над 2 789,15 лева до
2 941,11 лева – лихви;
-
за д,п.2013
г. – за ДНИ в размер над 2 618,04 лева до 2 775,92 лева – главница, и
над 237,17 лева до 251,86 лева – лихви, и за ТБО в размер над 2 039,49 лева до
2 157,02 лева – главница, и над 184,76 лева до 195,72 лева – лихви;
за д.п.2014 г. – за ДНИ в размер над 1 305,17
лева до 1 384,19 лева – главница, и над 8,00 лева до 8,49 лева – лихви, и
за ТБО в размер над 1 018,22 лева до 1 077,30 лева – главница, и над
6,24 лева до 6,60 лева – лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МБНД – България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.Е.“ № **, ет. *, ап. *,
против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
53110000110-1/22.07.2014 г., издаден от орган по приходите при Община П.,
потвърден с Решение № **********/21.05.2019 г. на Началника на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община П., поправено с Решение за поправка №
**********/01.10.2019 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община П., в частта, с която в
тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО по
отношение на имоти с партидни номера М0308191_041019, М0308192_041019,
М0308193_041019, М0308194_041019, М76_060502 и М77_060502, както следва:
-
за
д.п.2007 г. – ДНИ в размер на 0,00 лева – главница, и 1,36 лева – лихви, и ТБО
в размер на 1 562,96 лева – главница, и 1 253,13 лева – лихви;
-
за
д.п.2008 г. – ДНИ в размер на 534,05 лева – главница, и 360,94 лева – лихви, и
ТБО в размер на 4 079,71 лева – главница, и 2 621,63 лева – лихви;
-
за
д.п.2009 г. – ДНИ в размер на 820,86 лева – главница, и 419,72 лева – лихви, и
ТБО в размер на 4 935,70 лева – главница, и 2 525,57 лева – лихви;
-
за
д.п.2010 г. – ДНИ в размер на 927,15 лева – главница, и 374,04 лева – лихви, и
ТБО в размер на 4 935,70 лева – главница, и 1 993,14 лева – лихви;
-
за
д.п.2011 г. – ДНИ в размер на 2 702,10 лева – главница, и 800,24 лева –
лихви, и ТБО в размер на 12 952,52 лева – главница, и 3 835,95 лева –
лихви;
-
за
д.п.2012 г. – ДНИ в размер на 2 634,24 лева – главница, и 507,63 лева –
лихви, и ТБО в размер на 14 473,67 лева – главница, и 2 789,15 лева –
лихви;
-
за
д.п.2013 г. – ДНИ в размер на 2 618,04 лева – главница, и 237,17 лева –
лихви, и ТБО в размер на 2 039,49 лева – главница, и 184,76 лева – лихви;
-
за
д.п.2014 г. – ДНИ в размер на 1 305,17 лева – главница, и 8,00 лева –
лихви, и ТБО в размер на 1 018,22 лева – главница, 6,24 лева – лихви.
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 53110000110-1/22.07.2014 г., издаден от орган по приходите при Община
П., потвърден с Решение № **********/21.05.2019 г. на Началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община П., поправено с Решение за поправка №
**********/01.10.2019 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община П., в частта, с която в
тежест на „МБНД – България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.Е.“ № 64, ет. 4, ап. 9, са установени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО
по отношение на имоти с партидни номера М0308191_041019, М0308192_041019, М0308193_041019,
М0308194_041019, М76_060502 и М77_060502 за д.п.2007 г., д.п.2008 г. и д.п.2009
г. не подлежи на принудително
изпълнение.
ОСЪЖДА „МБНД – България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „П.Е.“ № **, ет. *, ап. *, да заплати в полза
на Община П. сумата от 2 723,32 лева /две хиляди седемстотин двадесет и
три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: