Определение по дело №1191/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 822
Дата: 12 ноември 2020 г.
Съдия: Александър Желязков
Дело: 20201000601191
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 82212.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 12.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601191 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Министъра на правосъдието на Р
България, против определение № 260138/28.09.2020 г. постановено по НЧД № 3463/2020 г.
на СГС, НО, 27 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Министерството на
правосъдието против Постановление от 28.08.2020 г. на прокурор при СГП за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 311/2017 г. по описа на СО – СГП, пр.пр. 7170/2017
г. на СГП.
В жалбата се посочва, че решаващият съдебен състав на СГС неправилно е приел
частната жалба против посоченото постановление на СГП за недопустима. Възразява се
срещу възприетото от първия съд становище, че жалбоподателят не се явява ощетено
юридическо лице от престъплението, квалифицирано по чл. 282, ал.2, вр.с ал.1 от НК, за
което се води разследване. Изтъква се, че лицето, срещу които се води наказателното
производство – К. В. М.-Т. е длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение –
*** на дирекция в Министерството на правосъдието. Според жалбоподателя, не може да
бъде споделено, че настъпването на вредни последици не е включено в състава на
престъплението по чл. 282 от НК обосновава съответно и липса на пострадало лице,
респ.ощетено юридическо лице. подчертава се, че понятието вредни последици е по-широко
от имуществени последици, тъй като включва вреди от неимуществен характер и в случая е
налице дискредитиране дейността на Министерството на правосъдието и неговото
ръководство, включително и с публикации в чужди медии.
Формулирано е искане да се отмени определението на градския съд и делото да се
върне с указания за произнасяне по същество на оплакванията в частната жалба.
1

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата,
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
Определението, постановено от Софийски градски съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата на Министъра на правосъдието
следва да бъде оставена без разглеждане.
Най-напред правилно първостепенният съд е посочил, че жалбата е била подадена в
срок, но от лице, което не притежава активна легитимация да оспорва постановлението на
прокурора за прекратяване на досъдебното производство.
Досъдебното производство е било образувано с постановление на СГП от 11.07.2017
г. срещу установено длъжностно лице от състава на Министерството на провъсидето - К. В.
М.-Т., заемаща отговорно служебно положение – *** на дирекция „***“ в Министерството
на правосъдието, за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр.с ал.1 от НК, за това, че за периода
2013 – м.август 2016 г. е нарушила служебните си задължения при изпълнение на
процедуурите по придобиване на българско гражданство от чужди граждани, с цел да
набави облага за чужди граждани, и от това са могли да настъпят немаловажни вредни
последици за националната сигурност на Република България, дискредитиране дейността на
Министерството на правосъдието и неговото ръководство. Производството е било
прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 вр.чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК, като в хода му не са
били привличани лица в качеството на обвиняеми, вкл. и посоченото длъжностно лице К.
М.-Т.. Именно постановлението на СГП за прекратяване на досъдебното производство е
било обжалвано от Министерството на правосъдието.
Правилно съдът е посочил, че в чл. 243, ал. 4 от НПК изрично са указани страните,
които могат да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство пред
съответния първоинстанционен съд и в законоустановен срок. Това са обвиняемият,
пострадалият или ощетеното юридическо лице. В конкретния случай няма привличани
обвиняеми лица, а жалбоподателят не е ощетено юридическо лице. Първостепенният съд е
извършил преценка дали жалбоподателят има качество на ощетено юридическо лице. 3а
тази цел съдът е подложил на анализ две обстоятелства - дали престъплението е със
съставомерни общественоопасни последици и дали обекта на посегателство /защитените
обществени отношения/ е свързан с правната сфера на определен правен субект.
Необходимо е да се посочи, че престъпленията по служба са уредени в Особената
част на НК, в Глава VІІІ, раздел ІІ, която включва различни по вид посегателства, обединени
от техния родов обект - обществените отношения, свързани с правилното функциониране на
държавния и обществения апарат. Това означава, че родовият обект на престъпленията по
служба е съвкупността от обществени отношения, образуващи същността, съдържанието и
формата на дейност на държавните органи и обществени организации. В конкретния случай,
2
за осъществяването на състава на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК не е необходимо
вредните последици да са настъпили реално, а е достатъчно само да е създадена реална
възможност за тяхното настъпване в бъдеще, а след като настъпването на вредни последици
не е обективен елемент от състава на престъплението, то от това престъпление обективно не
може да има пострадало лице, респективно ощетено юридическо лице.
Въз основа на гореизложеното, което е обобщение на трайната съдебна практика,
въззивната съдебна инстанция счита, че първостепенният съд е достигнал до правилен и
законосъобразен извод, че Министърът на правосъдието, като държавен орган, съответно и
Министерството като държавна институция-юридическо лице, няма право на жалба срещу
постановлението на прокурора по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК.
От друга страна, в подкрепа на горното е и обстоятелството, че правата на
пострадалия, респективно на ощетеното юридическо лице в досъдебната фаза на
наказателния процес са насочени единствено към обслужване на бъдещото му участие като
страна в съдебната фаза на процеса - частен обвинител /за физическите лица / и граждански
ищец / за физическите и юридически лица/. В този смисъл, производството по чл. 243 НПК
обезпечава интересите само на лица, които могат да встъпят като граждански ищци и частни
обвинители в съдебната фаза на наказателния процес. Доколкото Министерството на
правосъдието не може да встъпи в съдебната фаза на процеса като граждански ищец, тъй
като не са налице претърпени имуществени вреди от престъплението по чл.282, ал.2, вр.с ал.
1 НК, същото не се явява и процесуално легитимирано да обжалва постановлението на
прокурора по реда на чл. 243, ал. 3 НПК. Не може да се сподели изразеното възражение във
въззивната частна жалба в насока, че основание за участие на МП като ощетено юридическо
лице може да бъде обусловено от претенция за обезвреда на неимуществени вреди,
претърпени от министерството – изразяващи се в дискредитиране/сиреч уронване
авторитета/ на институцията или на ръководството. Утвърдената съдебна практика по
граждански и наказателни дела изключва възможността за допускане до съдебно
разглеждане на претенции за неимуществени вреди, понесени от юридически лица, освен
ако не се твърди конкретно имуществено изражение/еквивалент като пряка последица от
противоправното поведение на дееца. В конкретния случай не е налице такава хипотеза, а и
не се твърди от жалбоподателя.
Правилно в атакувания съдебен акт на СГС е посочено, че жалбоподателят има
възможност да обжалва прокурорският акт по реда на чл. 46, ал. 3 от НПК и чл. 200 от НПК
за осъществяване на инстанционен контрол в рамките на прокуратурата.
Въз основа на гореизложените съображения, постановеното от Софийски градски
съд определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260138/28.09.2020 г. постановено по НЧД №
3463/2020 г. на СГС, НО, 27 състав, с което се оставя без разглеждане жалбата на
Министерството на правосъдието на Република България срещу Постановление от
28.08.2020 г. на прокурор при СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП №
311/2017 г. по описа на СО – СГП, пр.пр. 7170/2017 г. на СГП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4