№ 660
гр. Бл., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500819 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 906566/23.05.2022г., постановено по гр.д.№3383/2019 г.,
РС – Бл. е:
Осъдил Главна дирекция "ПБЗН" МВР , с адрес: 1309 гр.С., ж.к. И,
ул. „П.“ 171 А, ЕИК ******, представлявана от директора Н. С. Н. да заплати
на К. Х. Е., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Г. Н. Ч.,
вписан в Адвокатска Колегия Бл., със съдебен адрес: град Бл., ул. „Ст.Ст.”
№1, ет.2, оф.4,
сумата от 1630,84 /хиляда шестстотин и тридесет лева и осемдесет и
четири стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.12.2016г. -
12.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.12.2019г. до окончателното погасяване на вземането,
както и сумата от 300 лв. /триста лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение,
като отхвърлил иска над уважения размер до поискания от 1662,00 лв.,
като неоснователен.
1
РС – Бл. ОСЪДИЛ ответника, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати
по сметка на Районен съд – гр. Бл. сумата от 65,23 /шестдесет и пет лева и
двадесет и три стотинки/ лв. държавна такса по предявения иск съобразно
уважения размер, както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице изготвеното експертно заключение по приетата съдебно -
счетоводна експертиза в размер на 300 /триста/ лв.
Срещу това решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна
жалба от ГД „ПБЗН“ при Министерство на вътрешните работи. Навеждат
се конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с
материалния закон и събраните по делото доказателства. Иска се неговата
отмяна и отхвърляне на заявените искове. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия К.
Х. Е..
Бл.ският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Бл.ският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че
същото е валидно и допустимо в обжалваната част.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и по чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД.
Ищецът с исковата молба твърди, че през периода 12.12.2016г.-
12.12.2019г. е полагал труд като „Водач на специализиран автомобил той и
пожарникар" в Районна служба "ПБЗН - Бл.", която е на структурно
подчинение към Главна дирекция "ПБЗН" МВР – С. и съгласно ЗМВР е със
статут на държавен служител и на това основание отношенията между
страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на
ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР.
Твърди се още, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период 12.12.2016г.- 12.12.2019г. ищецът е полагал труд през
нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. За периода 17.12.2016г.- 17.12.2019г. ищецът бил
работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим : дневна,
нощна и два дни почивка. В този смисъл е полагал 7 или 8 нощни смени
месечно. Същият бил положил общо 1800 /хиляда осемстотин / часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2057/две хиляди и
2
петдесет и седем/ часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело
до извънреден труд от 257/двеста петдесет и седем / часа, който
работодателят-настоящ ответник не му бил заплатил и следвало да бъде
допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран по 6,47 лв. /шест лева и
четиридесет и седем стотинки/, т.е. задължението на ответника към ищеца за
целия период възлизало на 1662.00/хиляда шестстотин шестдесет и два / лв.
Ответникът ГД „ПБЗН“, оспорва като неоснователни исковите
претенции.
Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което в Районна служба „ПБЗН – Бл.“ за
процесния период 12.12.2016г. – 12.12.2019г., ищецът е изпълнявал
длъжността - „Водач на специален автомобил той и пожарникар“. Не е
спорен още и фактът, че за исковия период ищецът е работел на сменен
режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00
часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официални празници.
От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че: за процесния период (12.12.2016г. -
12.12.2019г.) ищецът е отработил 7 443,23 часа, от които: работа в редовни
дневни смени – 4848 часа, отработени в 606 смени; работа в официални
празници – 512 часа; положен извънреден труд – 255 часа и положен нощен
труд в 204 смени – 1599,50 часа /превърнати в дневни часове – 1 828,23 часа/.
В табличен вид вещото лице е посочило по години отработените часове. За
периода от 12.12.2016г. – 12.12.2019г. ищецът е положил нощен труд в часове
от 22,00 часа до 6,00 часа общо 1599,50 часа, отработени в 204 смени, който
приравнен с коефициент 1,143 е в размер на 1 828,23 часа. При
преизчисляване на положените часове нощен труд, превърнати в дневен от
1599,50 часа нощен труд се получава 1828,23 часа дневен труд. За
положените 1599,50 часа нощен труд е налице плащане, а за разликата от
228,73 часа при преобразуването на нощните часове труд в дневен се
получават 228,73 часа, който според вещото лице не се изплатени.
Неизплатената сума за разликата от приравнените часове нощен труд е в
размер на 1630,84 лв. При прилагане на ограничението, посочено в чл.187,
ал.5, т.3 от ЗМВР /до 70 часа на тримесечие/ - при този вариант на
изчисляване, на заплащане подлежат 194,70 часа, а размера на обезщетението
е за 1 388,21 лева.
Спорно по делото между страните е дали при определянето на
възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са
приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното
време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се
достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от
Наредбата/.
3
Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в
ГД „ПБЗН“ при Министерство на вътрешните работи, полагащи нощен
труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на
НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при
сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с
коефициент, който е равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната
продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем
часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което
значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят
получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на
извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него
се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става
дължимо в края на отчетния период.
Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан частично по
размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в
исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен
с коефициент 1.143 формира разлика, които часове се явяват извънреден труд
и следва да се определи допълнително възнаграждение за извънреден труд
в размерите по заключението на експерта.
По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца
нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:
Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен
служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със
ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на
тези служители.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба
за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано
изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която
норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата
работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е
налице изрична материално правна разпоредба, регламентираща
максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители -
8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между
4
максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и
нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността
на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по
специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени
отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на
работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността
на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и ПБЗН. Именно спецификите и високата
степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на тези служители
са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се
ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.
По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9,
ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а
именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за
да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото
правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на
дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При
преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се
получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността
на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в
колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.
За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната
разпоредба на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност
на нощния труд до 7 часа, не намира приложение за служителите на ГД
„ПБЗН“ при Министерство на вътрешните работи., тъй като за последните
в специалния закон, в частност чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна
регламентация на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.
На следващо място в чл. 188, ал. 2 ЗМВР е прието, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда. Логическото тълкуване на
цитираната норма, обаче, обуславя извода, че това препращане е само към
Глава XV от КТ – „СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ
РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ“. Нормата на чл. 140, ал. 1 КТ е в Глава VII
„РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ“, респективно същата не намира
приложение за служителите на МВР.
Съгласно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е прието, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
5
празници и за времето на разположение. В алинея 2 са посочени и
предпоставките за изплащане на тези допълнителни възнаграждения, а
именно прието е, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
При тази формулировка на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, следва извода, че
за да се изплати допълнително възнаграждение за положен нощен труд, е
налице необходимост от приета наредба, уреждаща условия и реда за
изплащането му и заповед на Министъра на вътрешните работи, която
индивидуализира размера на това допълнително възнаграждение. По този
механизъм, видно от приложената по делото Заповед на Министъра на
вътрешните работи, е определено допълнително възнаграждение в размер на
0.25 стотинки за всеки час положен нощен труд от ищеца и всеки служител
на МВР.
За да е налице правно основание за преизчисляване на положения от
ищеца нощен труд следва да се изпълни със съдържание същият механизъм, а
именно наредба, уреждаща условията и реда за изплащане на допълнителното
възнаграждение, чрез преизчисляване на нощния труд и заповед на
Министъра на вътрешните работи, регламентираща размера му.
Действително в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /отм.
02.08.2016г./ е било налице предвидено конвертиране на положения от
служителите на МВР, в т.ч. тези на ГД „ПБЗН“ при Министерство на
вътрешните работи., нощен труд, като е прието при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч.
за отчетния период да се преизчислява с коефициент 0,143. Тази Наредба е
отменена 02.08.2016г., като през процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от същата дата/. В същата обаче, липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 2014г., но това е
въпрос на законодателно решение, а не празнота в закона. Това конвертиране
не е залегнало и в другите Наредби, а именно Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. и сега действащата Наредба № 8121з-36/07.01.2020г.
В случай, че се извърши такова преизчисление на часовете положен
нощен труд, служителите на ГД „ПБЗН“ при Министерство на вътрешните
работи ще бъдат поставени в привилегировано положение в сравнение с
лицата, полагащи труд по трудови правоотношения, доколкото за разлика от
последните ще получават две различни допълнителни възнаграждения за
положения от тях нощен труд, на две различни правни основания / по 0.25
стотинки на час въз основа на заповед на Министъра на вътрешните работи и
преизчисляване на същите тези часове с коефициент 0.143 /.
Съдът счита, че няма неравностойност на положението спрямо
работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него
6
нормативни актове, тъй като поради специфичния статут на държавните
служители, работещи по ЗМВР, е създадена специална нормативна уредба
съдържаща редица привилегии заради и в съответствие със специфичния
труд, който полагат, поради което и работното им време се организира по
специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.
Очевидно е, че специалната регламентация е създадена, за да компенсира
особената тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния
сектор полицаи и пожарникари.
Затова и постановеното решение на СЕС от 24.2.2022 г. по дело С-
262/20 не е основание за друг извод, предвид т. 1 от него, с която изрично е
решено, че член 8 и член 12 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работещите в публичния
сектор като полицаи и пожарникари да е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня; както и че при всички случаи
в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест
на полагания от тях нощен труд.
Различни от направените от БлОС в настоящия акт, изводи не
произтича и от т. 2 от решението на СЕС, според която членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е
съразмерна на тази цел. Безспорно е, че високата обществена значимост на
полаганият труд от полицаите и пожарникарите и правомощията им за
защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и ПБЗН, установени в
ЗМВР, обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща
полагането на 8 часов нощен труд.
Гореизложената аргументация обуславя извода, че исковата претенция
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, тъй като не е налице правна
регламентация за преизчисляване на положения от ищеца, като служител на
ГД „ПБЗН“ при Министерство на вътрешните работи нощен труд с
коефициент 0.143. В тази насока е и практиката на ВКС, така в решение №
197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786 / 2019 г., IV ГО на ВКС постановено по
реда на 290 ГПК и решение № 55/ 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/ 2014 г., ІІІ г.
о, е прието, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
7
Исковата претенция е изцяло неоснователна по-горните съображения,
като въззивната жалба срещу атакуваното решение в обжалваната му част,
като основателна следва да се уважи.
Неоснователността на главния иск обуславя извода за неоснователност на
акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
процесния период преди депозиране на исковата молба.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната му
част - като неправилно и незаконосъобразно, а заявените от ищеца искови
претенции отхвърлени като неоснователни.
В отхвърлителната част, първоинстанционното решение не е
обжалвано.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага единствено въззивника. Поискано е присъждането на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и платената държавна
такса за настоящата инстанция. Юрисконсултското възнаграждение се
определя съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, като не може да надвишава
максималния размер за съответния вид дело предвид чл.37 Закона за правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лева. Предвид фактическата и правна сложност на правния спор, както и
извършените от процесуалния представител на жалбоподателя процесуалния
действия по делото, настоящата въззивна инстанция определя по 100 (сто)
лева за всяка инстанция като размер на дължимото на жалбоподателя
юрисконсултско възнаграждение. Заплатената от въззивника държавна такса
за настоящото производство в размер на 33, 00 лв. също следва да се възложи
в тежест на въззиваемата страна, доколкото представлява разноски,
направени от страна, в чиято полза е разрешен правния спор. Следователно в
тежест на въззиваемия следва да се възложи сумата от 233, 00 лв.,
представляващи държавна такса за въззивната инстанция (33,00 лв.) и
юрисконсултско възнаграждение (по 100 лева за всяка инстанция).
Предвид разпоредбата на чл.83, ал.3 ГПК и дадените в т.23 от
тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело №6 по
описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, дължимата
държавна такса за разглеждането на делото пред първа инстанция и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда,
доколкото въззиваемият е държавен служител в ГД „ПБЗН“ при
Министерство на вътрешните работи и е освободен от заплащането им
дори при отхвърляне на исковите претенции, каквото се постановява с
настоящото решение на съда.
Мотивиран от горното, БлОС
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 906566/23.05.2022г., постановено по гр.д.
№3383/2019 г., по описа на РС – Бл. , в частта, с което съдът е:
Осъдил Главна дирекция "ПБЗН" МВР , с адрес: 1309 гр.С., ж.к. И,
ул. „П.“ 171 А, ЕИК ******, представлявана от директора Н. С. Н. да заплати
на К. Х. Е., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Г. Н. Ч.,
вписан в Адвокатска Колегия Бл., със съдебен адрес: град Бл., ул. „Ст.Ст.”
№1, ет.2, оф.4,
сумата от 1630,84 /хиляда шестстотин и тридесет лева и осемдесет и
четири стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.12.2016г. -
12.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.12.2019г. до окончателното погасяване на вземането,
както и сумата от 300 лв. /триста лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение,
както и е
ОСЪДИЛ ответника, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Бл. сумата от 65,23 /шестдесет и пет лева и
двадесет и три стотинки/ лв. държавна такса по предявения иск съобразно
уважения размер, както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице изготвеното експертно заключение по приетата съдебно -
счетоводна експертиза в размер на 300 /триста/ лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените осъдителни искове с
правно основание по чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187, ал.5 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД
от К. Х. Е., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Г. Н. Ч.,
вписан в Адвокатска Колегия Бл., със съдебен адрес: град Бл., ул. „Ст.Ст.”
№1, ет.2, оф.4 против ГД „ПБЗН“ - МВР, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „П.“ № 171А, за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1630,84 /хиляда шестстотин и тридесет лева и осемдесет и
четири стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.12.2016г. -
12.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.12.2019г. до окончателното погасяване на вземането, както
и за заплащане на разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, К. Х. Е., с ЕГН
**********, чрез пълномощника му адвокат Г. Н. Ч., вписан в Адвокатска
9
Колегия Бл., със съдебен адрес: град Бл., ул. „Ст.Ст.” №1, ет.2, оф.4 да
заплати на ГД „ПБЗН“ - МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „П.“ № 171А, сумата от 233,00лв. ( Двеста тридесет и три лева ),
представляваща направени пред двете съдебни инстанции разноски за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за въззивното
производство.
Решението на РС Бл., в частта, с което е отхвърлен иска по чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР над уважения размер до
поискания от 1662,00 лв., като неоснователен – не е обжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10