Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.07.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юли две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6765/2016г. по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод по чл. 49 СК.
В сезиралата съда искова молба ищцата Й.К.А. твърди, че с ответника
сключили граждански брак на *., като от него имат дъщеря, навършила пълнолетие. В началото брачните им
отношения били добри, но впоследствие неразбирателствата помежду им започнали
да стават по- големи. Това довело до фактическата им раздяла преди около пет
години, откогато и връзката помежду им била преустановена. Ищцата се прибрала
да живее при родителите си, а ответникът напуснал града. Липсва възможност за
заздравяване на отношенията. Ето защо, молбата е за прекратяване на брака,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се изследва от съда
въпроса за вината. Отправя искане след прекратяване на брака да запази брачното
си фамилно име А..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ангажира писмен отговор. Не оспорва, че
бракът с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото е налице
твърдяното отчуждение и фактическа раздяла от около пет години. Желае развод,
тъй като действително съществуването на брака й с ищцата е чисто формално.
В съдебно заседание ищцата редовно уведомена се явява
лично. Поддържа молбата за развод.
В съдебно заседание, ответникът редовно уведомен не се явява. Представлява
се от процесуален представител адв. Снежана Лазарова,
чрез която поддържа депозирания отговор.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна и
след съобразяване на приложимите правни норми, прави следните правни изводи:
Страните са сключили граждански брак
на * съставен от длъжностно лице по гражданското
състояние при Община *, видно от
приложеното по делото удостоверение за граждански брак.
За доказване на твърдяните
факти и обстоятелства от брачния живот на страните по делото са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля *,
майка на ищцата. Свидетелката добросъвестно разказа пред съда впечатленията си
относно взаимоотношенията между съпрузите. Показанията й относно правнорелевантните за спора факти биват ценени от съда в
цялост, дори и с резервите на чл. 172 ГПК. Свидетелката разказа, че страните са
разделени от есента на 2011г. и оттогава живеят отделно. Не й е известно да са
правили опити да възстановят брачната си връзка, но от фактическата им раздяла
през 2011г. не се били събирали като семейство. Известно й е, че ответникът живее
с друга жена, което по принцип е станало повод и за фактическата раздяла на
съпрузите.
По иска за прекратяване на гражданския
брак с развод:
От събраните по делото доказателства, за съда не остана
съмнение, че е прекъсната физическата и духовна близост между съпрузите. Същите
са във фактическа раздяла от есента на 2011г., т. е близо пет години. Двамата
живеят в различни домове и от фактическата им раздяла постъпки за сплотяване на
семейството не са правени. Очевидно, всеки отдавна е започнал да живее свой
собствен живот. Налице е трайно неизпълнение на задълженията, вменени им с
разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. Бракът им е лишен от дължимото
съдържание, доколкото е налице дългосрочна фактическа раздяла и липса на общност
в грижи за семейството. След като това е така, сключеният брак е непригоден да
изпълнява присъщата му социална функция, а запазването му е лишено от смисъл. Между
съпрузите отдавна са изчезнали чувствата на обич, взаимност и привързаност.
Поради горното съдът приема, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен и следва да бъде прекратен с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно ползването на семейното жилище:
Смисълът на понятието „семейно жилище” е уреден в пар.1 на ДР на СК и това е жилището обитавано от двамата
съпрузи и техните непълнолетни деца. В случая, страните са във фактическа
раздяла, като отдавна са напуснали семейното си жилище. Ето защо, следва да се
приеме, че съпрузите нямат такова по смисъла на СК, каквото е и изложеното от тях,
поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По отношение на фамилното име на съпругата:
Съдът, на основание чл. 53 СК постановява след
прекратяването на брака ответницата да носи брачното си фамилното име А.,
доколкото в този смисъл е било нейното искане.
На основание чл. 329, ал.1, изречение второ от ГПК
разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се определят от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50лева, като всеки от съпрузите следва да бъде осъден да
заплати сумата от 25лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак, сключен на *. между К.Х.А., ЕГН ********** и Й.К.А., ЕГН ********** с
акт № * пред длъжностно лице по гражданско
състояние при Община *, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл. 49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА К.Х.А., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – * в полза на бюджета на съдебната власт, окончателна
държавна такса в размер на 25.00лева,
на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Й.К.А., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – * в полза на бюджета на съдебната власт, окончателна
държавна такса в размер на 25.00лева,
на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: