Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 76
гр. ВРАЦА, 04.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски- мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`108 по описа за 2020 год.,за
да се произнесе взе предвид:
,,ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***
представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В.,
чрез пълномощник Адвокатско дружество ,,Ч.,П.и И..”***, Булстат 177 124360,
регистрирано с номер в единния регистър **********, представляван о от адв. Х.Х.И., САК, със съдебен
адрес за връчване на книжа: гр. София. ул.***, са подали частна
жалба постановление на ДСИ Т.Т. към СИС при РС Мездра
от 18.12.2019 г.,с което е прекратено изпълнителното производство по изп.д.№ 120/2016г.по описа на същата служба на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Поддържа се в жалбата,че обжалваното
постановление е неправилно и незаконосъобразно.На 18.08.2016 г била депозирана
молбата за образуване на ИД пред ДСИ в РС гр.Мездра, след което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника,по който ежемесечно били постъпвали суми в следствие наложения
запор,като последния превод от съд. изпълнител бил до 26.11.2018 г. Приложени
са с жалбата две б. бордера: за 108 лв към жалбоподателя
по ИД и от 26.11.2018 г за 60 лв.
Паричните преводи,според изложеното в жалбата представляват изпълнителни
действия по смисъла на закона,които изключват перемцията
и не обуславят необходимостта от предприемане на други изпълнителни действия и
способи.Иска се отмяна на атакуваното постановление.
Ответницата Е.В. – длъжник по
изпълнителното дело не е ангажирала становище по жалбата.
ДСИ Т.Т.
на основание чл.436 ал.3 ГПК е изложила мотиви,с които смята жалбата за
неоснователна като е приложено и копие от
ИД №120/2016 г по описа на СИС РС-Мездра.
Производството е по реда на
чл.435 ал.1 т.3 предл.2 ГПК.
Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложените в жалбата доводи и
съображения и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:жалбата
е процесуално допустима,подадена е в преклузивния
срок по чл.436 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване , против
акт на съдебния изпълнител,подлежащ на обжалване.Разгледана по същество
частната жалба е н е о
с н о в а т е л н а.
Изпълнително дело № 120/2016г.по описа на СИС при РС Мездра е образувано на
31.08.2016г.по молба на взискателя-настоящ
жалбоподател въз основа на изп.лист,издаден по ч.гр.д.№
414/2016г.по описа на РС Мездра,с решението по което длъжника Е.Н.В. е осъдена
да заплати на жалбоподателя-"Юробанк
България"АД общо сумата 2311,54 лв.,ведно с лихви и разноски.
След образуване на делото до длъжника е изпратена ПДИ,и след неплащане от
негова страна в срока за доброволно изпълнение,е проучвано имущественото му
състояние.След констатиране на наличие на трудов договор с „МБАЛ-Мездра"ЕООД
гр.Мездра,по искане на взискателя до последното е
изпратено запорно съобщение и наложен запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение- изпратено на 31.08.2016 г и получено от третото задължено лице на 19.09.2016
г./неправилно посочено в жалбата ЕТ "М.-С. и син-С.К., вместо
"МБАЛ-Мездра"ЕООД./
След налагане на запора по настоящето дело,започнали да се правят удръжки
от трудовото възнаграждение на длъжницата и да се превеждат суми по
изпълнителното дело.
Видно от данните по изпълнителното дело суми в различен размер са
постъпвали до 24.02.2017 г.,когато е последния
превод. С атакуваното постановление от 18.12.2019 г,ДСИ е прекратил производството по изпълнителното
дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,приемайки,че последното изп.действие по делото е поискано от взискателя
на
24.02.2017 г. – последния превод от запор на труд. възнаграждение на
длъжника Е.В., като в продължение на
повече от две години от последното действие взискателят
не е поискал и предприел друго изп.действие.
При така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира
действията на ДСИ Т.Т. за правилни и законосъобразни.
В случая са налице предпоставките за прекратяване на изп.производство
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Действително последното поискано от взискателя изп.действие- запор на
труд. възнаграждение на длъжника е с молба от 06.08.2016 г и наложен запор на
31.08.2016 г.Въз основа на това действие ДСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и са постъпвали суми по наложения запор до 24.02.2017 г.От тази дата до датата на
постановлението за прекратяване,което се обжалва са изминали две години и са налице основания за прилагане института на
перемцията.Няма данни по делото за други постъпили
суми по наложения запор, за да се прекъсва двугодишния срок на евентуално бездействие
на взискателя и изключва прилагане на перемцията.
Жалбоподателят твърди ,че на 26.11.2018 г има последно плащане от 60
лв по ИД №120/2016 г.Периодът обаче ,през който по изп.дело постъпват суми като разноски от взискателя
след 24.02.2017 г за внесени д.такси за
справки и за за други б.сметки на длъжника,не прекъсват срока на перемцията.Това
са справки, но не и изпълнителни
действия по ИД.
В изпълнителното производство не е
налице служебно начало и движението по същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията, дадени в ТР №2 от
26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013
год., изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство
за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. При изпълнителния процес
за разлика от исковия процес, давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.
Следва да се отбележи ,че последния превод към взискателя на 26.11.2018 г за принудително изпълнение не
е запор на труд. възнаграждение на длъжника, а е разпределение
на последно постъпилите суми по
наложения запор на длъжника от 24.2.2017 г .
Съгласно цитираното по- горе ТР№2 от
26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013
год., разпределението не е от изпълнителните действия, които прекъсват
давността.
При гореизложеното перемцията санкционира бездействието на взискателя,
а той не е поискал ел. справка за
банковите сметки на длъжника, след последно
преведената суми от
"МБАЛ-Мездра" ЕООД на 24.02.2017 г. Ел. справка е направена на 23.11.2018 г по делото и само в
случай на заинтересованост от кредитора- жалбоподател, същият би могъл
да посочи съответния принуд. способ- запор върху откритите други б.см/ки
на длъжника и да прекъсне давността с
извършване на принудителното действие от ДСИ в РС гр.Мездра.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА дей действията на ДСИ Т.Т. СИС при РС Мездра,обективирани
в постановление от 18.12.2019г.по изп.д.№ 120/2016г.,с
което е прекратено производството по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/