Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр. Сливница, 23 февруари 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, шести състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 134 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 06 от 08.11.2018г.
на Г. ***, с което на Г.Т.А., ЕГН: ********** ***, на
основание чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ, вр. чл.21, ал.1, т.5 и ал.2, т.5 от
Наредба за преместваеми обекти на територията на община Б. и във вр. Чл.65от
Наредба №1 за обществения ред на територията на община Б., е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв., за
извършено административно нарушение по чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ, вр. чл.21, ал.1,
т.5 и ал.2, т.5 от Наредба за преместваеми обекти на територията на община Б..
Жалбоподателят, Г.Т.А., чрез пълномощника си –
адв.Л.А. – САК, обжалва наказателното постановление, като формулира претенция
за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, като излага в жалбата
подробни съображения за това. Посочва,
че в процесното НП не е описано нито кой е извършил нарушението, нито кога е
извършено това нарушение. Не е посочено чия собственосте имотът, в който е
разположен фургонът, нито документите, въз основа на които се твърди, че УПИ е
чужда собственост. Предвид посочените непълноти в процесното НП, се извежда
извод за неговата нищожност. На следващо място счита, че е налице хипотезата на
чл.34 ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.Л.А., която поддържа жалбата . Не се представят писмени доказателства.
Въззиваемата страна, община Б., редовно призована,
изпраща представител – адв.Д. и юрисконсулт С.К., които оспорват жалбата, като
молят да бъде потвърдено процесното НП.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
Г.И.В.като собственик на имот УПИ ХIХ-147, кв.23 по плана на с.Р., община Б. подава жалба вх.№ 77/30.10.2017г.
до Кмета на община Б., с която иска да бъде назначена проверка във връзка с
поставен фургон поставен в собственият му имот. В подадената си жалба посочва,
че собственик на фургона е Г.А.. Във връзка с така подадената жалба, св. Л.А., старши инспектор отдел „УПСИ“ към община Б. извършва
проверка, за която съставя констативен протокол от 20.11.2017г., според който,
при оглед на място и по документи са е установен фургон в УПИ, собственост на Г.В..
В констативния протокол е посочено, че по данни от Г.В., фургонът е собственост
на Г.А.. На 24.01.2018г. е входирано възражение срещу издаденият констативен
протокол от Г.Т.А., с което същият заявява, че оспорва констатациите в
констативния протокол, като счита същите за неоснователни и неверни. На
27.03.2018г., , св. Л.А., старши инспектор отдел „УПСИ“ към община Б., дава
предписание на Г.А., с което му указва седемдневен срок да представи документи
относно поставянето на мобилния фургон, негова собственост в имота на Г.В..
Отразено е че екземпляр от това предписание е залепено на фургона на
27.03.2018г. На 19.06.2018г. св.Л.А. съставя на Г.Т.А. АУАН №1, в който е
отразено , „че на 19.06.2018г. е установено наличието на преместваем обект –
мобилен фургон, без връзка с терена в чужда собственост, констатирано от
технически правоспособно лице по част „Геодезия“ инж.М.З. при трасиране на УПИ ХIХ-147,
кв.23 по плана на с.Р., община Б., собственост на Г.И.В.. По данни от собственика на УПИ ХIХ-147, фургона е поставен от Г.Т.А.. При проверката се
установи, че поставеният фургон е мобилен без трайна връзка с терена. На
27.03.2018г. е съставено предписание до Г.А. за представяне в 7 дневен срок на
Разрешение за поставяне и договор със собственика на терена за поставянето на
фургона. Предписанието е залепено на фургона, в присъствието на Г.В..“ В
съставеният АУАН е посочено, че предписанието до А. е изпратено, но съобщенията
са се върнали като непотърсени. Отразено е, че фургонът не е премахнат и не са
представени исканите документи. АУАН е съставен в присъствието на И.М., като е
посочено, че е свидетел при съставянето на акта. Същата свидетелка е установила
и отказа на нарушителя да се запознае с акта. В АУАН е посочено, че с констатираното
е нарушен чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ, вр. чл.21, ал.1, т.5 и ал.2, т.5 от
Наредба за преместваеми обекти на територията на община Б.. Въз основа на така
съставеният АУАН №1/19.06.2018г. е издадено
процесното НП №6/08.11.2018г., с което на Г.Т.А., ЕГН: ********** ***, на
основание чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ, вр. чл.21, ал.1, т.5 и ал.2, т.5 от
Наредба за преместваеми обекти на територията на община Б. и във вр. Чл.65 от
Наредба №1 за обществения ред на територията на община Б., е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв., за
извършено административно нарушение по чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ, вр. чл.21,
ал.1, т.5 и ал.2, т.5 от Наредба за преместваеми обекти на територията на
община Б.. Наказателното постановление е изпратено за връчване по адресната
регистрация на жалбодателя, от където е върнато на въззиваемата страна с писмо
на 18.02.2019г., от което е видно, че същото не е връчено, т.к. изпращането му
по пощата е върнато с отбелязване непотърсено, а служителите от район Люлин,
Столична община не са намерили А. на адреса му.
Видно от доказателствата, в представена е преписка
от въззиваемата страна, на наследодателя на жалбодателя е възстановен имот,
попадащ в строителните граници на населеното място , които не са отразени в
действащия кадастрален и регулационен план на с.Р. / л.71- л.78/. Видно от приложените
скици и обяснителни бележки към тях, че има засегната площ от 114.3 кв.м. от
имот възстановен на наследодателя на жалбодателя и УПИ ХIХ-147, именно в частта , в която е констатирано наличието на фургона.
Община Б. е възложила образуването на изпълнително
дело срещу жалбодателя въз основа на процесното НП №6/08.11.2018г. на ЧСИ
Горанова-Чолакова, която с постановление от 01.03.2019г. е образувала и.д.№
20199250400091 срещу Г.Т.А.. Поканата за доброволно изпълнение по образуваното
и.д. № 20199250400091 е връчена на Г.Т.А.
на 11.03.2019г.
В съдебно заседание, св. Л.А., заяви, че още през
2014г. е имало жалба срещу жалбодателя, по която нейни колеги са посочили на А.
да направи геодезическо заснемане, за да докаже, че това което е поставено
незаконно е в неговия имот. Заявява, че с колежката И. М.-П. посетили обекта,
констатирали че има поставен фургон. Заявява, че извършили проверка в ПК ,
предвид твърдение, че земята била на бащата на жалбодателя, но след като
установили, че не е издавано възстановително решение за имота, съставили
контативен протокол. Заявява, че са запознали жалбодателя със него. Издали и
предписание което не успели да връчат на жалбодателя. Заявява, че жалбодателят
не е присъствувал при съставянето на акта, но бил запознат със съдържанието му
във фоайето на община Б., но той отказал да го подпише, което е удостоверено с
подписа на свидетел. Заявява, че жалбодателя изложил възражения, че земята е на
баща му и това щяло да стои там, докато той искал.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на
свидетелката Л.А., както и от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против
НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок – жалбодателят е узнал за процесното
НП при връчването на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ на 11.03.2019г.
и жалбата му срещу НП е подадена на 15.03.2019г. /видно от печата на съда/.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер.
В конкретния случай съдът,
след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с №1/19.06.2018г., намира, че същият издаден в нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН. Посочените
в цитираната норма срокове са давностни и след тяхното изтичане контролните
органи губят правомощието да образуват производство по установяване на
административно нарушение чрез издаване на АУАН, съответно АНО губи
правомощието си да издаде наказателно постановление. Откриването на
нарушението, респективно на нарушителя, по смисъла на чл.34 ал.1 ЗАНН не се
свързва с формалното провеждане и приключване на процедури или извършване на
определени такива служебни действия, а е фактически въпрос. Откриване е налице
в момента, когато информацията относно осъществяването на всички елементи от
състава на нарушението е достигнала до контролните органи. В разглеждания
случай със съставянето на констативния протокол, при извършената на място
проверка на 20.11.2017г. е констатирано наличието на фургона на територията на
УПИ ХIХ-147, кв.23 по плана на с.Р., община Б.,
собственост на Г.И.В.. И още към онзи момент е отразено, че е собственост на жалбодателя,
въпреки че доказателства в тази насока не са събрани, освен самото признание от
страна на жалбодателя. Срокът за издаване на АУАН за констатираното нарушение е
изтекъл на 20.02.2018г. Продължаването на проверката по случая при тези
обстоятелства е вътрешноорганизационен въпрос на ведомството на контролните
органи и не засяга започналия да тече давностен срок за издаване на АУАН. Ето
защо, издаването на АУАН № 1 на 19.06.2018г. е в разрез със с разпоредбата на
чл.34 ЗАНН, поради и което АНО не е следвало да издава процесното НП и само на
това основание подлежи на отмяна като незаконосъобразно. АУАН № 1 на
19.06.2018г., страда и от още един порок, водещ на самостоятелно основание до
неговата незаконосъобразност, а именно допуснато е съществено процесуално
нарушение по чл.43 ал.2 от ЗАНН. В случая отказът на нарушителя да подпише акта
не е удостоверен с подписа на един свидетел, каквото е предписанието на
нормата, а е положен подпис на свидетеля по съставянето на акта.
Обстоятелството, че е налице отказ да се подпише акта не се оспорва от
нарушителя. От друга страна няма спор по делото, че АУАН не е съставен в
присъствие на Г.А. и последният не е получил препис от него, което се
установява от свидетелските показания на св.Л.А. и от изложеното в жалбата от
самия жалбодател. Действията по предявяване на акта и връчването на препис от
същия са различни, но от времева гледна точка те не могат да бъдат
разграничени. В случая актът не е връчен на нарушителя, респ. той не е получил
препис от него, с което не е обезпечено правото да се запознае със съдържанието
му, а именно в последното се изразява същността на действието по предявяване на
акта.
Производството по налагане
на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване
на административно-наказателно производство, наличие на административна
преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно
нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият
орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като
преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което
издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер
административно наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление,
които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57
ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни
по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление НП
№6/08.11.2018г., издадено
от Г. ***,
намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, но
незаконосъобразно, предвид констатираното по-горе по отношение на АУАН, а
именно неспазване на императивната разпоредба на чл.34, ал.1 ЗАНН. На следващо
място в процесното НП не е посочено чия собственост е премествяемия обект –
фургон, чия собственост е имотът в който е разположен, в какво се изразява
изпълнителното деяние на извършителя – поставил, паркирал, разположил и тн., на
коя дата е извършено нарушението , не отграничено и самото нарушение, така че
да може наказаното лице в нарушаването на какво е привлечен към отговорност.
Неясна е и санкционната норма.
Предвид всичко изложено,
съдът намира че процесното НП е незаконосъобразно и недоказано и като такова
следва отменено изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 06 от 08.11.2018г. издадено от Г. ***, с което
на Г.Т.А., ЕГН: ********** ***, на основание чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ, вр.
чл.21, ал.1, т.5 и ал.2, т.5 от Наредба за преместваеми обекти на територията
на община Б. и във вр. Чл.65от Наредба №1 за обществения ред на територията на
община Б., е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лв., за извършено административно нарушение по чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ, вр. чл.21, ал.1, т.5 и ал.2, т.5 от Наредба за преместваеми обекти на
територията на община Б..
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: