№ 3057
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110142448 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
собственик на апартамент № ****, ведно с 2,31 % ид. части от общите части на сградата и
апартамент ***, ведно с 2,13 % ид. части от общите части на сградата, в жилищна сграда в
режим на етажна собственост в комплекс *****. Твърди, че на 17.06.2021 г. общото
събрание на вх.В приело решение по т. 6.2 от протокола за поставяне на ограничителна
бариера с дистанционно управление, веднага след стеснението на влизане в комплекса, като
средствата за изграждане да се покрият със средства от фонд „Ремонт и обновление“.
Твърди, че това решение противоречи на договора с инвеститора, сключен по реда на чл. 2
ЗУЕС, съгласно който собствениците поели задължени да не променят вида на общите части
в комплекса, а поставянето на бариера съставлявало именно такава промяна. На следващо
място, счита, че решението не е взето с необходимото по закон квалифицирано мнозинство
по чл.17, ал.6 ЗУЕС от 50 на 100 ид. ч. от общите части на сградата, тъй като се касаело за
поставяне на техническо съоръжение, което представлявало преместваем обект по смисъла
на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. Счита, че решението е незаконосъобразно и по причина, че с него
се ограничава достъпът до паркоместа, ползвани от търговски обекти – магазин и
самостоятелната сграда с предназначение „Детска занималня“, тъй като се предвижда да се
осъществява с дистанционно, което клиентите на обектите няма да получат. При тези
твърдения иска съдът да отмени решение на общото събрание на собствениците на
индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
1
*****, от 17.06.2021 г. по т. 6.2 от протокола. Претендира разноски.
Ответникът признава факта на взето решение със соченото от ищеца съдържание,
както и правата му на собственост върху посочените в исковата молба самостоятелни
обекти. Оспорва иска с твърдения, че с процесното решение за поставяне на бариера не се
нарушава договорът с инвеститора за запазване на външния вид на комплекса, а се засилва
ефективният контрол за достъп. Твърди, че решението е прието с изискуемото обикновено
мнозинство, като цитираната от ищеца норма на чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС е неотносима, тъй
като не се касае за техническо средство, което ще се поставя върху сградата, а на подхода на
алеята, което средство не представлява преместваем обект по смисъла на ЗУТ. При тези
твърдения искат съдът да отхвърли предявените искове и присъди направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване на факт, от
който за ищеца е възникнало правото на собственост върху самостоятелен обект в етажната
собственост, както и на факта на взето на 17.06.2021 г. решение на Общото събрание по
т.6.2 от протокола, в нарушение за установената от закона процедура за това.
Ищецът е собственик на индивидуални обекти - апартамент № **** и апартамент
***, в жилищна сграда в режим на етажна собственост, в комплекс „Гардения“, находяща се
в гр.София, *****, което право е установено като безспорно по делото.
На 17.06.2021 г. на общо събрание на собствениците на индивидуални обекти в
жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, *****, е взето
решение по т.6.2 от протокола за поставяне на ограничителна бариера с дистанционно
управление, веднага след стеснението на влизане в комплекса, като средствата за изграждане
да се покрият със средства от фонд „Ремонт и обновление“.
Предвид изложеното следва да се разгледат доводите за пороци на решението като се
започне от най – тежкия порок.
Най - тежкият порок, сочен от ищеца, е постановяване на решението в нарушение на
чл.17, ал.2, т.6 от ЗУЕС с мнозинство по – малко от повече от 50 на сто идеални части от
общите части на сградата.
Съгласно чл.17, ал.2, т. 6 от ЗУЕС за поставяне на рекламни или технически
съоръжения върху сградата, за присъединяване на сградата към топлопреносната,
водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на
топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост, решението се взема с
мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.
Безспрно по делото е, че макар ограничителната бариера да отговаря на легалната
дефиниция за техническо средство, то същата е прието да се разположи на входа на
комплекса, а не върху сградата, поради което това решение не попада в хипотезата на чл.17,
2
ал.2, т.6 от ЗУЕС, а следва да бъде прието в приложение на общото изискване на чл.17, ал.3
ЗУЕС с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на
етажната собственост. Видно от представения по делото протокол събранието е проведено
при представени 33,8 % идеални части от общите части на етажната собственост, от които за
процесното решение са гласували 29,36 %, поради което следва да се приеме, че решението е
прието с мнозинство, съответно на изискуемото по закон.
Следващият, сочен от ищеца порок е противоречие на решението с клаузи от
договора с инвеститора, сключен по реда на чл.2 от ЗУЕС. На отмяна подлежат само
решения взети в противорение с императивни правила на закона. Дори и да е налице поето в
договор задължение, което не се изпълнява в резултат от взетото решение, то това
неизпълнение няма за последица незаконосъобраност на решението, а би имало последиците
на договорното неизпълнение и то в случай, че насрещната страна реши да упражи правата
си, възникнали в резултат от това неизпълнение.
Последният сочен от ищеца довод за отмяна е, че с него се ограничава достъпът до
паркоместа, ползвани от търговски обекти – магазин и самостоятелната сграда с
предназначение „Детска занималня“, тъй като се предвижда да се осъществява с
дистанционно, което клиентите на обектите няма да получат.
От компетентност на общото събрание е да взема решения за управление на общите
части, каквато по делото е безспорно, че представлява вътрешният двор на комплекса и
парко местата, достъпът до които се цели да бъде ограничен за външни лица с приетото
решение. С решението е предвидено осигуряване на достъп до тази обща част на всички
собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост чрез дистанционно
управление. Предвид изложеното и доколкото комплексът е жилищен, въпросът, относно
неудобството, което ограниченият достъп създава за клиентите на търговските обекти,
макар и важен за собствениците на тези обекти и обективно релевантен за търговската им
дейност, е такъв за целесъобразност на решението, доколкото законът, относно достъпа на
собствениците, е спазен. Изборът на бариера, с характеристики позволяващи оптимизиране
на достъпа на клиенти на търговските обекти е освен въпрос на целесъобразност и такъв,
свързан с начина на изпълнение на решението и вероятно предмет на друго такова, с което
да се избере именно най – подходящата за нуждите и целите бариера.
В обобщение, при изложените мотиви, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответниците следва да се
присъдят разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Буктрейдинг КА“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ***** срещу Етажни собственици на индивидуални
обекти в сграда в режим на етажна собственост, представляваща затворен комплекс
„****, *****, иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решение от 17.06.2021
г. на общо събрание на собствениците по т. 6.2 от протокола.
ОСЪЖДА „Буктрейдинг КА“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ***** да заплати на Етажни собственици на индивидуални
обекти в сграда в режим на етажна собственост, представляваща затворен комплекс
„****, ***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв. - разноски за
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4