№ 23355
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110143342 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от Д. Т. Н., ЕГН ********** срещу *****,
ЕИК ***** искове:
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на
поръчителство № ***** от 08.11.2023 г., поради противоречие със закона, като
главен иск, под евентуалност, поради липса на основание и под евентуалност,
поради накърняване на добрите нрави, кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди
***** да заплати на ищеца сумата в размер на 434, 22 лв., като дадена без
основание въз основа на нищожен Договор за предоставяне на поръчителство
от 08.11.2023 г., ведно със законната лихва от 22.07.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 08.11.2023 г. между Д. Т. Н., ЕГН
********** и *****, ЕИК ***** е сключен Договор за паричен заем № *****
от 08.11.2023 г., по силата на който страните се уговорили отпуснатият заем да
е в размер на 1, 300 лева, при фиксиран лихвен процент 40 % и посочен ГПР в
размер на 49, 01%. В чл. 4 от посочения Договор било уговорено, че страните
се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант-поръчител – одобрен от
***** - две физически лица или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита. Твърди се, че поради това ищецът е сключил с ответника
по настоящия спор ***** Договор за предоставяне на поръчителство от
08.11.2023 г., по силата на който следвало да плати възнаграждение на
дружеството-поръчител в размер на 434, 22 лева. Твърди, че изцяло е погасил
1
сумите по договора. Аргументира, че договорът е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, доколкото не са включени всички разходи по кредита. Обосновава, че
това е заблуждаваща търговска практика. Релевира доводи за нищожност на
чл. 4 от договора за кредит. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва исковете като неоснователни и се излагат
подробни твърдения за валидността на договора за заем и договора за
гаранция. Развива подробни съображения в насока, че клаузата е валидно
уговорена. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без
възражения от страните, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 08.11.2023 г. между и Д. Т. Н., ЕГН
********** *****, ЕИК ***** е сключен Договор за потребителски кредит №
***** от 08.11.2023 г., по силата на който ***** ЕИК ***** е предоставил на
Д. Т. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 1, 300 лева, при фиксиран лихвен
процент 40 % и посочен ГПР в размер на 49, 01 %. Съгласно чл. 4 от
сключения договор за кредит е уговорено, че страните се съгласяват
задължението да бъде обезпечено с гарант-поръчител, по силата на което
ответното дружество поело задължение да обезпечи пред ***** задълженията
на ищеца по паричен заем № *****. Ищецът е сключил с ***** Договор за
предоставяне на поръчителство от 08.11.2023 г., съгласно който следвало да
плати възнаграждение на дружеството – поръчител в размер на 434, 22 лв.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ищецът е заплатил по процесния договор за гаранция
на ***** сумата в размер на 434, 22 лв., с което е погасил задължението си за
заплащане на парично възнаграждение, произтичащо от договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да
2
докаже по делото пълно и главно наличието на твърдените пороци в
процесния договор и заплащане на процесната сума въз основа на нищожен
договор.
Страните не спорят и настоящият съдебен състав приема, че между
***** и ищеца е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата
на който ответното дружество е поело задължение да обезпечи пред *****
задълженията на ищеца по паричен заем № ***** от 08.11.2023 г., въз основа
на който да отговаря пред последното солидарно със заемополучателя за
изпълнението на задълженията, възникнали съгласно договора за паричен
заем срещу възнаграждение в размер на 434, 22 лв.
Не се спори също така, че между ищеца и ***** е бил сключен
договор за паричен заем, по силата на който ***** предоставило на ищеца-
заемополучател паричен заем в размер на сумата от 1, 300 лв.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в
ЗПК – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е
писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора
(дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в пар. 1, т. 10 от ДР на
ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация).
В случая страните признават, че между тях е бил сключен договор за
кредит за предоставяне на сумата от 1, 300 лв. и договор за поръчителство.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
3
процесните договори за предоставяне на поръчителство следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите за кредит
и за поръчителство. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните
от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договорите не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки,
така и за търговските сделки (чл.288 ТЗ) – в този смисъл са и задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните
договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в
глава трета („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 -
чл. 11 ЗПК.
От гледна точка на предвидената в закона форма за действителност
на договора за кредит, същият е сключен при спазване на нормата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК, като той е сключен в писмена форма.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 49, 01 %, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с *****, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на пар, 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се
установява, че ***** е едноличен собственик на капитала на *****. В същото
време, съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство,
***** е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод,
че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства.
Въпреки че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
5
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка, с която се овластява ***** да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство посочено в
чл. 2, ал.3 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното
съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на ***** по договора за потребителски кредит, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките, съдът счита, че макар формално договорът за кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и т. 11 ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и *****, и
договорът, сключен между потребителя и *****, се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира, че договорът за поръчителство е
нищожен като противоречащ на закона и главният иск следва да се уважи.
6
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД съдът намира, че е в
доказателствена тежест на ищеца да установи, че е заплатил претендираната
сума. От приетите по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е постъпило
плащане от ищеца към *****. Доколкото по-горе бе прието, че договорът за
поръчителство е нищожен платената сума е платена без валидно правно
основание и следва да се върне. Поради изложеното съдът намира, че искът по
чл. 55 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ищецът в размер на
130 лв. за заплатена държавна такса по делото. Ищецът има и право на
разноски от 300 лв. за заплатен депозит за ССЕ.
Ответникът следва да заплати на адв. Д. М. от САК сумата в размер
на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставеното
правно съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал.
1, пр 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, предявен от Д. Т. Н., ЕГН ********** срещу
*****, ЕИК ***** Договор за предоставяне на поръчителство № ***** от
08.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД *****, ЕИК ***** да
заплати на Д. Т. Н., ЕГН ********** сумата от 434, 22 лв., представляваща
дадена без основание въз основа на нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство от 08.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът *****, ЕИК *****
да заплати на Д. Т. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 430 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. *****,
ЕИК ***** да заплати на адв. Д. М. от САК сумата в размер на 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено правно
съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8