№ 8772
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110136542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от ГПК.
Образувано е по предявен иск по чл. 49, ал. 1 от СК за развод, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от мъжа против жената, без
искане съдът да се произнася по въпроса за вината.
В исковата молба се твърди, че от 2013 г. съпрузите са във фактическа
раздяла и не общуват помежду си. Сочи се, че през септември 2013 г. мъжът
заминава да работи в Германия, установява се там, заживява с друга жена на
семейни начала, като до настоящият момент живее и работи в Германия и се
прибира рядко в България. Поради което се счита, че брачната връзка между
страните е изпразнена от предвиденото й от закона съдържание, съответно се
претендира нейното прекратяване, без съдът да изследва въпроса за вината за
това.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който е инкорпорирана насрещна искова претенция за развод по вина на мъжа
с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 49, ал. 3 от СК, съединен с
небрачен иск по чл. 53 от СК за фамилното име на жената след развода. Не се
оспорва обстоятелството, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, но се излага, че това е по изключителна вина на мъжа, като се
навеждат подробни доводи за извършените от последния брачни провинения.
В проведеното по делото открито съдебно заседание съпрузите се явяват
лично и с упълномощени процесуални представители, като поддържат
предявените от всеки един от тях искове. Сочат, че между тях липсва спор, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като и двамата искат неговото
прекратяване, но жената поддържа претенцията си, че виновен за това е
мъжът. С протоколно определение съдът е отделил като безспорно и
1
ненуждаещо от доказване между страните обстоятелството, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на СВ. СТ. В..
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за
установено от фактическо и правна страна следното:
СВ. СТ. В. и АН. Д. В. са сключили граждански брак на 24.08.1986 г. в
гр. София, като при сключването му съпругата е приела да носи фамилното
име на съпруга си – В., видно от удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 842/24.08.1986 г. /л. 4 от
делото/.
Страните имат две родени от брака деца, навършили пълнолетие към
датата на устните състезания – Станислав Светлозаров В., с ЕГН **********,
и Димитър Светлозаров В., ЕГН **********, /л. 6 от делото/.
Съобразно така установената фактическа обстановка и при съобразяване
изложените от ищеца в исковата му молба и от ответника в отговора му на
искова молба фактически твърдения, както и изявленията на страните,
направени в проведеното по делото открито съдебно заседание, съдът счита,
че предявеният иск за развод е основателен. Фактическата раздяла на
съпрузите е разрушила трайно и необратимо семейната общност. Брачната
връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите
нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати по вина на мъжа.
Според чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, като нито един
от тях не е заявил искане за издръжка след развода, както и за ползване на
семейното жилище, поради което и съдът не дължи произнасяне по тези
въпроси.
Съпругата, за която се установи, че при сключване на брака е променила
фамилното си име, като е приела да носи фамилното име на съпруга си,
изрично е заявила желание след развода да продължи да носи това фамилно
име. Съпругът не възразява срещу така направеното от жената искане, поради
което и следва да бъде постановено тя след прекратяване на брака да носи
фамилно име – В..
По разноските:
Предвид вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50
лева следва да се поеме от мъжа.
С оглед изхода на делото, СВ. СТ. В. следва да бъде осъден да заплати на
АН. Д. В. направените от нея по делото разноски, които са в доказан размер
на сумата от 525 лева – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с акт за граждански брак
№ 842/24.08.1986 г., между СВ. СТ. В., ЕГН **********, и АН. Д. В., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО
ВИНА НА МЪЖА, на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 и ал. 3 от
СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода АН. Д. В., ЕГН **********, да носи
брачното си фамилно име – В..
ОСЪЖДА СВ. СТ. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 50 /петдесет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска
за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА СВ. СТ. В., ЕГН **********, да заплати на АН. Д. В., ЕГН
**********, сумата от 525 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3