Мотиви към присъда от 29.05.2018г. постановена по НОХ дело
№45782017г. На РС Берковица
Подсъдимата В.М.Б. *** ,с ЕГН ********** е предадена на
съд за това, че за времето от началото на месец юли 2017
година до настоящия момент в гр. Берковица на ул. „Заряница“ № 9 при условията
на продължавано престъпление самоволно,не по установения от закона ред
осъществила едно свое,оспорвано от Л.А.Л. ***, ЕГН ********** действително или
предполагаемо право като отказала достъп до апартамента на втория етаж чрез
смяна на катинара и случаят е немаловажен
– престъпление по чл.323 ал.І от НК. В
съдебно заседание Районна прокуратура гр. Берковица се представлява от прокурор Мария Соколова, която поддържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт е идентична с установената на съдебното
следствие. Моли съдът да признае подсъдимата за виновна да е извършила
престъпление по чл. 323 ал.І от НК, като и наложи наказание лишаване от свобода
в размер на 5,6 месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години
и глоба в размер по преценка на съда. Аргументите си за това прокурор Соколова е изложила в своята пледоария.
Подсъдимата В.Б. редовно призована, се явява лично в съдебно
заседание и с адвокат Богдана Иванова– упълномощен защитник. Подсъдимата не дава обяснения, твърди
единствено,че е закупила целия имот,цялата къща която е 48 кв.м –и първия и
втория етаж.В хода на съдебните прения заявява, че няма какво да каже и моли да
бъде оправдана.
Защитникът на подсъдимата заявява, че
обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, че се касае за инцидентен
случай и в този смисъл моли подзащитната й да бъде оправдана.
От
приложените към досъдебното производство писмени доказателства, изисканото
допълнително в съдебно заседание ИД №38/2014год. ,от показанията на разпитаните по делото свидетели,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В.М.Б. е родена на *** ***. Постоянният й адрес е в същия град, ул.
„Заряница“ № 9 и настоящ адрес ***,омъжена,неосъждана.В гр.Берковица
подсъдимата живее в жилище,
находящо се на ул.„Заряница“
№ 9 ,представляващо поземлен имот с
идентификатор 03928.510.213.3-първия етаж от двуетажна массивна жилищна сграда
със застроена площ от 48 кв.м. ,състоящ се от антре,кухня,спалня,баня,остъклено
входно антре и тоалетна под външното стълбище за втория етаж.Собственик на този
имот подсъдимата станала след участието си в публична продан,на който имота бил
изнесен ,видно от Постановление на ДСИ при РС Берковица от 07.10.2014год.
Вторият етаж от къщата,в която живее подсъдимата е бил
собственост на нейния брат А.М.Л.,който по силата на договор за продажба на
недвижим имот, материализиран в нотариален акт №335,том 1,нот.дело 493/1974год.
закупил от родителите си Лиляна Видолова Рангелова и Михал Каменов Рангелов
втория етаж от жилище близнак. По силата на договор за продажба на недвижим
имот, материализиран в нотариален акт № 537,том III,нот. дело № 334/2011 година на
нотариус Огнян Каменов- гр. Берковица свидетелката Л.А.Л. е станала собственик
на недвижим имот- апартамент, находящ се на ет.2 в жилищна сграда, построена в
гр. Берковица на ул. „Заряница“ № 9. В НА е посочено,че родителите й запазват
правото си на ползване на имота.Установи се,че до етажите се стига чрез отделни
входове.До втория етаж се стига по външно стълбище,без да се преминава през
етажа на подсъдимата.Единственият достъп до двата етажа ,обаче се осъществява
през общия двор,до който се стига през пътната врата.Дворът не е бил предмет на
делба и е съсобствен.
Свидетелката Л.Л.,която е и собственик
на втория етаж от къщата живее в гр.София.В къщата,на втория етаж обаче
останали да живеят нейните родители.Същите обаче нямали постоянен и непрекъснат
достъп до имота,тъй като подсъдимата поставила катинар на пътната врата с код,
с който собственичката на втория етаж и
ползвателите - нейните родители не били запознати.
По
повод на подадената жалба от А.М.Л. във връзка с това ,че В.М.Б.
е сменила катинара на входната врата на къщата в гр.Берковица на ул.”Заряница”
№9 и не му е казала кода,с който се отключва катинара като по този начин го е
лишила от достъп до жилището,което той и съпругата му имат право да ползват.
Жалбата е от 12.07.2017год. и по повод на нея на 26.07.2017год. е
извършена проверка.Снети
са писмени обяснения и подсъдимата
В.Б.
на 07.08.2017г. е била
предупредена писмено с разпореждане на
полицейските органи по ЗМВР /л.46 от
досъдебното производство/. В хода на проверката е установено също и че собственичката Л.Л. също на
08.08.2017год. се е прибрала вечерта от гр.София,където живее и не е могла да
влезе в имота си,тъй като на пътната врата имало катинар,който тя не можела да
отключи. По повод резултатите от проверката е образувано ДП №206/2017год. по
описа на РУ Берковица.В хода на ДП са разпитани свидетелите А.Л.,Д.Л.,Л.Л. .В
обясненията си подсъдимата Б. не признава вината си и твърди,че цялата къща е
нейна,че я е закупила и поради това не предоставя достъп на брат си А.Л. до
имота.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от
показанията на свидетеля А.Л.,Д.Л.,Л.Л. ,дадени в хода
на съдебното следствие пред настоящата инстанция, като показанията на
последните трима свидетели, макар и преценявани от настоящия състав при
евентуална заинтересованост, коректно отразяват действителната обстановка,
която кореспондира с останалия доказателствен материал. Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни,
добросъвестно дадени за обстоятелствата, станали тяхно достояние, и
съответстващи помежду си и на останали доказателствен материал. Безспорно
установено и доказано е обстоятелството, което не се оспорва и от подсъдимата,
че свидетелката Р. е съсобственик на
процесния имот. Безспорно установен и доказан се явява и факта, че свидетелката
Л.Л. е
лишена от достъп до съсобствения си имот, който включва апартамент на втория етаж от
жилищна сграда. Беше установено и в хода на съдебното следствие, че много рядко собственичката и нейните
родители,които са с право на ползване са имали достъп до имота си, но по изключение,в случаите в които подсъдимата се е
намирала в къщата и пътната врата е била отключена.същите не отричат,че няколко
пъти са имали възможност да влязат,за да си вземат вещи от дома си,но само
когато подсъдимата е била вкъщи и пътната врата е била отключена.Във всички
останали случаи пътната порта е постоянно
заключена с катинар.Установи
се също,че това обстоятелство е станало причина родителите на собственичката на
апартамента на втория етаж да се
преместят да живеят на друг адрес. В гражданско-правен и теоретичен
аспект правото на собственост се характеризира с признатата и гарантирана от
закона възможност на даден правен субект да владее, ползува и се разпорежда
фактически и юридически с определена вещ или недвижим имот и да изисква от
всички други лица да не го възпрепятстват в упражняването на това му право.
Гражданско- правните отношения свързани със спорните вещни права и правото на
собственост са подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване от компетентните
за това правораздавателни органи. Всяко едно осъществено самоволно, не по
установения от закона ред, оспорвано от другиго свое или чуждо действително или
предполагаемо право, свързано със собствеността и произтичащите от нея
самостоятелни вещни права, води до нарушение на закрепеното в чл.
17 от Конституцията на Република България основно начало,
гарантиращо правото на собственост и защитата му от закона.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК
от обективна страна се характеризира с наличието на едно претендирано от
дееца действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не
по установения от закона ред. Подсъдимата,
в т.ч. и нейните близки /свидетелите А. Бояджийски и Цветанка Гелова/ не отричат,
че е налице спорно имуществено правоотношение със свидетелката Л.Л., но твърдят,че водените дела за делба между подсъдимата и нейния
брат и претенциите за ползване на имота е провокирало влошаване
на отношенията им.
В този смисъл са показанията на свид.А. Бояджийски – син на
подсъдимата: „…. Майка ми и брат й А. ***, не знам
преди колко време вече. Водени са съдебни дела. На първия етаж майка е
собственик, защото баба ми го преписа на нея. Операция си направи майка ми
2016г. мисля, че беше. След операцията тя беше в София при децата. Аз боледувах
миналата година октомври месец бях в
болница на 18.10., на 10.11. ме изписаха същата година. След изписването аз
живях с майка ми в „Заряница” 9 в Берковица
и до момента съм все в Б-ца на „Заряница” 9….На 12.11. идваха братовчед ми с
майка му и си вземаха багаж от 2-я етаж от дома. На 09.03. идваха братовчедка
ми и майка и пак идваха и ние си говорихме с братовчедка ми. Майка ми не е
пречила по никакъв начин да влизат там. Откакто живеем там аз два пъти съм ги
виждал да влизат. Като собственост втория етаж се полагаше не вуйчо чрез
доглеждане да доглежда баба ми и дядо ми. Не знам да спорят за втори етаж, те
спорят за първи етаж. Преди няколко години имаше публична продан цялата къща,
вуйчо я продава. Майка ми купи цялата къща и сега майка ми е собственик и на
първи и втори етаж. Цялата къща е 48
квадрата”.
В този смисъл са и показанията на поисканата от
защитата на подсъдимата свидетелка –ЦВЕТАНКА ГЕЛОВА.Тя потвърждава твърденията
на свидетелите А.Л. и Л.Л.,че достъп до жилището си имат единствено,когато
подсъдимата е в дома си и е отключила пътната врата.В други случаи –не,защото
не разполагат с кода за катинара.Тя потвърждава и твърденията на свидетелите,че
кода им е бил предоставен веднъж със съдействието на органите на полицията,след
което отново е сменен и по този начин ограничен достъпа им до жилището.Същата
свидетелства за обстоятелства,които не е възприела лично,а са й предадени от
подсъдимата,поради което съдът кредитира нейните показания частично.
В съдебно заседание подсъдимата Б. в кратките
обяснения,които даде твърди ,че е в правото си,тъй като е купила целия
имот,който е нейн.Отрича да е възпрепятствала собственичката да влиза в имота
си.
Самоуправството
е престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между
отделните граждани, държавата или обществени организации, като пряко се засяга
дейността по решаване на спорове за имуществени права. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК
се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано
от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно,
за да има изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва да има
възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ се или в
несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за
осъществяването му. Процесният имот е собствен на няколко
лица, в конкретния случай Л.Л. и подсъдимата В. Бояджийскеа, като всеки от тях притежава етаж от съответния
имот. Двата
етажа са обособени като два отделни апартамента с отделти входове.Общо е само
дворното място,до което се стига чрез една пътна врата.Съществува
законово ограничение при разпореждането на съсобственик с неговия дял от
недвижимия имот, уредено в чл. 33 от Закона за собствеността. Всеки от
съсобствениците може да се разпорежда само със своя дял, не и с целия имот.
Разпоредителните действия с цялата вещ могат да се извършват само със
съгласието на всички съсобственици. В настоящият казус, свидетелката Л.Л.
не само не е давала съгласието си за това, но и с поведението си е манифестира желание за упражняването на законните
си права като собственик на втория етаж и съсобственик на дворното място. Следователно, в условията на възникнал спор за имуществено право, с
инкриминираните действия подсъдимата е осъществявала самоуправно оспореното и
право да се разпорежда с недвижимия имот, който е съсобствен, каквото е
изпълнителното деяние по чл. 323, ал. 1 НК. В поведението на подсъдимата
не се установяват признаци на добросъвестност, т.е. незабавното
преустановяване на самоуправните действия, дори и след като е предупредена от държавен орган – ПИ при РУ”Полиция”Берковица да не се
саморазправя и да разрешава споровете си по съдебен ред . Въпреки това подсъдимата Б..
не е преустановила тези действия.
Самоуправството
е престъпление на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не
се изисква да са настъпили други вредни последици, извън самото деяние.
Инкриминираното деяние не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като обществената му
опасност е типичната за този вид престъпни посегателства. В резултат от
самоуправството са засегнати чужди права върху имота, включително, правото на
собственика необезпокоявано да владее и ползва имота, поради което извършеното
от подсъдимата притежава съответната степен на обществена опасност, необходима
за обективната съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК Неоснователни
са доводите на адв.Иванова,
изложени в пледоарията й
по съществото на спора, че липсва правен спор, който да
предхожда инкриминираното деяние, поради което намирам, че в случаят
подсъдимата не може да носи наказателна .Настоящият
състав счита, че такова тълкуване на нормата би довело до стесняване на приложното й
поле. В разпоредбата на чл.323, ал.1 НК законодателят не е определил
задължителна форма на оспорване, при
което "оспорване"
ще има винаги, когато насрещната страна изрази несъгласие със съществуването на
правото на дееца или с избрания от него начин за осъществяването му. Единственото необходимо
и достатъчно за съставомерността на деянието по чл.323, ал.1 НК е да е налице
обективирано несъгласие, доведено до знанието на дееца.
Изпълнителното
деяние на престъплението "самоуправство" от обективна страна се
характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително или
предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не по установения от
закона ред. Настоящият състав счита, че естеството на
съществуващите правоотношения между свидетелката Л.
и подсъдимата определят наличието на съществуващ между тях спор. При
тези обстоятелства от обективна страна е налице оспорено от страна на
свидетелката Л.
гражданскоправно отношение, което подсъдимата осъществила самоволно, не по
установения ред, като я лишава нея и родителите й,които имат право
на ползване на имота до реален достъп до собствения си имот.
Прекият умисъл за извършване на престъплението се извежда от характера и начина
на извършване на деянието, подсъдимата е съзнавала несъгласието на свидетелката
Л. по съществуващото спорно право и въпреки това
го е осъществявала. Съобразно горното
съдът, в настоящия му състав счита, че е налице осъществяването не само на едно
оспорвано право, но и осъществяването му е по ред различен от установения от
закона, при което е налице и другата изискуема от закона предпоставка за
обективната съставомерност на процесното деяние. В чл.323, ал.1 НК
законодателят е посочил още, че за да е съставомерно деянието, то следва да не
съставлява маловажен случай. Настоящият състав счита, че в конкретния
казус, не може да се поддържа успешно тезата за ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние и незначителност на вредните последици, /макар и
обвинението да не е посочило точен цифров израз /, след като достъпа на
съсобственика на имота е бил изцяло невъзможен до жилищната сграда, в която
беше установено от показанията на свидетелката Д.Л.., св.А.Л., св.Л.Л., че Л.Л.,както и родителите й притежават лични вещи,
находящи се в
апартамента на втория етаж от къщата,до който не могат да стигнат поради
заключената пътна врата. Действията на
подсъдимата от една страна след като е предупредена с протокол от органите на РУП-Берковица по закона за МВР и от друга
след като свидетелката Л.Л.
е собственик на апартамент находящ се на ет.2 в жилищна сграда, построена в гр.
Берковица на ул. „Заряница“ № 9,а подсъдимата е собственик на имот с идентификатор
03928.510.213.3-първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 48 кв.м. ,състоящ се от антре,кухня,спалня,баня,остъклено входно антре
и тоалетна под външното стълбище за втория етаж след участието и в публична
продан, действията и
сочат на демонстриране желание за несъобразяване не само с нормите на
законите, но и незачитане на правовия ред в страната и пълно игнориране на
актовете на държавните органи. Такова поведение не разкрива ниска степен на обществена опасност, а значимостта на едно
такова деяние се определя не само по
отношение на нанесената вреда, но и по отношение на степента на засягане на обществените
отношения, при което релевираното от държавното обвинение в тази насока се
явява основателно.
Районен съд Берковица счита, че субективните елементи на престъплението
са налице, по следните съображения: На първо място оспорването
на правото на подсъдимата е съзнавано от нея още през 2017г., с подаване от страна на св.А.Л.-баща на собственичката, който е инициирал проверка, по повод на която
подсъдимата е била предупредена с
протокол от органите на РУП-Берковица и в
резултат на това,тя е била принудена да съобщи кода за катинара на свид.Л.,но
впоследствие отново го е сменила. Горното сочи за наличието на знание у
подсъдимата за това, че правото и е
оспорвано.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй
като прекият умисъл е формата и видът на вината по чл. 323, ал. 1 НК.
За неговото наличие е достатъчно деецът да знае предварително, че
правото му се оспорва и в случая, това знание не подлежи на съмнение. При горните изводи,
Районен съд
Берковица приема, че въз основа на всички доказателства по делото, преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка се очертава една последователна и логически
свързана верига от събития, които сочат автора на престъплението, механизма и
начина на неговото извършване и очертават обективната и субективната му
съставомерност. При изложените
съображения съдът призна подсъдимата В.Б. за виновна в това , че е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.323, ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимата
за времето от началото
на месец юли 2017 година до настоящия момент в гр. Берковица на ул. „Заряница“
№ 9 при условията на продължавано престъпление самоволно,не по установения от
закона ред осъществила едно свое,оспорвано от Л.А.Л. ***, ЕГН **********
действително или предполагаемо право като отказала достъп до апартамента на
втория етаж чрез смяна на катинара и случаят е немаловажен
От субективна
страна подсъдимата извършила деянието
при форма на вината пряк умисъл. Същата съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала неговите
общественоопасни последици и искала настъпването на
тези последици (чл.11, ал.2 НК). Подсъдимата имала представа, че осъществява
едно оспорвано свое право и че осъществява същото самоволно и в разрез с
установения от закона ред - т.е. налице е интелектуалния момент на вината.
Едновременно с това искала, пряко се стремяла към настъпването на причинените
вреди - т.е. реализиран е и волевият момент на умишлената вина. Изводът за
волевия елемент на вината, съдът извежда от механизма на извършване на деянието
/ежедневно/, което неизбежно води до причиняване на реализирания вредоносен
резултат, а оттук сочи на желание у подсъдимата
за причиняването му. За
престъплението по чл.323, ал.1 НК законодателят предвижда наказание лишаване от
свобода до 5 години и глоба до 1000 лв. Съгласно чл.54 НК, при определяне размера
на наказанието, Районен съд Берковица съобрази както степента на обществена опасност на
конкретното деяние така и степента на обществена опасност на извършителя. При
това и с оглед разпоредбата на чл.323, ал.1 НК, предвиждаща кумулативни
наказания, съдът счете, че в конкретния случай най-справедливо, а и за
постигането на възпитателно-предупредителната функция на наказанието с оглед
възрастта на подсъдимата е определеното
наказание лишаване от свобода за срок от 4 четири месеца/, както и
заплащането на глоба в размер на 100 / сто / лева в размери,
съответстващи на законовия минимум. Наказанието ЛС е до 5 години и глобата е до
1000 лв. според цитирания законов текст. Законовият минимум на наказанието ЛС
съгласно общата част на НК е 3 месеца, към който размер е и наложеното такова
на подсъдимата.
По
силата на чл.36 НК и съобразно чл.66, ал.1 НК
съдебният състав прие, че са налице предпоставките за отлагане
изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от 3
години. На първо място деецът е с чисто съдебно минало и определеното му
наказание лишаване от свобода не надвишава 3 години. На следващо място,
съображенията на съда, обосноваващи решението му бяха, че целите на генералната
и личната превенция на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното
изтърпяване на наказанието. По въпроса за личната превенция, може да се посочи
това, че подсъдимата е с необременено съдебно минало, пенсионерка, с влошено
здравословно състояние и предвид степента на обществената й опасност на деянието и дееца, за превъзпитание й не се налага да търпи ефективно наказанието си.
Настоящият съдебен състав счита, че условното изтърпяване на наказанието не е в
разрез и с генералната превенция. Съображенията, обосноваващи този извод
изхождат най-вече от това, че самоуправството е престъпление против законовия ред,
регулиращ взаимоотношенията между отделните граждани. При това, предвид
обекта на защита на чл.323 НК, дори да се приложи чл.66, ал.1 НК
възпитателно-предупредителна функция на наказанието върху другите членове на
обществото ще бъде постигната.
По
отношение размера на наложената глоба, съдът счете, че с оглед целите на
наказанието подходящо и справедливо е определянето на такава в минимален
размер, а именно глоба от 100 лв., платима в полза на държавата, съобразявайки
обстоятелството, че подсъдимата е
пенсионерка и здравословното й състояние изисква
ежемесечно закупуване на съответни медикаменти.
При изложените
по-горе съображения Районен съд Берковица , в настоящия съдебен
състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: