№ 73206
гр. София, 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110114629 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1
ГПК.
Образувано е по искова молба на ищцата П. Н. П., подадена срещу
ответника „**********“ ЕАД с искане за установяване на недължимост на
вземания. При извършена служебна справка на съда по частно гражданско
дело № 24081/2020 г. на Софийския районен съд, 140. състав, е установено, че
вземанията – предмет на исковата молба, са част от вземанията, за които
срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по посоченото дело.
При това положение пътят за защита на ищеца е този по чл. 415 ГПК –
чрез подаване на възражение в заповедното производство, при което
ответникът по настоящото дело и заявител в заповедното производство ще
трябва да води иск срещу ищеца по настоящото дело за установяване на
съществуване на вземането. Този иск се смята предявен от датата на
образуване на заповедното производство съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и
завеждането на настоящия отрицателен установителен иск всъщност има за
предмет едно вземане, което вече е предмет на висящ спор пред съда. При
това положение ищецът по настоящия иск няма никакъв интерес от
предявяването му, докато не се реши съдбата на издадената срещу него
заповед за изпълнение. В заповедното производство защитата на настоящия
ищец е много по-лесна, тъй като не се нуждае от това да води иск и да
доказва предпоставките му.
Допускането длъжникът в заповедното производство паралелно да води
и отрицателен установителен иск натоварва съда с множество дела с един и
същ предмет и неясна връзка помежду си, без да дава на длъжника в
заповедното производство и ищец по настоящия иск каквото и да било
улеснение. Всъщност, единственото предимство за ищеца по настоящото дело
и длъжник в заповедното производство, би била да получи два пъти разноски
за един и същ спор. Поради това предявяването на крайно екзотични искове,
при това за част от вземания, при наличие на много по-лесен път за защита,
представлява очевидна злоупотреба с права, която трябва да доведе до извод,
1
че отрицателният установителен иск е недопустим поради липса на правен
интерес при висящо заповедно производство срещу ищеца по този иск. В този
смисъл е налице и практика на Софийския градски съд – Определение №
9694/04.10.2022 г. по въззивно частно гражданско дело № 4965/2022 г. на VI-е
състав, което цитира и мотиви на акт на ВКС – Определение №
278/19.05.2022 г. по търговско дело № 1811/2021 г., I ТО.
Поради това липсва интерес от водене на иска и делото следва да бъде
прекратено на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по
гражданско дело № 14629 по описа за 2022 на Софийския районен съд, 28.
състав.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищеца пред Софийския градски съд. Препис от
разпореждането да се връчи само на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2