№ 11691
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110155452
по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на сумата от 120 лв., представляваща останала непогасена част от
парично задължение по запис на заповед, издаден на 03.05.2022 г. в гр. София, за сумата от
общо 928 лв., с падеж – 01.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 01.03.2023 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.
гр. дело № 11117/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.03.2023 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от
същата дата.
Ищецът .... твърди, че в негова полза от страна на ответницата Д. Б. К. е издаден запис
на заповед от 03.05.2022 г., по силата на който тя безусловно и неотменимо се е задължила
да му заплати сумата от общо 928 лв. с падеж – 01.11.2022 г. Поддържа, че до настъпване на
падежа на задължението ответницата е извършила частично плащане в размер на 280 лв.,
който факт е удостоверен на гърба на ценната книга. Сочи, че непогасена е останала сумата
от 648 лв., от която претендира сумата от 120 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.03.2023 г. до окончателното плащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. Б. К. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е подписала процесния запис на
заповед от 03.05.2022 г. с твърдяното съдържание, но поддържа, че задължението по него е
изцяло погасено. Позовава се на платежно нареждане от 10.12.2023 г., което представя.
Сочи, че заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.03.2023 г. и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист от същата дата са обезсилени за разликата над сумата от
120 лв. до сумата от 648 лв., поради което счита, че претенцията на ищеца следва да се счита
за изцяло удовлетворена. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения
иск. Претендира и разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: вземане, основано на процесния запис на заповед от 03.05.2022 г., отговарящ
на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, издател на който е ответницата, както и, че
падежът на вземането е настъпил. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест
на ответницата е да установи погасяване на вземането по ценната книга.
С определение от 27.01.2024 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 03.05.2022 г. Д. Б. К. е издала запис на
заповед в полза на .... за сумата от 928 лв., с падеж – 01.11.2022 г., за което свидетелства и
представената в заверен препис ценна книга с посоченото съдържание.
В случая, доколкото ищецът .... основава вземането си срещу ответницата Д. Б. К. на
менителничен ефект – процесният запис на заповед от 03.05.2022 г., без в настоящото
производство да са ангажирани твърдения и възражения относно наличието на каузално
правоотношение между страните, съдът дължи най-напред извършване на преценка относно
валидността на записа на заповед от формална страна.
За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя
действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга
на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на
паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е
материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на
ВКС ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият
документ да е назован „запис на заповед“, както и в самия текст на същия да е изписан
изразът „запис на заповед“, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1
ТЗ. В представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед“ както в
заглавието на документа, така и в неговия текст на езика, на който той е написан. Налице е
безусловно обещание за заплащане на определена парична сума от издателя в размер на 928
лв., като уговореният от страните падеж – 01.11.2022 г. е настъпил. В менителничния ефект
се съдържа посочване на мястото на издаване – гр. София, както и мястото на плащане –
също гр. София. Записът на заповед е издаден на 03.05.2022 г., като издателят Д. Б. К. е
положила подписа си върху него, което обстоятелство не се оспорва по делото, а и се
потвърждава от изложените от нея твърдения за извършеното плащане на сумата по него.
Следователно, налице е редовен от външна страна запис на заповед с всички предвидени в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити.
Ето защо, с оглед релевираното от ответницата и поддържаното в хода на процеса
възражение, спорният по делото въпрос касае обстоятелството погасен ли е от нея остатъкът
от 120 лв., представляващ част от сумата по записа на заповед от 03.05.2022 г. или не.
В случая, за установяване на същото от страна на Д. Б. К. е представена разписка от
10.12.2023 г., която съдът приема, че е годна да удостовери факта на плащане именно на
процесното вземане в размер на 120 лв., с оглед описаното в нея основание на извършения
превод - „погасяване зни по ч. гр. дело № 11117/2023 г. и гр. дело № 55452/2023 г.“. В тази
връзка следва да се отбележи, че от материалите по приложеното към настоящото дело ч. гр.
дело № 11117/2023 г. се установява, че с определение от 13.10.2023 г. (л. 31 от делото) съдът
е обезсилил частично заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.03.2023 г.,
както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата в частта, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя разликата над сумата от 120 лв. до сумата
от 648 лв., или за размера от 528 лв., представляваща част от паричното задължение по
2
запис на заповед от 03.05.2022 г., тъй като от страна на заявителя не е предявен
установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за тази част от оспореното вземане. Видно
от разписката за връчване (гърба на л. 34 от делото) длъжникът е получил определението за
частично обезсилване на 30.10.2023 г., което означава, че към този момент той вече е бил
наясно какъв е бил остатъкът от сумата, останала предмет на не обезсилената част от
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.03.2023 г., а именно: 120 лв., на
колкото се равнява и платената от него такава на 10.12.2023 г., посочвайки и основанието на
извършеното плащане, а именно: „погасяване зни по ч. гр. дело № 11117/2023 г. и гр. дело
№ 55452/2023 г.“. В случая, доколкото плащането е извършено от длъжника след като той
вече се е запознал с определението за частично обезсилване от 13.10.2023 г., а освен това
размерът на платената сума от 120 лв. съответства на сумата по останалата не обезсилена
част от заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.03.2023 г., съдът приема, че
волята на длъжника е била да погаси именно процесното вземане от 120 лв., поради което
няма основание да се счита, че тя следва да се отнесе за погасяването на друга част от сумата
по записа на заповед от 03.05.2022 г. Както се посочи по-горе, плащането е извършено на
10.12.2023 г., т. е. в хода на процеса, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – в случая на 01.03.2023 г. Ето защо, съобразявайки на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК извършеното в хода на процеса плащане на сумата по записа
на заповед от 03.05.2022 г., съдът приема, че платената такава от 120 лв. е послужила за
цялостно погасяване на процесното вземане.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ за сумата от 120 лв. се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за съдебните разноски в заповедното и исковото производство. Към момента
на завеждане на делото – 01.03.2023 г. ответницата е била в забава на плащането, доколкото
не оспорва по основание и размер вземането на ищеца. Установява се, че то е погасено
както след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.03.2024 г., така и след подаване на
исковата молба по чл. 422 ГПК – 09.10.2023 г., поради което с поведението си тя е станала
повод за завеждане на делото срещу нея и на заявителя - ищец се дължат поисканите от него
съдебни разноски за заповедното дело, съразмерно с необезсилената част от заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и изцяло за исковото дело. Ето защо, в полза на
заявителя – ищец .... следва да се присъди сумата от 78,70 лв. – платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 11117/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 425 лв. - платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото производство. Реалното заплащане на претендираните
адвокатски възнаграждения съдът прие за доказано с оглед представените 2 броя договори
за правна защита и съдействие съответно от 22.02.2023 г. (л. 7 от заповедното дело) и от
19.03.2024 г. (л. 34 от исковото дело), в които е отбелязано, че същите са заплатени в брой,
поради което имат характер на разписки. В полза на ответницата Д. Б. К. не се следват
разноски освен вече присъдените с определение от 13.10.2023 г., допълнено с определение
от 29.11.2023 г. (л. 31 и л. 43-44 от заповедното дело) в полза на адв. М. П. такива,
съразмерно с обезсилената част от заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .....
срещу Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ....., установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено
съществуването на парично задължение в размер на сумата от 120 лв., представляваща
останала непогасена част от парично задължение по запис на заповед, издаден на 03.05.2022
г. в гр. София, за сумата от общо 928 лв., с падеж – 01.11.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.03.2023 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 11117/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.03.2023 г. и въз основа на нея
изпълнителен лист от същата дата.
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., сумата от 78,70 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 11117/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от
425 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4