Р Е
Ш Е Н И Е №58
гр.В.
08.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Г. Й.
при секретаря ......................... и в присъствието на прокурора К. К....................... като разгледа докладваното от съдия Г. Й.
гр. дело № 280 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по исковата молба на Р.Г.В. с ЕГН ********** с адрес *** чрез адв.С. Ц. С. от ВАК , съдебен
адрес:***, тел…. срещу П. на Р. Б. , гр.С. , бул….
с правно основание : чл.2, ал.1 ,т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) .
В исковата молба се твърди ,че през периода от
21.03.2012г. до 08.03.2018г. ищцата работела на длъжност Управител на
Направление „Социални услуги и здравни дейности " към Община В. .През 2015
г. било образувано Досъдебно производство №46/ 2015 г. на Специализирано звено
„Антикорупция „при Софийска градска прокуратура срешу Г. Г.- Кмет на Община В..
По него ищцата била призовавана и разпитвана като свидетел в гр. В. , както и 5
пъти в гр. С. в сградата на ДАНС . Като Управител на Направление „Социални
услуги и здравни дейности", Община В., същата писала многократно и писмени обяснения по случая
, изискани от Община В., ксерокопирала и много голям брои документи по случая.
На 24.03.2016
г., /четвъртък/, около 14,00 часа в стаята ѝ като Управител на
Направление „Социални услуги и здравни дейности", Община В. ул… във В. се
явили двама униформени полицаи, които ѝ връчили поредната призовка за явяване
в С., Софийска градска прокуратура, Специализирано звено „Антикорупция". В
късния следобяд, преди края на работния ден,
се обадил А. С. И.- Главен счетоводител Единно бюджетно счетоводство, филиал
Образование, Община В. и я попитал връчена ли ѝ е днес призовка и от
разгорора ищцата разбрала ,че се призовава ,за да ѝ бъде повдигнато
обвинение.
Поддържа ,че
била привлечена като обвиняем по ДП №46/2015г. на СО - СГП
/пр.вх.№14769/2014г. по описа на Софийска градска прокуратура/ за това, че в
периода от 30.10.2012г. до 16.08.2013г., в гр. В. , в качеството си на
длъжностно лице - Управител на Направление .“Социални услуги и здравни дейности
" към Община В. , в съучастие като извършител със С. С. Г.- Главен
счетоводител на Направлението, умишлено не е положила достатъчно грижи за
управлението , стопанисването и запазването на повереното ѝ имущество и
за възложената ѝ работа и че от това били последвали значителни щети за
Община В. -престъпление по чл.219 ал.3
вр.ал.1, вр.чл.20, ал,2, вр.ал.1 от НК и ѝ била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Поискала да
ѝ бъде дадено копие от изготвената счетоводна експертиза ,но това било отказано
от прокуратурата .
След това
наказателното производство срещу нея било прекратено от Прокуратурата с
постановление,потвърдено от съда.
Поддържа ,че
това обвинение ѝ донесло огромен
психически стрес,че месеци наред не можела да спи и да се
храни от притеснения какво ще стане с
нея и със семейството ѝ . Наложило
се да пие успокоителни .Психическият тормоз
нарушил взаимоотношенията със съпруга
ѝ, който постоянно я молел да спре да плаче. Синът ѝ - на 17
годишна възраст, се затворил в себе си и само я прегръщал и плачел с нея. Същият под въздействие на силния стрес отказал и не отишъл на абитурентския си бал.
Тъй като била лице
с намалена работоспособност съгласно Експертно решение № 1156/077/ 23.04.2015
г. на М.", гр.В. със 100% трайно
намалена работоспособност, предвижването ѝ до гр.С. не можело да се
осъществява без помощта на съпруга ѝ с лично превозно средство. Всичко това водело
до допълнителен стрес на семейството , ранно ставане- около 4.00 часа сутрин,
напрежение при прехода В.- С., притеснения на сина , че пътуването е по натоварен международен път, финансови разходи
и др. Допълнителни болки и страдания ищцата получавала и при чакането на
портала на ДАНС, където нямало никакви условия за сядане и това било чиста
диксриминация към хората с увреждания.
Ищцата твърди
,че публично била злепоставена в гр.В.,
където работела и в гр.Д., където живеела
.На 30 март 2016 г. общинските съветници били уведомени на Общински съвет В., а
също и цялата общественост на града страна от настоящият кмет на гр.Д. Д. С. че
ищцата е извикана в Главна прокуратура-
С. и че след няколко дни ще бъде подсъдима.Тази информация достигнала до ушите на
всички колеги от Община В., които започнали да я гледат подозрително, а така
също и до нейните над 150 служители, чиито ръководител била. През лятото на
2016 година в гр.Д. се понесъл слух, че ищцата
е осъдена на пробация и че всеки момент ще влезе в затвора. Лично при нея дошъ К. Б.- стар приятел на покойния ѝ баща и
на семейството ѝ и с огромна
загриженост попитал вярно ли е това, че
влиза в затвора.Изпаднала в депресия от цялата тази клевета от хора, които
всячески се опитвали да я очернят и да ѝ вгорчат живота, да я сринат.
В следстие на
разгласяването , че срещу нея се води наказателно преследване ,много от хората ,с
които общувала ежедневно , започнали да я избягват , тя се затворила в себе си
и започнала да общува с тесен кръг от хора, изпитвала срам, дискомфорт и
притеснения.
На годишно
отчетно- изборно събрание на Народно читалище „С. 1922"- гр. Д., на 25
март 2016 г. ищцата била избрана в Настоятелството и била номинирана за
Председател на читалището,но поради дните на неведение относно предявяване на
обвинението, притесненията и психическия стрес, тя си направила самоотвод „по лични причини",с
което загубила една възможност да се докаже
като обществено активна личност.
В началото на
2016 година приключили два европейски проекта на Община В., на които била
ръководител. След обвиненията срещу нея тактично ѝ било намекнато, че
няма да бъда включена в нито един следващ проект до приключване на разследването, с което
ѝ били нанесени значителни морални и материални щети.
Не
се осъществила и планувана ортопедична интервенция- ендопротезиране на тазобедрена
става на 15.05.2017г. поради отказ на банката да отпусне кредит поради
наличната информация ,че е обвиняема .
Наложената мярка за неотклонение „подписка"' ограничила правото ѝ
на свободно придвижване за около година
.
След
привличането като обвиняем ищцата твърди ,че постоянно вдигала кръвното
налягане въпреки ежедневната терапия и прием на лекарства .
След повдигане
на обвинението , макар да се установило
, че ищцата е невинна ,се сринало
общественото доверието в нея,започнали да
се разпространяват всякакви слухове за извършени от нея злоупотреби, подавали се анонимни сигнали до
общината .На 18.07.2017г. Кметът на Община
В. О. Ц. направил пресконференция, в която
публично заявил : ., Тя категорично няма да заема повече тази длъжност" ,
тъй като имало сигнали за злоупотреби и
че щял да сезира компетентните органи за това . Пресконференцията била
отразена и в множество други медии. Всичките тези лъжи и клевети спрямо нея я подложили на непрекъснат стрес , уронили
нейните чест и достойство. Не бил сезиран
нито един компетентен орган за подадените сигнали, не било доказано нито едно
твърдение за направени от нея злоупотреби , като в крайна сметка трудовия ѝ
договор с Община В. бил прекратен от 08.03.2018г. по предложение на
работодателя срещу обезщетение по чл.331, ал.1, КТ. Това провокирано отношение
влошило значително здравословното ѝ състояние, наложила се хоспитализация
в Кардиологично отделение на М." гр.В. както и намесата на психиатри,
психолози и невролози. И към момента ищцата провеждала психологическо
подпомагане във Фондация „Подкрепа за реализация" В. въз основа на сключен договор като ползвател
на социална услуга.
От 15.08.2018 г.
официално било потвърдено и заболяване неинсулинозависим диабет.
С оглед на
гореизложеното ищцата предявява иск за
обезщетение по чл.2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ срещу П. на Р. Б. за неоснователно повдигнато
обвинение , като претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 75 000 лв.(седемдесет и пет хиляди лева) , ведно със законната лихва
считано от 06.02.2017г./влизане в сила на Определението на ВОС за прекратяване
на досъдебно произодство №46/2015г.по описа ка Специализирано звено
„Антикорупция"- отдел следствен при СГП/ и имуществени вреди за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 300.00 лв.
Претендират се и
направените разноски в настоящото
производство за заплатен адвокатски хонорар и държавна такса.
Към исковата
молба са приложени :
1. Постановление за
привличане на Обвиняем
и вземане мярка
за неотклонение от 30.03.2016г. на
Специализирано звено „Антикорупция" при С. г. п.
2. Постановление от 15.04.2016г. на
Специализирано звено „Антикорупция" при С. г. п..
3. Постановление от
10.11.2016г. на СГП
на Специализирано звено „Антикорупция" при С. г. п..
4. Определение №3 от 09.01.2017г. постановено по ВЧНД 326/2016г.по описа на
ВОС.
5. Експертно Решение №1156/23.04.2015г.
6. Предложение № ПО-02-17-1/07.03.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение от О. В. .
7. Заповед за освобождаване от длъжност
№ПО-02-14-10/07.03.2018г.
8. Копие от Заявление и от Протокол № 3/
30.03.2016 г. от заседание на О. с. В.
9. Договор за потребителски кредит
№81400КР-АА-6211/29.05.2017г.
10. Фактура №**********/05.09.2017г.
11. Епикризаот 10.09.2017г.
12. Договор №52 за ползване на социални услуги
от 31.10.2017г.
13. Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
18.11.2016г.
14. Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
30.12.2016г.
15. Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
11.07.2017г.
16. Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
15.08.2017г.
17. Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
17.08.2017г.
18. Амбулаторен лист от 11.07.2017г.
19. Амбулаторен лист от 24.07.2017г.
20. Амбулаторен лист от 27.07.2017г.
21. Амбулаторен лист от 03.08.2017г.
22. Амбулаторен лист от 22.08.2017г.
23. Амбулаторен лист от 28.09.2017г.
24. Амбулаторен лист от 12.10.2017г.
25. Амбулаторен лист от 04.01.2017г.
26. Амбулаторен лист от 13.03.2018г.
27. Амбулаторен лист № 000335 от 03.04.2018г.
28. Амбулаторен лист№ 000072 от 03.04.2018г.
29. Амбулаторен лист от 15.08.2018 г.
30. Фиш за спешна медицинска помощ от
16.11.2016г.
31. Епикриза от отделение по Кардиология към М."
гр. В..
32. Договор за правна защита и съдействие.
От ответника П.
на Р. Б. ,представлявана от К. К.
- зам. О. п. в О. п. е депозиран писмен отговор ,в който
се оспорва иска като недоказан по
основание и размер.Поддържа се ,че ищцата не била доказала ,че претендираните вреди са пряка и непосредствена
последица от привличането ѝ като обвиняема и последвалото наказателно
производство.Поддържа се ,че липсват доказателства за влошено здравословно
състояние и преживян огромен психически стрес от обвинението. С оглед обема му
/няколко обвиняеми, огромен брой писмени и веществени доказателства, запълващи
цяла стая според исковата молба/, разследването било приключило бързо в рамките
на няколко месеца с прекратяването му от наблюдаващия прокурор. Спрямо ищцата била взета най-леката мярка за неотклонение
„Подписка", която не ограничавала правото ѝ на свободно придвижване,
както се твърди в исковата молба.Недоказани били и твърденията за публично злепоставяне,
тъй като П. не била разпространявана данни за разследването и не следвало да
отговаря за слуховете и изявленията на други лица - кметове, познати, банкови
служители.Самоотводът ѝ от
номинацията за Председател на читалището в гр. Д. бил неин собствен акт, който не е бил в причинна връзка с обвинението,като същото се
отнасяло и до прекратяване на трудовото
й правоотношение.
Алтернативно се оспорва
иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер.Претендираният размер
от 75 000 лева в никакъв случай не се явявал в съответствие с чл.52 ЗЗД,
респективно с обществения критерий за справедливост, като справедливостта не
била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретните
обстоятелства - най-лека мярка за
неотклонение,най-начален стадий на осъщественото наказателно преследване - само
досъдебно производство,краткият срок на същото, предвид естеството и обема му и
др. .Всичко това говорело за силно завишен размер на претендираните неимуществени вреди .
Искът за
имуществени вреди също не бил недоказан
,тъй като липсвали доказателства за
действително заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното
производство.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства ,Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
През периода от
21.03.2012г. до 08.03.2018г.ищцата
работела на длъжност Управител на Направление „Социални услуги и здравни
дейности " към О. В. .
През 2015 г.
било образувано Досъдебно производство №46/ 2015 г. на Специализирано звено
„Антикорупция'" при С. г. п. срешу Г. Г.- Кмет на О. В.,по което дело
ищцата била призовавана и разпитвана
като свидетел в гр. В. , както и няколко пъти в гр. С. в сградата на ДАНС .
На 30 март 2016
г. ищцата била привлечена като обвиняем по досъдебно производство №46/2015г. на СО - СГП (пр.вх.№14769/2014г. по описа на С. г. п.) за това, че в периода от 30.10.2012 г. до
16.08.2013 г. в гр. В., в качеството на
длъжностно лице- Управител на Направление „Социални услуги" към О. В., с
БУЛСТАТ:… (за времето от 21.03.2012 г. до 28.03.2013 г.) и от 29.03.2013
г.-Управител на Направление „Социални услуги и здравни дейности" при О.- В.,
с БУЛСТАТ:.. (правоприемник на Направление „Социални услуги" и Направление
„Здравни дейности" съгласно Решение М 23 от 28.02,2013 г. на О. с.- В.
съгласно което направленията се обединяват в едно направление-Направление „
Социални услуги и здравни дейности " с предмет на дейност- предмета на
двете направления в сферата на социалните услуги и здравните дейности),
назначена с Трудов договор № 24/ 21.03.2012 г., изменен с Допълнително
споразумение от 29.03.2013 г., в. съучастие като извършител със С. С. Г.
(извършител)- „Главен счетоводител" на Направление „Социални услуги"
към О.- В., с БУЛСТАТ:.. (за времето от 01.06.2012 г. до 28.03.2013 г.) и от
29.03.2013 г.- „Главен счетоводител" на Направление „Социални услуги и здравни
дейности" при О.- В., с БУЛСТАТ:.. (правоприемник на Направление „Социални
услуги" и Направление „Здравни дейности" съгласно Решение № 23 от
28.02.2013 г. на О. с.- В. съгласно което направленията се обединяват в едно
направление-Направление „ Социални услуги и здравни дейности " с предмет
на дейност- предмета на двете направления е сферата на социалните услуги и
здравните дейности), умишлено не положила достатъчно грижи за управлението,
стопанисването и запазването на повереното ѝ имущество и за възложената
ѝ работа, в нарушение на задълженията ѝ, регламентирани в:
-т. 3 на Раздел
II от „Система за финансово управление и контрол в О. В.",утвърдена със
Заповед № РД- 25- 101/ 23.02.2009 г. на Кмета на О.- В., в сила от същата дата:
„ Утвърждаването
на определени транзакции, данни или документи се извършва от Кмета /респективно
ресорния ръководител/ или други оторизирани длъжностни лица в съответствие е
разпределението на отговорностите им съгласно Устройствения правилник и
Правилника за вътрешния трудов ред, както и длъжностните им характеристики
";
-Длъжностна
характеристика за длъжността „Управител „Социални услуги" на Направление
„Социални услуги" при О.- В.:
„3. Основна цел
на длъжността:
Ръководи и
контролира, координира и носи отговорност за работата на Направление „Социални
услуги" и звената на социални услуги.
4.Области на
дейност:
4.1. Ръководи,
координира и отговаря за дейността на звената за социални услуги.
5.Преки
задължения:
5.1.Ръководи, организира,
координира, контролира и отчита дейността
на служителите в ресора пред Кмета на общината.
5.2.Контролира
ефективното използване на финансовите... ресурси;
7. Отговорности,
свързани с организация на работата, управление на персонала и ресурсите:
7.13.
Законосъобразно и ефективно управление на
финансовите ресурси "
- Длъжностна
характеристика за длъжността „Управител „Социални услуги и здравни
дейности" на Направление „Социални услуги и здравни дейности" при О.-В.:
„3. Основна цел
на длъжността:
Ръководи и
контролира, координира и носи отговорност за работата на Направление „Социални
услуги и здравни дейности" и звената за социални услуги и здравни
дейности.
4.Области на
дейност:
4.1. Ръководи,
координира и отговаря за дейността на звената за социални услуги и здравни
дейности
5.Преки
задължения:
5.1.Ръководи, организира,
координира, контролира и
отчита дейността на служителите в ресора пред Кмета на
общината.
5.2.Контролира
ефективното използване на финансовите ... ресурси;
7.Отговорности,
свързани с организация на работата, управление на персонала и ресурсите:
7.13.Законосъобразно
и ефективно управление на ресурсите: финансови“
,наредила плащания (транзакции) за
извършени доставки на плодове и зеленчуци по Договор № АО- 12-15-112/ 26.09.2012
г., сключен между О.- В. и „Ф.- Н" ЕООД, на по- високи единични цени от
договорените и предложени от „Ф.- Н"ЕООД в офертата на дружеството при
сключване на Договора и от това са последвали значителни щети за О.– В. в
размер на 5014,97 лв., представляващи заплатени доставки на плодове и зеленчуци
на по-високи единични цени по фактури , издадени от „Ф. –Н“ЕООД ,като деянието
не съдържа признаци на по-тежко престъпление –престъпление по чл.219 ал.3
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2,вр.ал.1 НК .
Ищцата поискала
да ѝ бъде предоставено копие от изготвената на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза ,но това и било отказано с постановление пр.пр.№
14 769/2014, 15.04.2016 г. на П. И. Т. /л.12 от делото/ .
С Постановление
от 10.11.2016г. на СГП е прекратено наказателното производсто по досъдебно
производство №46/2015г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“- отдел
следствен при СГП, пр.пр.№14769/14г. по описа на Специализирано звено
„Антикорупция'' при СГП .С Определение №3 от 09.01.2017г. ,постановено по ВЧНД
326/2016г. по описа на Видински Окръжен съд,е потвърдено прекратяването на Постановление от 10.11.2016г. на СГП е
прекратено наказателното производсто по досъдебно произодство №46/2015г.по
описа на Специализирано звено „Антикорупция"- отдел следствен при СГП.
По делото са
разпитани свидетелите Д. С. В. ,К. Е. Б. и Т. П. Н. .От показанията им се
установява ,че преди привличането в качеството на обвиняем ищцата била борбен и инициативен човек и че отишла да работи в Направление
„Социални дейности и социални услуги" в О. В. с амбицията на промени много неща в положителна
посока.След привличането в качеството на обвиняем ищцата силно се променила
,затворила се в себе си ,изпаднала в депресия ,обсебили я мисли за тежко и
безрадостно бъдеще .Тежко преживяла факта ,че привличането и като обвиняем е
станал широко обществено достояние и предмет на разговори и обсъждания като по
месторобатота ,но също така и в медиите и сред обществеността.
В продължение няколко месеца ищцата била
призовавана да се яви на разпит в ДАНС ,което ѝ създавало големи
неприятности и неудобства ,тъй като разпитите започвали около 08:30 часа сутринта и приключвали около 15:30 часа .При всички тези явявания ищцата
била придружавана от съпруга ѝ ,тъй като е с намалена подвижност - със 100 % трайно
намалена трудоспособност съгласно Решение на ТЕЛК и придвижването ѝ от
гр.В. до сградата на ДАНС в С. самостоятелно не било възможно. Ранното явяване
за разпит налагало да се пътува през нощта с автомобил ,управляван от съпруга
ѝ.При едно от пътуванията в района
на град К. на ищцата ѝ прилошало и се наложило да бъде заведена за
оказване на бърза медицинска помощ в
град К. .След всеки един разпит в ДАНС ищцата се чувствала много зле здравословно и това налагало да пие много хапчета и да се лекува
по целия път до град В.. При едно от пътуванията в обратна посока се наложило
да бъде посетен спешния център в град В., защото ѝ станало лошо и ищцата започнала цялата да трепери и да се облива в пот.
Синът на ищцата
бил също силно стресиран от случилото си и даже не пожелал да отиде на абитуриентския си бал .
След като отишъл студент в град П. не желаел
повече да се връща назад в град В., защото
всичко му напомняло за тези негативни неща, които е преживял.
След
привличането ѝ като обвиняема съгласно показанията на съпруга ѝ тя
се превърнала в развалина,по цял ден лежала
и гледала в една точка,спряла да разговаря
със съпруга си .На зададени от него въпроси тя не отговаряла и гледала с неразбиращ поглед. Споделила пред свид.Т. Н.
,че се вижда в затвора и че се притеснява за бъдещето на детето си,което трудно
би организирало живота си без нея.
Рязко се влошили
отношенията на ищцата с приятелите
ѝ ,които започнали да странят от нея ,преустановили се социалните ѝ
контакти . Цялата общественост в град Д., където ищцата живеела със семейството
си ,започнала да говори , че ищцата е
престъпник и че се очаква да влезе в затвора. В град Д. била предложена за председател на читалище „С." ,но тя си
направила самоотвод поради създадената негативна обществена реакция към нея.
Ищцата се
нуждаела от средства за операция за смяна на тазобедрената става,като
единствената възможност за това бил банков кредит.От банката обаче отказали да
разрешат кредита с оглед възможното отстраняване на ищцата от длъжност и
последвалата невъзможност да се заплащат дължимите месечни вноски .Кредитът бил
предоставен единствено след представяне на документ,че обвиненията са снети.
Преди повдигане
на обвинението ищцата имала проблеми с
кръвното налягане, които сериозно се влошили след това.
След привличането
на обвиняемата в качеството на обвиняем
ѝ било диагностицино и заболяване диабет, което наложило да пие
съответните медикаменти.Започнала да посещава Център за психологическа помощ,където се
консултирала с психолога К. Р.
Свидетелят К. Е.
Б. ,колега на ищцата от О. В. свидетелства ,че след като получила призовката да
се яви за привличането ѝ в качеството на обвиняем ищцата силно се
притеснила и вдигнала кръвно налягане ,което
наложило да легне на дивана в кабинета. След получаването на призовките
ищцата започвала да трепери и да я избива пот ,изпитвала голямо притеснение и започвала да пие успокоителни хапчета и спирала всякаква комуникация със служителите. След
получаването на призовките ищцата се заключвала в кабинета си ,защото изпадала в тежко състояние и не искала служителите да не я виждат в такова състояние.
Когато имало
заседание на Общинския съвет се включвали всички радиоточки и общинските
служители слушали разискванията. Веднъж на едно от тези заседания кметът на
град Д. – Д. С. се изказал по отношение на ищцата като казал, че същата ходи на
пробация и че е привлечена към
наказателна отговорност .Тази информация била възприета от всички служители на
О.-В.и дискутирана след това между тях .
Преди
повдигането на обвинението ищцата участвала в няколко международни проекти,
които били финансирани от социален фонд на ЕС като част от екипа и даже била ръководител на три от проектите. След
повдигане на обвинението тя била
изключена от екипите, като това е
станало по решение на кмета или заместник- кмета по хуманитарните дейности. По
някой от тези проекти служителите, които участват получавали допълнително възнаграждение
към заплатите, което било предвидено в проектите и след изключване на служителя,
той не получавал вече възнаграждение . След привличането на ищцата към
наказателна отговорност служителите
започнали да я избягват и да се дистанцират от нея . Свидетелят К. Б. останал с
впечатление, че са свити правомощията ѝ и че ищцата е лишена
от някои правомощия по длъжностна характеристика без това да е отразено в
съответните документи .
Съгласно Експертно решение №1156 от заседание №077 от 23.04.2015г
. след преосвидетелстване са определени 100%ТНР без чужда помощ поради водеща
диагноза коксартроза / артроза на тазобедрена става /-Коксартрозис билатералис
фл. Адуктурна контрактура на ЛТС. Цервикоарторизис спондилоартрозис деформанс.
Хиксова херния. Лумбосакрален радикулит в ляво L4-
L-5, Гонартрозис билатералис. Ендопротезис генус
декстра, Бронхиална астма, Персистираща средно тежка форма. Хипертонична болест
на сърцето с диастулна дисфункция на лява камера.
В Епикриза И3№
2857/2017 от М.» ЕАД, гр. С. за проведено стационарно лечение от 04.09. до
10.10.2017г. дата 10.09.2017 г.е отразено ,че по клинична пътека са проведени оперативни
процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става. Окончателна диагноза:
Друга първична коксартроза... На 04.09.2017г.е
извършена операция.
В Епикриза И3№
2857/2017 от М. АД, гр. В., Отделение по кардиология за проведено стационарно
лечение от 14.07. до 17.07.2017г. дата 10.09.2017 г. е посочена окончателна
диагноза: ИБС. стенокардия, артериална хипертония II степен. Дислипидемия.
Придружаващи заболявания: полиартроза, състояние след ендопротезиране на дясна
колянна става,бронхиална астма... Отразено е ,че ищцата постъпва за първи път в отделението по повод
оплаквания от няколко дни от болка в гърдите, лесна умора и задух при физически
усилия. Оплакванията са на фона на вариращи стойности на АН...».
От данните от
Амбулаторен лист №177081/ от 27.07.2017г. от консултативен преглед към АСМП-
ИП- Психиатрия е видно ,че основната диагноза
е умерен депресивен епизод.От анамнезата е видно ,че след преживяни масивни
психотравмиращи събития ищцата останала тревожна, страхово заредена с понижен
праг на дразнимост... Приемала „Валидол“, „Валевид“, „Зопиклон“ с временен и
незадоволителен ефект. Към момента на прегледа обсъжда преживяното в
песимистичен стил... Отразено е ,че обективното състояние е доловимо напрегната и притеснена в
контакта,фиксирана и свръхангажирана с преживяното и актуалните оплаквания,че
ищцата е емоционално, волево и мисловно-
затормозена по тревожно депресивен тип.
В Амбулаторен лист № 921/ от 03.08.2017г. от
контролен преглед към АСМП- ИП- Психиатрия е отразена основна диагноза: Умерен депресивен
епизод...след няколкократен прием на схемата с „Тритико ХР“ 150 мг. в
субклинични дози ищцата получила мигренозен пристъп и го преустановила.
Продължила приема на „Валевит“. Към момента на прегледа персистират тревожност,
напрежение, депресивни преработки на преживяното... Обективно състояние е видимо
притеснена в контакта,емоционално, волево и мисловно- повлияна по депресивно
невротичен тип,без манифестна динамика в находката от нивото на предходния
прием.
От данните от Амбулаторен
лист №907/ от 28.09.2017 г. от консултативен преглед към неврологична практика на
Д-р А. П. е отразена основна диагноза световъртеж
от централен произход... От анамнезата:...оплаквания от главоболие,
световъртеж, замайване, неустойчивост при ходене. Оплакванията се засилват при
лягане и ставане или при обръщане в леглото.
В Амбулаторен лист
№72/ от 03.04.2018г . от консултативен преглед към УНГ практика на д-р Е. Д. е отразена основна диагноза главоболие.
От анамнезата:ищцата се оплаква от
главоболие, световъртеж, нарушено равновесие. Оплакванията се провоикарат от
нервно-психическо натоварване и резки движения.Препоръчана е терапия с „
Кавинтон“,“ Форте“, „Вертимед“ и „ Милгама".
В Амбулаторен
лист №147/ от
15.08.2018г. от консултативен
преглед към ендокринологична практика Д-р С. Х. е отразена основна диагноза неуинсулинозависим
диабет, без усложнения и че е проведена терапия с „Метфокон“ и „Метфодиаб“.Същата
основна диагноза е отразена и в Амбулаторен
лист №168/ от
12.09.2018г. от
консултативен преглед към
ендокринологична практика на Д-р С. Х..
В Амбулаторен лист №177/ от 24.10.2018г. от
консултативен преглед към неврологична практика д-р Е. П. е отразена основна
диагноза: други нарушения на вестибеларната функция...В анамнезата са отразени оплаквания от световъртеж, замайване, понякога главоболие,
болка и в кръста.
През м.07-
08 2017 г. ищцата е
консултирана към психиатрична практика
по повод състояния с „тревожност, страхово зареденост, понижен праг на
дразнимост".Поставена е диагноза умерен депресивен епизод / Ф32.1 по МКБ-
10 /.Назначена е
антидепресивна
медикаментозна схема с „ Тритико“,
„ Валевит“ и „Мерсинол“, но поради отключване на мигренозен пристъп и
перманентни хипертонии след кратък
прием спряла и
непродължила приема им.Понастоящем ищцата се лекува с билкова комбинация ,добавяйки ситуативно при кризи „Атаракс“
и „ Ривотрил“.
През м.10 2017г. ищцата
ползвала социална услуга- физиопроцедури и
индивидуално психологично консултиране / психолог К. Р. / за период от 1
г. към Център за социална рехабилитация и интеграция- гр. В.. От 01.11.2018г.
договорът е подновен за още една година.През
м.август 2018г. е диагностициран
Захарен диабет- II тип /
неинсулинозависим /. При рутинно
изследване за холестерол
измерени наднормени стойности
на кръвната захар. При по- специализирано изследване / обременяване с
глюкоза / заболяването е доказано и лабораторно. Ищцата е диспансеризирана към
Ендокринологична практика и е назначено медикаментозно лечение с „Метофидиаб“ и диета. През м.09 2018г. са
проведени психотерапевтични сесии
/ брачно консултиране / с психолог С.
С. по повод
разстроени съпружески
взаимоотношения.
По делото е
изготвена съдебно-психологична експертиза ,изготвена от вещото лице д-р Н.В.Н. .Пред
вещото лице ищцата потвърждава фактите и обстоятелствата, така както са описани
в исковата молба и уточнява, че сривът в психичното и телесното ѝ
състояние настъпил най- вече след като
променили статута ѝ от свидетел на обвиняем. Последвалите разпити с цялата неизвестност и вероятността
за задържане в затвора я вкарали в „ужас, който нямал край". Мисълта, че
името ѝ и професионалната ѝ
репутация са опетнени не ѝ давала
мира. Споделила ,че загубила контрол над емоциите и волята си- започнало да ѝ прилошава,
отначало с повод на разпитите, а след
това и понастоящем и без повод. Кризите започвали със засилващо се вътрешно
напрежение, тревожност, чувство за недостиг на въздух, сърцебиене и бучене в
ушите, чувство за горещина, изчервяване на лицето и шията, обилно изпотяване,
главозамайване, отмаляване на тялото... Когато имала възможност за помощ от медицинско
лице, при такива случаи ѝ измервали високи стойности на кръвно налягане и
пулс. В моментите извън кризи се чувствала потисната ,нямала енергия/ желание
за дейности и контактуване. По няколко пъти на ден ѝ идвало да плаче,
скривала се някъде, за да не притеснява околните. Можела на лежи/ седи с часове
в една поза и да не прави нищо. Не ѝ се чистело, не й се готвело, нямала
интерес към новини, телевизия, радио. Приеманите антидепресанти и психотропни
медикаменти не я облекчавали значимо, а получавала предимно страничните ефекти
/ отмаляване, хипотония, влошаване на равновесието, сухота в устната кухина /.
Психотерапевтичните сеанси, които провеждала с психолог цяла година ѝ
действали добре, но ефектът бил недостатъчен и бързо се изчерпвал. Натрупаните
телесни болести и неблагополучия я плашили и обезкуражавали. Актуалните ѝ
страхове към момента били, че няма да се справи с предстоящото- с влошеното си
здраве, с брачните проблеми, с преместването в друг град, с намирането на
работа и справяне с изискванията, колектива...
Вещото лице
констатирало ,че ищцата е психомоторно доловимо напрегната и притеснена в
контакта,че при вербализиране на факти и обстоятелства около преживяните
психотравмени събития видимо се вълнува,
задъхва, почервенява и просълзява,че прави
принудителни паузи в говоренето. Констатирано
е ,че ищцата е емоционално и волево- лабилна с понижен праг на дразнимост.В
съдържанието на мисловния процес са констатирани доминиращи свръхценностови
изживявания от тревожно- депресивен тип и налични свръхценностови мисли за обреченост,
песимизъм.
Извършено е психологично изследване чрез самооценъчен тест Deрression Anxiety Stress Scales / DASS 21 / ,при което
са отчетени следните резултати по съответните скали: Депресия- 24т. -тежко завишена
стойност / референтни граници от 0 до 28/, Тревожност- 18т.- тежка степен /
референтни стойности от 0 до 20 /, Стрес- 17т. / умерена степен / при референтни стойности от 0 до 34 /. Тестовото изследване показва завишени
стойности по всички скали-най много за депресия и тревожност- тежка степен,
умерена степен за стрес.
От психиатричния
преглед, от изследването и психологичното тестване са налични според вещото
лице клиничните признаци за преживяна / към момента на предявяването на обвинения (
протрахирана реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията - Ф 43.21 по МКБ- X )
,еволюирала
до персистиращо разстройство на настроението и дистимия ( Ф 34.1 по МКБ- X).
Основна характеристика на тези състояния са повтарящи се пристъпи на
тревожност/ паника, които не се ограничават до определена ситуация или
обстоятелства. Симптомите варират по интензивност при различните хора в
зависимост от типа личност,като при ищцата се изразяват в напрежение, нервност, страх, загуба на контрол,
комбинирани от вегетативна симптоматика(
сърцебиене, обилно потене, чувство за недостиг на въздух, треперене, стомашен
дискомфорт ). По повод на описаната симптоматика ищцата е
консултирана и лекувана на различни нива на компетентност / ЦСМП, личен лекар,
различни специалисти- кардиолог, психиатър, невролог, УНГ, психолог-
психотерапевт / с временен и незадоволителен ефект. Ищцата е консултирана и
лекувана амбулаторно към психиатрична практика,приемала за кратко
антидепресивна медикаментозна схема, но поради непоносимост преустановила
приема ѝ. През м.07.2017г. ищцата е лекувана стационарно в Отделение по
кардиология към М.. АД, гр. В., по повод
кардиопатофобични оплаквания.
Вещото лице дава
заключение ,че стресово адаптационната реакция е силно зависима от здравословното
състояние и жизнените преживявания на индивида в миналото и до известна степен
от неговите конституционални особености. Всеки човек, индивидуално преживява
травматичното събитие и реагира по различен начин, в зависимост от много
фактори. Много от преживялите го се възстановяват добре и нямат дългосрочни
проблеми, други се нуждаят от психотропно лечение и психотепаревтична подкрепа
за различен срок.Разпитите в качеството на свидетел ,а по-късно и на обвиняем се
отразили на психиката на ищцата отначало с клиничната картина на остри
стресови реакции, а по- късно с хронифициране на стреса, наслагване на
вегетативни и страхово-панически, депресивни елементи, обостряне на налични телесни
страдания и социална дезадаптация.
През м.08.2018г.
бил диагностициран Захарен диабет- тип II неинсулинозависим.Според вещото лице
при стрес в организма се отделят стресови хормони - адреналин и кортизол.
Адреналинът има задачата да подготви организма за предстояща заплаха и
причинява ускоряване на сърдечния пулс. Освен това обаче адреналинът причинява
силно покачване на нивата на кръвната захар. Това е така, защото по този начин
организмът се запасява с повече енергия, с която да може да отговори на
предстояща заплаха или увреда. Другият стресов хормон кортизол също увеличава
освобождаването на глюкоза в кръвта.Захарния диабет представлява нарушение на
обменните процеси в човешкия организъм, като основната проява на това нарушение
е повишената кръвна захар. Етиопатогенезата на диабета е мултифакторна, но за
появата на захарен диабет-тип 2 / неинсулинозависим / водеща роля имат
наследствените фактори. Има дълъг латентен период / понякога години / от
началото на процеса до неговата клинична
изява. Психо-емоционалният стрес според вещото лице сам по себе си не може да
причини диабет и не може да има пряка причинна връзка с последващи усложненията
на диабета,но негативните преживявания, тревогите, нервното напрежение,
продължителния хроничен стрес и депресията повлияват в някаква степен върху стойностите
на кръвната захар. Като цяло стресогенните фактори могат да повлияят негативно
върху диабета, но тяхното влияние не е определящо. Стресът е рисков фактор, но
водеща за проява на болестта е наследствеността. Има и други рискови фактори,
които действат комплексно. Сам по себе си стресът не е причина за диабета. Може
да провокира диабет и при стресова ситуация нивото на кръвната захар се
повишава, както при здрави, така и при диабетици. При здравите след определен
период се компенсира нивото на кръвната захар, но при диабетиците, в зависимост
от тежестта на техния диабет, това става бавно или с лекарства. Сам по себе си стресът не може да причини непосредствено ( като пряка причинна връзка )
диабет.Разпространението на болестта зависи от демографски, географски и
социални фактори и от взаимодействието
между генетични фактори, външни и вътрешни въздействия зависи по- ранната или
по- късната, по-леката или по- тежката степен на изява на болестта.
Към момента на
прегледа- 07.11.2018г. ищцата е с
симптоми на протрахирано афективно разстройство- дистимия,като доминира
депресивна клинична находка с повишена генерализирана и ситуитивна тревожност.
Освен тревогата и вътрешното напрежение са налице и други емоции като срам, обида, възмущение и отчаяние.
Всички психични
разстройства зависят от генетично заложените особености на индивида и са
съвкупност от много фактори, като при нито едно от тях не може да се изведе
пряка причинно-следствена връзка. Това е така защото зависи от личността на
човека, каква ще бъде неговата оценка за събитието, каква е силата на
стресогенния му характер за конкретния човек, как той възприема едно събитие,
защото различни хора го възприемат по различен начин. Освен това са налице и
много други генетични и биологични фактори, подкрепяща среда, възможността на
личността да се справя в дадени ситуации, изградения самоконтрол.
Негативните
изживявания според вещото лице могат само да бъдат само съобуславящ фактор,
наред с множеството други фактори, като не може да се определи и процентното им
съотношение, с оглед спецификата на всеки отделен индивид.
Повдигнато на
обвинение според вещото лице се е
отразило на психиката на ищцата в посока протрахиран депресивен епизод със
социална, трудова и семейна дезадаптация.
Вещото лице
обобщава ,че ищцата Р.Г.В. не страда от психично заболяване / в смисъла на
процесна психоза /, умствена изостаналост или личностово разстройство.Налични
са сведения за преживяна към момента на събитието (предявяване на
обвинение) емоционалната и
психологическа травма qизразяващи се в
тежък стрес и разстройство в адаптацията (Дг:Ф43.
поМКБ. X). Към
момента на освидетелстването / преглед на 07.11.2018г.ищцата е
с симптоми на протрахирано (т.е.
продължително ) афективно разстройство-
дистимия ( Ф 34.1 по МКБ- X). Повдигнато на обвинение се е отразило
на психиката на ищцата в посока протрахиран депресивен епизод със социална,
трудова и семейна дезадаптация. Преживяните
стрес и депресия са
съобуславящи фактори / заедно с
редица други / за влошаване на
предишни и поява на нови телесни страдания, но
нямат пряко и директна
причинно-следствена връзка.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства ,които не
са противоречиви и по същество не се оспорва от страните .
При така установената фактическа обстановка съдът
прие за установено от правна страна следното :
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени
вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън
неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на
доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това, както и твърдените
обстоятелства по делото, ищцата трябва да докаже при условията на пълно и
главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен
правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за
обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу
ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с прекратяване
на наказателното производство на соченото основание и че от тези действия на длъжностни лица на
ответника за него са произтекли конкретните имуществени и неимуществени вреди
по вид и размер. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът
не трябва да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните органи.
Не е спорна по
делото изложената в исковата молба фактическа обстановка, която се установява и
от приложените към исковата молба писмени доказателства относно образуването,
движението и приключването на наказателното производство.
Изхождайки от
нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява
органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно П. на Р. Б. е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото и действията
на органите на разследването се извършват под ръководството на съответната
прокуратура.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Съгласно чл. 52
от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
Както е по сочено в раздел II от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 г., които са
запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 г.,
постановено по гр. д. № 1/1995 г. на Пленума на ВС. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД
понятие "справедливост" обаче не е абстрактно такова. По своето
естество "справедливостта" по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за
определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да
обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на
правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а
не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и
множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се
имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено
по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката
факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са
личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания,
начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното
производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността
на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди.
Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на
които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до
противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди
и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не
винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне
размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите
към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и
значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и
указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 г. Освен, че е източник
на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към
решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и
значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност
да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за
правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата
и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да
съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на
неоснователно обогатяване.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на тримата водени от ищцата свидетели,
които съдът кредитира, отчитайки и условията на чл. 172 ГПК като логични,
безпротиворечиви и съответстващи на заключението на вещото лице д-р Н.Н. по
назначената съдебно-психиатрична експертиза, се установи, че в резултат на
воденото наказателно производство ищцата Р.Г.В. е търпяла логични морални страдания. Напълно
логично е повдигнато наказателно обвинение да се отрази негативно на цялостното
състояние на обвиняемото лице в посока на отнемане на спокойствието му.
Установява се, че ищцата Р.В. се е
сринала психически след привличането ѝ в качеството на обвиняема и че е
изпитвала стрес, напрежение и трайни притеснения, които са наложили включително
да потърси квалифицирана помощ поради невъзможност да преработи случилото се. Привличането
ѝ в качеството на обвиняемо лице се е отразило негативно в общуването ѝ с
близките, както и в отношението я с работодател, който е изразил недоверие в
нейната почтеност и е предложи на ищцата прекратяване на трудовия договор след
заплащане на обезщетение .
От неоспореното
и обективно дадено заключение на вещото лице д-р Н.Н. се установява и конкретният ефект на темата,
свързана с воденото наказателно производство върху здравословното състояние на
ищцата, която въпреки стремежа си рационално да преработи случилото се, търпи
последствията на остатъчна симптоматика и психотравма, която би могла и да се
хронифицира. Налице са конкретни
физически прояви на психическия дискомфорт, отразяващи констатираното от вещото
лице разстройство в адаптацията.
Всичко
гореописано се е отразило на самочувствието на ищцата и е
затруднило справянето ѝ с ежедневието в момент, в който тя пълноценно е
следвало да развива живота си в личен и
професионален план.
Съобразявайки
всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищцата са произтекли
логични и значителни морални болки и страдания, които следва да бъдат
репарирани от ответника.
Същевременно
Окръжен съд-В. отчита ,че взетата по
отношение на ищцата мярка за
неотклонение по конкретното досъдебно производство - подписка, не е годна
реално и обективно да накърни упражняване на правата ѝ в периода на досъдебното
производство,което с оглед сложността на делото и многобройните доказателства е
приключило в разумни срокове -7 месеца и 10 дена.
Съгласно
констатнтата и трайна практика на ВКС при определяне на размера на дължимото
обезщетение решаващият съд следва да прецени дали пострадалото лице е
претърпяло обичайните болки и страдания от съответното незаконосъобразно
действие на правозащитните органи или
пък с оглед на конкретните обстоятелства по делото тези болки и страдания са
значително по-малко от средностатистическите ,респ.значително по-големи от
последните .
Окръжен съд-В.
намира в конкретния казус ,че пострадалото лице е претърпяло значително
по-големи болки и страдания от обичайните ,породени от съответното
незаконосъобразно действие на правозащитните органи .
От заключението
на вещото лице и от разпита на свидетелите се установява по несъмнен начин ,че ищцата Р.Г.В. в резултат на незаконосъобразното обвинение момента
на привличането в качеството на обвиняемо лице е преживяла тежка емоционалната и
психологическа травма изразяващи се в тежък стрес и разстройство в
адаптацията ,налични и към момента на
освидетелстването - 07.11.2018 г. ,когато е установено наличието на протрахирано афективно разстройство- дистимия / Ф 34.1 по
МКБ- X /.Повдигнато на обвинение се е отразило на психиката на ищцата Р.В. в
посока протрахиран депресивен епизод със социална, трудова и семейна
дезадаптация.Преживяните стрес и депресия
са съобуславящи фактори, заедно с редица други , за влошаване на предишни и поява на нови
телесни страдания,включително и захарен диабет .
Окръжен съд-В.
намира ,че са налице множество фактори ,сочещи на значително по-голям размер на
причинените неимуществени вреди в сравнение със стандартните ,произтичащи от
високия обществен статут на ищцата и от отговорната ѝ длъжност в Община-В.
–ръководител на Направление „Социални дейности и социални услуги" в Община
В. .Статутът на ищцата на честен и
почтен служител ,на когото може да се гласува доверие ,бил подронен и поставен
под съмнение ,поради което ищцата изпаднала в състояние на силен стрес
,затворила се в себе си ,изпаднала в депресия ,обсебили я мисли за тежко и
безрадостно бъдеще .Ищцата тежко преживяла факта ,че привличането ѝ като
обвиняем е станал широко обществено достояние и е предмет на разговори и
обсъждания както по месторобатота ,но също така и в медиите и сред
обществеността.
Установява се по несъмнен начин ,че в
продължение няколко месеца ищцата била призовавана да се яви на разпит в ДАНС
,което ѝ създавало големи неприятности и неудобства ,тъй като разпитите
започвали около 08:30 часа сутринта и
приключвали около 15:30 часа .Коректното
процесуално поведение на ищцата и явяването ѝ за разпити и причинявали
огромни затруднения ,тъй като ищцата е с
намалена подвижност - със 100 % трайно намалена трудоспособност съгласно Решение на ТЕЛК и придвижването ѝ от
гр.В. до сградата на ДАНС в С. самостоятелно не било възможно.При две от пътуванията
се наложило ищцата да бъде транспортирана за оказване на бърза помощ от
най-близко намиращото се медицинско зеведение .
Привличането на
ищцата като обвиняема и последвалите след това негатични процеси в нейната
психика довели и до възнакване и задълбочаване на проблеми в семейството .Синът
на ищцата бил също силно стресиран от случилото си и не пожелал да отиде даже на абитуриентския си бал,а след като отишъл студент в град П. , не
желаел повече да се връща назад в град В.,
защото всичко му напомняло за преживените негативни емоции.Съпружеските ѝ
отношения били разстроени ,което наложило провеждането на психотерапевтични сесии
/ брачно консултиране /.
След
привличането ѝ като обвиняем ищцата се превърнала в развалина,по цял ден лежала и гледала в една точка,спряла да разговаря
със съпруга си .Рязко се влошили отношенията на ищцата с приятелите ѝ ,които започнали да
странят от нея ,преустановили се социалните ѝ контакти . Привличането на
ищцата като обвиняем станало широко обществено достояние и предмет на различни
дискусии.Бил ѝ отказан банков кредит за средства за операция за смяна на тазобедрената
става с оглед възможното отстраняване на ищцата от длъжност и последвалата
невъзможност да се заплащат дължимите месечни вноски .
След повдигане
на обвинението ищцата била изключена от екипите на няколко проекта ,финансирани от
Европейския съюз по решение на кмета или
заместник- кмета по хуманитарните дейности,което я лишило и от сведващото се
възнаграждение.След привличането на ищцата към наказателна отговорност служителите започнали да я избягват и
ищцата негласно била лишена от
някои правомощия по длъжностна характеристика .
Съгласно
заключението на вещото лице ищцата е емоционално и волево- лабилна с понижен
праг на дразнимост ,което от своя страна е довело до по-тежко преживяване на
всички неблогополучия,свързани с привличането ѝ към наказателна
отговорност .
В своята
константна и задължителна съдебна практика ВКС
ясно и изчерпателно е посочил критерийте при определяне на размера на
справедливото обезщетение .Конктерните суми обаче ,присъждани като
обезщетение,твърде много варират поради различно сечетание на различните
критерии и невъзможността да се даде предварителна парична оценка на всеки един
критерий .Окръжен съд –В. приема за ориентировъчни размерите на присъжданите
обезщетения в два сходни случая :
В Решение № 93 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3460/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М. И. ВКС приел в сходен
казус ,че обвинението се отразило негативно на състоянието, поведението и
начина на живот на ищеца - той бил силно притеснен, затворил се в себе си,
преустановил социалните си контакти, изпадал в нервни кризи и страдал от
безсъние. Ищецът е чисто съдебно минало,
продължителността на наказателното производство
е 2 г. и 2 м., а взетата мярка за неотклонение - "парична гаранция
от 5 000 лв. " .При тези данни по делото ВКС приел,че „ доказаните
неимуществени вреди са обичайните, които неосъждан и с добро име човек търпи от
повдигнатото му тежко обвинение и не разкриват висока степен на душевно
страдание “и е оценил размера на справедливото обезщетение на 5 500 лв.
В конкретния
случай Окръжен съд-В. намира ,че доказаните неимуществени вреди на ищцата Р.В. са
значително над обичайните, които неосъждан и с добро име човек търпи от повдигнатото
му тежко обвинение и че разкриват висока степен на душевно страдание ,поради
което размерът на обезщетението би следвало да е значително по-голям.
Предмет на Решение № 186 от 14.12.2018 г. на ВКС
по к. гр. д. № 794/2018 г.е казус ,по който срещу ищеца е водено наказателно
производство в продължение на шест
години и осем месеца за престъпление,
което не е извършил и е бил оправдан.Ищецът бил отстранен от работа поради
привличането му в качеството на обвиняем.Ищецът
бил принуден да търпи неимуществени вреди – болки и страдания, уронване
на престижа и доброто име пред обществото, колеги от работата, семейството и
приятелите, психически травми, които не са отшумели и до момента на
постановяване на решението.Макар в медицинската експертиза да е посочено, че
няма описано от кога датират заболяванията захарен диабет и високостепенна
артериална хипертония, то безспорно тези две заболявания са се проявявали със
съответните оплаквания към края на процесния период и това се установява със
съответните амбулаторни листове. При ищеца прегледът на експерта е установил
стабилно психическо състояние, без отклонения, което не опровергава твърдението
му, че за цялото време на наказателното преследване е бил под стрес и
психическо напрежение, но към момента това състояние е преодоляно. ВКС е
преценил,че с оглед на тежестта на
обвинението, за което е оправдан, продължителността на наказателното
производство, търпяната мярка за неотклонение, ефектът на наказателното
производство върху личността, здравословното състояние, доброто име на
професионалист, професионалната реализация на ищеца, адекватното обезщетение за
неимуществени вреди, удовлетворяващо обществения критерий за справедливост, е в
размер на 20 000 лева.
В конкретния
случай Окръжен съд-В. намира ,че размерът от 20 000 лв. е завишен поради това
,че срокът на наказателното производство срещу ищцата Р.В. е около 10 пъти
по-къс ,а освен това същата не е отстранявана от длъжност поради привличането ѝ в качеството
ѝ на обвиняем .
Съобразявайки и
предвиденото в закона наказание за конкретното престъпление, за което е била
привлечена ищцата, която като лице без предходни осъждания и с оглед вида на
повдигнатото обвинение и константната практика на съдилищата в Р Б. не е била
реално заплашена от ефективно наказание "лишаване от свобода", както
и установената от ВКС съдебна практика Окръжен съд-В. намира, че сумата от 15 000 лв. справедливо обезщетява претърпените от нея
вреди от воденото наказателно производство. До този размер искът за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен,
като за разликата над тази сума, до предявения размер от 75 000 лв. искът като
недоказан по размер, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане
на законната лихва:
Според дадените
задължителни указания с ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство. От този момент държавните органи изпадат в забава, съответно
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В случая постановлението
за прекратяване на наказателното производство по 46/2015 г. е влязло в сила на 06.02.2017 г., поради
което обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, счита от 06.02.2017
г.до окончателното изплащане на задължението.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди:
Разноските,
извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от
увреждането /незаконното наказателно преследване/. Адвокатското възнаграждение
за защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което при
предявен иск по чл. 2 ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски
хонорар до разумния и обичайния размер /в този смисъл Решение № 255/02.11.2015
г. по гр. д. № 1011/2015 г. на ВКС, III г. о. /.
Претендират се
от ищеца разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от 300
лв. за процесуално представителство по досъдебното производство, за което е
приложен договор за правна защита и съдействие, обективиращ разписка за
получаване на сумата от адвоката още в досъдебното производство. Няма спор по
делото и се установява, че упълномощеният адвокат , страна по описания договор,
е осъществявал процесуалното представителство на ищцата. Поради това, настоящият
съдебен състав намира, че имуществената вреда, изразяваща се в дължимо и
заплатено адвокатско възнаграждение, е в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение.По отношение размера на претенцията съдът намира , че
размерът на възнаграждението е в рамките на минималния еднократен размер,
предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което същото не се явява прекомерно.Поради това,
представеният към исковата молба
договор за правна защита и съдействие установява в настоящото производство
настъпване на имуществена вреда в размер от 300 лв.
Така мотивиран,
съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
По силата
на Чл. 9а. ЗОДОВ за делата по този закон се
внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от
Министерския съвет-10 лв.Разноски по делата, както и разноски по изпълнението
не се внасят предварително.Съгласно Чл.10 ал.2 и 3 от ЗОДОВ ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.С оглед на
горното П. НА Р. Б., адрес гр. С. бул.. представлявана от Главния прокурор на Р.
Б. следва да бъде осъдена да заплати на М. И. Д. ЕГН ********** направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
Съгласно Чл.78
ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,освободено от държавна такса
или от разноски по производството,осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски ,като
съответните суми се присъждат в полза на съда .Тъй като възнаграждението на
вещото лице е заплатено от бюджета на Окръжен съд-В. ,то ответникът- П. НА Р. Б., адрес гр. С. бул..,
представлявана от Главния прокурор на Р. Б. следва да бъде осъдена да заплати
на Окръжен съд-В. направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.
Водим от горното
Съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА П. НА Р.
Б., адрес гр. С. бул…, представлявана от Главния прокурор на Р. Б. да заплати
на Р.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: ***' 15 обезщетение за неимуществени
вреди на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ , в размер на 15 000
/петнадесет хиляди лева/лева, ведно със законната лихва, считано от
06.02.2017 г. (влизането в сила на Определението на Окръжен съд-В. за
прекратяване на досъдебното производство №46/2015 г. по описа на Специализирано
звено „Антикорупция“-отдел следствен при СГП ) до окончателното плащане,като
иска до предявения размер от 75 000 лв.ОТХВЪРЛЯ.Обезщетението произтича от обвинение
в извършване на престъпление по ДП №46/2015г. на СО - СГП
/пр.вх.№14769/2014г. по описа на Софийска градска прокуратура/ за това, че в
периода от 30.10.2012г. до 16.08.2013г., в гр. В. , в качеството си на
длъжностно лице - Управител на Направление .“Социални услуги и здравни дейности
" към Община В. , в съучастие като извършител със С. С. Г.- Главен
счетоводител на Направлението, умишлено не е положила достатъчно грижи за
управлението , стопанисването и запазването на повереното ѝ имущество и
за възложената ѝ работа и че от това били последвали значителни щети за
Община В. -престъпление по чл.219 ал.3
вр.ал.1, вр.чл.20, ал,2, вр.ал.1 от НК ,като образуваното наказателно
производство е прекратено поради това ,че деянието не е извършено от лицето Р.Г.В. .
ОСЪЖДА П. НА Р.
Б., адрес гр. С. бул.., представлявана от Главния прокурор на Р. Б. да заплати
на Р.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: ***' 15 обезщетение за имуществени
вреди на основание
чл.2 от ЗОДОВ в размер на 300 /триста
/лева ,представяващи разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на
досъдебното производство престъпление
по ДП №46/2015г. на СО - СГП /пр.вх.№14769/2014г. по описа на Софийска
градска прокуратура/ .
ОСЪЖДА П. НА Р.
Б. адрес гр. С., бул.., представлявана от Главния прокурор на Р. Б. да заплати
на Р.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: ***' 15 направените по делото пред Окръжен съд-В. разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА П. НА Р. Б. адрес гр. С., бул..,
представлявана от Главния прокурор на Р. Б. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-В. направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА П. НА Р. Б.,
адрес гр. С. бул… представлявана от Главния прокурор на Република България да
заплати на Р.Г.В. с ЕГН **********
с адрес: ***' 15 направените по делото пред Окръжен съд-В. разноски за адвокатско възнаграждение на адв.С.
С. в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: