Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260108
гр. Перник, 23.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично
заседание на 07.10.2020 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Катя Станоева като
разгледа гр.дело № 00041 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове от
Е.Д.
срещу Софийски районен съд,
Софийски градски съд и Върховен касационен съд за солидарно заплащане: 1) на осн. чл. 2б, ал.1 и 2 ЗОДОВ сумата 120
000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийски районен съд
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, поради продължаване на производството по
иск, предявен от Е.Д.Д. срещу бившия й съпруг Е.Н. за
лишаване от родителски права, по отношение детето им ***, за срок по-дълъг от
11 години.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
СРС, СГС и ВКС по подробни съображения твърдят недопустимост на исковете
по чл. 2б от ЗОДОВ,
поради
липса на установената в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка за изчерпването
на адм. процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава
трета "а" ЗСВ. По същество считат, че исковете са неоснователни, тъй като делото пред
съдилищата не е протекло в нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията, респ. не е налице каузалитет
между актовете на ответните съдилища и изброените от ищцата лични негативни
преживявания.
Оспорват и размера на обезщетението
за неимуществени вреди като завишен и несъответстващ на принципа на справедливост с оглед чл. 52 ЗЗД
и икономическия стандарт в страната, както и обичайния размер на обезщетенията,
присъждани в съдебната практика за подобни случаи, и действително претърпените
от ищцата негативни преживявания.
Прокуратура на Република България изразява
становище за неоснователност на иска. Липсва връзка между водения процес от
ищцата и претендираните вреди.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
С Опр. № 12/06.01.2020г.
по ч.гр.д.№ 2870/2019г. на САС е даден положителен отговор за допустимостта на
исковата молба и на производството по наставящото дело, които указания на въззивния съд са задължителни за първоинстанционния
съд, поради което настоящия състав на съда не обсъжда този въпрос и исковете
следва да се разгледат по същество.
За ангажиране
отговорността на ответниците за вреди по иск с пр. осн. чл. 2б, ал.1 и
2 ЗОДОВ е необходимо ищецът да докаже кумулативно -
че е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тези
вреди са в причинна връзка с поведението на ответниците, изразяващо се в
нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно
чл. 6 § 1 КЗПЧОС. Преценката за
разумността на срока включва следните критерии: общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и/или правна
сложност; поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса; поведение на
съответните компетентни държавни органи; значение на делото за лицето,
както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, включително
като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи
решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство по иска.
От приложеното гр.д. № 1400/2003 г. на Софийски
районен съд се установява, че е образувано по искова молба на ищцата
в настоящото производство Е.Д., с която е предявила иск срещу Е.Н. за лишаването му от
родителски права по отношение детето им ***. Производството пред СРС продължило
през периода 10.10.2003г. – 28.10.2005г. и са
проведени седем о.с.з., като в първото о.с.з. не бил даден ход на делото поради
нередовности в исковата молба, включително и поради
неизпълнение на указанията на съда делото е било на два
пъти прекратено от СРС, впоследствие отменено от СГС. Във второто о.с.з. не бил
даден ход на делото поради нередовно призоваване на СРП, а отлагането
на другите
се дължи на направени от страните доказателствени
искания, изготвяне и изслушване
на социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ по отношение на
отглеждащия родител и детето, както и по отношение на другия родител,
включително на становище на отдел „Закрила на детето“.
Делото
е
обявено за решаване
в о.с.з. на
28.10.2005
г., като по -малко
от месец след
това съдът
постановил решение №
202/03.11.2005 г.
Решението по гр. д. №1400/2003г. е обжалвано пред
СГС и е образувано в.гр.дело № 398/2006г. на СГС, по което били проведени три
о.с.з., първите две отложени поради нередовно призоваване, като делото
било обявено за решаване в о.с.з. на 08.10.2007 г., като по -малко от месец след
това на 06.11.2007
г. съдът постановил решение № 273/06.11.2007 г., с което е обезсилено първоинстанционното
решение и делото е върнато за ново разглеждане. В изпълнение на въззивното решение е образувано гр. д. № 4568/2007г. по
описа на СРС. Делото е било прекратено от СРС с оглед администриране на
пропусната процедура по обжалване на въззивното
решение. След изчерпване на процедурата, пред СРС било образувано гр. д. № 3319/2008г.
и разглеждането на делото започнало отначало като в периода 25.11.2008г. –
24.02.2009г. са проведени две заседания като по -малко
от месец след
като делото
било обявено за решаване, съдът е постановил решение от 23.03.2009г.
Решението е обжалвано пред СГС и е образувано в.гр.
д.№ 5056/2009г., по което съдът е прекратил делото, впоследствие отменено с определение
№ 374/03.08.2010 г. по ч. гр.д. № 285/2010 г. на ВКС. В изпълнение на
указанията на ВКС, СГС продължил производството по гр. д. 5056/2009г. като за
периода 12.12.2009г. – 14.02.2013г са проведени 10
заседания по делото, като същото било многократно отлагано поради нередовно призоваване на
всички заинтересовани страни, направени от страните доказателствени искания, изготвяне и изслушване на социални доклади от Д
“СП“ по отношение на отглеждащия родител и детето, както и по отношение на
другия родител, включително на становище на отдел „Закрила на детето“.
Делото
било обявено за решаване в о.с.з. на 14.02.2013 г., като месец и седмица след
това, на 22.03.2013
г. съдът постановил решение
№ 2445/22.03.2013 г., с което искът на Е.Д. за лишаване на Е. Н. от родителски права е отхвърлен. Решението по гр.
д. 5056/2009г. е обжалвано пред ВКС, който с определение № 238/12.02.2014г. не
е допуснал решение № 2445/2013г. на СГС по гр. д. 5056/2009г. до касационно
обжалване.
При преценката за разумността на срока, настоящият
състав на съда приема, че
първото производство пред ответника Върховен касационен съд е по повод на
частна жалба от Е.Д. срещу определение по гр.д. № 5056/2009 г. на СГС, с което
е оставена без разглеждане като недопустима въззивната
й жалба срещу решение на СРС по гр.д. № 3319/2008 г. и е прекратено въззивното производство. Същото е регистрирано във ВКС на
14.05.2010 г., като ВКС е постановил определение № 374/03.08.2010 г. по ч.
гр.д. № 285/2010 г. на ВКС по - малко от три месеца след постъпването на делото
в съда. Второто производство пред ВКС е образувано по касационна жалба на
ищцата по настоящото дело против решение № 2445/22.03.2013 г. по гр. д.
5056/2009г. на СГС. Жалбата е регистрирана на 13.11.2013 г, като е образувано
гр.д. № 7072/2013 г. и ВКС е постановил определение № 238/12.02.2014 г. по чл.
288 ГПК, с което не е допуснал решение № 2445/2013г. на СГС по гр.
д. 5056/2009г. до касационно обжалване и разглеждането
на делото е приключило окончателно, или както и по първото производство - по - малко от три месеца след
постъпването на делото в съда. Или касационното
производство и в двата случая е
проведено в кратки
срокове,
и самостоятелно за ВКС
няма никакво основание за отговорност по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, като не е налице нарушение
на разумния срок и при двете дела, които са били предмет на разглеждане от
последната съдебна инстанция. Едномесечният срок по чл. 235, ал. 5 ГПК е
инструктивен, като за разумен съгласно практиката на ВСС по планови проверки и
дисциплинарни производства, се приема тримесечният срок. В практиката си ЕСПЧ
не приема непроизнасянето на съда в предвидените в закона срокове, които са
инструктивни, за абсолютен критерий за наличие на забавено правосъдие. Критерият
на ЕСПЧ е винаги комплексен и държи сметка за сложността на случая, поведението
на страните и поведението на компетентните административни и съдебни органи.
Според решението по делото Boddaert
v Belgium А 235-D, чл. 6 от Конвенцията може да налага само такава бързина, която е в съответствие
с правилното правораздаване. Допълнително следва да се посочи от практика на
ЕСПЧ, съгласно която простото неспазване на процесуалните срокове не води до
извода, че производството е продължило неразумно дълго по смисъла на чл. 6, § 1
ЕКЗПЧ /Визингер с/у Австрия, № 11796/85, 30.10.1990
г., Горанова - Караенева с/у България, № 12739/05,
08.03.2011 г., § 73/.
По
отношение на останалите двама ответници Софийски районен съд и
Софийски градски съд, настоящият съдебен състав приема,
че въпросното дело по иска за лишаване от
родителски права, изначално се характеризира с висока степен на
фактическа и правна сложност, което и предпоставя усложнена процедура –
участие на прокурор, както и на представители на Д „СП“, задължително
изслушване на доклад от институцията по отношение на отглеждащия родител и
детето, както и по отношение на другия родител, включително на становище на
отдел „Закрила на детето“, лично явяване и изслушване и на двамата родители и в
някои случаи – и на самото дете. Изискването за участие на тези лица по делото
утежнява производството, доколкото на всеки от участниците трябва да се
обезпечи равнопоставеност и да им се даде равна
възможност за участие в процеса. Изслушването на докладите предполага и
призоваване на експерти от съответните институции, което води до утежняване на
производството, което се отразява и върху продължителността му в значителна
степен. В производството пред СРС и СГС са проведени множество открити съдебни
заседания, в които са участвали или е следвало да участват, освен страните,
така и прокурор и представители на Д „СП“, поради което производството се
отличава с висока степен на сложност, което е продиктувано от необходимостта да
се открие обективната истина по тези дела, включително
като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи
решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство по иска.
Обстоятелството, че при разглеждане на делото пред СРС
и пред СГС
са били проведени определен брой открити съдебни заседания,
само по себе си не е достатъчно, за да бъде намерено нарушение на правото на
разглеждане на едно дело в разумен срок. Големият брой заседания
се дължи на задължението на съда
с оглед предмета на
делото за служебно събиране на доказателства, задължително изслушване на доклад
от Д „СП“ по отношение на отглеждащия родител и детето, както и по отношение на
другия родител – изслушване на родителите и на самото дете, задължителното
участие на прокурор, както и на представители на Д „СП“. Наред с това
производствата пред СРС и СГС включват като времетраене две производства по
обжалване на определенията на СРС пред СГС и връщане на делото обратно,
съответно - едно производство по обжалване на определение на СГС пред ВКС и
връщане на делото обратно. Правомощието на решаващия съд
да следи служебно за редовността
на исковата молба и допустимостта на производството освен задължение е и негово
суверенно право, поради което отмяната на прекратяването не
е достатъчно, за да се счита за надвишаваща разумния срок за разглеждане на
делото. За СГС
като въззивен съд по в.гр.дело № 398/2006г. на СГС
възможността да направи преценка за допустимостта на решение по гр. д. №1400/2003г. на
СРС,
е възможна едва с решението по същество по чл. 235 от ГПК, както изисква чл.
269 от ГПК.
Общата
продължителност на делото от подаване на исковата молба до определението на ВКС
по чл. 288 ГПК е
над 11
години. Тази обща продължителност не може да се счита за надвишаваща разумния
срок за разглеждане на делото,
като
се вземе
предвид продължителността на производствата пред СРС и СГС, както и предвидените в
ГПК срокове, дори само за размяна на книжа по делата. В производството пред СРС и СГС делата
са
били
администрирани
в кратки срокове;
в едномесечния срок по чл.
235, ал. 5 ГПК са постановявани и всички крайни
съдебни
актове /определения и решения/. Заседанията са провеждани
в зависимост и с оглед голямата служебна натовареност на съставите в СРС и СГС,
които са най -натоварените в страната съдилища, което безспорно се отразява при
администрирането и движението на делата, образувани пред СРС и СГС. Като
се вземе предвид съдебната ваканция, продължаваща от 15.07 до
01.09, съгласно чл. 329 ЗСВ, в чиито изключения процесното
производство не попада;
това,
че по коледните празници и по време на ежегодната инвентаризация, продължаваща
до около 20.01 на следващата година, съгласно чл. 93 ПАС, съдът не заседава,
както и натовареността на съдиите при СРС и СГС, настоящият съдебен
състав намира, че общата
продължителност на производството само по себе си не е
нарушение за разглеждане
в разумен срок. Според
практиката на ЕСПЧ
неспазването на процесуални срокове само по себе си не води непременно до
извода, че е нарушено правото по чл. 6 от Конвенцията /Горанова-Караенева срещу България №
12739/05, 08.05.2011 г. и др./. Освен това тази
обща продължителност не може да се счита за надвишаваща разумния срок за
разглеждане на делото по спор, който подлежи съгласно чл. 280, ал. 3 /преди
ал. 2/ от ГПК на триинстанционно разглеждане според
вида на иска, като ищецът се е възползвал от правото си да обжалва съдебните
решения на първоинстанционния и въззивния
съд, които не са били изгодни за него, като причинената по този начин
допълнителна продължителност на съдебното дело с производства пред горните
инстанции, не се счита за забавяне на производството, тъй като така ищецът е
упражнявал своите процесуални права според практиката на ЕСПЧ. Всички изброени
представляват обективни обстоятелства, за които съдът няма как да предвиди и
предотврати, напротив- от страна на СРС и СГС са взети своевременно
мерки и предприети съответни процесуални действия за отстраняване неразумна
продължителност на съдебното производство и общата продължителност на производството само
по себе си не е нарушение за разглеждане в разумен срок и
следва да се преценява с оглед и останалите обстоятелства по делото.
С оглед поведението на
страните, съдът приема, че е
налице липса на процесуална активност
и съдействие на страните с оглед доказване на фактите по делото. Първото заседание пред СГС на 12.10.2009г. е
отложено, тъй като ищцата не е представила актуален адрес, на който живеят с
детето. Пред съда е представено удостоверение за настоящ адрес от страна на
ищцата в о.с.з. на 11.04.2011г., като в предходните съдебни заседания ищцата е
обещавала, че ще го даде или е давала погрешен адрес, което е препятствало
работата на ДСП. Още след първото с.з. ищцата е поискала отлагането му поради
сл. ангажираност на проц. си представител и
невъзможност да назначи друг на негово място. Предходните съдебни заседания,
считано от това на 06.12.2010 г. са отлагани поради невъзможност да се изготви
социален доклад на ответника, тъй като не е могъл да бъде открит. Заседанието
от 11.04.2011 г. е отложено, за да могат Д„СП" да влязат във връзка с
двете страни по делото и да изготвят необходимите за установяване на
обективната истина по делото социални доклади. В изпратените до съда писмо от Д
„СП" р-н *** се установява, че не са получили съдействие от майката и
детето, поради което не могат да изготвят доклад. Аналогично писмо е получено
от Д „СП" р-н ***, която установила, че ответникът не живее на територията
на ***. Съдът задължил страните да се явят в насроченото за 02.02.2012 г. открито съдебно заседание, включително за
довеждане и изслушване на детето, като указал на страните неблагоприятните
последици при липса на съдействие от тяхна страна. В насроченото съдебно
заседание съдът докладва молба на ищцата Е.Д. за отлагане на съдебното
заседание, а същата отново заема становище за недаване ход на делото, като не
води детето за изслушването му и моли то да не бъде изслушвано. След това
отново прави изявления относно промяна в адреса си, като отново не го заявява
изрично пред съда. Поема ангажимент да заведе детето на място в Д „СП" в
определена дата и час, поради което съдът отлага заседанието още веднъж и
уважава искането на двете страни за ангажиране на свидетелски показания, на осн. чл. 126 ГПК /отм./. На следващото открито съдебно
заседание от 19.04.2012 г., ищцата отново е направила доказателствени искания за ангажиране на свидетели и
събиране на допълнителни писмени доказателства. Следователно от страна на ищцата
е налице липса на съдействие с оглед доказване на фактите в съдебното дирене по
делото в продължение на близо три години, след което, при многократните
предупреждения, че делото ще бъде решено на база на събраните доказателства
въпреки липсата на съдействие от нейна страна, е предприела активно поведение
по посочване на доказателства. Твърденията, че заседанията по делото са
многократно отлагани без основание са неоснователни, което се установява от горепосоченото.
Липсата на съдействие и от двете страни е станала причина за удължената във
времето фаза на съдебно дирене по делото, а не противоправно
поведение на съда. Съгласно практиката на ЕСПЧ по делото Чирикоста
и Виола с/у Италия, № 19753/92, 4.12.1995 г., държавата не отговаря за
забавяния, дължащи се на поведението на лицето, което твърди, че правото му на
разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено. В насроченото през м. октомври
2012 г. открито съдебно заседание не са се явили страните Д„СП" *** и ***,
които е следвало да дадат становище по новопредставените
доказателства, както и във връзка с извършените процесуални действия. Наред с
това на ответника е дадена възможност да вземе становище по новопредставените
в о.с.з. писмени доказателства, които обстоятелства в съвкупност наложили
насрочване на поредно заседание. Продължителният период от време, който са
отнели процесуалните действия по делото, е продиктуван именно от сложността на
делото - участието на множество страни, с оглед изясняване на обективната
истина по делото, от поведението на страните - както ищцата, така и ответникът
не са съдействали за изясняване на фактите по делото, като компетентните органи
- Д „СП" са били многократно подканяни и задължавани от съда за активно
съдействие по делото, с оглед изясняване на фактите по делото и приключването
му в разумен срок. Съдът активно, добросъвестно и своевременно е ръководил
процесуалните действия, като е предоставял равни възможности на страните
за участие в производството и в процеса на доказване, поради което не е налице негово
противоправно поведение.
При отчитане на действията на
СРС и СГС по разглеждане на делото, вкл. и тези по събирането
на доказателствата, съдът съобразява и значимостта на интереса за страната съгласно
практиката на ЕСПЧ и на ВКС /решение № 306 от
22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/. Предметът на делото по иск по чл. 75 СК /отм./ не е от кръга на тези, за
които се изисква разглеждане в кратки срокове - не е за трудови спорове, за
гражданско състояние, за упражняване на родителски права или за лични контакти
с деца; не е свързан със заболяване или увреждане на телесна неприкосновеност
на ищеца, нито с насилие към него или незаконно задържане, нито с фактор, водещ
до обезценяване на иска, или такъв свързан с напреднала възраст на лицето. При
баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на
делото, съдът намира, че общата продължителност на делото по иск
по чл. 75 СК /отм./ не може да се счита за
прекомерна и неразумна, по изложените по-горе съображения. Също и по причина на изхода на
делото с отхвърляне на предявения от ищцата иск по чл. 75 СК /отм./, при което не е налице промяна в
съществуващите обстоятелства, чието възникване да е забавено в резултат на
проведеното съдебно производство, както и не е налице увреден имуществен
интерес на ищцата.
Отделно от това съдът намира за недоказана от ищцата
още една важна предпоставка, необходима за уважаване
на иск с настоящата пр.
квалификация. Събраните в този смисъл гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – съдебно-психологичната
експертиза /СПЕ/, не са
достатъчни за категоричния извод относно настъпването на твърдените в исковата
молба неимуществени вреди - негативни
преживявания за ищцата и причинна
връзка с продължителността
на процесното производство. Установи
се, че ищцата има здравословни заболявания, но от представената документация за множеството
прегледи и медицински заключения, както и от СПЕ по никакъв начин не се доказва връзката им с процесното
дело, а просто представляват множество медицински прегледи, които не могат да
дадат ясна представа за действителното здравословно състояние на ищцата и как
воденото дело е повлияло за влошаването му. Още по-малко в този смисъл са категорични и гласните доказателства,
от които не само, че не
може да се направи извод, че вследствие забавяне на процесното
производство ищцата е претърпяла неимуществени вреди, но и се установява, че
промяната в емоционалното й състояние и разстройването са от преживян
стрес, който се дължи единствено и само от поведението на бившия й съпруг. Относно процесното дело
свидетелите единствено споменават, че ищцата им споделяла, че страда от делото, но не се установява твърдяното
страдание в каква форма се проявява, както и че страданието се дължи на забавяне
на делото, доколкото всяко водено производство води само по себе си до
негативни вътрешни изживявания от страна на участниците в него, дори и
разглеждането им да е в най-краткия възможен срок. Резултатът от делото по чл. 75 СК /отм./ не е благоприятен за ищцата, но
свързаните с това негативни изживявания на ищцата не е доказано да са в пряка
причинна връзка с времетраенето на съдебния процес като твърдян източник на претендираните
неимуществени вреди, по изложените по-горе съображения, включително и поради това, че такава би била
налице при уважаването на иска, какъвто
резултат в случая не е постигнат.
Всичко изложено води до извод, че ищцата не доказа кумулативните предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ - неразумна продължителност
на съдебното производство по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, както и наличие на реално претърпени вреди вследствие
продължителността на процеса, и исковете й по чл. 2б от ЗОДОВ подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора, на ищцата не се дължат разноски, респ. на адвоката на ищцата
не се дължи възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА.
Предвид изхода на спора и
заявеното от ответниците СРС, СГС и ВКС искане по чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК за разноски, ищецът следва да заплати на ответниците разноски за осъществената
по делото защита от юрисконсулти в размер от по 300 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
На осн. чл. 10, ал. 2
от ЗОДОВ ищецът трябва да бъде осъден да заплати възстановяването на
разноските, платени от бюджета на съда в общ размер на 274,50 лева -
възнаграждение на вещото лице.
По изложените мотиви, Пернишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от
Е.Д.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу Софийски районен съд със съдебен адрес:***, Софийски
градски съд и Върховен касационен съд на Република България – последните двама
с адрес: ***,
искове
с правно основание чл. 2б, ал.1 и 2 ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 120
000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийски районен съд
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи, поради продължаване на производството по иск, предявен от Е.Д.Д. срещу бившия й съпруг Е. Д. Н. за лишаване от родителски
права, по отношение детето им ***, за срок по-дълъг от 11 години, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, да заплати на Софийски районен съд със съдебен адрес:***,
Софийски градски съд и Върховен касационен съд на Република България –
последните двама с адрес: ***, сумата от по 300 лв. - разноски по производството.
ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Перник, сумата от 274,50 лева – разноски за производството, платени от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването на страните.
Съдия: