Решение по дело №341/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №260078

 

Гр.Варна, 05.11.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА 

 

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 341 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Оптимус Ойл“ ООД със седалище гр.Добрич срещу решение № 18 от 27.02.2020г. по търг.дело № 194/19г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е осъдено да заплати на „Триглав - Еделвайс“ ЕООД със седалище гр.Казанлък сумата от 45 000лв., представляваща невърната сума по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21.09.2019г. до окончателното и изплащане и направените по делото разноски.

В жалбата се твърди че решението е неправилно.

Твърди че в отговора на исковата молба и на допълнителната искова молба е изложил факти и обстоятелства относно търговските им взаимоотношение с представляващия ищцовото дружество С. И. както и е представил и посочил доказателства и поискал събирането им. Твърди че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е приел, че възраженията му и исканията по доказателствата са преклудирани. Сочи че след като веднъж е дал възможност на ищеца да подаде допълнителна искова молба, то неправилно е приел възраженията му и исканията за доказателства за преклудирани. Поддържа и повторно описва изложените в отговора на исковата молба и допълнителната искова молба релеванти към спора факти, различни от сочените в исковата молба от ищеца.

По оплакванията за допуснати процесуални нарушения въззивният съд се е произнесъл с определението по реда на чл.267 от ГПК от 04.08.2020г.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител на въззивника, не изразява становище по жалбата.

Насрещната страна по жалбата „Триглав – Еделвайс“ ЕООД със седалище гр.Казанлък, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за връщане на сума, получена по договор за заем между страните от 20.06.2016г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в чл.240 ал.1 от ЗЗД се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: съгласие на страните за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В тежест на ищеца – заемодател е да установи при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема

Като доказателство по делото е представен писмен договор, сключен между страните от 20.06.2016г., по силата на който въззиваемото дружество „Триглав Еделвайс“ е поело задължение да предостави на заемателя сумата 45 000лв. по банков път със срок за връщането и – 20.06.2019г. Представени са преводни нареждания от 20.06.2016г. за сумата 35 000лв. и 19.07.2016г. за сумата 10 000лв., установяващи предаването на договорената сума чрез банков превод на сметка на заемателя. Не е оспорено от въззивника получаването на сумата. Предвид на така установеното, въззивният съд намира, че договорът за заем е сключен с предаването на остатъка от договорения размер на 19.07.2016г. Оспорването на датата на подписване на писмения договор е ирелевантно, доколкото договорът за заем е реален. Изводите на съда за съществуване на договора за заем не биха били други, дори и датата на подписването на писмения документ да е посочената от въззивника 15.09.2016г.

Няма твърдения от въззивника че сумата е платена на падежа – 19.06.2019г.

По изложени в разпоредителното заседание съображения въззивният съд прие, че отговорът на исковата молба е депозиран от въззивника след изтичане на срока по чл.367 от ГПК, поради което и възражението срещу иска, че действителните отношения между страните са други, а именно че сумата е преведена на дружеството от едноличния собственик на капитала на „Триглав Еделвайс“ ЕООД – С. И. И. в качеството му на съдружник в „Оптимус Ойл“ ООД и в изпълнение на поето задължение за допълнителна парична вноска,  не следва да бъде разглеждано.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото е доказано реалното предаване на сумата 45 000лв. по договор за заем между страните, както и настъпването на падежа на задължението, поради което и предявеният иск за сумата 45 000лв. е доказан и основателен и следва да бъде уважен. На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане в полза на заемателя се дължи законна лихва от датата на подаване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението.

Предвид на това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 1 800лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 от 27.02.2020г. на Добрички ОС по търг.дело № 194/19г.

ОСЪЖДА „Оптимус Ойл“ ООД със седалище гр.Добрич, ул.“Места“ № 8, вх.В, ет.1, ап.3, ЕИК *********, да заплати на „Триглав Еделвайс“ ЕООД със седалище гр.Казанлък, ЕИК *********, сумата 1 800лв. /хиляда и оседмстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: