РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
при секретаря
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от
съдия РАЙЧЕВА КАН дело № 124 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на ТД на НАП-Варна против решение № 966/17.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1984/2019г. по описа на РРС, с което е отменено наказателно
постановление № 435775-F463352/16.05.2019 г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП.
Като
касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон, като се сочат съображения в подкрепа на
посочените основания. Прави се искане за отмяна на решението на РРС и постановяване
на друго, с което да се потвърди НП.
Ответникът
по касационната жалба – „ЧАЙНА СИТИ“ООД, чрез процесуален представител в
писмено становище моли съда да остави в сила решението на РРС, тъй като правилно
и обосновано районният съд констатира нарушенията, допуснати при издаване на НП.
Претендира присъждане на деловодни разноски пред касационна инстанция за
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РРС.
Съдът,
като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, въз основа на
приобщените по делото доказателства, е приел от фактическа страна, че при
извършената на 12.12.2018 г. проверка на търговски обект – магазин за
нехранителни стоки, находящ се в гр.Русе, бул.“Липник“ №58 и стопанисван от
„ЧАЙНА СИТИ“ ООД, е била установена разлика между фактическата наличност и
тази, разчетена от фискалното устройство в обекта. Фактите сочат нарушение на изискването
по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Идентично е било и деянието на
същото търговско дружество, санкционирано с влязло в сила наказателно
постановление №319324-F369375/
16.02.2018 г., обусловило обвинение за повторност. Районният съд приема, че в
административната фаза на производството е допуснато нарушение на закона, тъй
като търговецът е наказан по чл.185, ал.4 ЗДДС, но тя е относима за случаите на
нарушение неиздаване на касова бележка, тъй като с нея са визирани повторни
деяния по чл.185, ал.1 ЗДДС. Изтъкват се съображения, че такова нарушение в настоящия
случай не е констатирано, както и че липсва обвинение за нарушение по чл.185,
ал.2 ЗДДС, което е относимо по настоящия случай. Въз основа на тези съображения
е прието, че в НП липсват посочени нарушените законови разпоредби, липсва
повдигнато обвинение и че действителната воля на наказващият орган следва да
бъде ясно и точно заявена, а не предполагаема. Изтъкват се съображения, че
неспазване изискванията по чл.57, ал.1 ЗАНН винаги води до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице. Така мотивиран, районният съд изцяло отменя
обжалваното пред него НП.
Решението е правилно.
Настоящият касационен състав счита
правните изводи на РРС за законосъобразни, в който смисъл е и заключението на
представителя на Прокуратурата, но счита, че следва да се изложат по-подробни
съображения.
Възраженията на касатора са
обосновани с доводите, че в НП са намерили отражение всички обективни признаци
на нарушението, а разпоредбата на чл. 185, ал.5 ЗДДС препраща към предходната
ал.4 от същия текст по отношение размера на административните наказания в
случаите на повторност. Възраженията са неоснователни.
От данните по делото безспорно се
установява, че по време на проверката е направена контролна покупка и за нея
била издадена касова бележка от фискалното устройство в обекта. Това
обстоятелство сочи, че е спазен редът за
отчитане и регистриране на извършените продажби, регламентиран в чл.118, ал.1 ЗДДС, както правилно е прието в обжалваното решение. За нарушение на този ред,
законодателят е въвел нормата на чл.185, ал.1 ЗДДС и квалифициращ състав при
повторност в чл.185, ал.4 с.з., което безспорно личи от прочита на текста.
Изискването на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, посочена в НП, предвижда задължение извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Но това е позитивната материална норма за поведение и за нарушение на
този ред е възможно и да не се предвижда санкционна последица. В случая, обаче,
законодателят е въвел такава с нарочната разпоредба на чл.185, ал.2 ЗДДС.
Правилно и обосновано районният съд
приема, че в случая въобще не е повдигнато обвинение, което при съдебния
контрол, след анализ
на установените факти,
да се направи преценка за приложимите правни норми. Само при наличие на повдигнато
обвинение, въззивната инстанция има възможност да прецени дали дадената от
наказващия орган квалификация на деянието е правилна или обективните данни
сочат съставомерност по друг нормативен текст, при което възниква правомощието
по чл.337, ал.1, т.2 НПК за преквалификация на деянието. Единствено и само посочване на позитивното
правило за поведение не сочи, че на санкционираното дружество е повдигнато
обвинение за извършване на нарушение на нормативен акт по прилагане чл.118 ЗДДС. Препращането в ал.5, изр.2 на чл.185 ЗДДС към предходната ал.4 –
санкционна по своя характер, вписана като основание за налагане на имуществена
санкция, е само досежно размера на предвидените административни наказания и не санира
липсата на повдигнато обвинение.
В
изпълнение на правомощията си по чл.218, ал.2 АПК, настоящият състав, при съобразяване
съвременната практика на ВАС и административни съдилища, счита, че следва да се
акцентира върху неправилно конституиране на страна във
въззивното производство, което би направило съдебния акт недопустим.
Съгласно
разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН „При разглеждане на делото пред районния
съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по
чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е
издал наказателното постановление“. В случая НП е издадено от началник
Отдел „Оперативни дейности“ Варна към ЦУ НАП София. Този отдел е към ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ НАП София. Основният въпрос с оглед направеното
възражение е кой следва да се страна в производството пред районния съд? По
делото липсва изрично разпореждането за конституиране на страните, като съдът
се е съобразил с направеното искане в придружителното писмо при изпращане на
жалбата, което е непрецизно и не съответства на цитирания законов текст.
В проведеното обаче съдебно заседание се е
явил ст. юрисконсулт, с приложено пълномощно №307/31.05.2017г. От него виждаме,
че изпълнителният директор на НАП е упълномощил Св.Стоянова да представлява НАП
и изпълнителния й директор по всички дела, образувани във връзка с актове и
действия на Агенцията и нейните органи и служители. Съобразявайки
изразената воля в това пълномощно, в контекста на приложимите и цитирани
по-горе норми, настоящият съдебен състав приема, че макар и да е отразено в
протокола на съдебното заседание от 11.11.2019 г. на РРС, че страна е ТД на НАП
Варна, офис Русе, с оглед предоставените на юрисконсулта правомощия, тази
неточност не може да се причисли към съществените нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на учреждението, а от тук – наличие на порок,
обосноваващ за обезсилване на проверявания съдебен акт. В случая е било надлежно
представителство за учреждението, посочено в изискванията по чл.61, ал.1 от ЗАНН, с което не са накърнени процесуалните права на страна по делото. Поради
особеността на настоящото санкционно производство, препращането с нормата на
чл.84 ЗАНН към изискванията на НПК и участието в процеса на упълномощен за
защита на всички актове на НАП, нейните органи и служители, съдът намира, че не
следва да се причисли допуснатата неточност при конституиране на страните към отсъствие
на положителна процесуална предпоставка или наличие на процесуалните пречки за
разглеждане на спора, което да е основание за недопустимост на съдебното
производство. Правилното конституиране на всички страни, легитимирани да
участват при решаване на един административен спор е задължително с оглед
субективните предели на силата на присъдено нещо. Но в наказателните
производства, каквото по същността си е административно
наказателното производство, НП и съдебните актове имат задължителна сила по
отношение на всички.
За
пълнота на изложението, настоящият състав счита, че следва да посочи и следните
обстоятелства:
Началник
Отдел „Оперативни дейности“ Варна да се води към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
НАП София, към т. нар. специализирана администрация в ЦУ. Самата структура на
НАП е изградена така, че всяка ТД си има основно звено от специализираната
администрация на ЦУ на НАП, което функционира и във всяка териториална дирекция
на Агенцията.
За
прецизност, при конституиране на страните в едно такова производство,
въззивната инстанция трябва да се съобрази както с разпоредбата на чл.61, ал.1
от ЗАНН, така и със структурата на НАП съгласно ЗНАП и при призоваване на учреждението
или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление да сочи
конкретно кое е това учреждение/организация (в случая това е ЦУ на НАП). Без
значение кой е АНО в структурата на НАП, никога не би било грешка, ако при
призоваването се конституира НАП, тъй като по определението на чл.7, ал.1, т.3
от Закона за НАП, началникът на отдел е орган на агенцията .
Не би
било съществено нарушение, с оглед на така цитираното пълномощно, учреждението
или организацията да бъдат призовани чрез съответната дирекция или офис, вкл. и
чрез АНО, но това следва да стане с изрично записване в разпореждането на съда,
т.е. следва да присъства думичката „чрез“ и посочване на учреждението/организацията,
която се конституира.
При
направената служебна проверка на обжалваното решение съгласно изискванията по
чл.218 АПК, не се установиха пороци, съставляващи касационни основания за
отмяната му. То като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила решение
№ 966/17.12.2019 г. на Русенски районен съд, постановено по АНД № 1948/2019г.
по описа на съда, с което е отменено НП №435775-F463352/16.05.2019
г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: