Решение по дело №2688/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 248
Дата: 8 април 2020 г. (в сила от 8 април 2020 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20195640102688
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

248 /08.04.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2688 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от Гаранционен фонд с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането /КЗ отм./, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу С.И.Ч..

Ищецът твърди, че на ****** г. в гр. Д. ответникът виновно причинил пътно-транспортно произшествие /ПТП/, като при управление на л. а. „Ауди 80" с ДКН *******, собственост на Д.Р.Д., в града по ул. "Захари Зограф", на кръстовището с ул. „Вилхем Пик", след употреба на алкохол, губи контрол над управлението на автомобила, излиза вдясно по посока на движението и удря пътен знак Б27, собственост на Община Димитровград. Поддържа се и че към датата на ПТП ответникът управлявал процесния автомобил, без да има за него сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност". За настъпване на събитието при ищеца била образувана преписка по щета № 110093/27.01.2015 г., като било определено, че стойността на причинените имуществени вреди възлизала на 801,65 лв., които били изплатени от Гаранционния фонд на собственика. Ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но това не било сторено и до настоящия момент. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочената сума в размер на 801,65 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

С молба с вх. рег. № 3611/21.02.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа иска и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 164/21.01.2020 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 50,00 лв. за платена държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.И.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев № 2, ет. 4, съдебен адрес:*** - адв. С. М., сумата от 801,65 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета № 110093/27.01.2015 г. за причинени на пътен знак Б27, собственост на Община Димитровград, имуществени вреди при ПТП на 31.12.2014 г. в гр. Димитровград, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.И.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев № 2, ет. 4, съдебен адрес:*** - адв. С. М., сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, IBAN: ***, BIC: ***.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ: /п/ не се чете

        

       /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.