Р Е Ш Е Н И Е
Номер 563 От 13.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на осми април две хиляди и двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря С.А. и прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 520 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР – Бургас, РУ - Несебър против Решение № 260018/25.01.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 579/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което
е отменено наказателно постановление № 20-0304-000847 от 14.07.2020 г., издадено
от Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.638,
ал.5 от Кодекса за застраховането, на Т.Т.В. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 800 лева за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса
за застраховането.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, противоречащо на закона и необосновано. Искането е за неговата
отмяна и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява, редовно уведомен.
Ответникът - Т.Т.В., редовно призован, в с.з. се представлява от адв. С.,
който оспорва жалбата и моли решението на РС да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за
основателност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на Т.В. е ангажирана за това, че на 15.06.2020 г. около 01:20
часа в град Свети Влас, по улица Свети Власий, с посока към к.к. „Елените“,
управлявал лек автомобил Ланд Ровер Фрилендър, собственост на Р.А.Б.от град
София, който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от
движение, като за автомобила е нямало сключен договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на
управление, което се установило след справка от Гаранционен фонд, като
нарушението е извършено в условията на повторност.
За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният
съд е приел за установено по несъмнен начин от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 15.06.2020 г. около 01:20 часа в град Свети Влас, по улица
Свети Власий, с посока към к.к. „Елените“, Т.В. управлявал лек автомобил Ланд
Ровер Фрилендър, собственост на Р.А.Б.от град София, който е регистриран на
територията на Република България и не е спрян от движение, като за автомобила е
нямало сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите към момента на управление. Съдът е приел, че в НП се съдържа
противоречие между описанието на нарушението и посоченото правно основание за
ангажиране на отговорността на Василевq от една странаq и правната
му квалификация, от друга, тъй като от една страна са изложени факти, че то е
извършено в условията на повторност и на нарушителя е наложена санкция на
основание чл.638, ал.5 от КЗ, а от друга е посочено, че той е извършил
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Съдът е приел, че по този начин наказаното
лице е било лишено от възможността да узнае действителната воля на наказващия
орган. Освен това съдът е приел, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай на административно нарушение и са налице предпоставките по
чл.28 от ЗАНН за освобождаване от отговорност на нарушителя.
Оспореното решение е неправилно по следните
съображения:
При наличие на безспорни
доказателства, че Т.В. е управлявал автомобила на посочените в АУАН и НП дата и
място без сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите - факт, който
не е бил оспорен и от наказаното лице, съдът неправилно е приел, че нарушението
представлява маловажен случай. В случая липсват данни за наличие на смекчаващи
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновени нарушения от същия вид. Само
защото задължението за сключване на договора за застраховка е за собственика на
автомобила, не може да се приеме, че В. не е действал умишлено с цел да наруши
закона. Той е наказан за нарушение на забраната да управлява автомобил, за
който собственикът не е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност“
- деяние, което е наказуемо, независимо дали е извършено под форма на вина
умисъл или непредпазливост, по арг. от чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Ето защо и липсата
на умисъл не би могла да бъде ценена като смекчаващо обстоятелство при преценка
за маловажност на това административно нарушение.
Освен установеното от въззивния съд противоречие между
фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма на
чл.638, ал.3 от КЗ, в АУАН липсват констатации за осъществен, квалифициращ
признак на състава на нарушението- повторност. В акта е посочен единствено
номерът на влязлото в сила НП 19-0304-001333, цитирано и в НП, но без да става
ясно причината за това. Независимо от
това, обаче, са налице доказателства за осъществен състав на нарушение
по чл.638, ал.3 от КЗ. Освен това фактите, въз основа на които може да се направи
извод за съставомерност по основния състав на нарушението, са изложени както в
АУАН, така и в наказателното постановление, и срещу тези факти санкционираното
лице е имало възможност да се защитава и в административно-наказателното, и в
съдебното производство.
При това положение, съдът, на осн. чл. 84 от ЗАНН е следвало да приложи разпоредбата на чл. 334, т.3 във вр. с чл. 337,
ал.1, т.2 от НПК. Като не е сторил това, съдът е приложил неправилно
материалния закон. Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено като неправилно.
Съгласно чл. 222, ал.1 от АПК, приложим във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, когато отмени първоинстанционното
съдебно решение, касационната инстанция решава делото по същество. Настоящият
касационен състав приема, че касационната инстанция разполага с правомощие да
приложи санкционната норма, приложима за основния състав на нарушението по чл. 638,
ал.3 от КЗ. Аргументи в подкрепа на този извод могат да се изведат и от
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г.,
ОСК, постановено по тълкуването на друг материален закон, но съдържащо
принципни съждения относно правомощията на касационната инстанция. Видно от
мотивите на този съдебен акт: „……….в наказателния процес касационната инстанция
след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да
отмени присъдата или решението, може на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 - 4 НПК да измени
присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието
или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; да
приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК; да приложи
закон за по-тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на
наказанието и ако е имало обвинение за това в първата инстанция. Горното следва
да се има предвид и тъй като при разглеждането на касационни жалби по
административно-наказателни дела действа правилото на чл. 84 ЗАНН, че
доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за
касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Съобразно
константната съдебна практика на ВАС препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към глава ХII АПК касае само
процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред
административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК.“, както и
„………предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 ЗАНН правомощие
за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по
същество, в т. ч. от касационната инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, съответно
компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при
установена "маловажност" по смисъла на чл. 415в КТ, като
съобрази размера на наложената парична санкция именно с определените в този
текст долни и горни граници на същата. Съдът може в случаите, в които
отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на
привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо
нарушителя съответстващото му по-ниско наказание“.
По изложените съображения,
обжалваното решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде
изменено, като вместо наложеното с него административно наказание глоба в
размер на 800 лева, на основание чл.638,
ал.5 от КЗ, се определи административно наказание глоба в размер на 400 лв. на
основание чл. 638, ал.3 от КЗ.
Страните не са претендирали
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.второ и чл.222 от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас,
петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260018/25.01.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 579/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0304-000847 от 14.07.2020 г.,
издадено от Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание
чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането, на Т.Т.В. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 800 лева за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса
за застраховането, като на основание чл.638, ал.3 от КЗ налага на Т.Т.В. с ЕГН **********
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.