РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр.с-ав в
открито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 2470 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от “Ч.Е.Б.”АД, със седалище и адрес на управление *** ***против
М.Ц.К., с ЕГН **********, в която се твърди, че ищцовото
дружество се намирало в облигационни правоотношения с ответницата, които се
регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Ч.Е.Б.” АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98 от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях, ищцовото дружество изпълнило задължението си за доставка
на електрическа енергия за периода от 23.12.2018 г. до 22.07.2019г., но ответницата
не изпълнила задължението си да заплати
доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури.
Твърди се,
че ищцовото дружество е доставчик на електрическа
енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013г. Като такъв е
доставяло на ответницата М.К. за електроснабден имот,
находящ се в ***, с ИТН *** ел.енергия за периода от
23.12.2018 г. до 22.07.2019г., за което били издадени следните фактури: Фактура
№ ***от 31.01.2019г. на стойност 137.98 лева за периода 23.12.2018 -
22.01.2019; Фактура № ***от 28.02.2019г. на стойност 130.45 лева за периода
23.01.2019 - 21.02.2019; Фактура № ***от 31.03.2019г. на стойност 94.73 лева за
периода 22.02.2019 - 23.03.2019; Фактура № ***от 30.04.2019г. на стойност 77.12
лева за периода 24.03.2019 - 23.04.2019; Фактура № ***от 31.05.2019г. на
стойност 58.66 лева за периода 24.04.2019 - 22.05.2019; Фактура № ***от
30.06.2019г. на стойност 53.28 лева за периода 23.05.2019 - 21.06.2019; Фактура
№ ********* от 31.07.2019г. на стойност 63.91 лева за периода 22.06.2019 -
22.07.2019г.
Излага се,
че посочените задължения по процесните фактури били
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба
на ел.енергия на „Ч.Е.Б.” АД, абонатът разполагал с десетдневен срок за плащане
на задълженията за консумираната електрическа енергия. Излага се, че чл.19,
ал.8 от Общите условия изрично предвиждал, че неполучаването на съобщението не
освобождавало потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Навеждат се
доводи, че поради забава потребителят
дължал и законната лихва върху вземанията по отделните фактури от съответните
дати на падеж до 29.08.2019г., като общия размер на мораторната
лихва възлизал на 19,66лв.
Твърди се,
че вземанията били претендирани от кредитора по реда
на чл.410 от ГПК пред Районен съд РС Плевен и по образуваното ч.гр.дело
5919/2019г. била издадена съответна заповед за изпълнение, но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията му.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца вземанията за
главница и лихва, за които е била издадена заповедта за изпълнение в
производството по ***. по описа на ПлРС, както следва: сумата от 616.13 лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.12.2018 г. до
22.07.2019г. и сумата от 19.66 лева - законна лихва за забава, считано от
26.02.2019 г. до 29.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане.
Ответницата М. Ковеачева е депозирала писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения особен представител адв.И.Н., с който оспорва исковите претенции.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Установява се от приложеното ***. по описа на ПлРС, че
ищеца е депозирал на 09.09.2019г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 616,13лв., представляваща стойност на
консумирана и неплатена ел. енергия за периода от 23.12.2018 г. до 22.07.2019
г. и лихва в размер на 19,66лв., за периода от 26.02.2019 г. до 29.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019 г. до
окончателното изплащане. За претендираните вземания е
издадена заповед за изпълнение №***. С Разпореждане на съда от 18.05.2020г. е
указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, при наличие на
основания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Установителната
искова претенция е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК. С
оглед тези обстоятелства съдът я намира за допустима.
Безспорно
е, че ищеца “Ч.Е.Б.” АД е лицензиран доставчик на електрическа енергия съгласно
издадена от ДКЕВР при МС лицензия №Л-409-17/01.07.2013 г., препис от която е
приложен по делото.
От
постъпилата справка от *** се установява, че процесния
имот в ***е бил деклариран като съсобствен на ***и
ответницата М.Ц.К., легитимирали се като собственици с нот.акт №110,
т.29/17.12.1997г.
Представената
от ищеца справка от АВ за вписвания, касаещи ответницата М.К., не съдържа
описание на имотите, предмет на отбелязаните подлежали на вписване сделки до
2001г., макар и да е отбелязан вписан на 01.01.1997г. акт по ЖСК за недвижим
имот, т.к. такава информация не е и налична в съответния регистър. Вписаните за
последващия период сделки не са с предмет процесния имот.
От
приложените преписи на фактури № ***/ 31.01.2019г.; № ***/ 28.02.2019г.; № ***/
31.03.2019г.; № ***/ 30.04.2019г.; № ***/ 31.05.2019г.; № ***/ 30.06.2019г.; №
********* / 31.07.2019г., представените счетоводни справки и заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установяват следните
обстоятелства: Установява се, че на името на ответницата е открита при ищцовото дружество партида с ИТН *** за имот в ***Установява
се, че сочените по-горе фактури са били издадени съответно за стойност
консумирана ел.енергия в размер на 137,98лв. за периода 23.12.2018 -
22.01.2019; в размер на 130,45 лева за периода 23.01.2019 - 21.02.2019; в
размер на 94,73 лева за периода 22.02.2019 - 23.03.2019; в размер на 77,12 лева
за периода 24.03.2019 - 23.04.2019; в размер на 58,66 лева за периода
24.04.2019 - 22.05.2019; в размер на 53,28 лева за периода 23.05.2019 -
21.06.2019; в размер на 63,91 лева за периода 22.06.2019 - 22.07.2019г. Същите
са били осчетоводени по надлежния ред.Установява се от експертното заключение,
че сумите за главници, възлизащи в общ размер на 616,13лв. не са били заплатени
от ответницата. Установява се също така, че мораторната
лихва върху главниците се изчислява на 19,62лв. за период от датата на
изискуемостта на всяко плащане до 29.08.2019г. в размер на 19,62лв.
Видно е от
заключението по ССЕ, че ответницата е извършвала плащания след образуване на
делото, при които изрично е заявявала кои вземания на доставчика на ел.енергия
погасява и същите са били за период от м.февруари 2020г. до м.декември 2020г.,
т.е. последващ процесния.
В о.с.з. на
06.02.2021г. е изслушано и заключението по допусната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж С.М.. Прието
е заключението по депозираната на 22.01.2021г. експертиза, доколкото депозираната
предходна такова от 14.01.2021г. не се поддържа от експерта. От същото се
установява, че през процесния период е имало монтиран
в имота уред за измерване на консумираната ел.енергия, който е бил технически
годен – преминал задължителната периодична метрологична проверка и
представляващ одобрен тип за използване в ***. Като отчетени от техически годен и изправен измервателен уред, отчетените
количества ел.енергия отговарят на реално потребените.
Видно е от заключението, че количеството ел.енергия е било отчитано най-малко веднъж месечно от ***, като
периодът е бил не по-дълъг от 31 дни, а резултатите от отчета след въвеждане на
баркод са били въвеждани в информационна система по
действащите в периода еденични цени.
Обсъдените
експертни заключения се възприемат изцяло от съда, като обективни и компетентно
изготвени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се, че ищцовото дружество
е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението
по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо
да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона. Достатъчно е да се установи,
че ответникът е потребител на електрическа
енергия, съответно, че общите условия
са били публикувани
и произвели действие. Според §1, т.42 от ДР ЗЕ „потребител на енергия
или природен газ за битови
нужди" е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
В
настоящото производство се установи от постъпилата удостоверителна справка от ***,
че процесния имот, находящ
се в *** е бил деклариран на 28.03.1998г. като съсобствен
на ответницата М.Ц.К. и ***.
Установи
се също така, че водената при ответното дружество партида за отчитане
консумираната в имота ел.енергия е била открита на името на ответницата М.К. и
стойността на отчетените количества е била заплащана до началото на процесния период, както и след изтичането му.
При
горните изяснени обстоятелства, съдът приема за установено, че към момента на
подаване на декларацията в *** ответницата е била съсобственик на процесния имот, в това число и към момента на откриване на
партидата при ищцовото дружество, като датата на
откриването й е ирелевантна за настоящия спор.
След
като е установено право на собственост за ответницата върху имота и откриване
на партида за отчитане на консумираната ел.енергия, в нейна тежест остава да
установи, че впоследствие се е разпоредила с това си право и е изпълнила
произтичащото от чл.13, т.5 от ОУ задължение да уведоми доставчика за
настъпилата промяна.
Съдът
счита също така, че ирелевантно за спора е какъв е
обема на правата на ответницата в съсобствеността. Това е така, т.к. записването
на партидата на нейно име предполага демонстрирано ползване на същия имот и
влече задължението за плащане на консумираната ел.енергия, а в случай, че имота
е бил придобит в режим на СИО, това също предпоставя
задължение за плащане на тази стойност при солидарна отговорност.
Ето защо, съдът приема, че ответницата има качеството на потребител на електроенергия,
доставяна до процесния имот в ***
Установи
се от обсъдените експертни заключения по допуснатите съдебо-техническа
и съдебно-счетоводна експертиза, че стойността на реално потребената
в имота ел.енергия за процесния период от
23.12.2018г. до 30.06.2018г. се изчислява на 616,13лв.
Съгласно
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от представените по делото Общи условия (ОУ) потребителят
заплаща на продавача (доставчика) стойността на електрическата енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение, като продължителността на периода за плащане е десет дни, след
изтичането на който вземането на доставчика на ел. енергия за съответния месец
става изискуемо. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез
съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта ежемесечно (когато
отчетния период е един месец) и съобразно графика на отчитане (когато периодът
на отчитане е по – дълъг от един месец) – чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от ОУ.
Съобщението по ал. 3, съответно по ал.4 задължително съдържа абонатния номер
(ИТН) на потребителя, количеството електрическа енергия за отчетния период,
продължителност на периода, цената на снабдяване, цената на разпределение,
дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа, акциза, дължимия данък върху
добавената стойност (ДДС), както и периодите на плащане и следващо отчитане –
чл. 19, ал. 5 от ОУ. Според чл. 19, ал. 8 от ОУ неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок, така
както и подаването на възражение срещу сметката поначало не освобождава
потребителя от задължението за плащане на дължимата сума – чл. 19, ал. 9 от ОУ.
Предвид на
това, че ответницата не е заплащала дължимите главници в определения според ОУ
срок, същата дължи обезщетение за забава за периода от изпадането си в забава
за плащане на всяка отделна главница до 29.08.2019г., изчислявано в общ размер
на 19,66лв., както се установи от заключението по ССЕ.
Не се твърди и
не се установява плащане на главниците и мораторна
лихва.
Предвид изложеното, съдът счита, че установителите претенции са изцяло основателни и
доказани иследва
да пбъдат уважени като такива.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца заплащане на направените
деловодни разноски, които са в общ размер на 83лв. за заповедното производство
(25лв. за държавна такса и 58лв. за адвокатско възнаграждение) и 612лв. за
исковото производство (25лв. за държавна такса, 87лв. за адвокатско
възнаграждение, 300лв. за възнаграждение на особен представител и 200лв. за
ССЕ). Ответницата следва да заплати и в полза на ПлРС
направените разноски за СТЕ в размер на 195лв.
Воден от горното, съдът
р е ш и :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че М.Ц.К. с ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на “Ч.Е.Б.”АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***, следните суми: сумата от 616,13лв., представляваща стойност на
консумирана ел.енергия за периода от 23.12.2018г. до 22.07.2019г. и сумата от 19,66лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.02.2019г.
до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2019г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №***. по ***. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, М.Ц.К. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “Ч.Е.Б.”АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***, следните суми: сумата от 83лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 612лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, М.Ц.К. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд сумата от 195лв., представляваща разноски за вещо лице.
решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: