№ 581
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000107 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 900662/03.12.2021 г. – п. к. 02.12.2021 г., подадена от
„В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н), гр. Петрич, ж. к. „Оранжерии“, Шосето за София, с
ЕИК:********* чрез управителя В. Н. Г. срещу решение № 900933/27.07.2021 г., постановено по
търг. дело № 79/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от жалбоподателя исковe против „Електрохолд Продажби“ АД (преди
„ЧЕЗ Електро България“ АД), гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес
Център, с ЕИК:********* за установяване несъществуването на вземания както следва:
- за сумата в размер на 11 473 лв. по изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по ч. гр. д.
№ 467/2014 г. по описа на Районен съд - Петрич и изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по
ч. гр. д. № 644/2015 г. по описа на Районен съд -Петрич;
- за сумата в размер на 48 185.72 лв., произтичаща от 26 броя неплатени фактури (включваща
главница и лихва), както следва:№**********/30.04.2014г.; №**********/31.05.2014г.;
№**********/30.06.2014г.;№**********/31.07.2015г.; №**********/31.08.2014г.;
№**********/30.09.2014г.;№**********/31.10.2014г.; №**********/30.11.2014г.;
№**********/31.12.2014г.;№**********/31.01.2015г.; №**********/28.02.2015г.;
№**********/31.03.2015г.;№**********/30.04.2015г.;№**********/31.05.2015г.;
№**********/30.06.2015г.;№**********/31.07.2015г.;№**********/31.08.2015г.;
№**********/30.09.2015г.;№**********/05.10.2015г.; №**********/13.10.2015г.;
№**********/31.10.2015г.;№**********/13.11.2015г.; №**********/05.12.2015г.;
1
№**********/13.12.2015г.;№**********/31.01.2016г.; № **********/29.02.2016 г. за цената на
доставена ел. енергия, което вземане е съдебно установено с решение на БОС по т. д. № 214/2016
г., потвърдено от САС с решение по т. д. № 1592/2018 г. и двете обезсилени с определение на
ВКС, постановено по т. д. № 68/2019 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС;
- за сумата в размер на 34 081.71 лв. - цената на доставена, но неплатена ел. енергия по 36 бр.
фактури (включваща главница и лихва), издадени за периода 01.03.2016 г. - 28.02.2019 г., както
следва: №**********/31.03.2016г.; №**********/30.04.2016г.;№**********/31.05.2016г.;
№**********/30.06.2016г.;№**********/31.07.2016г.;№**********/31.08.2016г.;
№**********/30.09.2016г.; №**********/31.10.2016г.;№**********/30.11.2016г.;
№**********/31.12.2016г.; №**********/31.01.2017г.;№**********/28.02.2017г.;
№**********/31.03.2017г.; №**********/30.04.2017г.;№**********/31.05.2017г.;
№**********/30.06.2017г.; №**********/31.07.2017г.;№**********/31.08.2017г.;
№**********/30.09.2017г.; №**********/31.10.2017г.;№**********/30.11.2017г.;
№**********/31.12.2017г.; №**********/31.01.2018г.;№**********/28.02.2018г.;
№**********/31.03.2018г.; №**********/30.04.2018г.;№**********/31.05.2018г.;
№**********/30.06.2018г.; №**********/31.07.2018г.;№**********/31.08.2018г.;
№**********/30.09.2018г.; №02511204032/31.10.2018г.;№**********/30.11.2018г.;
№**********/31.12.2018г; №**********/31.01.2019г.; №**********/28.02.2019г., както и
жалбоподателят е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 1 580 лв.,
представляваща направени по делото разноски, в полза на Окръжен съд – Благоевград държавна
такса в размер на 3 749.62 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при
допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения в
подкрепа на възраженията си, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, след
преклудиране на сроковете за представяне на доказателства, не само че приел и приобщил по
делото представени с молба от 14.01.2021 г. доказателства и доказателствени искания, направени
от ответника, но и се е позовал именно на тях при постановяване на атакуваното решение; че съдът
неправилно приел, че облигационната връзка между ищеца и ответника не била прекъсната; че
вземанията по фактурите били погасени по давност към момента на предявяването им и следвало
да бъдат изключени от списъка на синдика с приети вземания на кредитори в несъстоятелността на
„В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н).
По тези оплаквания жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение
и постанови ново, с което да уважи изцяло предявените от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н)
срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „ЧЕЗ Електро България“ АД чрез
юрисконсулт Л. М. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноски.
Синдикът на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н) е представил писмено становище, с
което счита въззивната жалба за основателна по изложените в нея съображения.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „В & ВГД Оранжерии
Петрич“ ООД (н) чрез адвокат П. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Не
2
претендира присъждане на разноски.
От своя страна, насрещната страна чрез юр.к. И. моли апелативния съд да остави без
уважение като неоснователна въззивната жалба по изложените съображения в отговора, както и
представено писмено становище. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по искова молба на „В & ВГД
Оранжерии Петрич“ ООД (н) срещу „Електрохолд Продажби“ АД (преди „ЧЕЗ Електро България“
АД), с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателно установителни искове с
правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на вземания, както
следва: - за сумата в размер на 11 473 лв. по изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по ч. гр. д.
№ 467/2014 г. по описа на Районен съд - Петрич и изпълнителен лист, издаден на 03.08.2015 г. по
ч. гр. д. № 644/2015 г. по описа на Районен съд -Петрич; - за сумата в размер на 48 185.72 лв.,
включваща главница и лихва, произтичаща от 26 броя неплатени фактури (конкретно посочени
по-горе) за цената на доставена ел. енергия, което вземане е съдебно установено с решение на БОС
по т. д. № 214/2016 г., потвърдено от САС с решение по т. д. № 1592/2018 г. и двете обезсилени с
определение на ВКС, постановено по т. д. № 68/2019 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС; - за сумата в размер на
34 081.71 лв., включваща главница и лихва за доставена, но неплатена ел. енергия по 36 бр.
фактури (конкретно посочени по-горе).
Ищецът твърди, че по отношение на него с решение № 860/20.02.2019 г. по търг. дело №
252/29016 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е открито производство по несъстоятелност
по молба на „КТБ“ АД (н), дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е търговската му
дейност, допуснати са обезпечителни мерки и е назначен временен синдик - Д. Б. А. (впоследствие
е назначена В. С.). В производството по несъстоятелност, ответникът предявил горепосочените
вземания, които били приети от синдика с изготвения от него списък на приети вземания, обявен в
търговския регистър с вписване № 20190531161358. Срещу предявените вземания ищецът
възразил по реда на чл. 690 ТЗ с възражение вх. № 2019/07.06.2019 г., оставено без уважение от
съда по несъстоятелността с определение № 1616/04.05.2020 г. по търг. дело № 252/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград.
Поради това счита, че за него бил налице правен интерес за установяване с иск по чл. 694,
ал. 1, т. 1 ТЗ несъществуването на така приетите вземания на ответника като оспорването им се
основава на следните обстоятелства:
Приетото вземане на ответника за сумата 11 473 лв. по изпълнителен лист, издаден на
03.08.2015 г. по ч.гр.д. № 467/2014 г. по описа на PC-Петрич и изпълнителен лист, издаден на
03.08.2015 г. по гр.д. № 644/2015 г. по описа на PC-Петрич, не съществувало, тъй като съдебните
актове, въз основа на които били издадени изпълнителните листове нямали сила на пресъдено
нещо за синдика и останалите кредитори на несъстоятелността.
Приетото вземане за сумата от 48 185.72 лв. не съществувало, тъй като било признато с
решение на БОС по т.д. № 214/2016 г., потвърдено от САС с решение по т.д. № 1592/2018 г., но и
3
двете решения били обезсилени с определение на ВКС, постановено в касационно производство
по т.д. № 68/2019 г. на ВКС-ТК-Второ т.о. А с обезсилването на решенията на първата и
въззивната инстанция те нямали сила на пресъдено нещо поради отпадането й с обратна сила и
към момента на предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност за ищеца били
погасени по давност. Освен това, тъй като синдикът не бил взел участие в производството по т.д.
№ 214/2016 г., то постановените по него съдебни актове нямаали действие по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
За приетото вземане на ответника в размер на 34 081.71 лв. по 36 бр. фактури за периода
01.03.2016 г. - 28.02.2019 г. се твърди, че тези вземания не били установени по категоричен начин,
тъй като имало разминаване в действително ползваната от ищеца ел. енергия за посочения период
и фактурираната от ответника по 36-те фактури. Изложени са обстоятелства, че ищецът ползвал
ел. енергия, доставяне чрез електропровод 20 киловолта от възлова станция „Оранжерии“ до
подстанция „Петрич“, който се захранвал от „Топлофикация Петрич“ АД и била негова
собственост. Не било ползвано резервно захранване, поради което по въздушната кабелна линия не
била доставяна ел. енергия. Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД не доставял ел. енергия в
посочения по-горе период.
Ответното дружество „Електрохолд Продажби“ АД (преди „ЧЕЗ Електро България“ АД) е
подало отговор на исковата молба, но извън двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, поради
което и това процесуално действие не следва да се приема за редовно извършено.
Подадено е становище от синдика на ищцовото дружество - Д. Б. А., което съдържа
процесуални аргументи за допустимост на исковете. По същество на предявените искове синдикът
не изразява позиция като сочи, че приел вземанията на ответника, тъй като представените
документи от външна страна били редовни, а ищецът не предоставил счетоводните си книги и
информацията по чл. 640 ТЗ, за да можел да прецени съществуват ли такива вземания като
непогасени или не.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така
предявените в условията на кумулативно обективно съединяване отрицателно установителни
искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ са процесуално допустими и правилно са били
разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се
явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269
ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при
което намира следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция
нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на
чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа
страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на
първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и
обстоятелства. С оглед изложените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав
приема и следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд в нарушение
на съдопроизводствените правила, след преклудиране на сроковете за представяне на
4
доказателства, не само че приел и приобщил по делото представени с молба от 14.01.2021 г.
доказателства и доказателствени искания, направени от ответника, но и се е позовал именно на тях
при постановяване на атакуваното решение.
С постановено по делото определение № 903381/28.07.2020 г. окръжният съд е изготвил
проект за доклад, видно от който, наред с друго, е указал на ответника за кои обстоятелства носи
доказателствена тежест и за кои от тях не сочи доказателства, в каквато връзка и му е предоставил
възможност да ангажира такива. Така изготвеният проект за доклад е обявен за окончателен с
определение на съда в първото редовно проведено съдебно заседание по делото на 24.03.2021 г., на
което съдът е приел и писмените доказателства, приложени към молбата на ответника от
14.01.2021 г. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице преклузия по отношение на тези
доказателствени искания и приемайки тези писмени документи като доказателства и позовавайки
се на тях, окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като процесуалната преклузия
за нови доказателствени искания и по търговски дела настъпва, по смисъла на чл. 375, ал. 1 вр. чл.
146, ал. 3 ГПК след първото по делото заседание, в което съдът е направил доклад по делото, с
указания за страните, с възможност за становище и искания за събиране на доказателства, а в
случая е видно, че въпросната молба от 14.01.2021 г. е подадена далеч преди провеждане на
първото по делото съдебно заседание.
Неоснователни се явяват и възраженията на жалбоподателя по същество на предяваните
искове – че същите са основателни поради недължимост от ищеца на така претендираните и
приети в производството по несъстоятелност вземания на „Електрохолд Продажби“ АД (преди
„ЧЕЗ Електро България“ АД).
По делото е несъмнено установено, че страните са обвързани по силата на договор за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, при общи условия. По
силата на договорките ищецът следвало да заплаща на ответника цената на доставената енергия.
При ответното дружество има открита партида на името на ищеца с клиентски номер
110000110047 за обект в гр. Петрич, местност „Амушева лъка - Оранжерии“. Отчитането на ел.
енергия е по два електромера. Същевременно, не са ангажирани доказателства, от които да може
да се заключи, че облигационната връзка между страните по делото е била прекъсната, при което
липсват и доказателства за прехвърляне на партидата, като в тази връзка вещото лице Починков в
о.с.з сочи, че фактическият състав по прехвърляне на партида /който е сложен и скъп/ не е
завършен, налице са единствено данни за подадено заявление от страна на ищцовото дружество,
но липса съгласие от другата страна. Вещото лице също така сочи, че за процесния период
ответното дружество е доставяло ел. енергия на ищеца по процесните фактури. Отделно от това,
съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза посочва, че част от
процесните фактури са осчетоводени, вкл. от ищеца, ползван е и данъчен кредит, което
представлява признание за възникнало задължение за заплащането искова молба и оборва
оспорванията на ответника, че партидата била прехвърлена.
Следва и да се има предвид, че съгласно легалните дефиниции по § 1, т. 15 и т. 41а от ДР на
Закона за енергетиката „Достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане
на цена, а „ползвател на мрежата“ е: а) физическо или юридическо лице - ползвател на
електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа (ЕРМ) или снабдявано от такава мрежа.
5
Същата се дължи въз основа на Правилата за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ бр.
66/26.07.2013 г.) – чл. 28, ал. 1 от същите като с чл. 29, ал. 1 от които изрично е направено
изменение, което пояснява, че цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност, а не
само според потребената ел. енергия, както беше в предходните правила по цената, определена от
КЕВР, която в случая е за всеки ден/ на ден, а не според реално предоставени количества
електрическа енергия. Следователно, потребителите, присъединени към електроразпределителната
мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената
за достъп, на крайния снабдител.
Налага се и извод, че при тази правна регламентация, дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с
предоставената мощност или ангажирания от потребител капацитет на мрежата. Липсата на
потребление на електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до
отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до
електроразпределителната мрежа. Освобождаването от такова задължение след присъединяване
към визираната мрежа, сключване на договор за продажба на електроенергия и предоставянето на
заявената от потребителя и договорена между страните по този договор мощност може да е
следствие само от прекратяване на облигационната връзка по визирания договор или от
преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа. В настоящия случаи е доказано
присъединяването на обекта на ответника към електроразпределителната мрежа, сключването на
договор за продажба на електроенергия между страните и предоставянето на заявената от
потребителя и договорена от страните по договора мощност от 850 кВт за обекта на длъжника.
Поради това, при липсата на данни за прекратяване на обвързващия страните договор за
исковия период и за преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа на обекта на
ответника за същото време, следва да се приеме, че ответникът дължи заплащането на цена за
достъп до визираната мрежа, определена от предоставената от ищеца мощност от 850 кВт.
Преустановяването на дейността на обекта на ищеца, съответно на потребяването па
електроенергия не биха могли сами но себе си да доведат до отпадане на облигационната връзка на
страните и до преустановяване предоставянето на договорената мощност на купувача от
снабдителя с енергия. Такова значение биха могли да имат прекратяването на договора съобразно
чл. 48 от приложимите към договора Общи условия, преустановяването предоставянето на
мощност към присъединения към мрежата обект от снабдителя с електрическа енергия или
преустановяване присъединяването към мрежата при условията на приложимите наредби № 6/2004
за присъединяване на производители и потребители на електроразпределителната мрежа и №
6/2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електроенергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, каквито обстоятелства не са установени по настоящото
дело.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на вземанията
на ответното дружество. Всички вземания, предмет на настоящото дело са предявени и приета в
производството по несъстоятелност по търг. дело № 252/29016 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, а съгласно разпоредбата на чл. 685а, ал. 1 ТЗ: С предявяване на вземането в
производство по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае
производството по несъстоятелност.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
6
възраженията по въззивната жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н) и поради
съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното
решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н) следва да
бъде осъден да заплати на насрещната страна „Електрохолд Продажби“ АД (преди „ЧЕЗ Електро
България“ АД) сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 900933/27.07.2021 г., постановено по търг. дело № 79/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград.
Осъжда „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н), гр. Петрич, ж. к. „Оранжерии“, Шосето за
София, с ЕИК:********* да заплати на „Електрохолд Продажби“ АД (преди „ЧЕЗ Електро
България“ АД), гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център, с
ЕИК:********* сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7