Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..../…………….…, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3092 по описа
за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Р.2.“ ООД ЕИК ********* със седалище
***/481185 от 15.05.2019год. на зам. директора на ТД на НАП Варна, с което на
ЮЛ е наложено адм. наказание имуществена санкция в
размер на 500лв. на основание чл. 355, ал.1 от КСО за нарушаване нормата на чл.
3, ал.3 вр. чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005год. на МФ вр. чл
5, ал.4 от КСО.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, издадено е при допуснати съществени нарушения на
процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата и заявява че оспорва
фактите изложени в НП. Във фазата по същество моли НП да бъде отменено като
акцентира на допуснати в хода на адм.наказателното
производство нарушения на процес. правила. В условията на алтернативност
изразява становище, че нарушението попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 27.03.2019год. св. Н.Д.
извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна и установила, че
въззивното дружество, в качеството на
осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО не е изпълнило задължението си да
подаде декларация обр.6 „дължими осигурителни вноски
и данък по чл.42 от ЗДДФЛ", за периода м.декември 2018г. за следните лица,
назначени на трудов договор в дружеството: Наталия Лисак
с ЕГН**********, Еленка Д. Петрова с ЕГН**********, Динко Пенчев Господинов с
ЕГН**********, Атанас Стефанов Анастасов с ЕГН**********, Веселин Добрев
Николов с ЕГН**********, Вълчо Петров Вълчев с ЕГН**********, Соня Танчева
Петрова с ЕГН**********, Асен Христов Асенов с ЕГН**********, Иванка Радкова
Николова с ЕГН**********, Ангел Йорданов Йорданов с
ЕГН**********, Станислав Пенчев Стоилов с ЕГН**********, Живко Емилов Стоянов с
ЕГН **********, Живко Радков Железов с ЕГН**********, Евгения Димова Цацева - Железова с ЕГН**********, Пенчо Маринов Пенев с
ЕГН**********, Николай Пенчев Стоилов с ЕГН********** и Добромир Веселинов
Николов с ЕГН**********, в законовоустановения срок -
в срока за подаване на декларация обр.1 „данни за
осигуреното лице", а именно до 25.01.2019г, съгласно изискването за
едновременна обработка на основание на чл.2, ал.4 от Наредба Н-8/29.12.2005г.
на МФ. Констатирала че декларация обр. 6 за месец
декември 2018год. е била подадена по ел. път на 26.03.2019год.
За констатираното нарушение на
09.04.2019год., в отсъствие на представител на въззивното дружество, св. Д.
съставила срещу същото АУАН № F481185, в който посочила, че то е нарушило
разпоредбата на чл. 3, ал.3, т.1 вр. чл.3, ал.1, т.1
от Наредба № Н-8/29.12.2005год. на МФ вр. чл.. 5,
ал.4 от КСО.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващия дружеството на 10.04.2019год. който го подписал без
възражения. Такива не били подадени и в предвидения в нормата чл. 44 от ЗАНН срок.
На 15.05.2019год., въз основа на
акта, зам. директорът на ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е приел
изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното
дружество е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал.3, т.1 вр.
чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005год. на МФ вр.
чл.. 5, ал.4 от КСО и на основание чл.355, ал.1 от КСО му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие е разпитана актосъставителката Н.Д., която в показанията си
пред съда възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите
от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП се приложени покана за явяване с оглед съставяне на АУАН адресирана до
въззивното дружество, справка за задължения на осигурител по Декларация обр.6 за месец декември 2018год., удостоверение за
извършено връчване по ел. път, както и Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год.
на ИД на НАП.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети удостоверение за наличието или липсата на
задължения на въззивното дружество издадено 24.09.2019год., Справка за
съставени на въззивното дружество АУАН и НП от НАП, справка за деклариран
корпоративен данък по декларации по чл. 92 от ЗКПО, протокол по Приложение 5
към чл.6 от Наредба № Н-8/29.12.2005 на МФ вх.№ 03000193134612/26.03.2019год.,
справка за подадени от въззивното дружество декларации обр.1
и обр.6, справка за актуалното състояние на всички
действащи трудови договори за периода от 01.12.2018год. до 31.12.2018год.,
справка за задълженията на осигурител по декларации обр.6
за периода месец декември 2018год., справка за осигуряването по БУЛСТАТ номер,
както и 3бр. преводни нареждания към бюджета от 19.04.2019год.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и
гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни
правни изводи.
При извършена служебна проверка
на представените по делото АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна, както описание на обстоятелствата при които е
извършване то. Посочена е нарушената законова норма като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. В НП са посочени и
доказателствата в подкрепа на адм.наказателното
обвинение – справка от ИС на НАП и покана.
Допуснати
съществени нарушения в хода на адм.наказателното
производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в
жалбата възражения в тази насока.
В съдържанието на АУАН и НП изрично е посочено
мястото на нарушението – НАП, посочена е и последната възможна дата на
изпълнение на задължението, след която започва осъществяването на продълженото
административно нарушение. Липсата на изрично визиране на деня, следващ
25.01.2019г. като дата на нарушението не представлява съществено нарушаване на
правото на защита на санкционираното дружество, доколкото тази дата е ясно
изводима като 26.01.2019г.
На следващо място фактическото изписване на
съдържанието на акта без физическо присъствие на представляващ дружеството не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото АУАН е
бил надлежно предявен и връчен на представляващия „Р.2.“ ООД той се е запознал със съдържанието му и му е
бил осигурен срок да направи своите възражения.
Действително в АУАН не е вписан ЕГН на свидетеля, но
горното не съставлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като
свидетеля е индивидуализиран в достатъчна степен с три имена и адрес, за да
може в случай на нужда да бъде издирен и изслушан, което и бе сторено от съда.
Съдът не споделя и изразеното в жалбата становище за
допуснато съществено нарушение на процес. правила състоящо се в това, че актът
бил съставен в присъствието само на един свидетел, а законът изисквал двама
такива, доколкото това формално нарушение, ако и да е допуснато по никакъв
начин не води до нарушаване правото на защита на въззивника – не го лишава от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен за да
организира защитата си срещу повдигнатото обвинение.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП на въззивното дружество е
наложена санкция на основание чл. 355, ал.1 от КСО. Посочената норма предвижда
санкция за този който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде
или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от
самоосигуряващо се лице.
Съгласно разпоредбата на чл.5,
ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни
за 1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване; 2. декларация за сумите за дължими осигурителни
вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"
и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за
сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от КСО Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Нормата на чл. 3, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005год. вменява в задължение на от работодателите,
осигурителите и техните клонове и поделения да подават в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите
Декларация образец № 6 за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с
подаване на декларация образец №1;
Нормата на чл. 3, ал.1, т.1 от
същата Наредба пък указва, че Декларация обр.1 се подава
до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
В случая по делото няма спор, че
въззивното дружество има качеството на осигурител и е работодател на лицата посочени в акта и
НП. Горното се установява и по категоричен начин от представените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства – справка за трудови договори
актуални към месец декември, справка по данни за осигуряването на лица за същия
месец.
По категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства –
показанията на св.Д. и Протокол Приложение №5 към 6, ал.6 от Наредба № Н-8 се
установява, че въззивното дружество е подало декларация обр.6
за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите" за месец декември 2018год. на 26.03.2019год.
, което е точно два месеца след изтичане на определения в наредбата срок,
поради което и нарушение от обективна страна е налице. Съобразно цитираните
по-горе норми Декларация обр.6 за месец декември
2018год. е следвало да бъде подадена до 25.01.2019год.
Що се касае до изложеното във
фазата по същество становище от процес. представител на въззивника, че липсата
на протокол от извършена проверка водело до недоказаност на адм.наказателното
обвинение, тъй като само протокола можел да удостовери извършените от служителя
на НАП действия по проверка, то определено не се споделя от съда. В случая
факта на извършена проверка се установява по категоричен начин от показанията
на св. Д., а факта на неподадената в срок декларация е виден от всички събрани
в хода на съдебното следствие писмени доказателства в това число и протокол Приложение
5 изходящ от самия въззивник. Що се касае до
цитираната покана. Тя действително няма отношение към доказаността на нарушението,
а е свързана с поканване на въззивника за явяване с оглед съставяне на акт,
съответно изобщо не е следвало да бъде вписана като доказателство в подкрепа на
адм.наказателното обвинение.
Като съобрази горните
обстоятелства съдът прецени, че въззивното дружество е извършило нарушението за
което е санкционирано и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника следващото му
се за него наказание което определил в минималния предвиден в закона размер –
имуществена санкция в размер на 500лв.
Що се касае до изразеното в
жалбата, а и в пледоарията на процес. представител на въззивника по съществото
на делото становище, че случаят бил маловажен то не се споделя от съда.
Действително нарушението е било
установено след като декларацията вече е била подадена – установено е на
следващия ден. Горното обаче по никакъв начин не сочи на нарушение със степен
на обществена опасност значително по-ниска от тази на останалите нарушения от
същия вид. Напротив нарушението е типично. Декларацията е подадена със
значително закъснение – два месеца и касае информация за осигурителните вноски
на не малък брой лица (18). Следва да се отбележи още, че в случая
отговорността на въззивника е ангажирана за закъсняло деклариране, а не за
невнасяне на осигурителни вноски поради което и факта дали са настъпили вредни
последици за фиска или не е ирелевантно.
Закъснялото деклариране е формално нарушение – поради това липсата на настъпили
вреди за фиска не е смекчаващо отговорността
обстоятелство. В този смисъл е решение на АС Варна № 1781/10.08.2015год. по
КНАХД № 1714/2015год, както и ред други. Отделен е въпроса, че в случая видно
от представените от въззивника платежни нареждания плащането на осигурителните
вноски за месец декември 2018год. е направено на 19.04.2019год., след съставяне
на акта и отново в нарушение на закона – Съгласно чл.7, ал.1 от КСО
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4,
ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през
който е положен трудът. И най-накрая няма как да не бъде посочено, че видно от
приложената към делото справка по подадени от въззивника декларации обр.1 и обр.6 същото забавено деклариране (подаване на
декларация обр.6 след изтичане на срока) е било
допуснато и по отношение на на осигурителните вноски
за месец юли 2018год. – декларация обр.6 е била
подадена на 05.09.2018год. при законово определен срок до 25.08. за месец
август декларацията е била подадена на
24.10.2018год. при законовоопределен срок до 25.09.; за месец септември
2018год. декларацията е била подадена на 28.11.2018год. при законовоопределен
срок до 25.10. ; за месец октомври 2018год. декларацията е била подадена на
28.11.2018год. при срок до 25.11; за ноември 2018год. декларацията е била
подадена на 26.03.2019год. при законов срок до 25.12. съответно първия
присъствен ден след празника. Очевидно е налице системност в неправомерното
поведение на въззивника, която няма как да не бъде отчетена, съответно да се
приеме, че конкретното деяние (това предмет на разглеждане по настоящото дело)
е изолиран случай в неговата дейност. При тези факти съдът счете, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице. Нещо повече прецени, че евентуалното прилагане на тази
разпоредба в случая би създала у въззивника чувство за безнаказаност и би
култивирало липса на критичност към извършване на правонарушения, което пък
обезмисля една от основните функции на адм.наказателния
закон, а именно индивидуалната превенция на нарушителите.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът намира, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
435140/481185/15.05.2019год. на зам. директора на ТД на НАП Варна, с което на „Р.2.“
ООД, ЕИК ********* на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушаване нормата на чл.3,
ал.3, вр. чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005год. на МФ вр. чл
5, ал.4 от КСО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: