№ 166
гр. Харманли, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Ив. К.
при участието на секретаря И. Ат. И.
като разгледа докладваното от М. Ив. К. Гражданско дело № 20235630100994
по описа за 2023 година
Подадена е искова молба oт „Е. о.” ЕООД със седалище и адрес на управление:
град Х. ул. С. Ст. № *. ЕИК *********, представлявано от Кр. П. А., чрез адв.Н. В. К. – Я.,
адрес: град Х. Ул. Х. К. № * ет. * оф. ** против „Т.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Т. п. к. 6452. Община Маджарово, Област Хасково, представлявано
от едноличния собственик и управител О. Ш. Ш., с цена на иска 1239.74лева и с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2023г. ”Е. о.” ЕООД е подало до Районен
съд — Харманли заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
парични вземания, дължими от „Т.“ ЕООД за неизплатена цена на дизелово гориво в общ
размер 11 017.82 лева по следните фактури: по Фактура №**********/28.02.2022г. — за
сумата 4 234.66 лв., с включено ДДС за 1719.21 л дизелово гориво;по Фактура
№**********/31.03.2022г. за период от 15.04.2022г. до 16.05.2023г.— за сумата 5 374.73 лв.,
с включено ДДС за 1836.68 л дизелово гориво и по Фактура №**********/30.04.2022г. — за
сумата 1408.43лв., с включено ДДС за 456.47л дизелово гориво, както и дължимите
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху тези суми в общ размер 1 239.74
лв. за периода 15.03.2022 г. - 16.05.2023 г., включващ: 503.45лв.- законна лихва за забава на
задълженията по Фактура №**********/28.02.2022 г.. а именно: сумата 4 234.66 лв. за
периода 15.03.2022 г. 16.05.2023 г.; 592.71лв.-законна лихва за забава на задълженията по
Фактура №**********/31.03.2022 г.. а именно: сумата 5 374.73 лв. за периода 15.04.2022 г. -
16.05.2023 г.;143.58лв.- законна лихва за забава на задълженията по Фактура
№**********/30.04.2022г. а именно: сумата 408.43 лв. за периода 15.05.2022 г. - 16.05.2023
г., ведно със законната лихва върху общия размер на неизплатената главница по всички
фактури от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и
направените разноски в заповедното производство.
Ищецът твърди, че по подаденото заявление било образувано частно гражданско
дело № 432/2023 г. на Районен съд — Харманли и била издадена Заповед №258 от
1
22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която били
присъдени предявените суми за главници по описаните фактури, предявените суми за лихва
върху главниците за периода от 15.03.2022г. до 16.05.2023г., както и направените от ”Е. о.”
ЕООД разноски в заповедното производство - държавна такса в размер на 245.16 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 913 лева. Заповедта за изпълнение била изпратена
до кметството на село Т. община Маджарово за връчване на длъжника и въпреки, че не била
върната призовка с отбелязване за връчване длъжникът „Т.“ ЕООД узнал за издадената
заповед и на 13.06.2023г. заплатил с три плащания с преводни нареждания следните суми:
4234.66 лева по Фактура №**********/28.02.2022г.; 5 374.73 лв. по Фактура №**********/
31.03.2022 г. и 1408.43 по Фактура **********/30.04.2022г.
Ищецът твърди, че с така описаните плащания били погасени в пълен размер
главните задължения на „Т.“ ЕООД по процесните фактури, но останали непогасени
задълженията за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху всяка
отделна фактура до 16.05.2023 година, както и дължимите разноски в заповедното
производство които са присъдени с издадената заповед за изпълнение.
Ищецът на 10.10.2023г. получил съобщение и определение №541 от 28.09.2023 г.
по Частно гражданско дело №432/2023г. на Районен съд – Харманли, с което съдът дал
указания на ”Е. о.” ЕООД за предявяване в едномесечен срок на установителен иск за
установяване на вземането си за законна лихва и за разноските - предмет на заявлението,
поради подаването на възражение от страна на длъжника. И след извършените плащания на
13.06.2023г. към настоящия момент „Т.“ ЕООД все още дължал и не бил заплатил в пълен
размер дължимите суми за обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва по
издадената Заповед №258 от 22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
Ищецът твърди, че дължимите лихви за забавено плащане на главниците по всяка
от трите фактури до 16.05.2023г. (датата, предхождаща датата на подаването на заявлението)
били в общ размер 1 239.74 лв. за периода 15.03.2022 г. - 16.05.2023 г., включващ: 503.45лв. -
законна лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/28.02.2022г., а именно:
сумата 4 234.66 лв. за периода 15.03.2022 г. -16.05.2023 г., 592.71 лв. законна лихва за забава
на задълженията по Фактура №**********/31.03.2022 г.. а именно: сумата 5 374.73 лв. за
периода 15.04.2022 г. - 16.05.2023 г. и 143.58лв законна лихва за забава на задълженията по
Фактура №**********/30.04.2022г., а именно: сумата 1 408.43 лв. за периода 15.05.2022 г. -
16.05.2023 г.
Ищецът посочва, че съгласно чл.303а, ал.3 от Търговския закон срокът на плащане
на продажната цена по издадените фактури е 14 /четиринадесет/ дни от деня, следващ датата
на получаването на стоката (горивото), която в случая е и датата на издаването на
съответната фактура.
С подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение длъжникът не е
оспорил главните си задължения по фактурите не е оспорил и получаването на стоките и на
фактурите. Фактурите били подписвани от получателя на доставките, като в тях изрично е
посочена и датата на получаване на стоките която съвпада с датата на издаването на
фактурите. Следователно срокът за плащане на всяка фактура е четиринадесет дни от деня
следваща деня на издаването им. и обезщетението за забавено плащане за всяка фактура се
дължи от 15-то число на месеца, следващ датата на издаването на фактурата:
По Фактура №**********/28.02.2022г. изискуемостта на дължимата сума 4
234.66 лв. е настъпила на 15.03.2022 г., 14 — дневният срок за плащане е започнал да тече на
01.03.2022 година и е изтекъл на 14.03.2022 г.
По Фактура №**********/31.03.2022г. за период от 15.04.2022г. до
16.05.2023г.изискуемостта на дължимата сума 5374.73 лв. е настъпила 15.04.2022 г., 14 —
дневният срок за плащане е започнал да тече на 01.04.2022 година и е изтекъл на 14.04.2022
2
г.
По Фактура №**********/30.04.2022г. изискуемостта на дължимата сума408.43
лв. е настъпила на 15.05.2022 г., 14 — дневният срок за плащане е започнал да тече на
01.05.2022 година и е изтекъл на 14.05.2022 г.
Ищецът счита, че ответникът дължи да заплати разноските по заповедното
производство в пълен размер, тъй като след подаването на заявлението и издаването на
заповед за изпълнение е заплатил само дължимата главница, без да заплати дължимите
лихви и разноски и с поведението си е дал повод за завеждане на заповедното производство,
поради което по аргумент от чл.78 ал.2 от ГПК, дължи разноските, макар към настоящия
момент да е заплатил главното вземане. Напълно неоснователно било становището на Т.“
ЕООД в подаденото от него възражение срещу заповедта за изпълнение, че не е дало повод
за подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и за завеждането на делото, както е посочено
по — горе към датата на подаването на заявлението по чл.410 от Г ПК падежът на
задълженията по всички фактури е настъпил и то повече от една година преди подаването
му.
Ищецът твърди, че длъжникът не оспорва получаването на стоките по издадените
фактури, нито издаването им от ”Е. о.” ЕООД и получаването им от „Т.“ ЕООД.
Следователно е безспорно, че падежът за плащане на продажната цена по фактурите е
настъпил на посочените по — горе дати и след изтичането на срока за плащането им
задълженията са станали напълно изискуеми и тъй като е изтекла повече от една година от
настъпването на изискуемостта. а длъжникът не е заплатил задълженията си. той несъмнено
е дал повод за завеждане на делото. След изтичане на срока за плащане не е необходимо
допълнително действие за да настъпи изискуемост и кредиторът да има право да пристъпили
към действия за съдебно удовлетворяване на вземанията си.
Ищецът твърди, че плащането в срока за доброволно изпълнение след издаването
на заповедта за изпълнение не означава, че длъжникът не е дал повод за завеждане на
делото. Нещо повече, ако не беше подадено заявление по чл.410 от ГПК и не беше издадена
и връчена заповед за изпълнение на длъжника той все още можеше да не е заплатил
задълженията си.
Поради изложеното ищецът счита, че длъжникът Т.“ ЕООД дължи присъдените
разноски със заповедта за изпълнение разноски в пълен размер, както поради
обстоятелството, че е дал повод за подаване на заявлението поради забава на плащането на
главницата с повече от една година, така и поради неизпълнение на задължението си за
плащане на присъдените със заповедта лихви.
Ищецът посочва, че съгласно т. 12 от Тълкувателно дело №4/2013 от 18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС, за разноските в заповедното производство се произнася съдът,
разглеждащ установителния иск по чл.422 от ГПК, с осъдителен диспозитив и с настоящата
искова молба ”Е. о.” ЕООД предявява срещу „Т.“ ЕООД установителен иск на основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК за съществуването на вземането си за обезщетение
за забава на плащането по трите фактури в общ размер 1239.74 лв. (хиляда двеста тридесет и
девет лева и седемдесет и четири стотинки) за периода 15.03.2022 г. - 16.05.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното ищецът моли съдът да признае за установено, че „Т.”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Т. п. к. 6452, Община
Маджарово, Област Хасково дължи да заплати на „Е. о.” ЕООД със седалище и адрес на
управление: град Х. ул. С. Ст. № *. ЕИК *********, обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху главниците по три фактури в общ размер 1239.74 лв.
(хиляда двеста тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки) за периода 15.03.2022
г. - 16.05.2023 г., включващ: 503.45лв. - законна лихва за забава на задълженията по Фактура
№**********/ 28.02.2022г., а именно: сумата 4 234.66 лв. за периода 15.03.2022 г. -16.05.2023
3
г.,; 592.71лв. - законна лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/31.03.2022
г., а именно: сумата 5 374.73 лв. за периода 15.04.2022 г. - 16.05.2023 г. и 143.58лв - законна
лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/30.04.2022г., а именно: сумата 1
408.43 лв. за периода 15.05.2022 г. -16.05.2023 г., както и да осъди „Т.” ЕООД, ЕИК:
********* заплати на ”Е. о.” ЕООД направените от него разноски в заповедното
производство в общ размер 1 158.16 лв., включващи държавна такса в размер на 245.16лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 913 лева и направените от ищеца разноски в
настоящото исково производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който счита, че
така предявеният иск е процесуално недопустим и възразява срещу предявеният размер от
1239.74 лв., който не съответствал на действително дължима от „Т.” ЕООД, ЕИК: *********
сума към настоящият момент.
Ответникът възразява и срещу искането за присъждане на разноски в заповедното
производство на база посочената в заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК сума.
Ответникът заявява, че не се спори, че между страните, че към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК е съществувало дължимо задължение от страна на
управляваното от него дружество към ищеца, както и че не отговаряло на искането
посоченото в исковата молба твърдение, че е узнал за издадената заповед преди
извършеното плащане по фактурите, като твърди, че многократно, преди самото плащане
повеждал разговори с управителя на дружеството и с негови служители „при които заявявал
недвусмислено намерението си да „изчисти” това задължение, като искал отсрочка и в
момента, в който набавил финансов ресурс на фирмата изпълнил съвестно задължението си,
като след проведените разговори не очаквал, че спрямо него ще бъдат предприети действия
пред съда. С получаването на заповедта за изпълнение бил неприятно изненадан и побързал
да подаде възражение придружено с доказателства за извършено плащане по фактурите.
Ответникът твърди, че постъпилото възражение е получено на 26.06.2023г. в РС
Харманли и е заведено под №5256, като кредиторът можел да осъществи защитата на
вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК в
едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за да се установи със сила на
присъдено нещо неговото съществуване. Това можело да бъде осъществено, като се държи
сметка за разпоредбите на чл. 235, ал.3 от ГПК и в тази връзка неправилно и
незаконосъобразно било да се претендира и мораторна лихва върху посочената в заповедта
за изпълнение издадена по чл.410 от ГПК сума от падежа на задълженията до датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът твърди, че с определение от 28.09.2023г. на РС Харманли частично
била обезсилена издадената заповед за изпълнение досежно сумата 4234.66лв. по фактура
№**********/28.02.2022г., сумата 5374.73лв. по Фактура №**********/ 31.03.2022 г. и
сумата 1408.43лв по Фактура №********** /30.04.2022г. , което било връчено на ищеца с
указания по чл.422 от ГПК, сумата 1239.74 лв. представляваща мораторна лихва върху
главниците по три фактури за периода 15.03.2022г. до 16.03.2023г., както и направените в
заповедно производство разноски в общ размер 1158.16лв., поради което считал, че
настоящото дело е заведено незаконосъобразно и не бил давал повод за завеждане на иска, а
така също и за образуването на заповедното производство.
Ето защо и поради гореизложеното, ответникът моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявеният иск за приемане за установено, че управляваното от него
дружество „Т.” ЕООД дължи на ищеца сумата от 1239.74 лв. представляваща мораторна
лихва върху главниците по три фактури за периода 15.03.2022г. до 16.03.2023г., както и
направените в заповедно производство разноски в общ размер 1158.16лв. Възразява и срещу
присъждане на разноски в това производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
4
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2,
вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От Фактура №**********/28.02.2022г. — за сумата 4 234.66 лв., с включено ДДС
за 1719.21 л дизелово гориво; Фактура №**********/31.03.2022г. за период от 15.04.2022г.
до 16.05.2023г.— за сумата 5 374.73 лв., с включено ДДС за 1836.68 л дизелово гориво и
Фактура №**********/30.04.2022г. — за сумата 1408.43лв., с включено ДДС за 456.47л
дизелово гориво, по Фактура №**********/28.02.2022г. — за сумата 4 234.66 лв., с
включено ДДС за 1719.21 л дизелово гориво се установява, че те са издадени от "Е. о.”
ЕООД с получател „ Тубати” ЕООД. В тях като дата за плащане е посочена съответната дата
на издаването им.
Според справки за изчисляване на законна лихва чрез направена ЕПИ On-line се
установява, че и дължимите обезщетения за забава в размер на законната лихва върху тези
СУМИ в общ размер 1 239.74 лв. за периода 15.03.2022 г. - 16.05.2023 г., включва: 503.45лв.-
законна лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/28.02.2022 г.. а именно:
сумата 4 234.66 лв. за периода 15.03.2022 г. 16.05.2023 г.;592.71лв.-законна лихва за забава на
задълженията по Фактура №**********/31.03.2022 г.. а именно: сумата 5 374.73 лв. за
периода 15.04.2022 г. -16.05.2023 г. и 143.58лв.- законна лихва за забава на задълженията по
Фактура №**********/30.04.2022г., ведно със законната лихва върху общия размер на
неизплатената главница по всички фактури от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 432/2023 г. по описа на Районен съд -
Харманли, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление № 4078/17.05.2023гв полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 258
от 22.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от
4234,66 лева (четири хиляди двеста тридесет и четири лева и 66стотинки) – главница, ведно
със законната лихва за забава в размер на 503,45/петстотин и три лева и 45ст./ по Фактура
№**********/28.02.2022г. за период от 15.03.2022г. до 16.05.2023г., сумата 5374,73 лева (пет
хиляди триста седемдесет и четири лева и 73стотинки) – главница, ведно със законната
лихва за забава в размер на 592,71/петстотин деветдесет и два лева и 71ст./ по Фактура
№**********/31.03.2022г. за период от 15.04.2022г. до 16.05.2023г., сумата 1408,43 лева
(хиляда четиристотин и осем лева и 43стотинки) – главница, ведно със законната лихва за
забава в размер на 143,58/сто четиридесет и три лева и 58ст./ по Фактура
№**********/30.04.2022г. за период от 15.05.2022г. до 16.05.2023г., както и държавна такса
в размер на 245,16лева (двеста четиридесет и пет лева и 16ст. ) и адвокатско възнаграждение
в размер на 913,00 лева (деветстотин и тринадесет лева).
Постъпило е възражение с вх. peг. № 5256/26.06.2023г. по реда на чл. 414а от ГПК,
с което длъжникът възразява против издадената заповед за изпълнение, тъй като бил
изпълнил паричното си задължение и прилага писмени доказателства за това.
С разпореждане № 1407/07.09.2023г., съдът е дал указания на основание чл. 414а,
ал. 3 от ГПК на заявителя да подаде становище в тридневен срок, като са посочени и
последиците от неподаването на становище, което е получено на 14.09.2023г.
Със становище с вх.рег.№7342/18.09.2023г. кредиторът е заявил, че длъжникът му
е изплатил сумите по трите фактури, а именно: сумата 4234,66 лева по Фактура
№**********/28.02.2022г.; сумата 5374,73 лева по Фактура №**********/ 31.03.2022г.;
сумата 1408,43 лева по Фактура №**********/30.04.2022г.- представляващи главница.
Посочва, че обезщетение за забавено плащане в общ размер на 1239.74лева за трите фактури
за периода от 15.03.2022г. до 16.05.2023г. и законната лихва върху главницата за периода от
17.05.2023г. до 12.06.2023г. в размер на 94.37лева не са заплатени и моли да бъде издаден
изпълнителен лист и длъжникът да бъде осъден да заплати непогасените задължения, както
и разноските по заповедта в пълен размер.
5
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери
дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно,
тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила - арг. чл.
416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК има за цел - да се провери дали вземането е спорно,
доколкото е изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, същият
удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си. В такъв случай
за кредитора ще липсва правен интерес от предявяването на иск. Но тогава когато
длъжникът не е изпълнил изобщо вземането, макар да твърди изпълнение, или пък е
изпълнил неточно в количествено отношение и кредиторът в становището си твърди именно
това, между страните е налице правен спор.
В настоящия случай по отношение на вземането за трите главници не е налице
нито една от посочените хипотези, тъй като страните се изразили становище, че тези
вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени писмени
доказателства.
При това положение заповедта за изпълнение не може да влезе в сила в тази си
част и съответно въз основа на нея не може да се издаде изпълнителен лист. Ето защо и
основание чл. 414а, ал. 4 ГПК съдът намира, че издадената заповед за изпълнение следва да
се обезсили в частта относно вземането за главница.
По отношение на претендираното обезщетение за забава е налице оспорване на
дължимостта й - т. 10а от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. постановено по тълк.д.
№ 4 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК. Предвид становището и на заявителя, съдът намира,
че между страните е налице спор относно това вземане, което обуславя и наличието на
правен интерес у заявителя от предявяването на установителния иск, в което производство
следва да се разреши и въпроса за дължимостта на разноските.
С определение № 541 от 28.08.2023г. по ч.гр. дело № 432/2023г. на РС –
Харманли, влязло в сила на 17.10.2023г. съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 № 258 от 22.05.2023г. по ч. гр. д. № 432 по описа за 2023г. на
PC-Харманли в частта досежно сумата 4234,66 лева по Фактура №**********/28.02.2022г.;
сумата 5374,73 лева по Фактура №**********/31.03.2022г.; сумата 1408,43 лева по Фактура
№**********/30.04.2022г.- представляващи главница.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводната експертиза, което следва
да се кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните,
се установява, че счетоводните записвания при страните са водени редовно. трите процесии
фактури са осчетоводени като вземане на ищеца и задължение на получателя.Трите
процесии фактури са вписани в дневниците за продажби съответно в справка декларацията
по ДДС в месеците в които са издадени фактурите. Процесиите фактури са включени във
всички регистри по ЗДДС при ищеца. За ответника от регистрите на НАП е установено че
също са включени във всички регистри.
Процесиите фактури са включени във всички регистри по ЗДДС при ищеца. За
ответника от регистрите на НАП е установено че също са включени във всички
регистри,както и са отразени в регистъра на НАП което означава, че е ползван данъчен
кредит и същите са осчетоводени.Според заключението на вещото лице отразяването на
трите фактури в регистрите води до осчетоводяването им в сметката отчитаща полученото
гориво.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, доколкото
6
изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на
последния възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Разгледани по същество, те се явяват основателни поради следните съображения:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните, които несъмнено имат търговско качество, е съществувало валидно
облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. То се е развило
на основата на договора за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ, като
конкретните му параметри се установяват от приетите фактури Фактура
№**********/28.02.2022г.; Фактура №**********/31.03.2022г.; Фактура №**********/
30.04.2022г.Не се спори между страните, че дължимите суми са заплатени на ищеца на
13.06.2023г. на три плащания с преводни нареждания следните суми: 4234.66 лева по
Фактура №**********/28.02.2022г. ; 5 374.73 лв. по Фактура №**********/3103.2022 г. и
1408.43 по Фактура **********/30.04.2022г. С определение № 541 от 28.08.2023г. по ч.гр.
дело № 432/2023г. на РС – Харманли, влязло в сила на 17.10.2023г. съдът е обезсилил
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 258 от 22.05.2023г. по ч. гр. д.
№ 432 по описа за 2023г. на PC-Харманли в частта досежно сумата 4234,66 лева по Фактура
№**********/28.02.2022г.; сумата 5374,73 лева по Фактура №**********/31.03.2022г.;
сумата 1408,43 лева по Фактура №**********/ 30.04.2022г.- представляващи главница.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху сумата от 503.45лв. - законна
лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/28.02.2022г върху сумата 4
234.66 лв. за периода 15.03.2022 г. - 16.05.2023 г., 592.71 лв. законна лихва за забава на
задълженията по Фактура №**********/31.03.2022 г.. върху сумата 5 374.73 лв. за периода
15.04.2022 г. - 16.05.2023 г. и 143.58 лв законна лихва за забава на задълженията по Фактура
№**********/30.04.2022г. върху сумата 1 408.43 лв. за периода 15.05.2022 г. -16.05.2023 г./
дата на депозиране на заявлението/. Тя има акцесорен характер по отношение на главното
задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване
на основно (главно) парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото
неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до окончателното изплащане
на главниците по гореописаните фактури. Без значение е дали е бил поканен да плати, тъй
като при търговската продажба, каквато се установи, че е налице в настоящия случай,
правилото е, че купувачът дължи цената при предаване на стоката или на документите, които
му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго - чл. 327, ал. 1 ТЗ. Доколкото по
делото няма данни за уговорки в друга насока, следва да се приеме, че това е извършено на
датата, на която са съставени съответните фактури. Още повече и че това е изрично записано
в тях. С оглед изложеното и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по
отношение на главните си задължения, считано от следващата дата, но доколкото ищецът
претендира обезщетението за забава от 503.45лв. - законна лихва за забава на задълженията
по Фактура №**********/28.02.2022г върху сумата 4 234.66 лв. за периода 15.03.2022 г. -
16.05.2023 г., а не от 28.02.2022г.; сумата от 592.71 лв. законна лихва за забава на
задълженията по Фактура №**********/31.03.2022 г.. върху сумата 5 374.73 лв. за периода
15.04.2022 г. - 16.05.2023 г. , а не от 31.03.2022г. и 143.58 лв законна лихва за забава на
задълженията по Фактура №**********/30.04.2022г. върху сумата 1 408.43 лв. за периода
15.05.2022 г. -16.05.2023 г., а не от 30.04.2022г., то следва съдът да присъди сумите за
периодите, така както са предявени от ищеца исковете по чл.422, ал.1, ГПК вр. чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по
7
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, не е погасил задълженията си към ищеца за главница и обезщетение за
забава, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания за лихви. Ето защо следва да
бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 432/2023 г.
по описа на РС – Харманли в размер на 1158,16 лв. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане
за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 755,21 лева за платена държавна
такса,адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД по отношение на „Т.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Т.
п. к. 6452. Община Маджарово, Област Хасково, представлявано от едноличния собственик
и управител О. Ш. Ш. съществуването на вземането на „Е. о.” ЕООД със седалище и адрес
на управление: град Х. ул. С. Ст. № *. ЕИК *********, представлявано от Кр. П. А., за
сумата от 503.45лв. законна лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/
28.02.2022г. върху главница 4 234.66 лв. за периода 15.03.2022 г. -16.05.2023 г.; сумата от
592.71лв., законна лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/31.03.2022 г.,
върху главница 5 374.73 лв. за периода 15.04.2022 г. - 16.05.2023 г. и сумата от 143.58лв
законна лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/30.04.2022г., върху
главница 1 408.43 лв. за периода 15.05.2022 г. -16.05.2023 г., за които суми е издадена
Заповед №258 от 22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 432/2023г. по описа на РС-Харманли.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Т.
п. к. 6452. Община Маджарово, Област Хасково, представлявано от едноличния собственик
и управител О. Ш. Ш. на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „Е. о.” ЕООД със
седалище и адрес на управление: град Х. ул. С. Ст. № *. ЕИК *********, представлявано от
Кр. П. А., сумата в общ размер на 755,21 лв., от които държавна такса в размер на 25,21 лв.,
430,00 лева за адвокатско възнаграждение и 300,00 лева за възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Т.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Т.
п. к. 6452. Община Маджарово, Област Хасково, представлявано от едноличния собственик
и управител О. Ш. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на „Е. о.” ЕООД със седалище и адрес на управление:
град Х. ул. С. Ст. № *. ЕИК *********, представлявано от Кр. П. А., сумата в общ размер
на 1158,16 лв, представляващи направените в заповедното производство деловодни разноски
по ч. гр. д. № 432/2023 г., по описа на Районен съд – Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9