О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……../ .02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.02.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от председателя на състава
въззивно
търговско дело № 288 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпилa въззивна
жалба с вх. № 3153/16.01.2019 г. на „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София,
срещу Решение №
5217/18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 3888/2018 г. по описа на ВРС, X-ти състав.
В жалбата си въззивникът „Дженерали Застраховане“ АД, обосновава
подробно оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в
цялост. Излага, че решението не е съобразено с представените доказателства и
действителната фактическа обстановка, постановено е в противоречие с
уговореното в договора за застраховка „Каско“ на МПС и ОУ към него, както и в
противоречие с разпоредбите на КЗ. Сочи, че бележката на първоинстанционния
съд, че застрахованото МПС е хибрид е
без правно значение за спора, доколкото съдържанието на застрахователния
договор е било прието и потвърдено с подписите на страните. Излага, че
обезщетението е следвало да се присъди при съобразяване на чл. 400, ал.3 КЗ.
Съгласно т.53 от ОУ, сочи, че оценката на щетите и тяхното обезщетяване се
извършва по правилата на застрахователя и приетите от него методики, с които
правила застрахованият се е съгласил. Обосновава извод за неправилност на
решението, поради несъобразяване и на т.54, съотв. т.54.3 от ОУ, в която
страните приемат начина на изчисление на обезщетението при частична щета на
МПС, когато от датата на първата регистрация до датата на начало на
застраховката за изминали над 5 до 10 години. Твърди, че към датата на ПТП –
25.07.2017 г., МПС е било на възраст над девет години, като аргументира целта
на застраховката да репарира по уговорения отнапред начин вредите, а не да
доведе до неоснователно обогатяване на собственика на МПС. Счита, че този
принцип придобива още по-съществено значение с оглед вината на собственика за
настъпване на ПТП, която се установява от протокола за ПТП и другите
доказателства към преписката. Доколкото сам ищецът се е възползвал от всички
възможности, съгласно договорените клаузи, като в крайна сметка е избрал да
бъде обезщетен по експертна оценка, то и претенциите му са неоснователни. На
следващо място, намира, че решението освен немотивирано, не е съобразено и с
проведената по делото САТЕ, заключението по която потвърждава правилността на
извършеното плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че за да се
постанови обезвреда на база възстановителна стойност, последното следва да е
уговорено в договора, каквато уговорка в процесния договор липсва, както и
липсва реално осъществен ремонт на МПС. На тези и други основания моли за
отмяна на решението в цялост и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят и да се присъдят разноски за двете инстанции.
В срока за отговор по чл.
263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна И.А.К.,
е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
обжалваното решение следва да се потвърди като съобразено с действащата съдебна
практика. Сочи, че в застрахователната полица и протокола за оглед
недвусмислено е посочено какъв вид е застрахованото МПС, като от рамата на
автомобила също може да се установи, че същото е с предаване 4х4 и гориво –
хибрид. Намира, че застрахователното обезщетение не е било съобразено с вида
гориво. По изложените възражения по повод проведената САТЕ поддържа, че
застрахователното обезщетение следва да е съобразено с чл. 400, ал.2 КЗ, Моли
за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима,
подадена от лице, легититмирано чрез правен интерес от обжалване решението на
ВРС.
Не са констатирани от въззивния съд
процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания
по разпределение на доказателствена тежест между страните. Липсват
доказателствени искания от страните.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените
мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 3153/16.01.2019
г. на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, срещу Решение №
5217/ 18.12.2018г., постановено по гр.д. № 3888/2018 г. по описа на ВРС, X-ти ъстав, с
което въззивникът е осъден да заплати на
И.А.К., гр. Варна, сумата от 1645,00 лева /хиляда шестстотин четиридесет и пет
лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по нанесени щети от
настъпило на 25.07.2017 г. застрахователно събитие на лек автомобил марка
„Лексус“, модел „RX 400H”, с ДК№ В 3509
ВК, застрахован по договор за застраховка „Каско на МПС“ с № 0312160013011754
при ответното дружество, на осн. чл. 386 КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.03.2019 г. от 14.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.