№ 40839
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110142064 по описа за 2021 година
Производството и по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД против Г. П. Р..
Подадената молба отговаря на законовите изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК,
налице и надлежна активна и процесуална легитимация на страните, както и валидна
размяна на книжа, поради което предявените искове са процесуално допустими и следва да
бъдат поставени на разглеждани, обуславящо насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Издаването на заповед за изпълнение и подаването на възражение срещу нея от
ответника обуславя допустимостта на предявения установителен иск.
Направените доказателствени искания са допустими и относими към предмета на
делото, както и необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по спора, поради
което следва да бъдат уважени. Представените с исковата молба документи следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час следва да
бъдат призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на
състава проект за доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора..
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 13.12.2024г. от 9,40 часа, за която дата се
призовават страните.
1
ДАВА седмичен срок на ответника, считано от връчване на настоящото определение, да
уточни кои договори оспорва да е сключил, съответно по какви причини; оспорва ли
предоставянето на мобилни услуги, съответстващи на претендираната цена.
ДОПУСКА приложените към исковата молба документи, като писмени доказателства
по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр. дело № 9783 от 2021г. по описа на Софийски
районен съд, 170 състав
Съдът съобщава на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договора, сключен с потребител, като им дава възможност да изразят становище по
тези въпроси.
На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад:
Ищецът “Йеттел България” ЕАД твърди, че на 18.01.2021г. е подал против Г. П. Р.
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата 149,89 лева, представляваща месечни абонаментни такси и цена на електронни
съобщителни услуги, съгласно Договор за мобилни услуги от 03.10.2016г., за предпочетен
мобилен номер +359*********, изменен с Допълнително споразумение от 04.02.2019г., за
периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 27,98 лева, представляваща месечни
абонаментни такси, съгласно Договор за мобилни услуги от 26.06.2018г., за мобилен номер
+359*********, за периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 51,16 лева, съгласно Договор
за мобилни услуги от 10.09.2018г., за мобилен номер +359*********, за периода 15.01.2019г.
до 14.03.2019г., сумата 233,44 лева, представляваща лизингови вноски, съгласно договор за
лизинг от 10.09.2018г., с предмет мобилно устройство Nokia, модел 3.1. Blue, за периода м.
май 2019г.- м. август 2020г., сумата 9,96 лева, представляваща лизингови вноски, съгласно
договор за лизинг от 04.09.2017г., с предмет мобилно устройство Telenor smart 4G Black, за
периода м. май 2019г.- м. август 2020г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 9783/ 2021г. по описа
на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за
изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът “Йеттел България” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на следните договори: Договор за мобилни услуги от 03.10.2016г., за предпочетен
мобилен номер +359*********, изменен с Допълнително споразумение от 04.02.2019г.,
Договор за мобилни услуги от 26.06.2018г., за мобилен номер +359*********, Договор за
мобилни услуги от 10.09.2018г., за мобилен номер +359*********. Същият навежда
твърдения, че в изпълнение на произтичащите от договорите за доставка на мобилни услуги
предоставил на ответника достъп до мобилната мрежа и доставил мобилни услуги, като
последният не престирал насрещно и не платил дължимите абонаментни такси и цена на
доставени мобилни услуги.
2
В исковата молба са релевирани твърдения, че ищецът предоставил на ищеца
ползването на устройствата, предмет на договорите за лизинг, като последният не изпълнил
задължението си да плати дължимите лизингови вноски. С оглед това, според ищеца,
договорите за лизинг били прекратени и всички вноски станали изискуеми.
При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за
сумата 149,89 лева, представляваща месечни абонаментни такси и цена на електронни
съобщителни услуги, съгласно Договор за мобилни услуги от 03.10.2016г., за предпочетен
мобилен номер +359*********, изменен с Допълнително споразумение от 04.02.2019г., за
периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 27,98 лева, представляваща месечни
абонаментни такси, съгласно Договор за мобилни услуги от 26.06.2018г., за мобилен номер
+359*********, за периода 15.01.2019г. до 14.03.2019г., сумата 51,16 лева, съгласно Договор
за мобилни услуги от 10.09.2018г., за мобилен номер +359*********, за периода 15.01.2019г.
до 14.03.2019г., сумата 233,44 лева, представляваща лизингови вноски, съгласно договор за
лизинг от 10.09.2018г., с предмет мобилно устройство Nokia, модел 3.1. Blue, за периода м.
май 2019г.- м. август 2020г., сумата 9,96 лева, представляваща лизингови вноски, съгласно
договор за лизинг от 04.09.2017г., с предмет мобилно устройство Telenor smart 4G Black, за
периода м. май 2019г.- м. август 2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 9783 по описа за 2021г. на съда за 2022 г.,
170 състав.
В срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в което се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва
съществуването на облигационно правоотношение между страните. В отговора на исковата
молба са наведени съображения, с които се оспорва, че ищецът е доставил електронни
съобщителни услуги, съответстващи на претендираната цена. Ответникът релевира
възражение за нищожност на клаузата на т. 12, ал. 2 от Общите условия, предвиждаща
възможност при прекратяване на договора, дължимите лизингови вноски за предоставените
на абоната мобилни устройства да се обявяват за предсрочно изискуеми, да е била
индивидуално договорена. В отговора на исковата молба се развиват съображения, че
оспорената клауза е неравноправна, тъй като не е договорена индивидуално. Сочи се, че
договорът при общи условия е изготвен предварително, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 229 ЗЕС
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 345 ТЗ.
Доказателствена тежест:
Всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи
3
тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 229 ЗС вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото
дружество следва да установи по реда на пълното и главно доказване, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните, възникнали въз основа на договори за мобилни услуги, като по
силата на валидно сключени договори с ответника, ищецът е предоставил достъп до
мобилната мрежа и е доставил на ответника мобилни услуги през процесния период
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 345 ТЗ: Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи по
реда на пълното и главно доказване, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните,
възникнали въз основа на договори за лизинг, като по силата на валидно сключени договори
с ответника, ищецът е предал лизинговите вещи на ответника.
На основание чл. 146, ал. 3 ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства за
твърдението си, че е доставил на ответника мобилни услуги през процесния период.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, ведно с призовките за първото
по делото заседание, като на ищецът се връчи и препис от писмения отговор, на основание
чл.140, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4