Определение по дело №39552/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11625
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Светлана Тодорова Атанасова
Дело: 20211110139552
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11625
гр. С., 30.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110139552 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „М.П.“ ЕООД срещу „Д.“ ЕООД по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр.. чл. 98а, ал. 1 от
ЗЕ, вр. чл. 717з от ТЗ и и чл. 86 от ЗЗД, които са допустими.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
издадените от „Ф.Е.“ ЕООД фактури за периода ноември 2017 г. и декември 2017 г. Съдът
намира искането за неоснователно, доколкото в отговора на исковата молба е изрично
заявено, че ответното дружество не разполага с такива фактури, а препис от същите е
представен и от самия ищец към исковата молба.
Исканията на ищеца по чл. 192, ал. 1 ГПК са допустими и касае въпроси от значение
за изхода на спора, поради което следва да бъде уважено, но начина, по който е изискана
информацията следва да бъде преформулирана от съда, доколкото в случая се изисква
информация за всички обекти на ответното дружество, а настоящия спор касае единствено
обект с ИТН номер 32Z103000422873Н с адрес гр.С., ул. „АДРЕС“ /АДРЕС/ **
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства,.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи фактури издадени от „Ф.Е.“ ЕООД за периода месец ноември 2017 г. и месец
декември 2017 г.
ДА СЕ ИЗИСКА информация от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „Е.Ю.“ ЕАД и
1
„Е.С.“ АД относно: 1. Данни за точките на доставка на ел.енергия за обект на „Д.“ ЕООД,
******** с ИТН номер 32Z103000422873Н с адрес гр.С., ул. „АДРЕС“ /АДРЕС/ ** в
качеството му на клиент на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „Е.Ю.“ ЕАД и „Е.С.“ АД и 2.
Данни за размера на доставеното количество ел. енергия от „Ф.Е.“ ООД до обект на „Д.“
ЕООД, ******** с ИТН номер 32Z103000422873Н с адрес гр.С., ул. „АДРЕС“ /АДРЕС/ **по
договор от 01.02.2016г., сключен между „Ф.Е.“ ООД и „Д.“ ЕООД, за период месец ноември
2017г. и месец декември 2017г.
В писмото до трите дружества да се впише, че изисканата информация следва да бъде
предоставена в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2022г. от
11.00 ч., за което страните да бъдат призовани, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца препис от отговора на исковата молба и приложението към него.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са по реда на чл.422 от ГПК искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр.
чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 717з от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „М.П.” ЕООД срещу „Д.“ ЕООД, за
признаване за установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1937.12
лв. (съобразно направено с молба от 17.09.2021г. уточнение), представляваща задължение за
незаплатена ел.енергия, доставена за периода от 01.11.2017г. до 31.12.2017г. до обект, с
адрес в гр.С., ул. „АДРЕС“ /АДРЕС/ ** по договор за доставка на електрическа енергия от
01.02.2016г., сключен между „Д.“ ЕООД и „Ф.Е.“ ООД, вземанията по който са възложени
на „М.П.“ ЕООД, ведно със законна лихва от 16.02.2021г. до изплащане на вземането, и
сумата от 581,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
14.01.2018г. до 16.02.2021г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 24.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8998/2021 г. на СРС, 150 състав.
В исковата молба от името на ищеца се поддържа, че е кредитор на ответника, като е
придобил вземане към него въз основа на постановление за възлагане №260000/06.01.2021
г., постановено по т.д. №3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, с което са му
възложени вземанията на „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, произтичащи от договори за
доставка на електрическа енергия. Сочи се, че на 01.02.2016 г. между „Ф.Е.“ ООД /в
несъстоятелност/ в качеството му на продавач и „Д.“ ЕООД в качеството му на купувач е
сключен Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги, съгласно който продавача продава активна нетна ел.
енергия на цена от 87,00 лв. за МВ/часа, като предоставя и услугите „отговорност за
балансиране“ и „прогнозиране на потреблението“. Излагат се твърдения, че продавачът е
доставял ел. енергия за месец 11.2017 г. и месец 12.2017 г. до обект на ответника с адрес в
гр.С., ул. „АДРЕС“ /АДРЕС/ ** за което са били издадени фактури. Подчертава се, че в така
издадените за процесния период фактури освен стойността на доставеното количество ел.
енергия са начислени и допълнително такси и услуги, които не се включват в цената по
2
договора, но се дължат съгласно действащото законодателство, включително акциз, ДДС,
такса „задължение към обществото“. Сочи се, че изискуемостта на вземанията е настъпила,
но ответникът не е заплатил задълженията си. Тъй като в договора е уговорено плащане в
срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставката, ищецът твърди, че се дължи и
лихва за забава. Ето защо се моли предявените искове да бъдат уважени, както и се
претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество „Д.“ ЕООД е подало отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. От името на
ответника се посочва, че дружеството не е получавало фактури за месец ноември и декември
2017 г. в срок, поради което и не ги е ползвало за разход и за намаляване на данъчните си
задължения. Релевирано е и възражение, че процесните вземания са погасени по давност.
По иска по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.
енергия, сключен между праводателя му - „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ и ответното
дружество; изпълнението на задълженията на „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ за
осъществяване на реална доставка на ел.енергия до обекта на ответника и нейното
количеството през исковия период м.11.2017-м.12.2017г. и възлагане на вземането на „
Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) на ищеца.
С оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, като указва на
ищеца, че не е ангажирал доказателства в тази насока.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
погасил претендираните вземания.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
3
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4