РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Радомир, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20221730200079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./23.02.2022 г. на началник на РУ- Р. при
ОДМВР- П., на жалбоподателя П. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. С.с., обл. П., е
наложено административно наказание по чл.257, ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 100 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същата в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговата процесуална
представителка- адв.Б. Б. от АК- П., обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган- началник на РУ- Р. при ОДМВР- П., редовно призован не е
изпратил представител в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата.
Районна прокуратура- Пе., ТО- Р., редовно уведомена, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност е ангажирана със съставянето на акт
№ ./27.01.2022 г. на Е. М., на длъжност „чл.полицейски инспектор“ при РУ- Р.. Според
констатациите в същия, на 27.01.2022 г., около 14:30 часа, в гр. Р., обл. П., РУ - Р.,
1
жалбоподателят не е изпълнил полицейско разпореждане с рег .№ ./23.12.2021 г. по описа на
РУ - Р., в което му е разпоредено следното: Да спазва законите на Република България, да не
нарушава обществения ред и да не извършва престъпления. Да не паркира и да премести
собствените си МПС от спорния имот в с. С. с., общ. Р., до разрешаване на спора между
страните по съдебен ред. Всички спорове между страните да бъдат решавани по
законноустановения за това ред. Като срок за изпълнение на настоящото разпореждане са
определени пет дни.
В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Е. М. и свидетелката
по акта Г. Б.. Според показанията на актосъставителя, който работи като младши
полицейски инспектор в РУ-Р., имало е спор за имот в с.С. с., мах.“Д.“, между П. К.- от
едната страна е от В. К.- от друга. Станало ясно, че последната е продала имота на трето
лице- Ст. Б.. Във въпросният имот имало паркирани два автомобила и камионче. Свидетелят
не знае дали същият се води като тежкотоварен или лек автомобил. В разпореждането му
било указано да премести автомобилите до установяване на това кой е собственик на имота.
Същият не изпълнил полицейското разпореждане и това станало повод за съставяне на
въпросния акт. Доколкото знае тези автомобили били преместени от С. Б. и наети от него
лица, без знанието и съгласието на жалбоподателя.
Свидетелката Г. Б., която работи като полицейски инспектор в РУ-Радомир,
която е и свидетелка по акта, твърди, че АУАН бил съставен в РУ-Р..
Видно от самия АУАН, същият е подписан от актосъставителя и от свидетелката
по акта. Жалбоподателят е отказал да подпише акта, като отказът е установен с подписа на
свидетеля А. В. С..
В графата за обяснения и възражения липсват отбелязвания.
По делото е приложено разпореждане на полицейски орган от 23.12.2021 г., с
което от мл.полицейски инспектор А. С. е разпоредено на П. Г. К. да не нарушава
обществения ред и да не извършва престъпления. Да не паркира и да премести собствените
си МПС от спорния имот в с. С. с., общ. Р., до разрешаване на спора между страните по
съдебен ред. Всички спорове между страните да бъдат решавани по законноустановения за
това ред. Като срок за изпълнение на настоящото разпореждане са определени пет дни.
Разпореждането е връчено при условията на отказ от страна на жалбоподателя,
като това е удостоверено с подписа на свидетеля Тодор Славчев Славов.
Въз основа на така съставения АУАН началника на РУ- Р. при ОДМВР- П. издал
обжалваното наказателно постановление № ./23.02.2022 г., с което на жалбоподателя П. Г.
К., ЕГН **********, с адрес: с. С. с., обл. П., е наложено административно наказание по
чл.257, ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 100 лв.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна, по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
2
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не
са издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
працесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, което
води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Съображенията за
това са следните:
Със самото разпореждане на полицейски орган от 23.12.2021 г., издадено от А.
С., на длъжност „мл.полицейски инспектор“ при РУ- Р., е разпоредено на жалбоподателя П.
К. да не нарушава обществения ред и да не извършва престъпления, да не паркира и да
премести собствените си МПС от спорния имот в с. С. с., общ. Р., до разрешаване на спора
между страните по съдебен ред. Всички спорове между страните да бъдат решавани по
законноустановения за това ред. За да бъде законосъобразно издаденото разпореждане
същото следва да бъде ясно формулирано. Видно от разпореждането, жалбоподателят е
задължен «да не паркира и да премести собствените си МПС от спорния имот в с. С. с., общ.
Р., до разрешаване на спора между страните по съдебен ред.» От тази формулировка не
може да се направи категоричен извод относно имота, за който разпореждането се отнася.
От друга страна формулировката «да не нарушава обществения ред и да не извършва
3
престъпления» също се явява обща и неясна, тъй като не е уточнено какви са действията, с
които се нарушава обществения ред и респ.- би могло да се извършат престъпления. В
случая следва да се отбележи, че е дадено разпореждане, което засяга изцяло граждански
правоотношения и които следва да се решават по гражданскоправен ред от съответния
граждански съд.
Не на последно място, при издаването на наказателното постановление, както и в
акта за установяване на административно нарушение, като законни разпоредби, които са
били нарушени, съгласно чл.42, т.5 от ЗАНН, е посочен чл.257, ал.1 от ЗМВР. Същият текст
е посочен и в обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Текстът на чл.257, ал.1 от ЗМВР гласи: „Който не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100 до 500 лв.“ Описанието на нарушението в АУАН и наказателното
постановление се припокриват, като и в двете е посочено, че на въпросната дата, час и място
жалбоподателят не е изпълнил съставеното й полицейско разпореждане с рег. №./23.12.2021
г., а именно- да не нарушава обществения ред и да не извършва престъпления. Да не
паркира и да премести собствените си МПС от спорния имот в с. С. с., общ. Р., до
разрешаване на спора между страните по съдебен ред. Всички спорове между страните да
бъдат решавани по законноустановения за това ред. Посочената разпоредба е санкционна и
съдържа в себе си състава на административното нарушение, но не и общо правило за
поведение, нарушаването на което води до ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Такова правило за поведение се съдържа в разпоредбана на чл.64, ал.4 от
ЗМВР, според която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение, или застрашават живота или здравето му. Липсата на посочване на този
конкретен текст в АУАН и наказателното постановление съдът преценява като нарушение
на разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е още едно самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.ІІІ-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./23.02.2022 г. на началник на РУ- Р.
при ОДМВР- П., с което на жалбоподателя П. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. С. с., обл.
П., е наложено административно наказание по чл.257, ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 100
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс, по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок пред Административен съд- Перник.
4
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5