МОТИВИ ПО НАХД №1810/2016 г. ПО ОПИСА НА
ГРС
С мотивирано постановление от
28.11.2016 г. Районна прокуратура гр. Габрово е внесла материалите по
полицейско производство, водено срещу К.В.К. *** ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр.
с чл.130 ал.1 от НК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание.
Подсъдимият се явява лично.
Заявява, че е получил препис от постановлението на РП Габрово и че разбира
предявеното обвинение. Дава обяснение по фактическата обстановка на
инкриминираното деяние, като не признава вината си.
Чрез комплексна преценка на
събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка на същите с обясненията на
подсъдимия, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
К.К. *** често посещавал Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” в гр.
Габрово.
На 04.04.2016 около 11,00 часа в
библиотеката отишъл и свидетелят Д.Т.Р. *** читалнята на първия етаж. Около
12,00 ч. Р. решил да посети тоалетната, която се намирала на втория етаж. До
там се качил с асансьора. В близост до него се намирала входната врата на
тоалетната, която била леко открехната. Вътрешната врата била затворена, поради
което Р. почукал. В този момент вратата се отворила рязко и отвътре излязъл
подсъдимият К.. Той се засили към Р. и тряснал силно вратата на тоалетната.
Това било забелязано от свидетелката Т., която посъветвала Р. да не влиза в
пререкания с К., тъй като е много конфликтен. По тази причина Р. решил да
посети съседната тоалетна, която се ползвала от персонала. Ключът от нея бил на
регистратурата, затова Р. слязъл с асансьора на първия етаж. Взел ключа и
отново застанал пред асансьора, за да се качи с него на втория етаж. Когато
асансьорът спрял и вратата се отворила, отвътре излязъл подсъдимият К., който
без да каже нещо започнал да нанася удари с юмруци с областта на лицето на Р..
Последният се опитал да се предпази като се стремял да хване ръцете на К.. В
отговор К. блъснал с две ръце назад Р., вследствие на което той загубил равновесие
и паднал на земята. Подсъдимият започнал до го рита с крака по цялото
тяло. Казал му да не става от земята и
да не го приближава, след което се отправил към изхода и напуснал библиотеката.
След подаден сигнал на място
пристигнали полицейски екип и екип на Спешна помощ.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа на
събраните в наказателното производство доказателства, включително и проведените
в съдебно заседание разпити на свидетелите Д.Т.Р., Х.И.Б., Г.П.Х., Е.С.Т. и С.Х.Ц.
От
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по
документи, се установява, че на свидетелят Р. е причинена болка при натиск в
дясната окосмена област на главата в областта на оперативен белег от сърдечна
операция, намиращ се върху гръдната кост, в дясно странично и отзад на гръдния
кош по хода на средните и долните ребрени дъги. Освен това е получил охлузване
по гърба на сгъвките на втори и трети пръст на дясната ръка. По предната
повърхност на дясната подбедрица на ниво средна – долна трета е установено
надлъжно дълбоко охлузване с размери 4 на 1,5 см с влажна повърхност. Причинено
е временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия за срок
от около 7-10 дни – лека телесна повреда по смисъла на закона.
По делото е изготвена и
комплексна психиатрична и психологическа експертиза, която дава заключение, че
подсъдимия страда от дисоциално личностово разстройство, което не е психично
заболяване. Не са установени болестни психични отклонения, нарушаващи годността
му да участва в наказателното производство, както и да се защитава сам. Същият
може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Установената фактическа
обстановка се оспорва от подсъдимия, който в защитна си теза акцентира на
агресивно и провокативно поведение от страна на потърпевшия. Отрича да е
нанасял удари. Р. бил този, който налетял срещу него и се опитвал да го удари.
В опита си да се предпази залитнали, ударил се и даже загубил съзнание.
Така изложената теза не беше
възприета от съда, тъй като противоречи на събраните по делото
доказателства. Твърденията на К. са
нелогични и недостоверни. Пострадалият Р. обяснява релевантните фактически
обстоятелства, като заявява, че нито предхождащо, нито в момента на инцидента е дал повод за
проявената срещу него агресия. Моментът на удара действително не е бил възприет
от други свидетели, но косвено се подкрепя от техните показания. Свидетелката Т.
потвърждава, че е забелязала потърпевшия
в момента, в който се е опитвал да влезе в тоалетната и го е посъветвала да не
упорства. Свидетелката Х. чула разправия и видяла Р. веднага след инцидента.
Същата възприела кръвта по носа и ръцете на пострадалия. Свидетелката Ц. –
Директор на библиотеката приела Р. по негова молба и също видяла състоянието
му. Посочените свидетелски показания кореспондират със заключението на
изготвената медицинска експертиза, описала уврежданията на пострадалия.
Механизмът на получаване на тези увреждания са описани от съдебния експерт по
начин, който съвпада с начина, описан от пострадалия Р.. Всички разпитани по
делото свидетели – Б., Х., Т. и Ц. заявяват,
че познават характера и поведението на подсъдимия, описват го като конфликтен и
агресивен. Като Директор свидетелката Ц. е издавала заповеди, с които е
отнемала неколкократно правото на К. да ползва регионална библиотека „Априлов-
Палаузов”. От посочените свидетелски
показания става ясно също, че пострадалият Р. е последователен и точен в
твърденията си от самото начало на инцидента.
В заявеното от него и пред служителите в библиотеката, и пред
полицейските служители, и в хода на цялото наказателно производство няма
разминавания и противоречия.
Съпоставката на неговите показания с тези на останалите свидетели и
заключението на съдебния експерт дават основания на съда да кредитира тези
показания и да отхвърли защитната теза на подсъдимия.
За да е налице фактическия състав на
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК следва да са налице от обективна страна
следните предпоставки: да е налице лека телесна повреда; същата да е извършена
по хулигански подбуди; деянието да е извършено при пряк умисъл. Едва при
наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическия състав на
посоченото престъпление от общ характер.
Телесната
повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. Медицинската част се
основава преди всичко на становището на
съдебните експерти, предвид необходимостта от специални знания. В случая вещото
лице е дало заключение, което съдът е възприел като мотивирано и обосновано.
Съдебната практика е изяснила смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” –
едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански
действия, които са подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по
мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата
на обществото и човешката личност. В конкретния случай е налице именно такова
арогантно пренебрежение към елементарни етични правила на поведение и човешката личност. Твърдението на
подсъдимият, че потърпевшият е „налетял” не беше доказано по делото. Няма данни
Р. да е бил предизвикан да упражни насилие. Беглият контакт по повод ползването
на тоалетната не може да е причина за такова поведение. К. е преминал към настъпателни агресивни
действия, което не може да се тълкува по друг начин, освен като пълно
пренебрежение и незачитане на установения ред.
Установената фактическа обстановка дава основание да се приеме, че
конфликтът е възникнал импулсивно, като моментна ситуация, без данни за
предходни отношения между подсъдимия и пострадалия, което също изключва
наличието на личен мотив.
Изпълнителното деяние спрямо пострадалия е извършено от подсъдимия чрез
действие, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Това действие е станало обществено достояние, последиците от него са били
възприети от други лица и е довело до тяхната негативна реакция. Тези
съображения налагат извода, че действията на подсъдимия могат да бъдат квалифицирани като такива,
осъществени по хулигански подбуди с причиняване на лека телесна повреда. Именно
проявената демонстративна, провокираща непристойност на поведението
характеризира мотивите за извършването като хулигански.
Деянието е извършено при пряк умисъл. Изводът за
умисъла на едно лице се базира на неговите фактически действия. В настоящия
случай подсъдимият е нанесъл удар, съзнавайки, че извършва акт на физическа
интервенция върху телесната неприкосновеност на друго лице, употребявайки сила.
В този смисъл съдът прие, че при осъществяване на деянието, подсъдимият е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на
негативния резултат.
Въз основа на гореизложеното,
съдът не кредитира изложената от подсъдимия защитна теза, като прие, че същата
се опровергава от събраните по делото материали.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че са правилни изводите на РП гр.
Габрово относно приложението на чл.78А от НК: За деянието е предвидено
наказание лишаване от свобода до три години. Подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност. Деецът не представлява голяма
обществена опасност. Няма причинени материални щети. Целите на наказанието
спрямо него могат да се постигнат и чрез налагане на административно наказание.
По безспорен начин от събраните
по делото доказателства се установи, че след като на 04.04.2016 година , около
12,00 часа в гр. Габрово, в сградата на регионална библиотека „Априлов
Палаузов”, находяща се на пл. Възраждане № 23, чрез нанасяне на удари с ръце по
лицето и ритници по тялото по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда
на Д.Т.Р. ***, изразяваща се в травми на главата, довели до главоболие,
световъртеж и кръвотечение от носа, представляващи временно разстройство на
здравето, неопасно за живота за срок от около една седмица и травми на гръдния
кош, на дясната ръка и десет долен крайник, представляващи болка и страдания за
срок от около 7-10 дни, подсъдимият осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на- престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 от НК, в извършването на което съдът го призна за
виновен, като по изложените по - горе съображения и на основание чл.78А от НК
го освободи от наказателна отговорност.
При определяне размера на
наказанието по чл.78А от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства: ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
чистото му съдебно минало, сравнително невисоката степен на обществена опасност
на конкретното престъпно деяние. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха
констатирани. Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът наложи на подсъдимия административно наказание глоба в
минимален размер - 1000,00 лева.
При определяне размера на
глобата съдът взе предвид степента на обществен опасност на деянието и на
дееца, семейното му и имотно състояние.
Съдът счете, че с така
наложеното наказание ще бъдат осъществени най - ефективно целите по чл.36 от НК.
Причина за извършеното
престъпление е самонадеяността на
подсъдимия като водач на МПС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: