Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 153
гр. Русе, 04.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 21
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ЕВА
ДИМИТРОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в.т. дело №122 по
описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Адвокат И.Г. – особен представител на С.Н.А. *** е
обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№4934/2018г. в частта, с
която е уважен иска на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-София по чл.422 ГПК
за сумата 500лв. неплатена главница по договор за паричен заем
№2111057/25.07.2014г., ведно със законната лихва от 30.03.2018г. до
окончателното плащане, 59,92лв. договорна лихва за периода
24.08.2014г.-21.01.2015г., 221,24лв. обезщетение за забава за периода
25.08.2014г.-30.03.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2061/2018г. по описа на Русенския
районен съд и върху нея са възложени съответната част от разноските в
заповедното производство и исковото такова. Излага оплаквания за неправилност
на решението в тази част и моли то да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което искът изцяло да се отхвърли.
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД-София оспорва
основателността на въззивната жалба, моли тя да не се уважава и да се присъдят
в полза на дружеството направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивният съд намира жалбата за допустима –
подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Районният съд е уважил иска по чл.422 ГПК за
главница, договорена лихва и лихва за забава, произтичащи от сключения между
„Изи Асет Менджмънт“АД-София и жалбоподателката договор за паричен заем
№2111057/25.07.2014г., тъй като е приел,
че ищцовото дружество е придобило вземането срещу нея на основание сключен
договор за цесия, който има действие спрямо нея съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД при
условията на фингирано връчване. При правилно установена фактическа обстановка
и съобразяване на материалния закон, районният съд е стигнал до правилния извод
за основателност на претенцията в тези част. Решението се явява правилно и
следва да се потвърди, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния акт.
Неоснователно особеният представител на
жалбоподателката оспорва правилността на решението, позовавайки се на
несъобщаването на договора за цесия на длъжника, който не бил намерен на
посочения в договора за заем постоянен и настоящ адрес, а в съдебното производство
бил представляван от особен представител. В договора за заем длъжницата е
посочила своя постоянен и настоящ адрес, като се е задължила да уведомява
кредитора за всяка промяна на посочените в него обстоятелства. Към исковата
молба е приложено известието за доставяне на уведомлението за сключения договор
за цесия, от което е видно, че пратката не е доставена,тъй като получателят се
е преместил от адреса. При тези данни правилно районният съд е приел, че с
факта на напускане на своя настоящ и постоянен адрес и неуведомяването на
кредитора за това, е налице фингирано връчване. Цесията има действие по
отношение на длъжницата и ищцовото дружество е легитимирано да претендира
присъждане на цедираното му вземане. Дори да се приеме, че липсва основание за
фингирано връчване, с връчването на препис от исковата молба с приложеното към
нея съобщение за сключената цесия на особения представител на ответницата, е
изпълнено изискването по чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което длъжницата дължи
престиране на процесните суми на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-София и
искът се явява доказан и основателен и правилно е уважен от районния съд. В
решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. ВКС, І т.о. приема, че
назначаването на особен представител на ответника в хипотезата по чл.47, ал.6 ГПК има за цел охрана интересите на тази страна, и че връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, от който момент се пораждат
свързаните с факта на връчването последици. Настоящия състав изцяло
споделя тази практика и приеме, че в хода на съдебното производство на
длъжницата е връчено съобщението по чл.99, ал.4 ЗЗД, на което основания тя
дължи престация в полза на ищцовото дружество. Касае се до релевантен факт,
настъпил в хода на съдебното производство от значение за изхода на спора, който
следва да бъде съобразен от съда. На това основание позитивното решение на
районния съд се явява правилно и следва да се потвърди, като в полза на
дружеството се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3 т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №103 от 25.01.2019г. на
Русенския районен съд по гр.д.№4934/2018г.
ОСЪЖДА С.Н.А. с ЕГН********** ***, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД-София с ЕИК ********* сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: