№ 144
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110209977 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-010967 от
01.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на ТР. Г. Й.,
с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на
Й. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Й. е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу
ЛУМПС) за срок от 2 месеца.
Недоволен от НП е останал Й., който го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Твърди, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не били описани
пълно и точно посочените нарушения. Оспорва описаната фактическа
обстановка. Твърди, че нарушението по чл. 123 ЗДвП е неправилно
квалифицирано, тъй като не е имало разногласия между участниците в ПТП.
1
Навеждат се доводи и за маловажност на посочените в НП нарушения. Иска
отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, но се представлява от адв. А.. Последният иска от съда да отмени
наказателното постановление, като поддържа изцяло аргументите в жалбата.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 09.03.2021 г., около 08:35 ч., жалбоподателят Й. управлявал лек
автомобил Ситроен с рег. № ****, в гр. София, по ул. „*****“, същият не
упражнил достатъчен контрол върху автомобила, който управлявал, и ударил
в задната лява врата паркирания на пътя лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****.
Тези действия на жалбоподателя били наблюдавани от свидетеля Т. Г. –
собственик на ударения автомобил БМВ, който в този момент вървял към
автомобила си. Г. попитал водача на л.а. Ситроен дали е видял какво е
направил, но той му заявил, че той нищо не е направил и си е тръгнал от
мястото на инцидента. Тогава Г. подал сигнал на тел. 112 и на място бил
изпратен екип от полицейски служители, които установили щетите от
настъпилото ПТП. Свидетелят им съобщил и регистрационния номер на
автомобила на Й., като им съобщил, че бил управляван от мъж. На мястото на
инцидента била съставена докладна записка. След като било установено, че
собственик на превозното средство е жалбоподателят Й., последният бил
повикан да се яви в ОПП СДВР. Впоследствие бил съставен и АУАН на
последния за извършени две нарушения на ЗДвП – на чл. 20, ал. 1 и чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-4332-010967 от
01.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на ТР. Г. Й.,
с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на
Й. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;
2
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Й. е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу
ЛУМПС) за срок от 2 месеца.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК.
Съдът намира, че всички свидетелски показания са еднопосочни и
непротиворечиви, освен това писмените доказателства напълно подкрепят
показанията на свидетелите. Ето защо, съдът счита, че е налице
непротиворечива доказателствена съвкупност и не се налага да бъде
обсъждана в детайли, тъй като съдът я кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Съдът намира, че при издаването на НП не е допуснато нито съществено
нарушение на процесуалните правила, нито нарушение на материалния закон,
което да е основание за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в
нормата на чл. 185 от ЗДвП, която е обща и предвижда налагане на
административно наказание на виновното лице за извършено нарушение на
ЗДвП, когато за нарушението няма точно предвидена санкционна норма в
3
административнонаказателните разпоредби на закона за движението по
пътищата.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като
движейки се с автомобила си не се е убедил, че няма да причини опасност за
движението или материални щети, т.е. същият не е осъществил достатъчен
контрол върху МПС, което управлява, в резултат на което е настъпило ПТП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори.
Наложеното наказание за това нарушение е съответно на обществената
опасност на деянието и дееца, поради което е законосъобразно.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелства, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерство на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, изпълняват дадените им указния.”
В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда за виновните лица наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лв.
Тук е мястото да се отбележи, че възраженията в жалбата, че лицето Й.
не е разбрало за настъпилия удар между двете МПС-та, са изцяло
неоснователни. Напротив, от показанията на Г. се установява, че той изрично
го е попитал дали е видял какво е направил веднага след настъпването на
вредите. Освен това, този свидетел пряко е наблюдавал причиняването на
ПТП и дава на съда преки данни за целия механизъм на възникване на
процесното произшествие. В този ред на мисли, не само че жалбоподателят е
видял, че са настъпили вреди, ами и след като е бил попитан от собственика
4
на ударения автомобил дали е видял какво е направил, той е заявил, че не е
той и си е тръгнал от мястото на инцидента, без да уведоми компетентната
служба на МВР. Ето защо, съдът приема, че е налице разногласие между
участниците в процесното ПТП и правилно АНО е квалифицирал
нарушението именно като такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „В”, тъй като ясно осъзнавайки, че е причинил ПТП, независимо от
размера на причинените щети, същият след като е бил наясно, че е забелязан
от водача на другото превозно средство, си е тръгнал от мястото. Ето защо, с
неоставането на местопроизшествието и без да уведоми за настъпилото
произшествие компетентата служба на МВР, Й. е извършил нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДвП. Това нарушение е формално по своя характер и
е на просто извършване.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл -
той е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от
деянието му, и въпреки това е напуснал мястото на ПТП съзнателно, без да
уведоми компетентните органи на МВР.
Предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания
са наложени в размер, който не е съответен на обществената опасност на
нарушението и на нарушителя. Съдът отчита, че границите, които законът е
определил за минимум и максимум на наказанието, са глоба от 50 до 200 лева
и от 1 до 6 месеца ЛУМПС. В случая наказанието ЛУМПС е наложено в над
минималния възможен размер, като същото важи и за наказанието глоба.
Съдът отчита, че АНО не е съобразил всички обстоятелства при определяне
на размера на наказанието, поради което същото е определено
незаконосъобразно. Тук е мястото да се отбележи, че жалбоподателят е водач
на МПС от 1979 г., а досега е наказван само два пъти – веднъж с НП (2015 г.)
и веднъж с фиш (2019 г.), като надлежно е заплатил наложените му наказания
глоба. Ето защо, съдът намира, че няма основания за налагане на наказания в
размер над минималния, поради което наложените наказания следва да се
редуцират към предвидения в закона минимум.
В заключение, съдът намира, че по отношение на процесните нарушения
5
не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като и двете са с нормалната
обществена опасност за вида си и с нищо не разкриват по-маловажна
същност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-4332-010967 от 01.06.2021 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на ТР. Г. Й., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на
Й. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Й. е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу
ЛУМПС) за срок от 2 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието
глоба от 100 на 50 лева и размера на наказанието лишаване от
правоуправление на МПС от два месеца - на един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6