№ 12232
гр. С., 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110109603 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от А. М. М., ЕГН: ********** и Л. С. И., ЕГН:
**********, срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ АД, рег. № ****** в
Регистъра на дружествата в Република Ирландия, седалище и адрес на управление:
Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, за
заплащане на сумата от по 250 евро на всеки ищец, представляваща обезщетение за
закъснял полет FR3438/18.04.2023 г. по маршрут С.-Милано (Италианската република)
по чл. 6, § 1, б. „а“ вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, ведно със
законната лихва върху главницата от 07.11.2023 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена европейска заповед за плащане по ч.гр.д. № 12497/2023 г. на
СГС.
Ищците твърдят, че сключили договори за въздушен превоз с ответника при
горните параметри, обективирани в представените бордни карти, но самолетът кацнал
в Италия с повече от 3 часа закъснение на 19.04.2023 г. Претендират по 250 евро
обезщетение за всеки от тях, тъй като полетът бил с разстояние до 1500 км. На
05.05.2023 г. подали искане до въздушния превозвач чез интернет платформата му за
заплащане на дължимите обезщетения, но поради липса на плащане и възражение на
длъжника срещу издадената по тяхно искане европейска заповед за плащане
предявяват настоящите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК (арг. чл. 60, ал. 6 ГПК) ответникът оспорва дължимостта
на обезщетенията поради извънредни обстоятелства – закъснение на предходни
полети, които процесният самолет трябвало да изпълни, качване и слизане на пътници
с намалена подвижност, възникнала грешка при качване на пътници (несъответствие с
данни на един от пътниците) и ангажиране на резервен екипаж в тази връзка, късно
повикване на екипаж, наложени ограничения на летището за контрол на въздушното
движение, недостиг на екипаж в пилотската кабина във връзка с надхвърляне на
максималната допустима продължителност на работното време на екипажа.
Ответникът взел всички необходими мерки да осъществи процесния полет и да
1
избегне неговата отмяна въпреки възникналото непредвидено закъснение с
организиране на резервен екипаж и позициониране на самолета в гр. С., като
основното извънредно обстоятелство, породило след себе си допълнителни
непредвидени закъснения, е несъответствието на данните на пътник на предходен
полет, изпълняван от процесния самолет.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всеки ищец е да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните въз основа на договор за въздушен
превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил на съответната дата
да изпълни уговорения полет до съответна дестинация, в това число и закупуването от
страна на ищеца на самолетни билети за полетите, размера на обезщетението за
закъснял полет, дължимо от превозвача.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на
полета; че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки (арг. чл. 5, § 3 от
Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил дълговете.
Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. "а"
(прилага се за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на
държава-членка, към която договорът се прилага) и чл. 19 от него, като той е
задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. С чл. 5,
чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има
начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
процесният въздушен превоз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент (ЕО)
№ 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009
г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което е дал задължително за настоящия
съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент.
Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004
трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа
(в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа
след определения от превозвача час на пристигане по разписание).
По делото е отделено за безспорно, че всеки ищец закупил от ответника
самолетни билети за процесния полет; процесната дестинация е до 1 500 км, като
полетът закъснял с повече от 3 часа. Така не се спори между страните и се установява
от приложените бордни карти, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел
задължение към всеки ищец да го превози с процесния самолетен полет, ищците
заплатили възнаграждение за същия полет и се явили навреме на гишето за резервация
на летище С. за изпълнението на полета.
По делото са установени обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент №
2
261/2004, поради което и съдът приема, че разпоредбите на Регламент 261/2004 са
приложими. Не се спори, че ответникът е въздушен превозвач от Общността.
Установява се от приетите доказателства, че ищецът е пътник, заминаващи от летище
в държава-членка на Общността.
Закъснението на полет с 3 часа или с повече (достигнали своя краен пункт с 3
часа или повече след определения от превозвача час на пристигане по разписание),
обаче, се приравнява на отменен полет съгласно Решение на Съда на Европейските
общности от 23.10.2012 г. по преюдициални запитвания по съединени дела С-581/2010
и С-629/2010, което е задължително за настоящия състав съгласно разпоредбата на чл.
633 от ГПК. При така възприетото съдът приема, че ищецът има право на обезщетение
по чл. 7 от Регламента в размер на 250 евро.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент (ЕО) № 261/2004). По делото не е спорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищеца е под 1 500 км., поради което и дължимото
обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004, а
именно – по 250 евро на всеки ищец.
В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че не дължи
процесните суми поради извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, т. 3 от
Регламент № 261/2004.
От писмо от 27.05.2024 г. на „СОФ Кънект“ АД се установява, че процесният
полет е с код на закъснение 93, което означава късно кацане на самолет от предходен
полет, и код 67 – надработка на екипажа, като значението на кодовете се съдържа в
Стандарт за кодове за забавяне на Международната асоциация за въздушен транспорт,
чийто неоспорен от ищеца превод и съдържание е представен от ответника по делото,
които данни се потвърждават и от Дневен план на движението от 18.04.2023 г. на
„Райънеър“. От същия дневник се установяват причините с отбелязани кодове за
закъснението на предходните полети.
Съдът възприема, че доколкото ответникът е търговец, особена категория
професионалист, който се отличава с особен тип организация на своята работа,
наведените обстоятелства не притежават извънреден характер. Сам ответникът
признава, че е предвидил да извърши 8 планирани полети до различни дестинации на
европейския континент и забавянията на някои от полетите заради трудно подвижни
пътници, грешка при бординга на някои от пътниците не бива да се възлагат в тежест
на ищците, изпълнили надлежно задълженията си по договорите за въздушен превоз.
На още по-голямо основание европейски въздушен превозвач, опериращ на
територията на Европейския съюз, не може да се позовава на надвишена
продължителност на работното време на ангажирания от него екипаж, защото в негова
тежест е така да обезпечи организацията на своята работа, че да избегне толкова
големи закъснения като процесните закъснения, а ако такива закъснения все пак се
получат, да обезщети пътниците заради тях.
С окончателния доклад по делото съдът не възложи в тежест на ищците да
докажат, че им е било предложено премаршрутиране до крайния пункт на пристигане
3
с друг полет съгласно чл. 8 от Регламента, която разпоредба се отнася за отменени
полети, но както бе изяснено по-горе, закъснелият с повече от 3 часа полет се
приравнява на отменен полет, спрямо който се прилага посочената разпоредба, и
предложеното премаршрутиране е част от всички разумни мерки, които следва да
бъдат взети по необходимост от авиопревозвача при така създалата се необходимост.
Макар и ответникът да представя писмо, от чието съдържание се установява, че
предложил на ищците премаршрутиране с друг полет, по делото липсват
доказателства ответникът да е извършил проверка за наличие на други полети по
същото направление, липсват доказателства какви полети са били налични по
процесната дестинация за 19.04.2023 г., на кои авиокомпании и с какви часове на
пристигане, както и данни за налични места на тези полети. Не се твърди и не се
доказва на ищците да е било предложено премаршрутиране с друг конкретен полет,
който да осигури максимално ограничаване на забавянето при пристигане в крайната
дестинация (Решение № 1981 от 20.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5069/2022 г.;
Решение № 1570 от 23.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7624/2021 г.).
По разноските
Неоснователен е доводът на ответника, че не следвало да се присъждат
разноски на ищците, защото в молбата за издаване на европейска заповед за плащане
посочили банкова сметка на съответно адвокатско дружество, което според
представено пълномощно имало право да получава суми само във връзка с
принудително изпълнение, тъй като по смисъла на чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е
достатъчно да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, който да дава
информация на ответника как да извърши надлежно погасяване на своите задължения.
Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните
субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв
случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води
до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна
цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара,
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед
абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални
размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа
на тези съображения СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
4
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при
наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се
приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е
приключило с проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът и
процесуалният му представител не са взели участие и е с относително нисък
материален интерес.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.
1 ДФЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, като адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съответно на 100 лв. за исковото
производство и 50 лв. за заповедното производство (чл. 25, ал. 1 и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна
организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4/2006 г., като
се съобразят видът и обемът на извършената дейност от ищцовия представител,
липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените
открити съдебни заседания с участието на ищцов представител на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП ((т. 44 от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и
арг. от Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о.).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на
разноски за производството по издаване на европейска заповед за плащане от 62,50
лв., от които 12,50 лв. за държавна такса и 50 лв. адвокатско възнаграждение, и 137,50
лв. за настоящото производство, от които 37,50 лв. – държавна такса и 100 лв.
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ АД, рег. № ****** в
Регистъра на дружествата в Република Ирландия, седалище и адрес на управление:
Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, да
заплати на А. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. В.Л.“ № 35А, и Л. С. И., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., гр. С., ж.к. „З.П.“ № 99А, вх. А, сумата от по 250 евро на
всеки ищец, представляваща обезщетение за закъснял полет FR3438/18.04.2023 г. по
маршрут С.-Милано (Италианската република) по чл. 6, § 1, б. „а“ вр. чл. 7, § 1, б. „а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004, ведно със законната лихва върху главницата от
07.11.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена европейска
заповед за плащане по ч.гр.д. № 12497/2023 г. на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Райънеър Дезигнейтид Активити
Къмпани“ АД, рег. № ****** в Регистъра на дружествата в Република Ирландия,
седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк,
Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, да заплати на всеки от двамата ищци А. М. М., ЕГН:
5
**********, адрес: гр. С., бул. В.Л.“ № 35А, и Л. С. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
гр. С., ж.к. „З.П.“ № 99А, вх. А, сумата от по 62,50 лв. - разноски по ч.гр.д. №
12497/2023 г. на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Райънеър Дезигнейтид Активити
Къмпани“ АД, рег. № ****** в Регистъра на дружествата в Република Ирландия,
седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк,
Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, да заплати на всеки от двамата ищци А. М. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., бул. В.Л.“ № 35А, и Л. С. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
гр. С., ж.к. „З.П.“ № 99А, вх. А, сумата от по 137,50 лв. - разноски по гр.д. №
9603/2024 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6