Определение по дело №255/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………………….

 

Варненският окръжен съд                            Наказателно отделение

На двадесет и първи май                      Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ

                                                                             КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

Секретар: НЕЛИ ЙОВЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Савакова

ВЧНД № 255 по описа за 2020 г.

 

 

Въззивното производство е образувано по частна жалба на адв.Св.З. като пълномощник /повереник / на частния тъжител А.Т.К. срещу Определение  от 06.02.2020 година ,постановено по НЧХД №55/2020 година по описа на ВРС, с което на основание чл.289ал.1 от НПК вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото дело ,тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.3 от НПК .

Във въззивната жалба се оспорва определението за прекратяване  на наказателното производство и се твърди ,че същото е незаконосъобразно и неправилно ,както и необосновано .Защитата в лицето на адв. З. заема становището ,че ч.т. А.К. е подал жалба в съответното РПУ и е получил постановление за отказ да се образува досъдебно производство ,след което е подал тъжбата ,поради което счита ,че срокът по чл.81 от НПК следва да се изчислява от узнаването на извършеното и твърдяно престъпление ,а от произнасянето на ВРП с постановление за отказ да се образува досъдебно производство ,поради наличието на престъпление от частен характер.В съдебно заседание изразява становище за незаконосъобразност на определението и неговата отмяна.

Във въззивното производство е постъпило и становище от Л.Л. ,чрез повереника му адв.А.П. с което се заема становище за правилност на определението ВРС и неоснователност на така подадената частна жалба.Поддържа се искането за потвърждаване на определението за прекратяване на наказателното производство и присъждане на направените по делото разноски .В съдебно заседание поддържа становището си за правилност на определението за прекратяване и искане за възлагане на разноските от двете инстанции.

Въззивният съд като взе предвид становищата на страните и след проверка на съдебния акт намери следното :

Варнеският районен съд с в определение по НЧХД № 55/20 година постановено в съдебно заседание на 06.022020 година е прекратил наказателното производство по НЧХД № 55/2020год. по описа на ВРС по основанията в чл.289ал.1 вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК.

За да стигне до посочения извод съдът е обсъдил следното :

Частната тъжба е била подадена в РС-Варна на 20.12.2019 г. и е заведена с вх.№95764. След уточняване от ч.тъжител на ЕГН на лицето, срещу което е подадена тъжбата,  е  образувано   НЧХД № 55 / 2020 година на ВРС .

           С  разпореждане на съдията-докладчик е насрочено съдебно заседание като на подсъдимия е дадена възможност за  отговор, в който да изложи възраженията си и направи  искания. От съдържанието на депозирания отговор  се прави  възражение за неподаване на тъжбата  в 6 месечния срок по чл.81 ал.3 от НПК, от  извършване на деянието, както и че не е налице постановление за спиране на наказателното производство, за да се приеме, че този срок е спазен. 

          Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел ,че  в теорията и съдебната практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен. Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на узнаването за извършеното престъпление.

 Втората хипотеза по чл. 81, ал.3 от НПК, свързва началния момент на 6 - месечния срок с деня на получаване на съобщение от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

    От приложеното към тъжбата  Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 15.07.2019 г. на ВРП, тъжителят  К. е сезирал за случая РУП-Аксаково с жалба, копие от която  е приложено и към тъжбата. Същата е била подадена на 13.06.2019 г. т.е. 1 месец след датата на извършване на деянието. В жалбата недвусмислено е поискано да бъде потърсена отговорност  от Л.Л. за  обида и клевета по чл.146 ал.1 от НК.

След като прокурорът е приел, че престъплението не е от общ характер, с посоченото постановление, е отказал да образува наказателно производство и  по случая изобщо не е било образувано наказателно производство.

     Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, а не - за спиране на вече образувано досъдебно производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

  В случая за постановлението на прокурора  от  15.07.2019., с което е отказано образуването на наказателно производство няма доказателства кога е  било съобщено на частния тъжител, респ. дали е обжалвано  от него. С оглед на това, че прокурорските актове произнесени по реда на чл.213 от НПК не влизат в сила, т.к. подлежат на инстанционен контрол по реда на чл.213, ал.2 от НПК и служебен контрол по реда на чл.46, ал.1 от НПК без ограничение във времето, не би могло да се приеме, че произнасянето на РП-Варна санира 6 месечния срок.

Следователно , да се приеме, че срокът по чл.81, ал.3 от НПК започва да тече от произнасянето на прокурора с отказ да образува ДП, означава по този начин да бъде отворен пътя за заобикаляне на закона и недопустимо саниране на предвидените в него преклузивни срокове. По този начин би била застрашена и правната сигурност, като гражданите биха били поставени под угрозата да бъдат предавани на съд без никакво ограничение във времето.

  Срокът по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден имено в интерес на правната сигурност. Затова и законодателят го е обвързал с узнаването за извършване на деянието, респективно със съобщаването на пострадалия за спиране на наказателното производство на основание, на осн. чл.25 ал.1 т.6 от НПК

   В конкретния случай е без значение кога К. е получил постановлението от 15.07.2019 г. за отказ да се образува наказателно производство, а от жалбата му е абсолютно ясно, че е узнал за извършване на твърдяното престъпление още на 14.05.2019г т.е. в негово присъствие.

 Поради това и правилно ВРС е приел , че срокът за депозиране на частната тъжба е бил най-късно до 14.11.2019г., а депозираната на 20.12.2019г. частна тъжба вх.№95746 е просрочена,поради което и правилно е приел наличието на  предпоставките на чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по настоящото НЧХД № 55/2020 г., тъй като тъжбата не отговаря на изискванията посочени в чл.81 ал.3 и не е подадена в шестмесечния срок по същия.

Колкото до поисканите разноски от едната страна такива в настоящата инстанция не са представени и следва бъдат присъдени от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното и определението е правилно,законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди на осн. Чл.334т.6 от НПК .

 Водим  от изложеното въззивния съд

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА определението за прекратяване на  наказателното производство по НЧХД № 55/2020 г. по описа на ВРС – 3 състав.

       Определението е окончателно .

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                        2.