Решение по дело №201/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от В. Б. Б. против Решение №441/03.12.2024г, постановено по АНД №2799/24г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия К №7851175, издаден от ОД на МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 300лв. на основание чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата за това, че на 04.11.2022г. в 13.59ч. в община Стара Загора, път 1-5, км.239+630 до бензиностанция ШЕЛ управлява в посока [населено място]/[населено място] МПС Мерцедес АМГ ГЛС 63 4 Матик, вид лек автомобил с регистрационен номер [рег. номер], при ограничение от 60км./ч., въведено с пътен знак В-26, заснето със Ситрафик радарна система ERS 400, насочена посока юг и отчетен толеранс от 3 км./ч., с установена скорост от 97 км./ч., превишена стойност на скоростта от 37 км./ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №1093DEA401080095. МПС е собственост на „ВЕС ТЕРЙД ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* със законен представител В. Б. Б..

За да потвърди електронния фиш въззивният съд е приел, че нарушението правилно е подведено, като не спазване на правилата на чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, а превишението на скоростта от 37 км/ч обуславя правен извод за прилагане на административното наказание по чл.182 ал.2 т.4 от същия закон – водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба от 300лв. за превишение от 31 км/ч до 40 км/ч. Административно наказателно отговорно лице е законният представител на юридическото лице, когато управляваното МПС е негова собственост, или лицето, посочено от законния представител, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. Законният представител на юридическото лице е установен и той не се е възползвал от възможността да посочи лицето, на което е предоставено управлението на МПС, като подаде декларация в рамките на 14-дневен срок, считано от връчване на ЕФ. В същия срок е упражнено правото на обжалване на ЕФ пред съда. Въз основа на представени и приети по делото Справка от АИС АНД, Справка от системата за регистрацията на МПС и Данни от Търговския регистър е установено, че МПС е собственост на ОТП ЛИЗИНГ ЕООД, но ползвател е ВЕС ТРЕЙД ГРУП ЕООД, с управител В. Б. Б.. Техническото средство, използвано за установяване и заснемане на нарушението притежава Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823, издадено на 06.10.2009г. от Български институт по Метрология, като е преминало последваща проверка за техническа изправност, съгласно Протокол №55-СГ-ИСИС/12.05.2022г. Електронният фиш отговаря по своето съдържание на образеца, утвърден със Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи, както изисква чл.189 ал.4 от ЗДвП и е издаден от служба за контрол по ЗДвП, определена със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл.165 от същия закон. Следователно спазен е редът за използване на автоматизирани технически средства и система за контрол на правилата за движение по Наредба №8121з-532/12.05.2015г на Министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Спазването им при установяване на конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и протокол от проверка на радарната система.

От Справката АИС АНД въззивният съд е констатирал, че ЕФ е издаден на 01.08.2023г., преди да изтече една година, считано от 04.11.2022г. и е връчен на 25.09.2024г., като към 04.10.2024г., когато е подадена жалбата до РС Стара Загора няма отразено плащане по него. Фактическите обстоятелства по извършване на нарушението – управление на МПС, извън населено място със скорост по-голяма от указаната с пътен знак В-26, съдът е приел за доказани от вещественото доказателствено средство – снимка, изготвена на 04.11.2022г. от радарна система Sitraffic Lynx ERS 400. Според нейното съдържание лек автомобил с рег. №[рег. номер] се движи на 04.11.2022г. в 13.59ч. със скорост от 97 км/ч при ограничение от 60 км/ч. На мястото на извършване на нарушението важи ограничение на скоростта от 60 км/ч. за пътни превозни средства категория „В“, каквото е процесното. Съдът е обявил за служебно известно въведеното с пътен знак В 26 ограничение на скоростта на мястото на нарушението. Наложеното с ЕФ административно наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, вр. с чл.63в от ЗАНН. Конкретните оплаквания са, че съдът не е изпълнил задължението си за служебно разкриване на обективната истина, тъй като липсва произнасяне по изричните искания за събиране на относими доказателства, каквито са всички фотоси от нарушението и схема на поставените пътни знаци на мястото на нарушението. Липсват и мотиви по възраженията против законосъобразността на ЕФ. Следвало е съдът да приеме, че няма доказателства за въведеното ограничение на скоростта от 60 км/ч на мястото на нарушението и да констатира, че в ЕФ не е посочена посоката на движение на моторното превозно средство. Представеният снимков материал не отговаря на изискванията за валидност на производителя, съгласно които превишилото ограничението на скоростта МПС трябва да бъде в кадър в целия интервал на измерване, който включва кадър „Измерен“ и плюс-минус два кадъра или общо три кадъра. В случая снимковият материал не съдържа целия интервал на измерване на скоростта. Съдържанието на ЕФ не отговоря на изискванията на закона, защото не е посочен срок за подаване на възражение пред директора на съответната структура на ОД на МВР и за обжалване пред компетентния съд, което затруднява правото на защита. В ЕФ липсва място на нарушението, а вместо това са посочени само географски координати. От снимката не се установява по несъмнен начин какъв е модела на автомобила, неговите цвят, марка и регистрационен номер. От представената снимка не може да се установи нито мястото, нито времето, нито авторството на нарушението, които са задължителни, за да бъде ангажирана отговорността на физическото лице. Справката от информационната система за регистрираните МПС съдържа данни, които не могат да бъдат съпоставени с представената снимка и да се достигне до извод, че е измерена скоростта на движение на посоченото в ЕФ моторно превозно средство. Видно от снимката в момента на заснемане има друг автомобил, който се движи срещу процесния, което повдига въпроса чия скорост на движение е измерена. Върху снимката няма отразяване за кой точно от двата заснети автомобила се отнася установената скорост. Касаторът счита още, че в разпоредбите на чл.21 ал.1 и тази на чл.21 ал.2 от ЗДвП се съдържат отделни правила за поведение и между тях няма връзка. Спазват се или посочените в чл.21 ал.1 от ЗДвП ограничения на скоростта или тези, които са указани с пътни знаци. Посочването на двете разпоредби на ЗДвП като нарушени е неправилна правна [жк], което осуетява правото на защита. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на Електронния фиш или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът ОД на МВР Стара Загора, представляван от редовно упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушение на правото на защита на касатора. Иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение като споделя изложените в него мотиви.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С въззивната си жалба касаторът е поискал да бъде служебно изискана административно наказателната преписка, ведно с всички фотоси, изготвени от техническото средство и обратна разписка за връчване на Електронния фиш, което доказателствено искане е уважено с нарочно разпореждане на въззивният съд от 01.10.2024г. С молба от 25.11.24г. процесуалният му представител е поискал да се даде ход на делото, заявил е, че е запознат с представената административно наказателна преписка и въз основа на приложените документи е изложил становище по същество, чието съдържание е идентично с наведените в касационната жалба оплаквания, че нарушението не е доказано от изготвеното веществено доказателствено средство, защото снимката е черно бяла и от нея не може да се разбере по несъмнен начин какъв е моделът на автомобила, неговият цвят, марка и регистрационен номер. Заснети са два автомобила и не е ясно на кой от тях е измерената скорост, а в ЕФ липсва място на нарушението и посока на движение. Снимковият материал не е годно веществено доказателствено средство, защото срокът на Удостоверението за одобрен тип средство за измерване е до 06.09.2019г. и е изтекъл преди датата на нарушението. В проведеното на 02.12.2024г. открито съдебно заседание касаторът не е взел участие нито лично, нито чрез упълномощения адвокат. Следователно, от въззивната жалба, писменото становище по същество и протокола за открито съдебно заседание не се установява да е вярно посоченото в касационната жалба твърдение, че въззивният съд е нарушил правото на защита на наказаното лице, като не се е произнесъл по искане за събиране на конкретни доказателства, включително схема за поставените пътни знаци на мястото на нарушението.

В хода на въззивното съдебно производство наказаното лице не е твърдяло, че не е поставен на процесното място пътен знак В 26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч., поради което за въззивният съд не е възникнало служебно задължение да проверява верността на информацията, която се съдържа в радарната система. На основание чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Проверка на фактите, които годните веществени доказателствени средства установяват, се извършва, когато тяхното съществуване се оспорва. С въззивната си жалба наказаното лице твърди, че снимковият материал не съдържа информация за въведено ограничение на скоростта, за марката, модела, цвета, регистрационния номер на автомобила, за мястото на контрол, за посоката на движение, поради което извършването на нарушението не е доказано и освен това твърди, че техническото средство е негодно, защото е изтекъл срокът на валидност на Удостоверението за одобрен тип средство за измерване. Следователно, защитната теза на наказаното лице през РС е била за липса на годни доказателствени средства. Радарната система е одобрен тип средство за измерване, което се установява от Удостоверението за одобрен тип средство за измерване, имащо значение за прилагане на правната фикция на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията. На основание чл.30 ал.5 от Закона за измерванията намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат от одобрен тип, независимо от изтеклия срок на валидност на удостоверението. Радарната система е преминала и проверка за техническа изправност, съгласно Протокол за проверка №55-СГ-ИСИС/12.05.2022г. на Български институт по метрология, който удостоверява, че средството съответства на одобрения тип и е технически изправно, като е извършен полеви тест на място и монтаж. Точността му е до плюс-минус 1 км/ч при скорост до 100 км/ч и плюс-минус 1% при скорост над 100 км.ч. Радарната система е стационарна, поради което и на основание чл.12 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се разполага на мястото за контрол, прикрепена към земята. Протокол по чл.10 от същата Наредба за разстоянието от АТСС до мястото на контрол не се изготвя. Следователно, от разпечатката за въведеното в радарната система ограничение на скоростта и точно място на контрол се установява, а при оспорване се проверява дали е изпълнено условието на чл.8 от Наредбата за контрол на скоростта след навлизане на МПС в зоната с ограничение на скоростта. От съдържанието на снимката се установяват моделът и номерът на стационарното АТСС, мястото на контрол – път І-5, км.239+630, посока –север, страна –дясна, ограничението на скоростта, обхвата – зоната на измерването й, тип превозно средство – лек, като е заснет и регистрационния номер на автомобила. При оспорване на верността на тази информация, което не е сторено в хода на въззивното производство, за районния съд би възникнало задължението, включително с помощта на специални знания да провери дали измерването на скоростта е извършено в зоната на ограничението. От регистрационния му номер може да се установят данните за марката, модела, цвета и собственика на моторното превозно средство, поради което черно-белите цветове на снимката не са пречка за идентификация на предмета на нарушението. В ЕФ е вписано същото място на нарушението, което е и място на контрол, а именно път І-5, км.239+630, а посоката от [населено място] към [населено място], съвпада с посоката на снимката, а именно движещите се на север по пътя автомобили при това в дясна пътна лента, в която е ситуиран и процесният автомобил. Движещият се в обратна посока и бял на цвят лек автомобил не може да внесе съмнение по въпроса чия скорост е измерена, защото е контролирана скоростта на тези МПС, които се движат на север и в дясна пътна лента. След като вещественото доказателствено средство е изготвено по реда на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, то същото на основание чл.189 ал.15 от ЗДвП е годно да установи следните съставомерни фактически обстоятелства: място, дата и час на движение, регистрационен номер на моторното превозно средство, скорост на управление, въведено ограничение на скоростта.

Неспазването на въведено с пътен знак ограничение на скоростта правилно е квалифицирано като нарушение на задължението на водачите по чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, защото в текста на двете алинеи се съдържа едно правило за поведение. Правната норма забранява на водачите да превишават установените от закона или указаните с пътен знак ограничения на скоростта за движение, поради което подвеждането на деянието, като нарушаване на забраната по чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е изпълнение на изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на ЕФ въззивният съд е постановил решение за неговото потвърждаване при правилно приложение на ЗДвП и ЗАНН, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №441/03.12.2024г., постановено по АНД №2799/24г. по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА В. Б. Б., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата от 100лв. /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №201/25г. по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.