Номер 142302.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивIII наказателен състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
Секретар:Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330205012 по описа за 2020 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 19-1030-
009808/18.11.2019 г. на * група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на К. М. Д. , ЕГН **********, с адрес ****** е наложена
глоба в общ размер на 210 лв. за нарушения на чл. 23,ал. 1 и на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал. 2,
пр. 2ро и чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. Д. моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване
на материалния и процесуален закон. Твърди се, че не е установена
фактическата обстановка така както се е случила, че актът и съответно
наказателното постановление са съставени при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно при едностранчиво възприета
фактическа обстановка, при липса на единия участник в ПТП-то и анализ на
ситуацията, и че АУАН е съставен не на мястото на пътнотранспортното
произшествие.
Страната редовно призована, се явява в съдебно заседание, поддържа
фактическите констатации и искания по жалбата, като в допълнение се
излагат аргументи за самоволно решение на органите да бъде посочен
жалбоподателя като виновно лице, както и че съприкосновението между
автомобила на жалбоподателя и този пред него се е осъществило вследствие
на удар между предните два автомобила и отскачане назад на единия от
участниците. Посочва се, че нарушението е несъставомерно, тъй като нямало
1
щети. Акцентира се, че не е изяснено нарушението и за жалбоподателя не
било ясно какво нарушение е извършил.
Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не
изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по
преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като
съобразено с процесуалните правила.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, тъй като административно
–наказващият орган е следвало да положи повече усилия за установяването
на жалбоподателя на сочения от него адрес. Доколкото в чл. 58 ЗАНН не са
регламентирани от законодателя конкретни правила за връчването на НП, то
се извършва по реда на чл. 180 НПК с оглед препращането в чл. 84 ЗАНН
(така изрично Решение № 534 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 8569 / 2018 на
Върховния административен съд) в тази връзка от съставената докладна
записка от „Й.“ не става ясно дали е потърсено лице по чл. 180, ал. 2 от НПК
или безкритично са приети данните от съсед, който е заявил, че
жалбоподателя не живее на адреса. Съдът счита, че освен едно единствено
посещение на сочения от жалбоподателя адрес, административно-наказващия
орган следва да положи повече усилия за връчването на наказателното
постановление, с оглед спазването на правото на защита на нарушителя,
сериозните последици, които приложението на фикцията по чл. 58 ал. 2 от
ЗАНН влече, както и избягването на твърде честото и самоволното
приложение.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 01.10.2019 г. около 12:00 ч. жалбоподателят управлявал личния си
лек автомобил Сеат Ибиза с рег. № **** по бул. Източен в гр. Пловдив. По
същото време на булеварда се намирали и свид. А. М., управлявайки личния
си автомобил Сааб с рег. № ***** и свид. Н. И. К. , управлявайки служебен
автомобил Дачия Сандеро, с рег. ****, собственост на ***. Свид. М. застанал
с автомобила си на входа на кръговото кръстовище, за да осигури предимство
на преминаващите през него автомобили, зад него спрял и свид. К..
Нарушителят Д. не успял да спре навреме и ударил вече спрелият автомобил
на свид. К., който от своя страна чул звук от спирачки и усетил удар в задната
част на автомобила. От настъпилото съприкосновение на двата автомобила
Дачия Сандеро отскочила напред и ударила стоящия пред нея автомобил на
свид. М., който тъкмо потеглял. От удара настъпили материални щети за
автомобила на жалбоподателя – предна лява част на капак и фар, и за този
управляван от свид. К. в предна и задна броня, като по автомобила на свид.
М. нямало нанесени съществени щети.
Свид. М. спрял на известно разстояние от местопроизшествието и
тримата участници, без да изместват автомобилите изчакали служителите на
2
сектор ПП.
На място пристигнали свид. Х. П. и свид. Ж. Ж. – служители в с-р ПП
при ОД на МВР Пловдив. Те възприели визуално обстановката, допитали се
до участниците в пътнотранспортното произшествие, които им разказали
какво се е случило и преценили, че случая може да се отработи с попълването
на двустранен протокол между нарушителя и свид. К., по чиито автомобил
имало щети. Третият участник – свид. М., поради липса на претенции от
негова страна бил освободен.
За да се освободи движението в кръстовището служителите на КАТ
поканили останалите двама участници да преместят автомобилите в страни –
под моста на р. Марица, където да оформят документално случая.
При разговор с представител на собственика на автомобила Дачия
Сандеро станало ясно, че двустранен протокол не може да се състави, тъй
като липсвало съгласие. В такъв случай, тъй като не бил съставен двустранен
протокол за пътнотранспортното произшествие, следвало да се състави
АУАН на нарушителя установен от служителите на ПП при ОД на МВР
Пловдив.
При поискване нарушителят Д. не представил контролен талон на
автомобила.
Свид. П. съставил Протокол за ПТП № 1727535 в 13:15 ч. на 01.10.2019
г., където отразил възприетата от него обстановка.
Свид. Ж. съставил АУАН № 264313/01.10.2019 г., за установените
нарушения и го връчил на нарушителя Д.. Актосъставителят по данните на
участниците в ПТПто, както и от възприетото положение на автомобилите и
щетите направил логическо заключение за причините за настъпилата колизия
между автомобилите и на база на тези разсъждения съставил АУАН.
Нарушителят Д. се възползвал от правото си в тридневен срок да
депозира обяснения и възражения по случая. В хода на административно
наказателното производство били изискани обяснения от другите участници в
процесното ПТП, които потвърдили фактическата обстановка отразена в
АУАН и съставения протокол за ПТП.
На 18.11.2019 г. било издадено атакуваното Наказателно постановление
№ 19-1030-009808 от Д. В. – * Група към ОД на МВР Пловдив, срещу К. Д.,
като му била наложена глоба в общ размер от 210 лв. за нарушение на чл. 23,
ал.1 от ЗДвП, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2, пр.2 и чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Ж. Ж. - актосъставител, свидетелите Х. П., Н. К. и А. М., както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
3
делото, справка от с-р ПП при ОД на МВР Пловдив относима към проба за
алкохол на свид. М., както и АУАН, протокол за ПТП № 1727535 от
01.10.2019 г., писмени обяснения на свид. М. и К., Докладна записка, справка
за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з -515/ 14.05.2018 г. и
заповед № 8121з-852/19.07.2019 г.
Свидетелите посочват една и съща фактическа обстановка. От разпита
на свид. Ж. и П. се установява, че служителите са съставили Протокол за
ПТП и АУАН въз основа на възприетата фактическа обстановка, както и след
разговори с всички участници в пътно-транспортното произшествие.
Потвърждава се авторството на съставените актове, както и фактите
осъществени след пристигането на органите на реда на място. Показанията на
свид. М. и К. потвърждават установените факти. Същите изясняват като
преки очевидци фактите настъпили по време на произшествието. Съдът ги
кредитира напълно, тъй като са последователни, логични, взаимнодопълващи
се, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и не се установяват
съществени противоречия. Не се установиха твърдените от жалбоподателя
факти, за удар между л.а. Дачия и л.а. Сааб последвало движение назад на л.а.
Дачия и удар в автомобила на жалбоподателя. Свид. М. категорично и
последователно посочва, че първо е чул удар и след това е усетил втори такъв
в неговата кола. Това се подкрепя и от показанията на другия свид. К., който
сочи, че от удара отзад е пуснал спирачката и неговия автомобил се е
придвижил напред и е ударил предностоящия автомобил. Видно от
показанията, подкрепени от съставения протокол за ПТП щетите по л.а. Сааб
били незначителни или липсващи, а щетите по л.а. Сеат били по-значителни,
което също следва да се тълкува в подкрепа на извода за първи (по-силен
удар), между л.а. Сеат и л.а. Дачия и последващ между л.а. Дачия и л.а. Сааб,
а именно вторичен и по-лек.
Установиха се противоречия между събраните писмени доказателства,
а именно –приобщена справка от с-р ПП при ОД на МВР за липсата на проба
за алкохол на свид. М., извършена във връзка с процесното произшествие и
показанията на свидетеля П. относно тестването на М. за алкохол. Съдът не
кредитира показанията на свид. П. в тази част, доколкото същите се
опровергават от писмените даказателства, но настоящия състав на съда не
намира, че това влече недостоверност на целите показания, тъй като
свидетелят не беше сигурен за това обстоятелство. То остава вън от предмета
на доказване и с оглед служебната ангажираност на свидетеля съдът намира
за допустима тази неточност.
Съдът намира показанията на участниците в ПТПто – М. и К. за
незаинтересовани от изхода на делото, добросъвестни и обективни във
фактите, предмет на доказване в настоящото производство.
Поради еднопосочността на всички доказателства – гласни и писмени и
липсата на противоречащи такива, съдът приема горната фактическа
обстановка за установена.
4
Тъй като въпреки извършеното оспорване на констатациите в акта те се
доказаха по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства,
затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто
неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на
отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното
установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта, а такива не
бяха установени.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Не се споделя от настоящия състав на съда възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до
опорочаване на процедурата по издаване на наказателното постановление.
На първо място не се споделя аргументът, че по време на съставянето на
АУАН автомобилите следва да се намират на мястото на ПТП и в
положението, в което са били. Няма такова изискване на закона. В чл. 123 на
ЗДвП са регламентирани задълженията на водачите при настъпване на ПТП –
те са длъжни да останат на местопроизшествието до пристигане на
контролните органи, в случай когато има пострадали хора, както и когато
няма съгласие по фактите, както е в настоящия казус. Тези изисквания на
закона са спазени.
В чл. 125а от с.з. е посочено, че за посетеното ПТП органите издават
протокол по чл. 4 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, който в случая е съставен – Протокол
за ПТП № 1727535 от 01.10.2019 г. Няма изрично изискване нито в наредбата,
нито в закона къде ще бъде съставен този протокол или същият да бъде
издаден в присъствието на всички лица от ПТП.
На следващо място, ЗДвП допуска АУАН да бъде съставен и не на
местоизвършването на административното нарушение като в случая той е
съставен в страни от местопроизшествието, с цел да не се затруднява
движението на натоварено кръстовище в гр. Пловдив. В чл. 36 – 43 от ЗАНН
няма поставено изискване АУАН да бъде съставен на мястото на
нарушението или в присъствието на всички участници в движението, поради
което и това възражение на жалбоподателя не се споделя от съда.
Актосъставителят според настоящия състав на съда е положил
5
достатъчно усилия за изясняване на фактическата обстановка, като е
разговарял с всички участници, възприел е пряко нанесените щети –
материални следи от настъпилото ПТП, които и са отразени в съставения
протокол.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от
компетентно лице по представената заповед № 8121з -515/ 14.05.2018 г., т.
1.2, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В
същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Абсолютно
ясно е очертано нарушението, като според настоящия състав на съда не е
нужно описанието на нарушението в АУАН да преповтаря диспозицията от
нормата в ЗДвП, като е достатъчно същата да бъде ясно и недвусмислено
посочена и приведена към фактите, така че да не остава съмнение или
неяснота за установеното.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед № 8121з -515/ 14.05.2018 г.,
т. 2.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е
инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
По упражненото право на възражение е извършена допълнителна
проверка от страна на административно-наказващия орган, който в хода на
производството е събрал писмените обяснения на всички участници в
пътнотранспортното произшествие и на база на установеното е съставил
наказателното постановление, отразявайки констатациите в ата които
напълно кореспондират със събраните данни.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се
преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта
факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на необходимото
разстояние, така че при рязко спиране или намаляване на скоростта на
МПСто пред него, да може да спре безопасно, както и неизпълнение на
задължението да носи в себе си контролен талон от СУМПС.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
6
наказващият орган, са квалифицирали поведението нажалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл.23, ал. 1 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Посочените норми гласят, че водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко, както и че водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушенията.
Безспорно се установява, че К. Д. като водач на МПС на 01.30.2020 г.
около 12 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Източен“ с бул. Шести
Септември не се е движил на необходимото разстояние от спиращото пред
него превозно средство Дачия Сандеро, вследсвие на което го удря, от който
удар този лек автомобил се удря в л.а. Сааб. При пристигане на екип на пътна
полиция е установено, че жалбоподателят не е носил в себе си контролния
талон към свидетелството си за управление на МПС. Механизмът на ПТП е
възприет от свид. К. и М., а резултатите на настъпилото ПТП са възприети
освен от тях и от пристигналите полицейски служители, а именно
актосъставителя и съставителя на протокола за ПТП. Техните констатации в
АУАН и в протокола напълно съответстват едни на други, както и на
показанията на свидетелите. Следователно жалбоподателят не е спазил
изискваното по закон разстояние от движещия се пред него автомобил, за да
може да спре безопасно при внезапното му спиране.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че описанието в
АУАН и съответно в НП не отговаря на действителната обстановка, тъй като
от удар между л.а. Дачия Сандеро и л.а. Сааб, първият автомобил отскочил
назад и ударил автомобила на жалбоподателя. Съдът обсъди липсата на
каквото и да е доказателство за такива факти и противоречието на тази теза
със събраните доказателства и житейската логика.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят не е спазвал
изискуемото от закона разстояние, между две движещи се МПСта, което
законът определя като недостатъчно по настъпилия вредоносен резултат, а
именно колизия между две пътни превозни средства. Именно това е поводът
да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Всеки
участник в движението носи отговорност за поведението си при управление
на ППС и следва да се съобразява с другите участници, пътната обстановка и
скоростта си като определя достатъчна дистанция, за да може да спре
безопасно при рязко и още повече при плавно спиране и намаляване на
скоростта.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 2 пр. 2ро, която предвижда при
7
неспазване на дистанция вследсвие на което е причинено ПТП, водачът да се
наказва с глоба в размер на 200 лв. За нарушението по т. 2 от НП, което се
състои в неносене на СУМПС и контролен талон към него, за което
съответната санкционна норма е правилно определена - чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
2 от ЗДвП, който предвижда глоба в размер на 10 лева, за водач който не носи
определените документи - контролен талон към СУМПС.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното
спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не се разкриват белези на по-ниска общестевна опасност в сравнение
с други случаи, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно
нарушение. Наказанието е точно определено, а не в определени граници.
Размерите на наложените глоби са фиксирани от законодателя, поради което
не могат да се ревизират от съда и се приемат за правилно определени.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да
бъде потвърдено.
Не са постъпили претенции за разноски по производството.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1030-
009808/18.11.2019 г. на * група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на К. М. Д. , ЕГН **********, с адрес ****** е наложена
глоба в общ размер на 210 лв. за нарушения на чл. 23, ал. 1 и на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 2-ро и чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8