Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Плевен,13.10. 2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на четиринадесети септември през ДВЕ
ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в публично
заседание ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Д. Б.
като разгледа
докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА, т.д № 258 по описа за 2019 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно
и субективно съединени осъдителни искове, с правно основание по чл. 430 от ТЗ,
вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Пред Плевенския окръжен
съд е постъпила ИСКОВА МОЛБА Вх. рег. №13368/ 20.11.2019г., подадена по
пощата от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ***,представлявано
от П. Д. и Д. Ш. - Изпълнителни директори и членове на УС, чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК, със съдебен адрес:***, партер e-mail: ***: тел.:
02/981 38 35, против: П.Б.В., ЕГН **********,***
;
Б.П.В., ЕГН **********,***; и
М.Т.В., ЕГН **********,***.
Цена на иска: 18 231,04
евро – главница и такси и 261.60 лева нотариални разноски.
Моли съда да постанови решение , с което съда искане е да постанови
решение, с което:
ДА ОСЪДИ солидарните длъжници: П.Б.В., Б.П.В. и М.Т.В. ,да заплатят солидарно на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление -
гр. София, район Витоша, ул, „***” № 260, представлявано от П. Д.а и Д. Ш., следните
суми: главница в размер на 18 215,12 евро по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL2***9 от
07.03.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване
на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на вземането, иск
за вземането за такси по договора в размер на 15, 92 евро за
периода от 12.03.2019 г. до 14.11.2019 г. и иск за вземането за нотариални
разноски в размер на 261, 60 лв. за периода от 20.06.2019 г. до
14.11.2019 г.
ДА ОСЪДИ П.Б.В., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН **********
и М.Т.В., ЕГН ********** да заплатят солидарно на ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни
разноски, от които 1436,73 лв. /хиляда четиристотин тридесет и шест
лева и седемдесет и три стотинки/ - внесена държавна такса и 1929, 06
лв. /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и шест стотинки/ - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Твърденията на страните:
В исковата молба /ИМ/ се
твърди, че съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г., “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД) в качеството на кредитор, е отпуснала на
кредитополучателите: П.Б.В., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН ********** и М.Т.В., ЕГН
**********, кредит в размер на 18450 евро, с краен срок на погасяване съгласно чл.
5, ал. 1 от договора - 264 месеца.
Твърди се от ищеца, че на
основание чл. 3, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г. кредитополучателят
се задължил да заплаща на банката, през
първата година от срока на издължаване на кредита, годишна лихва в размер на
1,5%, а според ал. 2, за всяка следваща година, до крайния срок на издължаване
на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора
на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1, 4
пункта. Размерът на месечните погасителни вноски по кредита е посочен в погасителните
планове, приложени към исковата молба. Към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем месечните погасителни вноски са в размер на 213, 36 лв.
Падежът на месечните погасителни вноски е 10-то число на съответния месец.
Сочи се също така в ИМ, че На
основание чл. 3, ал. 4 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г.
при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита кредитополучателят е длъжен да заплаща на банката
мораторна лихва в размер на сбора от лихвата за редовната главница, договорена
за съответния период на начисляване на кредита, плюс надбавка от 10 пункта.На
основание чл. 18, ал, 1 от процесния договор за кредит, при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора, Банката може да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем.
Твърди се от ищеца, че с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 164, том Ш, per. №
3143, дело № 309 от 2007 г. на нотариус С. И., нотариус при PC-Плевен, вписан под № *** в НК, ответниците закупили апартамент, находящ се в гр. Плевен,
ж.к. „Сторгозия”, ***. С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот имот № 165, том III, per. №
3144, дело № 310 от 2007 г. на нотариус С. И., в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от
07.03.2007 г. е учредена договорна ипотека върху закупения с кредита
апартамент, обезпечаваща вземанията на банката-ищец, произтичащи от договора за
кредит. Сочи се също така от ищеца, че след учредяването на ипотеката и
откриването на заемната сметка по Договора за кредит ответниците усвоили
кредит в общ размер на 18 450 евро - банково бордеро № 939897/12.03.2007 г.
Твърди се в исковата молба ,че
впоследствие страните предоговорили условията по договора за кредит с
Допълнителни споразумения, както следва:
от 09.03.2009 г., от 21.04.2010
г., от 29.09.2010 г., от 30.09.2010 г.,
от 25.05.2011 г., от 17.07.2012 г. .
Също така, по силата на чл. 4 от Допълнително споразумение от 09.03.2009 г, чл.
IV от Допълнително споразумение от 21.04.2010 г„ чл. 4, ал. 1 от Допълнително
споразумение от 30.09.2010 г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от
25.05.2011 г., чл. 4, ал. 1 от Допълнително споразумение от 17.07.2012 г. главницата
по кредита била „преоформена“, като всички дължими от кредитополучателите
плащания във връзка с кредита, в това число просрочените главница, лихви и
такси по договора били служебно преоформени от банката чрез натрупването им към
редовната усвоена и непогасена част от главница по първоначално предоставения
кредит. Като резултат от това преоформяне размерът на усвоената по
кредита главница нараснал на сума с общ размер на 21 221, 49 евро.
Твърди се в ИМ ,че на 30.03.2007 г. с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за
кредит „ЮРОБАНЕС БЪЛГАРИЯ” АД в качеството си на цедент прехвърлил на
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД с ЕИК ***, в качеството му на цесионер, всички
свои вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г. Впоследствие
с втори Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договор за
кредит от 05.03.2014 г., БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на
цедент прехвърли обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на цесионер
всички вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г.Сочи се
от ищеца ,че за двете цесии, ответниците – кредитополучатели са редовно
уведомени.
Сочи се също така в ИМ, че
длъжниците трайно просрочили заплащането на дължими месечни вноски по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9
от 07.03.2007 г. в размер на 9800, 94 евро, към 11.04.2019 г., поради
непогасяване на 41 вноски за главница, считано от 10.12.2015 г. и 41 вноски за
лихва, считано от 10.12.2015 г. Поради което банката упражнила своето
потестативно право по чл. 18, ал. 1 от договора за кредит и обявила кредита за
предсрочно и изцяло изискуем. Сочи се също от ищеца, че ответниците са
уведомени за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, чрез нотариус С.
И., вписан в НК под peг. номер ***, с район на
действие PC - Плевен. Предсрочната
изискуемост на кредита настъпила на 13.08.2019 г., след достигане на
волеизявлението на банката до ответниците. Към датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем от длъжниците са неиздължени 41 вноски за
главница, считано от 10.12.2015 г. и 41 вноски за лихва, считано от 10.12.2015
г. До датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /13.08.2019 г./
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК по делото е
постъпил отговор на ИМ (ОИМ), подаден от ответниците, чрез пълномощника им –
адвокат Д.П. ***.
С отговора на исковата молба,
ответниците са изразили становище, че предявеният иск е допустим , но
неоснователен. Не се спори от ответниците, че ищецът им е предоставил кредит в
размер на сумата от 18 450 евро;
Уточнява се с ОИМ, че съгласно
договор за кредит HL2***9/07.03.2007 г. този обобщен размер на кредит е
индивидуализиран в чл. 1, а именно 5 500 евро за закупуване на недвижим имот
(жилището по постоянен адрес на ответниците) и сумата от 12 950 евро за други
разплащания, като в тази връзка правят следните възражения:
-
По отношение на сумата от 12 590 евро, макар и въведена като
част от процесния договор и обезпечена с договорна ипотека ведно с първата за
закупуване на жилище, то за нея важат правилата по Закона за потребителския
кредит в редакцията му към момента на сключване на същия/отм. 2010 г;
- на ответниците е представен
един, единствен погасителен план през 2010 г., а за всички останали, те нямат
нито знание, нито са уведомени;
- За извършените от ищеца цесии
от 30.03.2007 г. на задължението по процесния договор към Бългериън Ритейл
Сървисиз АД гр. София и обратна такава към него на дата 05.03.2014 г.,
ответниците не са уведомени и узнават
една сега( с ИМ), в разрез с императивното
задължение на цедента по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като за тези договори и
разноските по тях не са и не могат да бъдат отговорни, съответно за нотариални и други такси върху материален
интерес)
С Отговора на ИМ са
направени следните възражения срещу иска и обстоятелствата ,на които се
основава:
Възразява се ,че по-голямата
част от процесния договор за кредит по естеството си представлява потребителски
кредит и за него важат правилата по ЗПК в редакцията му до 2010 г. В тази
връзка съгласно чл. 12 от ЗПК, за такъв вид кредит се прилагат разпоредбите на
чл. 143-148 от ЗЗП, а съгласно чл. 13 от същия закон, сключения договор за
потребителски кредит е недействителен ако не са спазени изискванията на чл. 6,
чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от ЗПК. Сочи се също,
че в нарушение на законовите изисквания, в сключения договор за кредит не е уредено право на предсрочно погасяване,
не са посочени разходите свързани с обезпеченията и др., съобразно
действащото тогава законодателство. Като резултат от това, възразява се с отговора ,че уговорките в процесния договор досежно
сумата от 12 950 евро се явяват недействителни.
Възразява се с ОИМ, че всички допълнителни
споразумения, подробно посочени в исковата молба са нищожни.
Ответниците с отговора на ИМ се позовават на практиката
на ВКС по чл. 290 от ГПК по допуснато касационно обжалване по идентичен казус -
осъдителен иск с правно основание чл. 430 от ТЗ, предявен от същия ищец срещу
други физически лица. Сочи се, че становището на ВКС относно такива допълнителни споразумения към договор
за кредит, за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения, върху които се начислява възнаградителна лихва е точно
анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Поради това и всички сключени
допълнителни споразумения са недействителни, тъй като всяка сключена
спогодба върху непозволен договор е нищожна на основание чл. 366 от ЗЗД.
С отговора на ИМ, ответниците оспорват
достоверността на справката по чл. 366 от ГПК, представена от ищеца,
от която се установяват плащания,
въведени до дата 30.09.2019 г., докато в исковата молба се твърди за
непогасяване на 41 вноски за главница и лихва, считано от 10.12.2015 г. без
посочване край на периода.
Сочи се също така в ОИМ, че въпреки
твърденията за пълно неизпълнение от посочената дата през 2015 г., ищецът въвел
и второ твърдение, за настъпила на 13.08.2019 г., предсрочна изискуемост на
кредита, след достигане волеизявлението на банката до ответниците, което твърдение е в противоречие с
представените доказателства и посочената дата на неизпълнение.
С отговора е направено
ВЪЗРАЖЕНИЕ за погасяване по давност за вземанията на ищеца за периода 10.12. 2015
– 20.11.2***г г. - главница и лихви и такси по процесния договор, на основание
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като счита тези плащания за периодични. Също така, се изразява становище, че ако се
приеме наличие на неизпълнение от 2015 г., от посочената в ИМ дата — 10.12.2015г., от която се твърди
неизпълнение от ответниците , моли да се приеме, че на основание чл.18, ал.2 от
процесния договор, че същия автоматично е прекратен и предсрочно изискуем от
дата 10.03.2*** г., от която дата с всички извършени плащания следва да се
погасява само ГЛАВНИЦАТА.
В срока по чл. 372,ал.1 от ГПК, по
делото е постъпила допълнителна искова молба / ДИМ/, подадена от ищеца ,чрез
пълномощника му – адвокат С.З. – САК
С допълнителната искова молба,
ищецът оспорва изцяло подадения от ответниците отговор на исковата молба.
Счита, че всички възражения на ответника, относно оспорването на предявените от
„ЮРОБАНК БЪЛГ АРИЯ” АД искове са неоснователни и недоказани.
Оспорва доводите на
ответниците, че по-голямата част от сключения договор за кредит по естеството
си представлява потребителски кредит и за него важат правилата по ЗПК, като се
позовава на чл. чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК който текст
гласи, че разпоредбите на ЗПК не се прилагат по отношение на договори за
кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху
недвижим имот.
С ДИМ се оспорват доводите на
ответниците, че уговорките в подписаните между страните допълнителни
споразумения са нищожни. Твърди се от ищеца, че по отношение вида на лихвите,
които банките начисляват, в съдебната практика е залегнало становището, че
за банките е създаден специален режим за капитализиране на лихви при определени
условия, докато Анатоцизмът е различен от капитализирането на лихви от
банките.
Твърди се от ищеца ,че уговорката за капитализация, при която към
неизискуемата главница се прибавят лихви, които не са лихви за просрочие, за
разлика от уговорката за анатоцизъм, има новативен характер и съответно е
допустима, за което сочи практика на САС.
Сочи се също така в ДИМ, че
уговорката на страните в допълнителните споразумения за присъединяване на
всички просрочени суми по кредита към редовната /непадежирала и неизискуема/
главница е действителна, тъй като волята на страните е била насочена към
предоговаряне на отношенията им и преструктуриране на задължения по вече
ползван, но необслужван от кредитополучателите кредит.Тава се установявало
от обстоятелството, че ответниците са подавали молби за преструктуриране на
кредита, а с допълнителните споразумения към договора за кредит на практика страните
са договаряли нов падеж за погасяване на просрочените суми, с което са
настъпили благоприятни за
кредитополучателите последици:1/ отпаднало е основанието за начисляване на
наказателни лихви върху просрочените суми; 2/ въведен е дълготраен период /„Период
на облекчено плащане“ или “гратисен период“/. В посочения „Период на облекчено
плащане“ е уговорено кредитополучателят да заплаща главница в размер съгласно
погасителния план, който е в размер на 0 лв. Вноската в посочения период се
състои само от начислена възнаградителна лихва и е съобразена изцяло с
посочения в молбата на клиента възможен размер на плащане; 3/препятствано е
обявяването на предсрочна изискуемост и пристъпването към принудително
изпълнение на кредитните задължения и реализиране на публична продан на
предоставеното обезпечение; 5/ препятствано е задължителното докладване на
кредита като просрочен /необслужван/ в ЦКР на БНБ, което има положително
значение за кредитния статус на длъжниците пред всички кредитни и финансови
институции.
Твърди се с ДИМ ,че въз основа на всяка така подадените молби е
било вземано конкретно извънредно решение на компетентния кредитен орган на
Банката за въвеждане на облекчителни условия за ползването и погасяването на
кредита, като са отчетени декларираните от клиентите временни затруднения в
търговската й дейност, нарастване на битови и др. разходи и пр. Сочи също
така в ДИМ, че с подписване на
допълнителните споразумения към договора за кредит е преструктуриран дългът,
съгласно чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на
рисковите операции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск , в която липсвала забрана
между страните да бъде уговорена възможност за капитализиране на лихви.
Получена е главница в нов размер по съгласие на двете страни.
С ДИМ не се оспорва
обстоятелството, че кредитополучателите са изпълнявали първоначално поетото
задължение за плащане на погасителни вноски по договора за кредит, но
впоследствие са забавили плащанията, което е наложило по тяхна инициатива
преструктуриране на кредита, при това многократно. Твърди, че с това преструктуриране всъщност се формира едно
ново по размер задължение, което е допълнително за кредитополучателите и по
необходимост е свързано с неизпълнение на първоначално договореното.
С ДИМ се оспорва, като неоснователно и недоказано направеното
възражение за изтекла погасителна давност на процесното парично вземане. Ищецът
се позовава се на правилото на чл. 114 ЗЗД и счита за дата на надлежното уведомяване на длъжниците за настъпилата
предсрочна изиекуемост-13.08.2019 г.,като спрямо нея депозираната на 20.11.2019
г. искова молба, по която е образувано настоящото дело, е в рамките на
предвидения в чл. 110 ЗЗД давностен срок.
Твърди се в ДИМ, че възражението за давност е
неоснователно също и за вноските с изтекъл падеж, тъй като ответниците са
спрели да заплащат дължимите месечни погасителни вноски за главница от дата
10.12.2015 г. и следователно исковата молба е подадена в рамките на
5-годишния срок, на 20.11.2019 г.
Отделно се подчертава в доп.
искова молба, че ищецът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД не претендира договорни лихви, които се погасяват с кратката 3-годшпна
давност.
Не на последно място,сочи се от
ищеца, че кредитът е обявен за предсрочно и изцяло изискуем по надлежния ред.
Обстоятелството, че длъжницата М.В. не е предала на другите двама ответници
уведомлението за обявяване на предсрочна изиекуемост, е ирелевантно, тъй като,
съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1-4 ГПК уведомлението се счита за редовно
връчено, когато е връчено на лице, живеещо на адреса и съгласило се да го
приеме.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК, от ответниците ,чрез
пълномощника им – адв. Д. П. е постъпил допълнителен отговор на исковата молба.
С допълнителния отговор,
ответниците оспорват изцяло твърденията на ищеца, както и позоваването му на
практиката на Софийски апелативен съд.
Посочва се в доп. отговор,че посоченото решение е в противоречие с
практиката на ВКС, обективирана в решение № 66/29.07.2019 г. по ТД №
1504/2018 г. на ВКС, ТК, II ТО. В същото решение е разгледан случай по
аналогично предявен от същия ищец иск. Твърди се от ответниците , че
с това решение ВКС е дал ясно разрешение
относно тълкуване разпоредбите на законите и подзаконовите нормативни актове,
регламентиращи спорното право.
Оспорва се
от ответниците, че не са подписали доброволно допълнителните споразумения към процесния договор
за кредит, тъй като не са имали избор, защото банката е
надмощната страна в правоотношението с кредитополучателите. Сочи също
така, че волята на ФЛ-кредитополучател е
била без значение в хода на преговори за
предоговаряне плащането на кредита, тъй като
кредитополучател-ответник не е в позиция да договаря конкретни условия,
а единствено да подпише предложената му бланка на договор и то поради промяна
на икономическите условия в неговата сфера водещи до невъзможност за редовно
или цялостно обслужване на отпуснатия му кредит.
Оспорва се в допълнителния отговор, твърдението на
ищеца, че от 2015г.е налице пълно
неизпълнение от страна на ответниците, което е видно и от
представените вносни бележки. Сочи се също така, че вноски по кредита са
правени, за което е представил писмени доказателства с отговора на ИМ и
допълнително е открил такива, които
представя в заверено копие ведно със справка в табличен вид за отразяването им.
С определение по реда на чл.
374 от ГПК ,съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, изготвил
е проект за доклад, който им е съобщен. На страните е дадена възможност в
седмодневен срок да представят становища по проекта за доклад, каквито не са
постъпили, поради което е приет за окончателен.
В първото по делото заседание,
ищецът ,чрез пълномощника си- адвокат П.Б. е заявил ,че поддържа предявените
искове, както и всички оспорвания направени с допълнителната искова молба.
Ответниците ,чрез пълномощника
си – адвокат Д.П. поддържат всички възражения, направени с отговора и допълнителния
отговор на исковата молба, относно наличието на нищожни клаузи в договора за
кредит, нищожност на допълнителните споразумения поради техния неравноправен
характер, както и възражението за погасени по давност вноски в посочения
период.
Съдът като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните
по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА и ПРАВНА СТРАНА:
Безспорно е между страните и
това се установява от представените и
приобщени като писмени доказателства по делото: Договор банков кредит за покупка на недвижим имот HL2***9/07.03.2007г , сключените към
него допълнителни споразумения, ;Нот . акт за покупко продажба на недвижим имот
№ 164,т.3 ,рег. № 3143 /2007г; Нот. акт за учредяване на договорна ипотека №
165, том ІІІ, рег. № 3144/2007г – двата на Нотариус С. И. ,
че между ищеца като кредитодател и ответниците, в качеството на
кредитополучатели, е сключен на 07.032007г. договор за кредит в размер на 18 450
евро, от които 5 500 евро – за покупка на недвижим имот: Апартамент
№ 29, находящ се в гр. Плевен, жк „Стортгозия „,****, ет.5, със застроена площ
45.75 кв.м., ведно с прилежащи идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж и 12 950 евро за други разплащания. По силата на
този договор, кредитополучателите са се
задължили да погасят кредита в срок от 264 месеца, считано от датата на
откриване заемната сметка, на равни месечни вноски в същата валута. Ответниците
по силата на чл. 3,ал.1 от Договора, са
се съгласили, че за първата година от срока за издължаване на кредита да
заплащат на банката фиксирана годишна лихва в размер на 1.5%. По силата на чл.3,ал.2
от договора за кредит, кредитополучателите – ответници, са се съгласили за
всяка следваща година до крайния срок за издължаване на кредита да заплащат на Банката годишна лихва в размер на сбора от Базовия
лихвен процент(БЛП) за жилищни нужди в евро, валиден за съответния период на
начисляване лихвата ,плюс договорна надбавка от 1.4 пункта.Към момента на
сключване договор аз кредит, БЛП е в размер на 6%.
В Чл.3,ал.4 от Договора,
страните по него са се съгласили при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателите да дължат наказателна
лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита
плюс наказателна надбавка от 10 (десет)
10 пункта. Съгласно чл.4 от договора, кредитополучателите са се задължили да
заплащат на Банката – кредитодател
следните такси: еднократна такса за управление 1.5% върху размера
на разрешения кредит, платима при усвояване на кредита; годишна такса в
размер на 0.1% върху размера на непогасената главница към началото на всяка
година; административна такса за обработка на документи в размер на 20 лв.,
платима при подаване молба за кредит.
Съгласно чл. 6,ал.1 от
процесния договор, размерът на равните месечни
вноски , включващи главница и лихва е в размер на 82.09 евро – през първата
година от срока за издължаване; 135.88 евро за всяка следваща година до крайния
срок за издържаване на кредита. В чл.
6 ал.3 от Договора за кредит е записано ,че“ в случай че по време на действие на договора Банката промени БЛП за
жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определение в ал.1,т2
се променя автоматечно , в съответствие с промяната, за което
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, с подписването на настоящия договор дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие“.
Не се спори между страните ,че след
учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка по Договора за
кредит ответниците усвоили кредит в общ размер на 18 450 евро - банково бордеро
№ 939897/12.03.2007 г. Безспорно е също ,че с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 164, том Ш, per. №
3143, дело № 309 от 2007 г. на нотариус С. И., нотариус при PC-Плевен, вписан под № *** в НК ответниците П.Б.В., Б.П.В. и М.Т.В., ЕГН закупиха апартамент,
находящ се в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия”, ***. За обезпечаване вземанията на
банката по договора за кредит, с Нотариален акт № 165, том III, per. № 3144, дело № 310 от 2007 г. на нотариус С. И.,
нотариус при PC-Плевен, вписан под № *** в НК. в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от
07.03.2007 г. учредена договорна ипотека
върху закупения с кредита апартамент.
От представените от ищеца при
размяната на книжата , копия от два договора за прехвърляне на вземания(л.
77-86) се установява ,че с Договор за цесия от 30.03.2007г. за прехвърляне на вземания по
договори за кредит „ЮРОБАНЕС БЪЛГАРИЯ” АД в качеството си на цедент прехвърлил
на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД с ЕИК *** ( БРС АД), в качеството му на
цесионер, всички свои вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г.
Впоследствие
с втори Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договор за кредит от
05.03.2014 г., БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на цедент
прехвърли обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на цесионер всички
вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г.
Видно от представените от ищеца
,като писмени доказателства по делото шест бр. допълнителни споразумения към
процесния договор за кредит , същите са сключени между БРТ АД и ответниците на
от 09.03.2009 г., 21.04.2010 г., ; 29.09.2010 г.; от 30.09.2010 г.; от 25.05.2011 г., и от 17.07.2012 г. С Допълнително споразумение от 09.03.2009 г,
чл. IV от Допълнително споразумение от 21.04.2010 г„ чл. 4, ал. 1 от
Допълнително споразумение от 30.09.2010 г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително
споразумение от 25.05.2011 г., чл. 4, ал. 1 от Допълнително споразумение от
17.07.2012 г. размерът на главницата по кредита е променен, като всички дължими
от кредитополучателите плащания във връзка с кредита, в т.ч. просрочените
главница, лихви и такси по договора са служебно преоформени от чрез натрупването им към редовната усвоена и
непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит. Като резултат
от това преоформяне размерът на главница,
посочена като усвоена е нараснал на сума в общ размер на 21 221, 49 евро.
На основание чл. 18, ал. 1 от
договора за кредит, ищецът е изпратил до ответниците Нот. покана per.
номер 5785, т.1/ 20.06.2019г.(л.94
, чрез нотариус С. И., вписан в НК, с
район на действие PC - Плевен. В НП е
посочено ,че поради просрочие на задълженията по кредита в размер на 41 вноски
за главница и 41 вноски за лихва –
общо 9 800.94 евро, го обявява за изцяло и предсрочно изискуем.
Посочено е също в НП, че в резултат на обявената предсрочна изискуемост
ответниците дължат на банката общо
25 655.02.евро, от които 18.496.33 евро – главница, 7 131.15 евро –
лихви, и 27.54 евра – такси. Видно от
разписки за връчване от 13.08.2019г. , нотариалната покана до адресати П.Б. Валчев и Б.П.В.
е връчена на М.Т.В. – майка на първия и съпруга на втория,със задължение
да я им я предаде. Нотариалната покана е
връчена на ответника М.В. лично на 13.08.2019г.
Спорни по делото са въпросите
относно: общата сума на дължимите и неизплатени от ответниците вноски по
кредита за главница; относно вида на
договора за кредит, по отношение на сумата 12 950 евро, отпусната за други
разплащания, за която се възразява ,че важат правилата по Закона за
потребителския кредит; относно датата, когато ответниците са престанали да
обслужват кредита, настъпила ли е по отношение на всеки един ответник
предсрочната изискуемост и на коя дата; има ли действие по отношение на
ответниците първия договор за цесия; има ли нищожни клаузи в процесния договор
за кредит, поради тяхната неравнопправност и поради противоречие със закона и ; нищожни ли са
сключените към него допълнителни споразумения поради допускащи олихвяване на лихви, в противоречие
със закона чл.10,ал.3 от ЗЗД; и несъобщаване цесията н на длъжниците; погасено
ли е вземането на банката за главница изцяло или отчасти поради изтекла
давност.
За изясняване на спорните по
делото въпроси, относно броя и размера на непогасените месечни вноски по
кредита, съдът е назначил изготвянето на
съдебно – счетоводна експертиза, заключението на която е изготвено от
вещото лице Т. Илиев в два варианта. Първият – като са взети предвид счетоводните
записи при ищеца, допълнителните споразумения и промените в лихвения процент
. Вторият вариант е съгласно първоначалния договор за кредит без
нищожните му клаузи в частта относно едностранната промяна на БЛП и без
условията в допълнителните споразумения.
В чл.24 от Договора ответниците
са дали съгласие банката едностранно да прехвърли вземанията си по договора на
дружества от групата на И Еф Джи Юробанк, включително на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД гр. Банката се е възползвала от това си право на 30.03.2007г., като с Договор за цесия от
тази дата е прехвърлила вземанията си по процесния доовор на „ БРС“ АД.
По делото не са представени от
ищеца, писмени доказателства, удостоверяващи,че банката в качеството си на
кредитор надлежно е уведомил ответниците за прехвърляне вземането си по
процесния договор за кредит на „БРС“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл.
99,ал.4 от ЗЗД прехвърлянето (на вземането)
има действие спрямо третото лице
и спрямо длъжника от деня , когато то бъде съобщено на последните.
Съдът намира ,че с оглед на
така установеното обстоятелство, договорът за цесия от 30 март 2007г .не е
произвел действие по отношение на ответниците, тъй като не им е надлежно
съобщен от предишния кредитор.
Този съдебен състав не споделя
казусната практика на някои съдилища, че след като длъжниците са подписали допълнително споразумение, без да отразят
писмени възражения, следва извод, че те са знаели за цесиите, след като са
договаряли с цесионера, въпреки ,че цесията не им е била съобщена от предходния
кредитор .Въведеното от законодателя изискване е съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението
до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия
кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно
решение № 1 от 11.11.1954,както и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
Обстоятелството ,че между цесионера
БРС АД и ответниците са подписани шест допълнителни споразумения не е доказателство, че цесията им е надлежно
съобщена от ищеца, в качеството му на кредитор по Договора за кредит, нито ,че
ответсиците изобщо са узнали за нея.
На първо място, няма
доказателства, че ответниците са разбрали ,че подписват допълнителните
споразумения с цесионер, а не с Банката, тъй като видно от тяхното съдържание,
„БРС“ АД е представлявано от
пълномощниците Ирен Иванов Игнатова и Татяна Цветанова Божинова. Същите
две лица са представлявали и Банката с предходно наименование „Българска
пощенска банка“ АД при подписването на процесния договора за кредит, в
качеството им на търговски пълномощници, поради което длъжниците не са имали възможност да
предположат дори ,че Банката е прехвърлила вземането си .
Видно от писмените
доказателства по делото – установяващи правените от ответниците погасителните
вноски(л.141-287) се установява, че до
подаване на исковата молба, ответниците са погасявали задълженията си в клон на
банката- ищец, с предходно наименование“ Българска пощенска банка“ АД по една и съща сметка за целия период от
отпускане на кредита до предявяване на
исковете по настоящото дело.
От представените и приети ,
като писмени доказателства по делото 3 бр. молби за преструктуриране на
кредита(л.366-378) е видно, че молбите от 15.04.2010г. е п Вх.№ 3801;Молба Вх.
рег.№ 28.09.2010г. и Молба Вх. рег.№
5376/11.05 2011г. са подадени до
„Юробанк“ АД, . Това сочи, че ответниците до завеждането на иска, нито са
узнали, нито са предполагали, че задължението им по договора за кредит са били
прехвърлени на „БРС“ АД .
В резултат на така установените
обстоятелства, съдът намира за доказано по делото възражението на ответниците
,че след като първата цесия не е надлежно съобщена на длъжниците, то кякто тя,
така и всички допълнителни споразумения
не са произвели действие по отношение на ответниците и не са довели до промяна в условията на сключения с
ищеца Договор за банков ипотечен кредит
От друга страна, видно от
разпоредбата на чл. 99 ЗЗЗД цесионерът придобива
само едно вече възникнало вземане, но не
замесва кредитора като страна по
договора за кредит и поради това няма правомощия да променя неговите условия,
дори ако цесията бе надлежно съобщена на длъжниците по реда на чл.99,ал.4 от ЗЗД. В случая БРС АД не е действал и като пълномощник на Банката, поради
което всички допълнителни споразумения са недействителни, като сключени с лице,
което не е страна по договора за кредит и няма представителни пълномощия по
отношение на кредитодателя.
С оглед възражението за нищожност на сключените
допълнителни споразумения ,съдът следва да се произнесе,
тъй като е задължен служебно да следи за действителността на договорите ,дори
да няма изрично възражение или искане от страните.
От съдържанието на въпросните допълнителни
споразумения се установява ,че с тях във вреда на длъжниците е увеличен размера
на начално усвоената главница , чрез прибавяне към нея на всички просрочени
вноски за главница ,лихви и такси. Според споразуменията,
общият сбор на суми за просрочени вноски за главница, лихви и такси, неплатени
и с настъпил падеж към датата на сключването им, се преоформят чрез натрупване
към редовната главница. С подписване на споразуменията банката ще извършва служебно
необходимите действия по преоформяне на задълженията, като общият им размер се
нарича „общ дълг“. Уговаряна е промяна в размера на възнаградителната лихва,
който не винаги е посочват ясно в споразумението, а е предоставяно едностранно
право на банката при неизпълнение на облекчените условия от длъжниците тя да
определя новия погасителен план и вноски; променя се падежа на месечните вноски
; дава се периоди от шест или дванадесет месеца, наричан „облекчен период“,
през който да се заплаща лихва в намален размер, като след изтичане на тези
срокове лихвата отново е договорената, но при неплащане на вноските в тези
„облекчени периоди“, банката определя нов погасителен план. Към споразуменията са
представени и копия от погасителни планове, за които няма данни да са подписани
от длъжниците.
Видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, с Допълнително споразумението от 09.03.2009г.
е констатирано, че размера на задълженията на
ответниците към тази дата е 17572,48 от които Редовна главница — 17450.12 евро
; просрочена лихва —122.37
евро.Договорено е еднократно погасяване на кредита със сумата от 160.72
врео.Просрочените суми за лихви се преоформят служебно чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата.
В Допълнително споразумение от 03.09.2009г е
посочено ,че страните са се съгласили, че кредитополучателят
ползва 12 месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява
годишната лихва в размер на договора за кредит, но плаща намалени месечни вноски.
След изтичане на този 12
месечен период върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода
на облекчено погасяване лихва, като договорната лихва за следващите месеци е
съгласно договора за кредит.
С Допълнително споразумение ог 21.04.2010 г.
е констатирано, че размера на
задълженията е следният: Просрочена главница — 28,57 евро Просрочена лихва —
239,12 евро Редовна главница — 17 826,04 евро Редовна лихва — 41,81 евро
Просрочени такси — 25.10 евро
Договорено е еднократно
погасяване на кредита със сумата от 160.72 евро. Просрочените суми се
преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата.
Страните са се съгласили, че
кредитополучателят ползва 6 месечен период на облекчено погасяване, през който
се начислява годишната лихва в размер на договора за кредит — 6,62 %. След
изтичане на този период, се договоря годишна лихва от сбора на БЛП плюс
надбавка от 1,36%. При неплащане на две поредни вноски по това споразумение,
кредитополучателят губи правото си на облекчено погасяване.
В това допълнително
споразумение е договорено, че кредитополучателят заплаща на банката и месечна
такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на
една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж съгласно чл.7 от
договора за кредит в размер определен съгласно Тарифата на банката.
С Допълнително
споразумение на 29.09.2010 г. страните са се съгласили
да прекратят действието на въведено облекчено погасяване на дълга.
С Доп.
споразумение 30.09.2010 г. е констатирано, че размера на задълженията е
следният: Просрочена главница — 0.17 евро Просрочена лихва —
499,97 евро Редовна главница — 18 159,15 евро Просрочени застраховки — 20.19
евро Просрочени такси — 34,26 евро. Договорено е заплащане на сумата от
53 евро за влизане на споразумението в сила.
Просрочените суми се преоформят служебно
чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата.
Страните са се съгласили, че
кредитополучателят ползва шест месечен период на облекчено погасяване, през
който се начислява годишната лихва в размер на договора за кредит — 3,41 % и
погасителни вноски от 53 евро. След изтичане на този период, се договоря
годишна лихва от сбора на БЛП плюс надбавка от 1,79%. При неплащане на две
поредни вноски по това споразумение, кредитополучателят губи правото си на
облекчено погасяване.
С Доп.
споразумение от 25.05.2011
г. е сключено допълнително с е констатирано,
че размера на задълженията е следният:
Просрочена главница — 31.49
евро Просрочена лихва — 155,59 евро Редовна главница — 18 676.74 евро
Просрочени такси — 4.09 евро
Просрочените суми се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена, част от
главницата. Съгласно споразумението, кредитополучателят ползва 12 месечен
период на облекчено погасяване, през който се заплащат вноски по 94 евро
месечно. След изтичане на този период върху дълга се натрупва начислената но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което кредитополучателят
е дал своето съгласие.
С допълнително споразумение
17.07.2012 г. е констатирано, че размера на задълженията е следният: Просрочена
главница — 73,81евро Просрочена лихва — 335.41 евро Редовна главница — 19
582,46 евро
Просрочените суми се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата.
Страните са се съгласили, че
кредитополучателят ползва шест месечен период на облекчено погасяване, през
който се заплащат вноски по 105 евро месечно — с годишен лихвен процент БЛП
намален с 2.15%. След изтичане на този период върху дълга се натрупва
начислената но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което
кредитополучателят е дал своето съгласие.
След този период е договорен
лихва процент в размер на сбора на БАП на банката плюс 2,13 %.
От заключението на в.л. Т. И., се установява , че с
допълнителните споразумения са
предвидени и са извършени два вида капитализиране на дълга чрез прибавяне към
размера на редовната главницата на просрочените
задължени за главници, лихви и такси. В резултат на тези
капитализации сумата за редовна, с ненастъпил падеж главница, се увеличава с
всяко следващо споразумение. „Първата“
капитализация е към момента на сключване на споразумението, когато просрочените
неплатени задължения за главница, лихви и такси към датата на подписването му
се прибавят към размера на редовния дълг, в резултат на което редовната главница
се увеличава.
Втората капитализация е свързана
с уговорените така наречени „облекчени
периоди“, при което за шестмесечен период /или 12– месечен/, се отлагана
плащане на дължима лихва. След изтичане на срока настъпва падежа на
отложената лихва и ако тя не се заплати, банката прибавя тази лихва към
главницата и тя се превръща в главница като част от дълга, която се
олихвява отново с договорни и наказателни лихви.
В таблица на л.12 от
заключението, вещото лице е посочило сумите с които банката е увеличила размера
на редовната главницата с ненастъпил падеж, в резултат на допълнителните споразумения.
В крайна сметка само за периода от
12.03.2010г до 10.02.2013г. главницата с ненастъпил падеж е увеличена (капитализирана)
със сума в размер на 2 771.45 евро.
Последното плащане по
кредите,според от заключението на л.е
на 30.09.2019г. в размер на 153.39 евро,
с която сума според записите в счетоводството на банката са погасени главница
по вноски с падежи до 10.05.2***г., частично вноска за м. февруари, март – май
2***г. От представените с отговорите на ИМ писмени доказателства се установява
,че ответниците са внесли за погасяване на кредита : 300 лева на 29.10.2019г,. и след подаването на исковата молба 250 лева на 28.11.2019г и 250 лева
на 17.12.2019г.
В т.4 от заключението ,вещото
лице установило на база писмените доказателства по делото и проверка в
счетоводството на банката ,че до
подаване на исковата молба, ответниците са заплатили общо 14 817.96
евро.Съгласно счетоводните записи на банката с тази сума са погасени Главница — 2 872,33 евро Лихви — 11 349,64 евро
Такси — 492,15 евро Застраховки —103,84 евро. Отделно са погасени нотариални
такси в размер на 539,55 лв. Всички приложени документи от ответника са послужили
за погасяване на задължението по договора за кредит.
В т.5 от заключението на в.л. е
отразено ,че от сключване на договора до обявяване на вземанията по него за
предсрочно изискуеми лихвеният процент е изменян с оглед промяната на базовият
лихвен процент от една страна, а от друга, с оглед предоговаряне на надбавка,
или договаряне на фиксиран лихвен процент. В
табличен вид на л. 11 от закл.(л.358-359) е посочено движението на
Базовият лихвен процент, който още в първоначално сключеният договор е
посочено, че в случай че банката промени този процент, размера на лихвата и
съответно размера на месечните погасителни вноски се променя автоматично. От
таблицата е видно ,че за периода от
сключване на договора до 10.02.2013г банката едностранно е увеличила
договорната лихва чрез промени в БЛП и договорната надбавка от 7.75% съгласно
Договора за кредит до 10.33 %.
Съдът намира ,че всички допълнителни споразумения, сами по
себе си са нищожни на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10 ал.3 от ЗЗД,, дори
ако първата цесия би била редовно съобщена на ответниците и произвела действие.
Съдът приема,че са нищожни всички уговорки, с които е
предвидено по споразуменията капитализиране главница , лихви с настъпил падеж,
както и на наказателни лихви и такси, чрез прибавянето им към размера на
редовната главница. Увеличената главница
е заложена в новите погасителни планове и върху нея са начислявани договорна и
наказателна лихва. В резултат на това обективно е налице прибавяне на изтекла
лихва към главницата и повторното й олихвяване с уговорената договорна и
наказателна лихва, което представлява анатоцизъм.
Клаузите
са нищожни, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10
ал.3 от ЗЗД, според която олихвяването на изтекли лихви става съобразно
наредбите на БНБ – когато законът изрично го допуска и по реда и условията на
нормативен акт. Уговарянето на лихва
върху лихва е допустимо в отношенията между търговци /чл. 294, ал. 2 ТЗ/, в
хипотезата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ТЗ. Действащата
нормативна база не е предвидила възможността в гражданските отношения да бъде уговаряно начисляването на лихва върху
лихва.
Клаузите,
съгласно които непогасените вноски за главнциа с настъпил падеж ,както и
таксите се преоформят служебно от
банката , чрез прибавянето им към редовната главна също са нищожни, на
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, като неравноправни,противоречащи на добрите нрави и
заобикалящи закона- чл.110 и чл.110 ЗЗД. Чрез прибавянето на
просрочените вноски за главница и такси
към главницата с ненастъпил падеж, банката отново олихвява вече
олихвената просрочена главница, както и таксите, което води до значително увеличение крайният размер на
цената, на предоставената от банката
услуга, явно превърнала се в непосилна за плащане от ответниците. Така, възползвайки се от собственото си
бездействие, като кредитор ,вместо да търси по надлежния ред вземанията си за просрочените
вноски за главница и такси, банката от позицията на по- силната страна, служебно
ги прибавя към главницата с ненастъпил падеж. Тези уговорки грубо
нарушават изискванията за
добросъвестност. Освен това са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2,т.2 от
ЗЗП, защото така изключват или ограничават правата на потребителя –
кредитополучател да се позове на изтекла погасителна давност, произтичащи от
чл.110 и чл.111 от ЗЗД, по отношение на търговеца или доставчика при пълно или частично неизпълнение или
неточно изпълнение на договорни задължения.
С Клаузи за капилазация на такси и просрочени вноски за главница,
банката на практика заобикаля разпоредбите на чл. 110 и чл.111 от ЗЗД.
Несъстоятелни са доводите на
ищеца, че в случая банката имала право да
капитализира просрочените задължения за главница, лихви и такси по силата на
чл.13 от Наредба № 9/ 03.04.2008г за
оценка и класифициране рисковите експозиции на банката …..“ Съдът намира доводите на ищеца за
необосновани.
Предвидената в чл.10,ал.3 от ЗЗД законодателна
делегация на БНБ по отношение олихвяването на лихви изобщо не е била упражнена,
поради което няма каквото и да било
нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви в посочената Наредба № 9/
03.04.2008г. Нито пък е била предвидена възможност при преструктурирането на
рисковите експозиции на банката ,чрез споразумения по чл. 13.,ал.2 ,вр.с
ал.1 към главницата на дълга да се
прибавят просрочени вноски за главница и лихви , както и за такси. Предмет на регламентиране в чл. 13 от Наредба
№ 9/ 2008г. е да дефинира понятието „преструктурирането
на експозициите носещи загуби“, в
които попадат и кредитите. От текста на чл.13, ал.1от Наредба 9/2008г е видно, че при влошаване финансовото състояние на
длъжника, водещо до невъзможност да изплаща дълга си , банката може да му
направи отстъпки, които не би направила при други обстоятелства. В ал.2 се посочва ,как се изменят
първоначалните условия, между които е намаление на дълга за главница и или
лихви, замяна срещу собственост и други отстъпки, с изключение на промени в
договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива.
Според чл.13,ал.3 от Наредбата, не е
преструктурирана експозиция, когато са налице
едновременно ,следните условия: 1/
договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на
главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на
паричните потоци по условията на допълнителните споразумения; 2/ банката има
основание да счита, че ще събере главницата и лихвите; 3/ не са налице
обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на длъжника.
Видно от цитираните разпоредби, ключово за
наличието на преструктуриране по см. на чл.13 от цитираната наредба е даването
на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на невъзможност да се плати в
срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено финансово състояние
Според чл.13,ал.1 Наредбата акцентира се върху
това, че преструктурирането се изразява в даване на финансови отстъпки от
банката, като е налице примерното им изброяване. От него е видно, че
отстъпката към длъжника намира израз в намаляване на дълга – главница и/или
лихви, а не в увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при
по-изгодни за длъжника условия (рефинансиране) и други.
В този смисъл е Решение № 66/ 29.07.2019г на ВКС, 2-ро т.о,
по т.д. № 1504/ 2018г. , Решение № 275 от
15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК, ; Решение № 108 от 28.10.2015 г. на БАС по в. т. д. №
224/2015 г.; Решение № 706 от
19.07.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1922/2003 г.,II т.о.. В настоящият
случай, т.н.“капитализации“ на просрочените вноски по договора, са довели не до
облекчаване положението на затруднените длъжници, а за прогресивно нарастване
на дълга, чрез увеличаване на главницата и водещо до невъзможност за
погасяването му .
Дори и да е номинално прибавено към
главницата, по своето основание вземането за лихви продължава да е вземане за
лихви, защото по произход то няма нищо общо с първоначалното договорно
основание, на което вземането за главница е възникнало. Ето защо, щом вземането за изтекли лихви е било променено
на главница, върху която се начисляват лихви, е налице анатоцизъм, което води
до нищожност на споразуменията за „служебно преоформяне” на дълга на основание
чл.26, ал.1 ,предл. 1-во, във вр. чл.10, ал.3 ЗЗД
Поради това уговорките в
споразуменията, в резултат на което има капитализация, са нищожни и не могат да
намерят приложение в отношенията на страните, съответно не следва да се взимат
предвид при определяне на размера на дълга.
По възражението за наличието на нищожни клаузи в
Договора за банков кредит за покупка на недвижим имот HL 2***9/ 07.03.2007г. и неговата
същност.
На първо място следва да се отбележи, че след като вземането на
банката по процесния кредит е обезпечено с учредена ипотека, то независимо от
обстоятелството ,че част от сумата на отпуснатия кредит в размер на 12 950 евро е за други разплащания, то този кредит е
ипотечен и по отношение на него не се прилагат разпоредбите на Закона за
потребителските кредити (ЗПК). На общо основание, обаче се прилагат
разпоредбите на Закона за защита на потребителите(ЗЗП) в редакцията му към
датата на сключване на Договора 07.03.2007г .
Страните са сключили договор за банков кредит по смисъла
на чл.430 от ТЗ във вр. с чл.240 от ЗЗД, който е търговска сделка, извършвана
от ищеца по занятие, но не се явява такава за ответниците, които са физически
лица /потребители по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП/, поради което в отношенията с тях не се
прилагат правилата за търговски сделки. Уговорената сума от 18
450 евро реално е предадена на кредитополучателите по посочената в договора
банкова сметка, ***но уговореното – с лихва, явяваща се възнаграждението на
банката за ползване на средствата, с неустойка за забавено плащане на
уговорените анюитетни месечни вноски, ведно с такси по обслужване на кредита от
банката.
Нищожна според съда се явяват клаузите на чл.3 ал.6 и чл. 6,ал.3 от договора.
Съгласно чл. 3,ал.6 от Договора „Действащият
БЛП на банката за евро не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Според
клаузата чл.6,ал.3 ,
в случай,че по време действието на
договора Банката промени БЛП за жилищни
кредити в евро, размерът на погасителните вноски , определени в ал.1 ,т.2 се
променят автоматично, за което кредитополучателят дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие.
В резултат на посочените договорни клаузи,
банката едностранно, без съгласието на ответниците, е изменяла
възнаградителната лихва, която прилага, и в резултата на това е променяна и
наказателната лихва.
Видно от
заключението на СЧЕ,т.5 представено и в табличен вид,
от сключването на договора до датата на твърдяната предсрочна изискуемост, ,
лихвеният процент е изменян едностранно
от банката, поради промяната в БЛП и промяна в договорената надбавка. Така банката променила БЛП от договорените 6%,
който е нараснал към 10.09.2012г на
8.45% и до 8.20% към 10.09.2012г. Съответно
договорната лихва, т.е. цената на предоставената на ответниците банкова услуга,
е нараснала от договорените 7.75% до 10.33% само за посочения период от пет
години Според съда предпоставките за
неравноправност на цитираните хипотези са налице, защото с клаузата на чл.3
ал.6 банката си е запазила правото едностранно да променя БЛП по жилищните
кредити без да посочи в договора при какви условия може да стори това и без да
е предвидено реципрочно право за ответниците, в качеството им на потребители по
смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, да се откажат от договора. Тази
уговорка е във вреда на ответниците, защото в резултат на нея банката е
променяла едностранно договорния и оттук наказателни лихвен процент, без да е
ясно защо го е направила, по какъв механизъм, при какви условия, а това не
отговаря на изискванията за добросъвестност и е довело до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, изразило се
в просрочване и неплащане на задълженията от ответниците,
Нищожността е на основание чл.143 т.10 и т.11
ит.12 във вр. с чл.146 ал.1 от ЗЗП, според които нищожна
като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и
като дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора.
Във формираната постоянна
практика е прието, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща
възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз
основа на непредвидено в самия договор основание е неравноправна, с оглед
общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП, когато такова договорено изменение не е
свързано с обективни обстоятелства, които да са извън контрола на доставчика на услугата,.
Съгласно решение № 95/13.09.2***г. по т.
дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. методът на изчисляване на съответния
лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на
всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков
кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между страните съгласие за
начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице
конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент
от съдържанието на този вид банкови сделки. „Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за
кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП . „
Прието
е, че разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП изключва неравноправността при
клаузи със смисъла по чл.143, т.7, 10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове
сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и
контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива фактори
/колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия
пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на цената
/лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема
характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини,
които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт
на търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят
да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея.
Съдът
намира ,че в настоящия спор, ищецът не е доказал пълно и главно, че органът на
банката КУАП е променял БЛП за жилищните кредити в евро, поради външни,
обективни и извън контрола на банката причини, поради което в настоящия случай
не е приложимо правилото на чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП. Също така, Договорът
за кредит не съдържа и методиката, по която КУАП изменя БЛП,така ,че кредитополучателят
при подписването му да е в състояние да се ориентира и прецени евентуалните рискове.
Поради това съдът приема, че посочените клаузи от
процесния договор за кредит са нищожни ,като неравноправни, в резултат на което
банката не е имала договорно основание едностранно да изменя възнаградителния
лихвен процент и в резултат на него – наказателната лихва. Съответно не е имала
право да променя едностранно размера на месечните погасителни вноски. Измененията не могат да се противопоставят и
да обвържат насрещната страна, поради което следва дългът да се изчислява
съобразно първоначално уговорените условия за лихва, така както вещото лице е
дало заключение във втория вариант на съдебно счетоводната експертиза.
От писмените
доказателства по делото ,представени с отговора на исковата молба - документи
за погасяване на месечните вноски, се
установява,че ответниците не са прекратявали обслужването на кредита, но не са
изпълнявали задълженията си по договора си точно. Внасяли са суми, с които не
са покривали пълния размер на месечната анюитетна вноска , както и вноските не
са погасявани винаги на датата на падежа.
В т. 5 от заключението на СЧЕ ,вещото лице е
установило ,че общият размер на сумите
,които ответниците са внесли до датата на подаване исковата молба е 14817, 96 евро. които не са достатъчни за покриване на всички изискуеми
задължения, изчислени от вещото лице, съгласно втория вариант –
т.5. В този вариант не са взети
предвид недействителните допълнителни
споразумения , и нищожните клаузи на договора , довели до нарастване на
редовната главница в резултат на капитализация и едностранно увеличен лихвен процент и
съответно – увеличение размера на
месечните вноски. Съдът приема заключеното на вещото лице, по втория представен
вариант, тъй като е обосновано на писмените доказателства по делото и не са
взети предвид нищожните клаузи на договора, както и недействителните
допълнителни споразумения,съдържащи нищожни клаузи.
В
.т.5 от констативно съобразителната частна СЧЕ в таблица на л. 6-8 от заключението
, на което съдът дава вяра и приема, тъй като е съобразено с уговорките по договора и
действащите правила на материалния закон за договор за кредит, сключен с
физически лица /потребители/, е отразен размера на договорените месечни вноски
,вкл. главница и лихви, които ответниците са се задължили да погасяват всеки
месец. Вещото лице е дало заключение ,че съгласно действащите условия на Договора за кредит, размерът на месечната
погасителна вноска е 138.88 евро, включваща главница и договорна лихва. Така, с внесената от ответниците сума общо
14 817.96 лева. Вещото лице е дало заключение,че ответниците с внесената
сума са покрили задълженията си по кредита
изцяло за 109 вноски с падежи до
14.04.2***г., както и частично вноска с падеж 12.07.2***г., от която
непогасената част е 54.22 евро –главница и 0.47 евро – лихва.
Съгласно
приетия от съда втори вариант от заключението на СЧЕ, към 13.08.2019г.,-
дата на предсрочна изискуемост, задължението за главница и лихви е следното: Задължението
за главница ще възлиза на — 11 414,95 евро редовна главница и 2 392,07 евро
просрочена главница – общо дължима главница
в размер на 13 807.02 евро.
Договорната
лихва за периода от 12,05,2*** г. до 13,08,2019 г. ще възлиза на 3 048,64 евро;
Мораторна лихва — 673,77 евро към 13,08,2019 г.
Дължими
такси управление - 37,86 евро
Към
14.11.2019г( дата на завеждане ИМ
20.11.2019г) - задълженията възлиза на 11 208,23 евро редовна главница и 2
598,79 евро просрочена главница
Договорната
лихва за периода от 12,05,2*** г. до 14,11,2019 г. ще възлиза на 3 263,18 евро;
Мораторна лихва — 783,80 евро към 14,11,2019 г.
Дължими
такси управление — 37,86 евро.
Относно възражението ,че не е настъпила
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на 13.08.2019г, съдът намира това
възражение за недоказано.
Съгласно клаузата на чл.
18.,ал.1 от Договора за кредит, при
непогасяването на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е
задължение по настоящия договор, Банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем. В исковата молба се твърди, че към 11.04.2019г.
ответниците не са погасили 41 вноски за главница считано от 10.12.2015г. и 41
вноски за лихва считано от същата дата, поради което банката е обявила кредита
за изцяло и предсрочно изискуем. Тъй като ответниците не са изпълнявали точно
задълженията си по чл. 10 ,т.1 от Договора за кредит, да погасяват ползвания
кредит по реда , в сроковете и при условията на договора, то на основание чл.
18,ал.1,пр.2 от Договора, за банката е ищец е възникнало основание да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
Кредитът е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем с нотариална покана , рег. № 5758/20.06.2019г., на Нотариус
С. И., която е връчена на ответниците П.В. и Б.В. по реда на чл.50 от Закона за
нотариусите вр. с чл.44 – 46 от ГПК чрез
ответницата М.В. на 13.08.2019г. На същата дата, нотариалната покана е връчена
лично на ответницата М.В.. Ето защо, съдът намира ,че по отношение на
ответниците кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем на 13.08.2019г. Видно
от заключението на вещото лице, по възприетия от съда втори вариант.
съгласно условията на първоначалния договор, без включване на
капитализациите по споразуменията и без съобразяване на измененията в годишния
лихвен процент, към датата на подаване исковата молба, задължението на
ответниците за главница е общо в размер на 13 807, 02 евро, от които от
които 11 208, 23 евро редовна главница
и 3.048,64 евро- просрочена главница.
По възражението на
ответниците ,че е към датата на подаване исковата молба е погасено по давност
задължението главница лихви и такси за
2015 и 2***г. , на основание чл.110, 110 от ЗЗД.
Съгласно
чл.110 от ЗЗД, задълженията за главница се погасяват с изтичането на петгодишна
давност. С оглед на това, към датата на завеждане на исковата молба –
20.11.2019 г., петгодишната погасителната давност относно задълженията главницата дължима за периода 2015 и 2*** г. не е изтекла и следователно тези
вноски са били дължими и съответно погасени от ответниците, съгласно
заключението на вещото лице.
Съдът
намира ,че вноските за главница по договор за кредит не са периодично
задължение, тъй като задължението на ответниците да върнат стойността на
отпуснатия им кредит е възникнало с подписването на договора на 07.03.2007г. В
случая , погасяването на задължението за
главница е разсрочено във времето. За разлика от задължението за главница, задълженията за заплащане на договорните
лихви, таксите по кредита и застраховка , са периодични, тъй като те възникват
и стават изискуеми във времето, докато трае срока за погасяване на кредита.
Разпоредбата
на чл.111, б.“б“ и „в“ ЗЗД, ясно посочва, че с тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетение и неустойки от
неизпълнен договор, както и вземанията за лихви и други периодични плащания. С
оглед посочената законова разпоредба, съдът намира за доказано ,че задълженията на ответниците за
лихви, такси и застраховки за периода от м. декември 2015г – 14.11.2***г. които са периодични задължения, са погасени
поради изтичане на тригодишната погасителна давност към датата на подаване
исковата молба 20.11.2019г.
Като съобрази изготвената от в.л. таблицата на
л. 5-8( колонка № 3) от заключението на СЧЕ, отразяваща дължимите договорни
лихви, съдът чрез просто действие събиране , изчисли ,че погасеното с
изтичането на тригодишна давност задължение
за договорни лихви за периода от 01.01.2016г. до 12.05.2016 г
задължението за договорни лихви е в размер на 344.55 евро. В случая,
обаче, ищецът не е предявил претенция да лихви. Същевременно, ответниците не са
ангажирали доказателства, с които да се докажат пълно и главно ,по какъв начин
погасените по давност лихви такси и други разноски свързани с кредита, са се отразили
на размера на дължимата и непогасена главница за посочения период. Ето
защо, обстоятелството ,че за посочения
период част от периодичните задължения за лихви такси и разноски, с настъпил
падеж в посочения период, са погасени по давност ,не следва да се вземат
предвид от съда, при решаване на въпроса, относно размера на дължимата
главница.
Съгласно
заключението на вещото лице по втори вариант, задължението за главница е в
размер на 13 807, 02 евро, ,без да
се вземат предвид погасените по давност задължения за лихви и такси. Поради
това претенцията на ищеца до размер на 13807.02
евро - дължима главница, съдът намира за доказана по основание и размер.
При тези данни съдът
приема, че исковете за главница , такси по договора и нотариални такси са доказани по основание и частично по размер.
За размер на задълженията,
съдът приема:
-
наличие на дълг за главница от 13
807.02 евро, която е в размер, по –
малък от претендирания, и до тази сума ще се присъди като доказана по основание
и размер, ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба
20.11.2019г., до окончателното й изплащане. За разликата над тази сума до предявения размер 18 215.12 евро,
искът следва да бъда отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От заключението на в.л. Т.И. се доказва и
дължимост на вноска за такса управление за 2019 – 37.86 евро. Ищецът претендира
вземане за такси в размер на 15.92 евро, в който размер искът e доказан
следва да се уважи.
По
отношение на иска за дължими нотариални такси, във връзка с обявената
предсрочна изискуемост, от представените писмени доказателства (л.91-105 )се
установяват разходи само до размер на 34 лева за връчване на нотариалните
покани, до който размер този се явява доказан и следва да бъде уважен. За
разликата до претендирания размер 261.60
лева искът следва да се отхвърли като недоказан по размер.
От
представените списъци на разноски и данните по делото е видно ,че ищецът е
направил разноски в това производство общо в размер на 3915.79 лева, от които:
1436.73 лв. за държавна такса; 1929.06- адвокатско възнаграждение и 550 лева
депозит за вещо лице. Ответниците от своя страна са направили деловодни
разноски в размер на 1150 лева, от които 1000 лева за адвокатско възнаграждение
и 150 лв. депозит за вещо лице.
При този изход на делото, на основание чл.
78,ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него деловодни разноски
съразмерно на уважената част от иска , в размер на 2 951.06 лева.
Ищецът, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, следва да заплати на ответниците,
направените от тях деловодни разноски з в размер на 375.94 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска или по компенсация, ответниците следва да заплатят на
ищеца направените в това производство деловодни разноски в размер на
2 576.12 лева.
Мотивиран
от горното Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание
чл.79,ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, ответниците П.Б.В., ЕГН **********,*** ; Б.П.В.,
ЕГН **********,***; и М.Т.В., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „***“ № 260, п.к. и съдебен
адрес ***, чрез адвокат С.З. САК , сумите дължими
по Договор за покупка на недвижим имот
НL 2***9/ 07.03.2007г., както следва:
Главница в размер на 13 807.02
евро, ведно със
ЗАКОННАТА лихва от датата на подаване исковата молба 20.11.2019г. до
окончателното й заплащане; такси по договора в размер на 15.92 евро за
периода от 12.03.2019г. до 14.11.2019г. и нотариални разноски в размер
на 34 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер
от 13 807.02 евро до предявения от 18 215,12 евро ,като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска за нотариални разноски за разликата над уважения размер от 34 лева, до предявения в
размер на 251.60 лева ,като неоснователен.
ОСЪЖДА ответниците П.Б.В., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН **********,и М.Т.В., ЕГН **********,
на основание 78,ал.1 и ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО, по
компенсация на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул. „***“ № 260, п.к. и съдебен адрес ***,направените
в тази инстанция ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в размер на 2 576.12 лева, съразмерно на
уважената и отхвърлена част от предявените искове.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: