Решение по дело №4481/2018 на Районен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е № 1440

гр. Сливен, 11.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският районен съд, десети граждански състав, на десети декември, две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА

При участието на секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №4481  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3 предоставя на ответниците С.С.И., ЕГН: **********  и Г.С.И.,  ЕГН: ********** *** ВИК услуги, в качеството им на наследници на Стефан Нанчев Дончев, който се намирал в облигационни отношения с тях. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяването на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответниците били придобили качеството на потребители по отношение на водоснабдения обект в с. Смолник, община Карнобат. Съгласно общите условия на оператора била заведена партида, която се била водила на името на общия им наследодател. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВиК операторът потребителите следвало да заплащат потребените услуги в 30 дневен срок от издаването на фактурата. Задължението по издадената и неплатена фактура от 25.09.2015 г. било в общ размер на 52,80 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 01.09.2015 г. Ответниците били наследници на починалия абонат и затова всеки един от тях бил дължал по ½ от общия дълг или по 26, 40 лв. Върху тези суми се дължало и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху претендираните суми от момента на изпадането в забава -26.10.2015 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва. Общият размер на обезщетението за забавено плащане бил 14,30 лв. или по 7,15 лв. за всеки един от ответниците за периода от 26.10.2015 г. до 26.06.2018 г. Била изпратена покана за доброволно изпълнение, но не било последвало плащане от страна на ответниците, поради което ищцовото дружество пристъпило към принудително изпълнение. Било образувано ч.гр.д. № 3296/2018 г. по описа на РС-Сливен, като била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците били възразили. От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищеца главница в размер на 26,40 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 01.09.2015 г., съставляваща половината от общия размер на задължението на техния наследодател, в качеството им на съсобственици на имота и обезщетение за забава в размер на 7,15 лв., съставляващо половината от общата дължима мораторна лихва за периода от 26.10.2015 г. до 26.06.2018 г.. Претендират се разноски сторени в заповедното и за исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба от процесуалния им представител адв.  И.С. от САК. Посочват, че предявения иск е неоснователен и недоказан, тъй като ищцовото дружество не било представяло доказателства относно наличието на индивидуален договор на дружеството с ответниците, който да обуславя качеството им на потребители на ВИК услуги, нито относно реалното предоставяне на тези услуги от страна на дружеството, нито относно собствеността и ползването на водоснабдения имот, нито относно наследственото правоприемство за този имот, нито относно реалното отчитане на количеството на потребената вода. Молят съдът да отхвърли предявеният срещу тях иск като неоснователен и недоказан и претендират сторените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. №3296 /2018 г. по описа на СлРС , е видно, че с постановената по същото Заповед № 1743/ 09.07.2018 г. е разпоредено ответниците да заплатят на ищцовото по настоящето дело дружество следните суми: сумата от 52,80 лв., съставляваща неплатена главница за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 01.05.2015 г. до 01.09.2015 г. за абонатен № 837041 за обект, находящ се в с. Смолник, ведно със законната лихва върху нея от 29.06.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 14,30 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2015 г. до 26.06.2018 г., както и сумата от 75 лв., съставляваща сторени по делото разноски.

На  17.07.2018 г.  в законоустановения двуседмичен срок са постъпили възражения от двете ответници по чл. 414 ГПК. В резултат на постъпилите възражения срещу връчената на длъжниците заповед за изпълнение, съдът е указал на ВиК -Бургас да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед и ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК в месечния срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.

От представените от ищеца писмени доказателства – фактура и справка за показанията на водомер, се установява само, че в ищцовото дружество е заведена партида на името Стефан Нанчев Дончев на като абонат №837041  за обект на доставка на вода на адрес в с. Смолник, Община Карнобат. Не става ясно от тези два писмени документа кои точно лица са наследници на Стефан Нанчев Дончев и кой конкретно имот е бил водоснабдяван през процесния период.

По предявения иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. чл.203 ЗВ - за установяване съществуването на задължение за заплащане на претендираната главница, представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена т.е. че е доставил стоки и услуги на стойност процесната главница.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В настоящия случай, ответниците изрично оспорват, че през процесния период са били потребители на В и К услуги, доставяни в посочения от ищеца имот, а по делото липсват каквито и да е доказателства, че ответниците са били собственици или ползватели, че  им е било учредено право на строеж или ползване по отношения на процесния имот. Не се доказаха и твърденията на ищеца, че ответниците са наследници на абоната Стефан Нанчев Дончев, нито, че същият е бил собственик на процесния имот, тъй като същият имот не е достатъчно добре индивидуализиран от ищцовото дружество. Единствено е отбелязано, че се намира в с. Смолник, обл. Карнобат, а от представените справки по лице от службата по вписванията в гр. Карнобат е видно, че Стефан Нанчев Дончев е прехвърлил поземлен имот с пл. № 031005, с площ 39,50 дка в м. „Кайнарджи кайяк”  в землището на с. Смолник на трето лице, а ответницата С.С.И. е собственик и арендатор на три други поземлени имоти в землището на с. Смолник- с пл. № 003087, с площ 5 дка и с пл. № 003090, с площ  5,313 дка и двата в местността „Немските” и на имот с пл. № 014035, с площ 20,001 дка в м. „Скелята”, които са й били прехвърлени от Стефан Нанчев Дончев още през 2010 г. Ответницата Г.С.И. изобщо не притежава имоти в землището на с. Смолник, община Карнобат. Двете ответници имат постоянни и настоящи адреси, които са в други населени места. Не беше представено удостоверение за наследници от страна на ответното дружество на лицето Стефан Нанчев Дончев, нито се установи същото да е починало, в този смисъл останаха недоказани твърденията на ищцовото дружество. При това положение и предвид цитираните разпоредби, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че ответниците имат качеството на потребител на „В и К“ услуги, и че между страните през процесния период е съществувал договор за доставка на „В и К“ услуги по отношения на процесния имот. След като е недоказано, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, чиито източник е договор при общи условия за получаване на услуги В и К, предявените искове следва да бъдат отхвърлени само на това основание.

Освен това, ищецът не доказа, че през процесния период е предоставил В и К услуги на стойност претендираната по делото главница. По силата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и канализационни услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи. Извършваната от ищцовото дружество услуга водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности, завършващи с доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни отклонения, съгласно чл.5 от посочената по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004г. На основание чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради което и съдът приема, че ищецът не доказа какво е количеството на потребената вода през процесния период, респ. каква е стойността й. По делото бяха допуснати и назначени поисканите от ищцовото дружество съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, но същото не внесе необходимите депозити в законоустановения срок, поради което твърдяните от него факти и обстоятелства включени в предмета на правния спор останаха недоказани. Не се яви и допуснатия до разпит свидетел, който беше редовно призован за насроченото открито съдебно заседание и останаха недоказани обстоятелства, относими към предмета на правния спор, които следваше да бъдат установени с неговите показания.

По тези съображения, искът за установяване на дължимостта на главницата, е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, което обуславя извод и за неоснователност на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.

Съдът намира, че така представените от ищеца по делото справка за задълженията на абоната, изхождаща от дружеството- ищец, както и препис от издадената от ищцовото дружество фактура на ответниците за отделните доставки, които не са подписани от ответниците или  от техен представител, представляват писмени доказателства установяващи изгодни за ищеца обстоятелства, а именно че е доставял на лицата посочени като наследници на Стефан Нанчев Дончев  питейна вода, както и услуги по отвеждане на канална вода, на определена стойност, които обстоятелства са оспорени от ответниците в подадените от тях писмени отговори на исковата молба, като твърдят, че  не дължат изпълнение. Предвид горното така представените от дружеството- ищец писмени доказателства не могат да установят твърдението му за доставени на ответниците стоки и услуги.

Съдът намира, че предявената искова претенция остава недоказана, тъй като не се установява по несъмнен начин ответното дружество действително да е доставило за процесния период твърдените количества питейна вода за обекти на собственост на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 5, т.7 и чл. 21, ал.4 от Общите условия на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД- гр.Бургас (л.71-87), също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. В случая от страна на ищцовото дружество не се представят писмени доказателства за извършени в присъствието на потребителя и удостоверени с подписа му отчети на измервателните уреди или за удостоверен по реда на чл. 22, ал.4 от Общите условия отказ за осигуряване на достъп, като от ищцовото дружество карнети съдържащи отчети и подписи срещу отчетените показания изобщо не са представени. При което и въз основа на горните констатации съдът не е в състояние да установи какви са конкретните количества доставена питейна и отведена канална вода от процесния имота и дали същите съответстват на осчетоводените количества по представената с исковата молба фактура. При това положение предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като че ищцовото дружество не е провело при условията на пълно и главно доказване, че твърдението от него задължения на ответниците са такива представляващи стойност на реално доставени и отведени количества вода, респективно ответниците да дължат сумите по издадената от ищцовото дружество фактура като главници и лихви.

С оглед изхода на делото и на ищцовото дружество няма право на разноски и такива не му се следват. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки един от ответниците е претендирал от ищеца сторените по делото разноски, съставляващи сума в общ размер от 660 лв., от които сумата от 300 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред настоящата инстанция и сумата от 360 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение и такива с оглед изхода на производството пред настоящата инстанция следва да им бъдат присъдени.

По изложените съображения, СлРС,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, против С.С.И., ЕГН: **********  и Г.С.И.,  ЕГН: ********** ***, за признаване за установено, че всяка една от  тях дължи на ищеца главница в размер на 26,40 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 01.09.2015 г., съставляваща половината от общия размер на задължението на техния наследодател, в качеството им на съсобственици на имота в с. Смолник, Община Карнобат и обезщетение за забава в размер на 7,15 лв., съставляващо половината от общата дължима мораторна лихва за периода от 26.10.2015 г. до 26.06.2018 г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018 г. до окончателното й изплащане и  75 лв. разноски в заповедното производство, за които по ч.гр.д. № 3296/2018 г. по описа на СлРС , е била издадена Заповед № 1743/ 09.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище: гр.Бургас, ул. "Ген. Владимир Вазов" № 3, да заплати на С.С.И., ЕГН: ********** сума в общ размер от 660 лв., от които сумата от 300 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред настоящата инстанция и сумата от 360 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище: гр.Бургас, ул. "Ген. Владимир Вазов" № 3, да заплати на Г.С.И.,  ЕГН: ********** сума в общ размер от 660 лв., от които сумата от 360 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред настоящата инстанция и сумата от 300 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СлОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да им се изпрати.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: