№ 609
гр. Варна, 27.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Д.
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500133 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба вх. № 5720/26.09.2022г. въззивниците Ц. Ц. и Р. В. са сезирали
съда с искане за изменение на постановеното по делото решение №
110/21.07.2022г. в частта му относно разноските за адвокатско
възнаграждение, които същите са осъдени да заплатят на въззиваемия Х. Ц.
Ц.. Считат, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение е прекомерно,
същото многократно надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004г. и
не съответства на обема на извършените във въззивната инстанция
процесуални действия. С оглед на това е отправено искането да бъде
определен размер на адвокатското възнаграждение в минималния размер.
В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
въззиваемия Х. Ц., в който се излагат доводи за неоснователност на искането.
Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, от страна по делото, с
оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е
неоснователна по следните съображения:
С постановеното въззивно решение от 21.07.2022г. настоящият състав на
съда е потвърдил обжалваното от Р. Ц. В. и Ц. Ц. Ц. решение на ОС –
Търговище по гр.д. № 329/2020г., с което са отхвърлени предявените от
въззивниците евентуално съединени искове с правно основание чл.42, б.“б“
ЗН вр. чл.25 ЗН и чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН. С оглед на този изход от спора и на
основание чл.78 ГПК съдът е уважил направеното от въззиваемия искане за
присъждане на разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 2 500 лева, осъждайки въззивниците да
заплатят същото.
Съгласно константната съдебна практика и по арг. от мотивите по т.11 от
ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС крайният срок за предявяване на исканията
1
за разноски, за представянето на доказателства за тяхното реално извършване,
както и за възражения срещу същите, в т.ч. и по чл.78, ал.5 ГПК е съдебното
заседание в което е даден ход по същество на спора.
В случая доказателствата за заплащането на така присъденото адвокатско
възнаграждение са представени в проведеното на 13.07.2022г. открито
съдебно заседание, за което въззивниците са били редовно призовани, но не
са взели участие – нито лично, нито чрез упълномощения от тях процесуален
представител. Възражението за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК е
направено за първи път с молбата по чл.248 ГПК, поради което и предвид
посочения краен срок, в който същото е следвало да бъде заявено следва, че
правото им да оспорват размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна е преклудирано. Това обуславя и извод за
неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, без да е необходимо съдът да
формира мотиви по същество на довода за прекомерност.
По гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата Ц. Ц. Ц. и Р. Ц.а В. за изменение на
постановеното по делото решение № 110/21.07.2022г. в частта му за
разноските.
Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2