Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2215, гр. Пловдив, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 07.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5946/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 449476-F489511 от 18.07.2019 г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-гр.Пловдив, с което на А.Б.Т., ЕГН **********,***, на
основание чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
по чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят А.Т., в жалбата си прави
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление /НП/ като
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание, редовно призована, се явява лично и поддържа искането си.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител – ст.юрк. Я.А. пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на подадено от жалбоподателя Т.
заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС с вх.№
163911900705383/20.03.2019 г., органите по приходите издали на същата Акт за
регистрация № 160421900708170/21.03.2019 г., връчен на 21.03.2019 г.
В тази връзка на 01.04.2019 г. била извършена
проверка от служители на ТД на НАП-Пловдив за установяване на наличие на
основания за регистрация по ЗДДС. В хода на същата и при преглед на документи, било
установено, че жалбоподателят А.Б.Т. имала като основен предмет на дейност –
отдаване под наем на част от собственото си жилище, находящо
се в гр.Пловдив, ул.“Поп Манол“ № 18. В дадените от нея писмени обяснения
посочила, че си сътрудничи с „BOOKING.COM B.V.“ - компания, регистрирана в
Нидерландия с ИН по ЗДДС NL805734958В01 и явяваща се данъчно задължено лице, от
която Т. получавала услуги. При проверката била представена справка от
задълженото лице за получени от „Вooking.com B.V.“ фактури, като една от тях била с № 2345234/02.07.2017 г. на стойност 77,41
лв., представляваща комисионна за направени резервации, изплатена на 03.07.2017
г. В тази връзка А.Т. в качеството си на задължено лице, установено на
територията на страната, което получава услуги с място на изпълнение на
територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от
получателя по чл.82, ал.2 от ЗАДС, следвало да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС в ТД на НАП не по-късно от седем дни преди датата, на която данъкът за
доставка става изискуем, в случая – не по-късно от 25.06.2017 г., тъй като
данъчното събитие настъпило на 02.07.2017 г. Това било сторено от нея едва на
20.03.2019 г.
Констатираното било квалифицирано като нарушение
на чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС, за което св.Ч. съставила срещу А.Б.Т. Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F489511/30.05.2019 г. В акта е отбелязано,
че нарушението е извършено на 26.06.2017 г.
Жалбоподателят не упражнила правото си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН и не подала писмено възражение срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
НП № 449476-F489511 /18.07.2019 г., с което А.Т. е санкционирана с глоба в
размер на 500 лв. на основание чл.178 от ЗДДС.
В хода на съдебното производство беше разпитан в качеството на свидетел Б.Н.Ч. /актосъставител/, която поддържа съставения от нея акт. В
показанията си свидетелят сочи в какво се е изразява задължението на
жалбоподателя, като лице, което получава услуги от регистрирани лица, което не
е било изпълнено. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се налага
категоричният извод за извършено от страна на А.Б.Т. административно нарушение
на чл.97а, ал.4, вр.ал.1 от ЗДДС. Установеното в ал.1 на чл.97а от ЗДДС
законово изискване гласи, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно
задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на
изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. Съответно въведеното в ал.4 на същата
разпоредба правило сочи, че за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за
подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди
датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или
данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на
облагане с данък. За да се направи положителен извод за извършено от
жалбоподателя административно нарушение на горецитираните
разпоредби спомогнаха приложените писмени
доказателства по делото, включително и съставения при проверката протокол № **********/01.04.2019 г. От тях безспорно се
потвърждава, че именно жалбоподателя на инкриминираните дата и място в
качеството й на задължено лице, установено на територията на страната е получила
услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и
за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 от ЗДДС, за което Т. ***
заявление за регистрация в законоустановения срок – не по-късно от 7 /седем/
дни преди датата, на която данъкът за доставката станал изискуем.
Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС,
когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на
територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на
страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката, в
случая доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по
чл.3, ал.1. Тъй като в случая данъчното събитие е възникнало на 02.07.2017 г.,
то съобразно разпоредбата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС Т. е била длъжна да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС не по-късно от 25.06.2017 г. Като не е спазила законоустановения срок за
заявлението за регистрация по ЗДДС и е подала същото едва на 20.03.2019 г., Т.
е извършила нарушение на чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС, за което правилно е
ангажирана административнонаказателната й
отговорност.
На посоченото нарушение безспорно съответства
правилно и законосъобразно приложената санкционна разпоредба на чл.178 от ЗДДС,
според която данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде
заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в
установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
Въпреки безспорността на установеното нарушение,
Съдът намира с оглед контретиката на настоящия казус,
че са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва да се
приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни
последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В тази връзка се
установява, че макар и след предвидения в разпоредбата на чл.97а, ал.4 от ЗДДС
срок, жалбоподателят Т. сама е инициирала производство по регистрация по ЗДДС,
като нарушението е отстранено преди издаване на процесния
АУАН чрез подаване на заявление за регистрация.
Това обстоятелство, преценено в съвкупност с отразеното в НП, че
нарушението е извършено за първи път, както и с оглед липсата на данни за
извършени от санкционираното лице на други нарушения на фискалната дисциплина,
обосновават извод, че деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение
налагането на имуществена санкция в размер на 500 лв., макар и в минималния
предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената
опасност на дееца и деянието. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС - когато
решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради противоречието му със закона.
Предвид това и гореизложените мотиви,
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Предвид това Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 449476-F489511 от 18.07.2019 г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-гр.Пловдив, с което на А.Б.Т., ЕГН **********,***, на
основание чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
по чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г