№ 1820
гр. София, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501487 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „АСТ Бетон“ ЕООД – чрез адв. Б. А. от АК-гр.
Пазарджик, с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощното се намира
на л. 4 от кориците на първоинстанционното дело), срещу Разпореждане № 793/10.02.2022
г., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на
Разпореждане № 346/20.01.2022 г. по ч. т. д. № 76/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-24 с-в в
частта му за разноските.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като необоснован се явява правният извод на СГС, че в производството по издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение не се разпределя
отговорността за разноските - тези разноски следвало да бъдат включени в разноските по
изпълнението и на основание чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника по изпълнението.
Счита, че разясненията, дадени в посоченото от първоинстанционния съд Определение №
617/16.12.2013 г. на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 6154/2013 г., I г. о., не са приложими по
настоящия казус, тъй като производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на
влязло в сила арбитражно решение намира своята нормативна уредба в специалната
разпоредба на чл. 405, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 51 ЗМТА, при което съдът извършва и
допълнителна проверка, а именно дали арбитражното решение е влязло в сила, т.е. дали е
надлежно връчено на длъжника. И тъй като се касае за специално съдебно производство,
изрично в разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е установено допълнително възнаграждение за адвоката,
който осъществява правна помощ на страната при подаване на молба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение.
1
Ответникът, получил препис от частната въззивна жалба чрез прилагане на законната
фикция, уредена в чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал в законоустановения срок писмен отговор.
Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно
легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Софийски апелативен съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба
доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Изяснява се, че с Разпореждане № 346/20.01.2022 г., постановено по гр. д. № 76/2022
г. по описа на СГС, ТО, VІ-24 състав, изцяло е уважена молбата на „АСТ Бетон“ ЕООД за
издаване на изпълнителен лист срещу „ДАС Електро“ ЕООД въз основа на влязло в сила
арбитражно решение общо за сумата от 7554,46 лв., ведно със законната мораторна лихва
върху нея от 16.07.2021 г. до окончателното й заплащане, както и за присъдените в
арбитражното производство съдебни разноски в размер на 1249 лв. (тези суми не са описани
в Разпореждането на съда, а се установяват от диспозитива на арбитражното решение).
Настоящият въззивен състав не споделя правното съждение на първоинстанционния
съд, че разноските по издаването на изпълнителния лист трябва да бъдат включени в
разноските по изпълнението и на основание чл. 79, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител трябва
да ги определи и събере от длъжника, тъй като изпълнителният лист възпроизвежда
единствено изпълнителния титул и не може да се предвижда друго извън съдебния акт, въз
основа на който се издава – чл. 405, ал. 1 ГПК. Това съждение е принципно правилно, но
само при молби за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно
решение.
Но производството по чл. 51, ал. 1 ЗМТА за издаване на изпълнителен лист въз
основа на влязлото в сила арбитражно решение е самостоятелно съдебно производство, при
което съдът не възпроизвежда единствено диспозитвивната (разпоредителната) част на
решението, а извършва същинска правосъдна дейност – преценява дали арбитражното
решение, въз основа на което се иска издаване на изпълнителен лист, е влязло в сила,
поради което към молбата по чл. 51, ал. 1 ЗМТА трябва да се приложи самото арбитражно
решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението. В този смисъл,
само съд, а не и арбитраж може да извърши проверка дали са налице материалните и
процесуалните правни предпоставки за допускане до принудително удовлетворяване на
признато с влязло в сила арбитражно решение парично притезание – арг. чл. 405, ал. 3 ГПК.
Именно защото в това съдебно производство съдът извършва допълнителна преценка
относно изпълняемостта на влязлото в сила арбитражно решение, на молителя се дължат
всички разноски, които добросъвестно е извършил в него – аргумент в тази насока
представлява и правната норма, уредена в чл. 14 от ТДТССГПК („По молба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на решение на арбитражните съдилища се събира такса 0,2 на
сто върху сумата, за която се иска изпълнителен лист, но не по-малко от 50 лв.) и чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
2
предписва, че за защита в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3
ГПК възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми.
От представените по делото доказателства се установява, че молителят е заплатил
държавна такса за разглеждане на молбата по чл. 405, ал. 3 ГПК в размер на 50 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. на пълномощника му за осъщественото от
него процесуално представителство по делото, поради което тези съдебни разноски трябва
да бъдат присъдени.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи
обжалваното Разпореждане като неправилно трябва да бъде отменено, като молбата за
допълване на Разпореждането по чл. 405, ал. 3 ГПК трябва да бъде уважена за сумата от
сумата общо от 590 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 793/10.02.2022 г., с което е оставена без уважение
молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на Разпореждане № 346/20.01.2022 г. по ч. т. д.
№ 76/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-24 с-в в частта му за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Разпореждане № 346/20.01.2022 г. по ч.
т. д. № 76/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-24 с-в в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 405, ал. 1 ГПК „ДАС
ЕЛЕКТРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Надежда 4“, бл. 444, вх. „А“, ет. 1, ап. 2 да заплати на „АСТ БЕТОН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Рогашко шосе“ № 36
сумата общо от 590 лв.- съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3