№ 385
гр. гр. Добрич, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети ноември
през две хиляди *** година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500575 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№11984/12.07.2022г. на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.
А., Франция”, рег. №********* чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14,
чрез юрисконсулт П.Л., срещу решение №564/14.06.2022г. по гр.д.
№2687/2021г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯ предявените от дружеството
срещу С. А. И. с ЕГН ********** с.С., общ.Д., ул. "***”,№8, кумулативно
обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №1630/2021г. на ДРС заповед по чл.
410 от ГПК №453 от 28.05.2021г., а именно: -134,73лв, представляващи
неплатена главница по договор за кредит от 01.07.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаването на молбата 26.05.2021год. до
окончателното плащане на главницата; -7,86лв.- възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.05.2020г.- 20.07.2021г.; -12,40лв.- мораторна
лихва, начислена за периода от 20.06.2020г.- 16.05.2021 г.
1
Оплакванията са за незаконосъобразно отхвърляне на исковете,
обосновани с доводи относно неправилния извод на съда за
недействителност на договора за кредит като противоречащ на нормите на
чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК. Правно релевантния факт относно
размера на шрифта съдът установил чрез визуално сравнение , т.е. на око.
Спазени били изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсвало изискване за
посочване в договора на компонентите на ГПР, тъй като същите били
нормативно определени в чл.19, ал.1 от ЗПК. Иска отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените от него искове.
В писмен отговор въззиваемата чрез назначения особен представител е
изразила становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване
решението на районния съд, което намира за правилно, съобразено с нормите
на специалния закон, уреждащи процесното правоотношение,
респ.недействителността на договора за потребителски кредит.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
27.06.2022г., когато решението е връчено на обжалващия, чрез изпращането и
по ел.поща на 11.07.2022г, отговаря на регламентите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№2587/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№6943/25.08.2021г. от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А.,
Франция, рег. №********* чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.
А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14, , с
която срещу С. А. И. с ЕГН ********** с.С., общ.Д., ул. "***”,№8, са
предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по
чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.
№1630/2021г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №453 от 28.05.2021г., а
именно: -134,73лв, представляващи неплатена главница по договор за кредит
2
от 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на
молбата26.05.2021год. до окончателното плащане на главницата; -7,86лв.-
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.05.2020г.- 20.07.2021г.; -
12,40лв.- мораторна лихва, начислена за периода от 20.06.2020г.- 16.05.2021г.
Обосноваващите възникването на претендираното вземане
обстоятелства , изложени в исковата молба се свеждат до твърдения за
инициирано заповедно производство по ч.гр.д. №1630/2021г. на ДРС,
приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за паричните вземания, описани по-
горе.
При условията на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX - 17107344 с 01.07.2019г. бил предоставен кредит със задължения за
връщане на 12-месечни вноски от по 47.53лева, с възнаградителна лихва,
формираща се съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР . След
сключване на договора ищецът изпълнил поетото задължение като сумата за
закупуване на стоки била преведена на съответния търговски партньор.
Частично било изпълнено от ответника насрещното поето задължение за
връщане като били погасени 9 вноски и на датата 20.05.2020г. било
преустановено изпълнението на задължението съгласно погасителния план.
Вземането станало изискуемо в пълен размер при условията на чл.3 от
договора, за което на 09.11.2020г. до длъжника било изпратено изрично
уведомление.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК, назначения при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
на ответника е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен.
Договорът за кредит бил недействителен на основание чл.22 във вр.с чл.11,
т.9, 9а,10 и 11, чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК при твърдения за неяснота при
формирането на погасителните вноски, лихвения процент и годишния
процент на разходите. Липсвало и индивидуално договаряне, клаузите били
нищожни, като противоречащи на закона и на добрите нрави .
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и
чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
3
установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по договора за банков кредит.
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с
вх. рег.№3000/27.05.2021г. до РС-Добрич за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, произтичащо от Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 17107344 с 01.07.2019г.-
134,73лв, представляващи неплатена главница по договор за кредит от
01.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на
заявлението 26.05.2021год. до окончателното плащане на главницата; -7,86лв.
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.05.2020г.- 20.07.2021г.; -
12,40лв. мораторна лихва, начислена за периода от 20.06.2020г.- 16.05.2021г
Заявлението е уважено и на основание чл.410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №453/
28.05.2021г. по ч. гр. д. №1630/2021г. на ДРС, с която е разпоредено
длъжника С. А. И. с ЕГН ********** с.С., общ.Д., ул. "***”,№8 да заплати на
кредитора “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Франция сумата
134,73лв. неизплатена главница по Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX - 17107344 от 01.07.2019г., ведно със законната лихва
върху нея от 26.05.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 7.87лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2020 г. до 20.07.2021г.; сумата от
12.40лв. мораторна лихва по договора за периода от 20.06.2020 г. до
16.05.2021 г, както и сторените съдебно-деловодни разноски: 25лева
държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на
26.07.2021г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.1,т.2 от
ГПК , заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 26.07.2021г., и
край 26.08.2021г. заявителя е депозирал искова молба вх.№6943/25.08.2021г.,
чрез изпращането и по куриер на 24.08.2021г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
4
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установителната претенция е неоснователна
Установено е, не е и спорно, че процесното вземане произтича от
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 17107344/
01.07.2019г., сключен между“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А.
Франция в качеството на кредитор и С. А. И. с ЕГН ********** в качеството
на кредитополучател, за сумата от 429.00 лева/цена на стоката, за
финансиране закупуването на която се предоставя кредита – пералня марка
„Zerowat”/ , размер на кредита 467.61лева с финансираната от кредитодателя
застрахователна премия от 38.61лева, със задължения за връщане в срок до
20.07.2012г., на 12 месечни вноски от по 47.53лева, първата с падеж
20.08.2019г., последната с падеж на 20.07.2020г. Уговорен е лихвен процент-
34.72%, годишен процент на разходите 40.821%.. Вписано е общото
задължение по договора от 570.36 лева.
Не е спорно, че са били погасени 9вноски, респ. след погасяване на
деветата вноска, дължима на датата 20.04.2020г., плащанията по договора за
кредит са преустановени. Няма доказателства за обявяване на предсрочна
изискуемост, тъй като няма доказателства представеното уведомително писмо
от 09.11.2020г.. да е било връчено на длъжника. Това обстоятелство обаче не
рефлектира върху изискуемостта към датата на заявлението/и понастоящем/,
тъй като при уговорен кроен срок за изпълнение на поетото задължение за
връщане на заетата сума до 20.07.2020г., към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК -27.05.2021г.. неплатеният остатък от кредита е
бил вече изискуем - настъпил е падежа и на последната погасителна вноска по
кредита на 20.07.2020г.
Спорен между страните е въпроса относно действителността на
процесния договор. По отношение на същия приложение намира Закон
за потребителския кредит, Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г., съгласно чл.22 от който закон, когато не са спазени
5
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът се
обяви за недействителен, кредотополучателят връща само чистата стойност
на кредита, като не дължи лихвата и другите разходи по него/чл.23 от същия
закон/.
В случая размерът на отпуснатия кредит е 467.61лева, формиран от
цената на стоката за закупуването на която е отпуснат - 429лева и
застрахователната премия от 38.61лева, длъжникът дължи връщане на
570.36лева. Посочени са в абсолютни стойности годишния лихвен процент –
34.72 % и годишния процент на разходите по кредита – 40.82 %. В договора
липсва посочване на общия размер на възнаградителната лихва, но същият е
лесно определяем като разлика между общата стойност на плащанията и
размера на отпуснатия кредит, формиран като сбор от цената на стоката и
финансираната от кредитора застрахователна премия. Неразделна част от него
е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски .
Представеният обаче договор за потребителски кредит № CREX –
17107344/ 01.07.2019г./в препис и в оригинал, за нуждите на изслушаното
експертно заключение/ е с размер на шрифта, по-малък от 12/ размер „11.5“
според съдебно-техническата експертиза на използвания шрифт“Garamond“,
табличните части в размер „11.0“ и размер „11.5“ /, което е нарушение на
повелята на чл. 10, ал. 1, предл. 8 от ЗПК. Разпоредбата приема, че всички
елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Изискването на чл.10, ал.1, предл.8 от
ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо,
за да бъде достъпна за потребителя, да възпрепятства използването на дребен
шрифт, който би могъл да породи опасност важна информация относно
правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Предвид
констатирания факт, че процесният договор е с размер на шрифта по-малък
от 12, съдът приема, че същият е недействителен по смисъла на чл. 22, ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, в този случай дългът се намалява до размера на
чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи, което изисква
предявяване на иск, обоснован с настъпилото неоснователно разместване на
блага, а не в настоящото производство за установяване съществуване на
6
вземания, произтичащи от сключен между страните договор и неизпълнение
от ответницата на задължения по него, което производство предпоставя
пълната идентичност между основанието, на което е издадена заповедта за
изпълнение и това, на което се установява съществуването на вземането. Не е
допустимо признаване дължимостта на суми на извъндоговорно основание,
когато те се претендират на основание договорно неизпълнение. Съдът не
може да признае дължимостта на главницата, както поради липсата на
издадена заповед за изпълнение за същата сума на извъндоговорно основание,
така и защото ищецът претендира сумата на договорно основание. Подобно
произнасяне би било по непредявен иск. По тези съображения предявените
искове подлежат на отхвърляне изцяло.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има въззиваемата страна, но същата не е удостоверила извършване на разходи
за въззивното производство и отговорност за разноски не следва да се
разпределя.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №564/14.06.2022г. по гр.д.№2687/2021г.на
Районен съд Добрич.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7