РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Перник, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретаря Е. В.**,
и с участието на прокурор К. Т.** от ОП – П.**,
като разгледа докладваното от съдията КАНД № 212 / 2023 по описа на Административен съд – П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка
с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба
ОТ: П.Г.П. ЕГН **********
и адрес ***
ЧРЕЗ адв. В.Б. ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 402 от 04.11.2023 постановено по
АНД № 1427 2023г. по описа на Районен съд - гр. П.**
Жалбоподателя, счита решението за неправилно като постановено при неизяснена фактическа обстановка, съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради което моли да бъде отменено и постановено ново с което да се отмени обжалваното наказателно постановление по съображенията изложени в касационната жалба.
Счита, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, тъй като не съдържало точно описание на мястото и обстоятелствата, при който е извършено нарушението. Нито актосъставителя, нито свидетеля по акта са били очевидци на нарушението, което се твърди, че е извършено, а при пристигането им на място превозвания товар е бил свален от товарния автомобил, като същите не са установили дали превозвания товар е бил укрепен или не.
На следващо място сочи, че липсвало пълно описание на нарушението и на обстоятелствата при които това нарушение е извършено, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не било конкретизирано какви действия бил извършил жалбоподателя съгласно Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, какви опасни неизправности били налице при укрепването на товара. В НП бил възпроизведен само състава на нарушението, но не са посочени конкретните действия извършени от жалбоподателя, респ. неговото бездействие, ако е било налице такова, Актосъставителят, а в последствие и АНО квалифицирали извършеното от жалбоподателят нарушение по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което нарушение му е наложено наказание на осн. чл.177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. При отразяване на фактите и обстоятелствата обаче актосъставителят, а в последствие и АНО посочили, че водачът е превозвал неукрепен товар, но липсвало описание, че в хода на проверката са били констатирани опасни неизправности, с което било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не било ясно в какво точно се изразявало неизпълнението на задълженията на водача.
На следващо сочи, че по делото не били събрани доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е извършил нарушението за което му е съставен АУАН, съответно наказателно постановление. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не били очевидци на нарушенията, актосъставителят следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично следвало да се отбележи в акта. Това, в случая не било сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явявало допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и било основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Изпълнена е процедурата чл. 213а, ал. 1 – ал. 6 от АПК
В съдебно заседание касаторът, редовно призован изпраща процесуален представител, който подържа депозираната касационна жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение, по съображенията подобно изложени в жалбата и бъде отменено обжалваното решение.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, не изпраща представител.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура П.** прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, за да се произнесе намери следното:
Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Със съдебно решение № 402 от 04.11.2023 година, постановено по а.н.дело № 1427 по описа по описа за 2023 година на Районен съд П.** е потвърдил наказателно постановление № 23-1158-001483 от 22.06.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция" към ОД МВР- П.**, с което на П.Г.П., ЕГН **********, като водач на товарен автомобил „**” с peг. № **, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) за нарушаване на чл. 177, ал.4, т.3 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и представените с административнонаказателната преписка такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК първоинстанционният съд след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност приел, че при посещение на местопроизшествие на 05.06.2023г. св. М.П.С.**и А. Г.Г. при изпълнение на служебните си задължения като мл. автоконтрольори в сектор „ПП” при ОД на МВР П.**, около 12:30 часа след получен сигнал за възникнал пътен инцидент в двора на завод „***а”, намиращ се на ул. „****” в гр. П.**, установили, в района предназначен за движение на пътни превозни средства, жалбоподателят до спрял товарен автомобил „**” с peг. № **. Жалбоподателя обяснил, че завивайки наляво с управляваното от него моторното превозно средство, част от винкелите, с които бил натоварен се изместили и излезли от дясно извън площта, определена за товар, в резултат на което ударили последователно паркираните в дясно лек автомобил „***” с peг. № **и лек автомобил „***” е peг. № **, причинявайки им материални щети. Въз основа на тези данни и с оглед щетите по паркираните автомобили св. М. С.*** съставил протоколи за ПТП №№ 1853878 от 05.06.2023г. и 1853880 от 05.06.2023г., в които отразил установеното на мястото фактическо положение, условията за настъпилото ПТП и причинените от него материални щети. Контролните органи приели, че превозваният от жалбоподателя товар не е укрепен в съответствие е изискванията на наредбата по чл. 127, ал.4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари, като срещу П.П. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия G A № 883132 от 05.06.2023г. Актосъставителят счел, че се касае за опасни неизправности, при укрепването на товара и предявил обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал.4 т.3 от ЗДвП. Началник сектор „ПП” към ОД МВР П.**, въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал НП, с което ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П., като му наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е правилно. При спазване на принципите, регламентирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е необходимите доказателства, които са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от въззивният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районният съд правни изводи. Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.
Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат.
Във
връзка с наведените в касационната жалба възражение настоящата инстанция
намира, че при подробен анализ на законовите разпоредби районният съд правилно
е приел, че ясно и точно е посочено мястото на нарушението това се подкрепя и
от дадените обесения на вода, видно от дадените свидетелски показания в съдебно
заседание от 04.10.2023г. на св. М.С.**„под думи на водача, същият е бил
натоварен с някакви профили …. ПТП е станало пред фирма за дървообработване.
Това е в двора на „***, не на ул. „***“, не сме писали на ул. „***, за да се
знае, че в този район, … в акта е написано че ПТП е станало в двора на „***““.
Следва да се отбележи, че в тези им части показанията на свидетелите С. и Г..
се открояват с особена категоричност, доколкото и двамата по еднозначен и
категоричен начин заявяват, че самото ПТП било установено след оглед на място и
проведен разговор с вода и потърпевшите, с което било установено че ПТП -то
било реализирано между цеховете в двора на “Стомана“.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т. е. представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по-горе разпоредба. Настоящият съдебен състав намира, че описаното в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна от събраните по делото доказателства и установената от чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на АУАН не е оборена.
Неоснователни са оплакванията на касатора, относно твърдението, че не се установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с "неукрепен товар", в нарушение на наредбата по чл. 127, ал. 4 ЗДвП и е нарушил разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП.
В АУАН и НП ясно и точно са посочени и законните разпоредби, които са нарушени виновно - чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, санкционната разпоредба, както и препратката, свързана с последната, а именно наредбата по чл. 127, ал. 4 ЗДвП (Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари).
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗДвП превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в движението; да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя; да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство; да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка. Действително в ал. 2 на същата норма се изисква товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити. Това задължение изискване обаче не съдържа указание за правно задълженото лице. Същевременно в глава четвърта от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, в чл. 9 изрично е предвидено, че при контролните проверки от службите по чл. 165, ал. 1 и чл. 166, ал. 1 от ЗДвП за спазване на изискванията за обезопасяване на товарите се установява дали при управлението на ППС, включително при аварийни ситуации или маневри за потегляне при изкачване по наклон или спускане, товарите променят минимално положението си един спрямо друг и спрямо стените или повърхностите на превозното средство; могат да излязат извън товарното отделение или да излязат извън площта, определена за товара. Проверките се извършват чрез визуална оценка на правилното използване на подходящи и в необходимия обем мерки за обезопасяване на товара. Когато е целесъобразно, могат да се измерват силите на напрежение, да се изчислява и ефикасността на обезопасяването и да се проверяват сертификатите по чл. 6, т. 3. Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1. Съгласно чл. 9, ал. 5 от наредбата неизправностите, свързани с укрепването на товари по ал. 4, се класифицират в три групи според степента на риска, както следва: 1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него; 3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
В конкретния случай правилно е прието от административно наказващият орган, че е налице "опасна неизправност" по смисъла на § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП вр. чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, тъй като неизправността е свързана с укрепването на товара и представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата. Гореизложеното обуславя извод, че както актосъставителя, така и административно наказващият орган правилно и законосъобразно са приели за извършено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП, а именно управление на пътно превозно средство в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара. Фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд, се доказва от писмените и гласни доказателства, приобщени по АНД № 1469/22 г. по описа на РС-Сливен.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП във връзка с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН за нарушението не може да се приложи чл. 28 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.
Наказанието не е несправедливо, тъй като е напълно съобразено с императивната норма на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, която предвижда фиксиран размер на санкцията, а именно глоба в размер на 1500 лв.
С описанието на установените факти, релевантни за квалифициране на деянието, административно наказващият орган е издал процесното наказателно постановление в унисон с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото водачът е успял да разбере какво деяние му се вменява, а именно осъществяване на превоз на неукрепен товар при констатирана значителна неизправност, без товарът да е бил обезопасен по подходящ начин. Нарушението е извършено виновно от водача, поради което закономерно е била ангажирана и административно наказателната му отговорност. Същият е имал възможност да разбере в какво се състои нарушението му.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение за законосъобразно, в това число правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат само на касационния ответник, а искане за присъждане на такива не е релевирано, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 402 от 04.11.2023 г., постановено по АНД № 1427 по описа за 2023 г. на Районен съд – П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/