РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500326 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по жалба
на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния й представител
държавен инспектор Д. С. против решение № 60/29.04.2022г., постановено по
гр.д. № 221/2021г. на ОС – Разград, с което са отхвърлени предявените от
КПКОНПИ против Т. М. А., ЕГН ********** и С. Б. Ш., ЕГН **********
искове с правно основание чл.153 вр. §5, ал.2 ЗПКОНПИ за отнемане на
подробно описано в решението имущество на обща стойност 75 245.32 лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на така
обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон.
Излагат се подробни аргументи защо получените през поверявания период
парични средства с неустановен произход съставляват част от имуществото
на ответниците и защо, макар и неналични към момента на предявяване на
иска на отнемане подлежи тяхната парична равностойност. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на
1
предявените искове.
В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите Т. М. А. и С. Б. Ш. не са подали
отговор по жалбата. Същите, редовно призовани, не са изразили становище и
при разглеждане на жалбата в о.с.з.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС - Разград се е произнесъл по предявени искове с правно основание
чл.153 ЗПКОНПИ вр. § 5 ал.2 ДР на ЗПКОНПИ.
В подаденото въз основа на Решение № 2180/28.07.2021г. на
КПКОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод
уведомление на Районна прокуратура – Разград, ТО-Кубрат с вх.
№ УВКПКОНПИ-1056-5/07.07.2020г. за издадено постановление за
привличане на обвиняем по ДП № 8/2018г., по описа на ОСлО-ОП-Разград,
пр.пр. № 62/2018г. срещу Т. М. А. за извършено от него престъпление по
чл.210, ал.1, т.2, пр.2 вр. чл.209, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1,
т.10 ЗПКОНПИ, с Протокол № ТД04ВА/УВ-7791/16.07.2017г. Комисията е
образувала проверка, обхващаща периода 16.07.2010г. – 16.07.2020г. Твърди
се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от
поверяваното лице и от съжителстващата на семейни начала с него в част от
проверявания период С. Б. Ш., несъответно на реализирания от тях доход,
като несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ,
приложим на основание §5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ и за придобиването на
което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения
относно извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки,
проследено е движението на банковите им сметки, данъчна и осигурителна
информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои
от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице
признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на
направения в искането икономически анализ относно придобитото
имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи
се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и придобитото
имущество, което за целия проверяван период е в размер на 198 443.66 лева -
значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и съставляващо
основание за отнемане на незаконно придобитото от проверяваните лица
2
имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в
полза на Държавата на следното имущество:
На основание чл.142, ал.2, т.5 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. Б.
Ш., ЕГН **********:
- ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Рено“, модел „Лагуна 2.0“, рег. № РР 3568
ВА, № на рама VF1B56CK513940351, № на двигател F3RE722I032676, дата на
първа регистрация 08.11.1995 г., придобит с договор за продажба на МПС от
07.08.2015г., собственост на С. Б. Ш.;
На основание чл.151 във вр. с чл. 142, ал.2, т.5 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от С. Б. Ш., ЕГН **********:
- сумата в размер на 1 000 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на товарен автомобил марка „Фолскваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № РР 3758 АХ, № на рама WV2ZZZ700ZNH089794, №
на двигател AAB099698, придобит по договор от 05.02.2015г. и отчужден с
договор за покупко-продажба от 30.04.2019 г.
- сумата в размер на 1 752 лв., представляваща непреобразувана част от
направени вноски по кредитна карта MASTER CARD № 5412 3307 4874 0364,
открита на 31.08.2006г. и закрита на 29.03.2013г. в „Обединена българска
банка“ АД, с титуляр С. Б. Ш..
- сумата в размер на 6 980.20 лв., представляваща непреобразувана част
от получени суми от трети лица през 2014г. и 2015г. по разплащателна сметка
№ BG19 CECB 9790 1034 8974 00, открита на 27.04.2004г. в „Централна
кооперативна банка“ АД, с титуляр С. Б. Ш.
- сумата в размер на 1 436.96 лв., представляваща непреобразувана част
от направени вноски по кредитна карта VISA ELECTRON № 5411 9496 9646
7020, открита на 27.06.2008г. и закрита на 20.06.2018г. в „Юробанк България“
АД, с титуляр С. Б. Ш..
- сумата в размер на 31 501.33 лв., представляваща непреобразувана
част от получени преводи от трети лица от чужбина чрез системата за бързи
разплащания „Уестърн Юниън” с получател С. Б. Ш.;
- сумата в размер на 234.70 лв., представляваща непреобразувана част от
получени преводи от трети лица от чужбина чрез системата за бързи
разплащания „Мъни Грам Пеймънт Системс” с получател С. Б. Ш..
3
На основание чл.151, във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ от Т. М. А., ЕГН **********:
- сумата в размер на 26 865.38 лв., представляваща непреобразувана
част от получени преводи от трети лица от чужбина чрез системата за бързи
разплащания „Уестърн Юниън” с получател Т. М. А.;
- сумата в размер на 4 474.75 лв., представляваща непреобразувана част
от получени преводи от трети лица от чужбина чрез системата за бързи
разплащания „Мъни Грам Пеймънт Системс”.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на така предявените
искове. В хода на разглеждане на спора по същество въззиваемите молят
предявените против тях искове да бъдат отхвърлени, поради липса на
имущество в техния патримониум, което да бъде отнето. Сочат, че
реализираните от тях доходи са от трудова дейност – работа в чужбина /като
музикант от страна на Т. А./ и страната /препродажба на стоки/, които
средства са изразходвали за нуждите на децата им. Не оспорват получаването
на суми от трети лица, по повод на което е било водено наказателно
производство срещу Т. А..
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че по повод
постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с вх. №
УВКПКОНПИ-1056-5/07.07.2020г. за привличане на Т. М. А., като обвиняем
за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.26, ал.1
НК /измама от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното
извършване/, с Протокол № ТД04ВА/УВ-7791/16.07.2020г. Комисията е
образувала проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на същия.
С присъда № 260004/02.12.2020г. на РС – Кубрат по НОХД №
217/2020г. Т. М. А. е признат за виновен в това, че в периода от неустановен
ден през м. юли 2016г. до 27.09.2016г., в Република Турция, действайки в
условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с пет
неустановени лица, както и с Г. Х. М., Г. Р. А., С. А. А., А. Б. Х., С. А. С., М.
4
С. М. и Г. Н. Р., с цел да набави за себе си и за Г. Х. М., Г. Р. А., С. А. А., А. Б.
Х., С. А. С., М. С. М. и Г. Н. Р. облага, е възбудил и поддържал заблуждение у
С. Ю., гражданин на Република Турция, мотивирайки го да изпрати на 24
пъти парични преводи по системите за бързи разплащания „Уестърн Юниън“
и „Мъни грам“ и с това му е причинил имотна вреда в общ размер на 18
798.79 лева - престъпление по чл.210, ал.1, т. 2 предл. 2, вр. чл. 209, ал.1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата е потвърдена с решение № 22/01.04.2021 г. по
ВНОХД № 21/2021 г., ОС – Разград.
В хода на проверката по ЗПКОНПИ е извършено обследване на
имущественото състояние за периода 16.07.2010г. – 16.07.2020г. /придобито
имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна
информация, направени разходи/, както на проверяваното лице, така и на
съжителстващата с него на семейни начала въззиваема С. Б. Ш.. Фактът
относно наличието на съвместно съжителство за периода до 25.05.2015г. не е
оспорен.
Относно родените от това съжителство две деца, както и по отношение
на низходящи на въззиваемия Т. А. от предходен брак не са наведени
твърдения за придобито от тях имущество.
С решение № 2180/28.07.2021г. Комисията е образувала производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като
след изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. от ЗПКОНПИ е взето и
решението за предявяване на настоящите искове.
Престъпленията, по повод на които е образувана проверката попадат в
обхвата на чл.108, ал.1, т.10 от ЗПКОНПИ. Периодът на проверката е
16.07.2010г. – 16.07.2020г., съответен на предвидения 10-годишния период по
см. на чл.112, ал.3 ЗПКОНПИ.
Материална предпостава за възникване на притезанието на Държавата
за отнемане на незаконно придобито имущество е наличието на значително
несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ между имуществото на
проверяваните лица и техния нетен доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия
проверяван период. Изхождайки от нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, за
да се направи извод дали е налице такова несъответствие, следва да се
извърши съпоставка между имуществото на проверявания и на лицата по
чл.142, ал.2 от ЗПКОНПИ и нетния доход на същите, при отчитане дадените
5
легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с
разпоредбите на §1, т.4 и §1, т.8 вр. §1, т.2 и т.9 от същия закон.
Към настоящия момент по въпросите относно това представляват ли
"имущество" по см. на §1, т.4 от ЗР на ЗПКОНПИ и участват ли в определяне
размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от с.з., получените
от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период, както и по въпроса подлежи ли на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество, е образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.
Тези въпроси са изцяло относими и към настоящия казус, доколкото не е
налице спор, а в тази връзка е и установеното от заключението на СИЕ от
23.03.2022г., че претендираните за отнемане като част от имуществото
парични средства – направени лични вноски по банкови сметки,
непреобразувани в друго имущество, както и получени от трети лица и
непреобразувани в друго имущество преводи чрез системи за бързо
разплащане суми, не са налични в патримониума на въззивниците към края на
проверявания период и към датата на предявяване на искането, с изключение
на сумата от 2.99 лева, налична към 21.05.2020г. по сметка в „Централна
кооперативна банка“ АД № BG19CECB97901034897400 с титуляр С. Б. Ш..
Предвид на това и липсата на разрешаването им към настоящия момент
със задължителен за съдилищата акт, настоящият състав намира, че следва да
съобрази по-новата и преобладаваща съдебна практика на касационната
инстанция, вкл. постановена по решения на АпС – Варна в обратния смисъл, с
някои уточнения, изложени по-долу.
Съгласно дадените разрешения в тази практика /напр. Решение №
97/18.05.18г. по гр. д. № 3224/17г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21г. по гр. д.
№ 4768/19г., Решение № 147/16.09.19г., по гр.д. № 1998/18г., Решение №
6
263/18.12.20г. по гр. д. № 1293/20г. и др./, относими и към съответните
разпоредби на ЗПКОНПИ, предмет на отнемане може да бъде само незаконно
придобито имуществото, налично в патримониума на проверяваното лице и
лицата, посочени в чл.142, ал.2, чл.145, ал.2 и чл.146 ЗПКОНПИ, както и
незаконно придобитото имущество, с което проверяваното лице се е
разпоредило по непротивопоставим на държавата начин /чл.143, чл.144 и
чл.145, ал.1 ЗПКОНПИ/. В тези случаи на разпореждане имуществото се
отнема от лицата-приобретатели. Или основният принцип на закона е, че на
отнемане подлежи само налично имущество. А само в случаите на чл.142, ал.1
ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по
чл.141/ и на чл.151 ЗПКОНПИ /когато с имуществото е извършена възмездна
разпоредителна сделка, противопоставима на държавата, стига да не е
установена трансформация в друго имущество или когато имуществото
липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника/ се отнема
неговата парична равностойност. Преминалите през патримониума, в т.ч. и по
банкови сметки на проверяваното лице и свързаните лица парични средства,
които не са налични в края на проверявания период не съставляват
имущество. Ето защо паричните средства, които са получени и са
изразходвани, без да е установена трансформацията им в реални активи или
да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния
обхват на чл.141 и чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане.
Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който може да бъде
отнеман само на основание чл.53 НК. Внесените по банковите сметки на
проверяваното лице и свързаните лица суми са част от имуществото,
доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането
към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото.
Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото ако са
потребени, т.е. неналични в края на проверявания период и също не могат да
бъдат предмет на отнемане.
В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежава
проверявания и свързаните с него лица. За ответниците не съществува
задължение да доказват, че изтеглените суми или наредени плащания са
вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения.
По отношение на неналичните парични средства не може да намери
приложение разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ, т.е. да се иска тяхната
7
равностойност, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе
си. Нормата е относима само към оценими в пари блага по см. на §1, т.4 ДР на
ЗПКОНПИ. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на
родово определени вещи, т.е. само когато са налични, поради което и само в
тази хипотеза ще участват във формирането на имуществото и определянето
на неговата стойност.
Цитираната по-горе съдебна практика относно подлежащото на
отнемане имущество приема, че за да бъде направен извод дали е налице
значително несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ на първо място
следва да се установи превишение между притежаваното от проверявания и
свързаните с него лица имущество в края на периода спрямо имуществото,
притежавано в началото на проверявания период. Ако същото е над 150 000
лева, то при отчитане и на направените обичайни и извънредни разходи за
целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното
имущество в края на периода е незаконно придобито. Към наличното
имущество, освен имуществото на проверявания и свързаните с него лица,
следва да се включи и имуществото, с което същите са се разпоредили по
непротивопоставим на държавата начин, тъй като то също подлежи на
отнемане.
Съдът приема, че за направата на извод за наличие на превишение на
имуществото в края на периода спрямо притежаваното в началото следва да
бъде съобразено и придобитото в рамките на проверявания период, по
отношение на което е приложима разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ.
Законодателят не е ограничил към кой момент следва да е настъпила липсата
или отчуждаването на имуществото, чиято равностойност може да бъде
претендирана от Комисията, което налага извод, че макар и неналично в края
на проверявания период в патримониума на проверяваното лице, придобитото
от него следва да бъде включено като част от имуществото, участващо в
преценката по §1, т.3 ЗПКОНПИ.
Наред с това, изхождайки от същността на гражданската конфискация -
отнемане на незаконно придобито имущество, т.е. имущество придобито със
средства, за които няма установен законен източник, следва, че релевантно е
само възмездно придобитото срещу насрещна парична престация, при
съобразяване и последваща трансформация на такова имущество.
8
Възприетото в коментираната съдебна практика, че като първа стъпка
при формиране на извода за наличието на несъответствие е изследването на
въпроса дали е налице превишение на придобитото имущество, налично в
края на периода, спрямо имуществото, притежавано в началото на периода в
размер на 150 000 лева също се споделя от настоящия съдебен състав. Само
ако придобитото имущество /налично, отчуждено по непротивопоставим
начин и такова по отношение на което е приложима разпоредбата на чл.151
ЗПКОНПИ/ е на стойност над 150 000 лева може да се очаква и подобно
несъответствие между имущество и нетен доход. Когато при изчисляването
на нетния доход по правилото на §1, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ се получи
отрицателна величина, то това означава, че лицето въобще не е разполагало с
парични средства с установен законен източник, с които да придобива
каквото и да било имущество. По см. на §1, т.8 вр. т.2 нетният доход
съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на
лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това
благо и затова ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като
величина, която да се сумира със стойността на придобитото имущество /тъй
като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при
отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/.
С оглед на така изложеното и въз основа на ангажираните по делото
доказателства, съдът приема следното:
1.Притежавано имущество в началото на проверявания период
В началото на проверявания период въззиваемите са притежавали
средства по банкови сметки в „Централна кооперативна банка“ АД и
„Юробанк България“ АД в общ размер на 53.26 лв.
Не се твърди и не се установява в началото на периода въззиваемите да
са притежавали недвижимо имущество или МПС.
2.Придобито през периода и налично към 16.07.2020г. имущество
2.1. През проверявания период, с договор за покупко-продажба от
01.07.2013г. с продавачи З. С. М. и Н. С. М., въззиваемата С. Б. Ш., като
купувач е придобила л. а. марка „Рено“, модел „Лагуна 2.0“, рег. № РР 3568 А
за сумата от 250 лева, съгласно вписаната цена в договора.
Няма данни да е извършено противопоставимо на държавата
отчуждаване на така придобития автомобил.
9
Съгласно неоспореното заключение на САОЕ на в.л. Р. пазарната
стойност на лекия автомобил към датата на придобиването му е 2 130 лева.
2.2. В края на проверявания период, видно от СИЕ, въззиваемите са
имали налични по банкова сметка 2.99 лева по сметка в „Централна
кооперативна банка“ АД № BG19CECB97901034897400 с титуляр С. Б. Ш..
По останалите банкови сметки, посочени от Комисията вещото лице М.
е посочило, че няма наличности.
3.Придобито през периода и отчуждено по противопоставим на
държавата имущество
През проверявания период въззиваемата С. Ш. е придобила по
възмезден начин товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел
Транспортер“, рег. № РР 3758 АХ за сумата от 300 евро, с левова
равностойност 586.75 лв., съгласно договор за покупко-продажба от
05.02.2015 г. и пазарна стойност към тази дата според САОЕ в размер на 2 131
лева. Това имущество е отчуждено с договор за покупко-продажба от
30.04.2019г. за сумата от 1 000 лева, при установена действителна пазарна
стойност съгласно заключението на САОЕ – 1 939 лева.
Предвид така установеното съдът приема, че общата стойност на
притежаваното в края на проверявания период от проверяваното лице и
свързаните с него лица имущество, съответно имущество по отношение на
което е приложим чл.151 ЗПКОНПИ, изчислена съобразно разпоредбата на
чл.148 ЗПКОНПИ и при отчитане на настъпилите трансформации е в размер
на 4 071.99 лева. Сумата е изчислена като сбор от пазарната стойност към
датата на придобиването наличното в края на проверявания период
имущество /л. а., марка „Рено“, модел „Лагуна 2.0“, рег. № РР 3568 ВА, № на
рама VF1B56CK513940351 – 2 130 лв., наличните по банкова сметка 2.99
лева/ и пазарната стойност към датата на отчуждаването на придобитото и
отчуждено такова /товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел
Транспортер“, рег. № РР 3758 АХ – 1 939 лв.
По изложените по-горе мотиви в стойността на имуществото не са
включени направените през проверявания период от въззивниците и
неналични към 16.07.2020г. вноски по банкови сметки /500 лева според СИЕ/,
непреобразувани в друго имущество и непреобразуваната част от получените
чрез системите за бързо разплащане суми /общо за двамата 69 655.62 лева
10
съгласно СИЕ/, също неналични в края на проверявания период.
Направените от въззиваемите погасителни вноски по кредити /кредитни
карти/ в общ размер на 3 972.96 лева също не следва да се включат, тъй като
не съставляват имущество.
Следователно придобитото от Т. А. и С. Ш. имущество е под сумата от
150 000 лева, което сочи на извода, че не е налице изискуемото значително
несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ вр. §1, т.3 от с.з.,
обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество. Няма как имущество, което е на стойност под 150 000
лева да превишава с толкова реализираният нетен доход, разглеждан в
контекста на изложените по-горе мотиви за значението на същия в хипотеза,
когато аритметичното му изражение е отрицателно число, каквато е налице и
в настоящия казус /от СИЕ е безспорно установено, че формираният нетен
доход е отрицателна величина, независимо дали в графата на доходите ще
бъдат включени получените от трети лица чрез системите за бързи
разплащания суми, без тези, получени от извършеното престъпление/.
С оглед на горното, настоящият съд намира, че предявените искове от
КПКОНПИ за отнемане на имущество са неоснователни и същите следва да
бъдат отхвърлени.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Разноски за настоящата инстанция от въззиваемите не са претендирани.
На основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на исковете е в размер на 1 504.91 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/29.04.2022г., постановено по гр.д. №
221/2021г. на ОС – Разград.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза
11
бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 1 504.91 /хиляда
петстотин и четири лева и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща
дължима държавна такса върху цената на исковете за въззивното
производство, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12